О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр.Хасково 29.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав, в закрито заседание на двадесет и девети август, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ф.Ф.
при секретаря: и в присъствието на
прокурора, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 496 по описа на Окръжен
съд – Хасково за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по чл. 244 ал.5
от НПК.
Образувано е по
две идентични жалби, подадени - първата от А.Ш., Ф.М., Г.М., Ф.А., Ф.Й., Ф.А., А.А.,
А.М., Г.М., С.С. - наследници на починалия С.М.Й. и втората от Л.С., Ю.С., М.С.,
М.С.- наследници на починалия С.М.С., чрез повереникът им адв.М. от ***, против
Постановление на Окръжна Прокуратура Хасково от 24.07.2019г. с което на осн.
чл.199 вр. чл.244 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, е спряно наказателното производство по
ДП № 609 / 2016 г. по описа на РУ – МВР – Свиленград, водено за престъпление по
чл. 343 ал.1 б. „ В“ вр.чл. 342 ал.1 от НК. В жалбите се излагат съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановлението. Твърди
се, че за да спре наказателното производство, прокурорът не обсъдил изцяло
събраните доказателства и възприел единствено невъзможността за предотвратяване
на ПТП от св. Х., чрез спиране на МПС, не и чрез заобикаляне, макар от доказателствата
да се установило, че този свидетел като водач на МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № **** допуснал по непредпазливост под формата на небрежност, а не
случайно по смисъла на чл.15 от НК, нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Движел се с
несъобразена с пътната обстановка скорост, не контролирал управляваното МПС и
вместо да заобиколи безопасно излизащия от бензиностанцията „ОМВ“ товарен
автомобил, каквато възможност имал, предприел неадекватна маневра – завой на
ляво в резултат на което настъпило ПТП, довело до смъртта на С.Й. и С. С..
Излагат се и съображения за неяснота на приетото в постановлението основание за
спиране по НПК. С жалбите се иска отмяна на постановлението, възобновяване на
разследването и връщане делото на прокурора, с указания за правилното
приложение на материалния и процесуален закон, за разкриване на обективната
истина.
Окръжна Прокуратура
Хасково не е взела становище по жалбите.
На досъдебното
производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.
Съдът, като взе
предвид изложеното в жалбите и се запозна с изпратеното от ОП- Хасково ДП № 609
/ 2016г. на РУ – МВР – Свиленград , намира, че жалбите са подадени от надлежна
страна в срока по чл.244 ал.5 от НПК и са допустими, разгледани по същество са основателни,
поради следното:
Досъдебното
производство е образувано на 27.12.2016г. срещу неизвестен извършител за това,
че на същата дата по АМ – Марица при км. 97+360 в землището на гр. Свиленград,
при управлението на л.а. „ Фолксваген Голф“ с рег. № ***** в нарушение на
правилата по ЗДвП, причинил по непредпазливост смърт на С.М.С. от гр.*** - престъпление
по чл. 343 ал.1
б. „В“ вр. чл. 342 ал.1 от НК . При проведеното разследване е установено,
че на инкриминираната дата, около 17 часа в тъмната част на денонощието, св. Ю.
Х. управлявал със скорост от около 140 км./ч. посочения лек автомобил по АМ „Марица“,
в посока от гр.Свиленград към гр. Хасково. До него на предната дясна седалка
пътувал пострадалия С., а на задната зад водача – пострадалия Й.. Движението се
извършвало явно на фарове / неясно на какви светлини /, при добра видимост, по
прав, сух участък от пътя, като св.Х. изпреварил управлявания от св.Т.Г.автомобил
който се движел в същата посока, със скорост около 120-130 км./ч. и продължил
движението си в дясната лента. В дясно на автомагистралата, по посоката на
движение на управлявания от св. Х. автомобил, била разположена бензиностанция
на „ОМВ“ от която, товарен автомобил – влекач с ремарке, предприел излизане за
да се включи в движението, като се движел бавно в аварийната лента и навлязъл
частично, около метър в дясната лента. Св. Г., който се движел с автомобилът си
на около 200 метра зад управлявания от св. Х. лек автомобил, видял движението
на товарния автомобил както и, че последния не отнел предимството и не
препречвал пътя на управлявания от св.Х., автомобил. Последния вместо да предприеме заобикаляне на
товарния автомобил, което според св. Г. могъл да направи доколкото в лявата
пътна лента нямало МПС, завил с автомобилът си рязко в ляво. От това,
автомобилът му се ударил в еластичната ограда разделяща двете платна на
автомагистралата, разкъсал я, както и преграда на мостово съоръжение, преобърнал
се и паднал в насрещното платно на автомагистралата, в посока от гр. Хасково
към гр. Свиленград, където бил ударен от движещия се в това платно товарен
автомобил с рег. № *****, управляван от св. Е.Ю.. В резултат на ПТП на място настъпила смърта
на С. С., а на св. С.Й. и на св. Ю. Х., били причинени телесни увреждания, в
резултат на които на 28.08.2018г. св. Й. починал, св. Х. се възстановил. В хода на
разследването, били извършени множество процесуално следствени действия. От назначените
съдебно медицински експертизи е установено, че смъртта на С. и Й. и телесните
увреждания на Х., са в резултат на ПТП. Били назначени и две автотехнически
експертизи – първата единична изготвена от вещото лице П. и втората тройна,
изготвена от вещите лица М., С. и П.. От заключението по първата експертиза е
установено, че управлявания от св. Х. лек автомобил, се движел със скорост от
около 130 км./ч. , според тройната със 140 км./ ч. Двете заключения са идентични в изводът, че
св. Ю. – водач на товарния автомобил движещ се в насрещното пътно платно, в
което навлязъл управлявания от св.Х. лек автомобил, не могъл да спре и
предотврати ПТП и за св.Ю. възникналата опасност е непредотвратима. Относно
възможността на св.Х. да предотврати ПТП, в заключението по първата експертиза вещото
лице посочило, че този свидетел имал такава техническа възможност като
заобиколи безопасно отляво, излизащия от бензиностанцията товарен автомобил
чрез маневра „ смяна на лентата за движение“ но вместо това, предприел маневра
„ влизане в завой“. В заключението по тройната експертиза, при отговора на този
въпрос,вещите лица изследвали единствено възможността за предотвратяване на ПТП
от страна на св.Х. чрез спиране и посочили, че предвид скоростта с която се
движел, нямал такава техническа възможност, включително да изостане зад
товарния автомобил излизащ от бензиностанцията, защото в момента в който
реагирал като отклонил автомобилът си на ляво, товарния автомобил излизащ от
бензиностанцията, отстоял на около 74.50 м., което разстояние било по-малко от
опасната зона за спиране на управлявания от св.Х. автомобил, определена на
164.57 м. Св. Х. могъл да спре при скорост по – малка от 84 км./ч.За въпросния
товарен автомобил в заключението по тройната експертиза е прието, че е товарен
автомобил „МАН“, управляван от св. Г.Й.. Като причини за ПТП от техническа
гледна точка, в заключението по тройната експертиза е отразено, че са частичното
навлизане на товарния автомобил управляван от св.Й. в дясната пътна лента на
магистралата, в рамките на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Форксваген
Голф“ управляван от св. Х. и това, че последния загубил контрол над автомобилът
си, с рязкото му отклоняване в ляво при което напуснал платното за движение. Последния
извод, за рязкото завиване на ляво от св.Х. като причина за ПТП, кореспондира със
същия извод, в заключението по единичната експертиза. В хода на разследването е
установено, че св.Й. е водачът на товарния автомобил, закупил в 17.02. часа
винетен сктикер от бензиностанцията, друг товарен автомобил бил обслужен около
час преди това. В показанията си този свидетел заявил, че ПТП настъпило докато бил
на бензиностанцията и в аварийната лента на изходът й имало спрян друг товарен
автомобил, който потеглил и той не запомнил. Установена е липса поради технически
причини, на записите от видеонаблюдението на бензиностанцията, за времето на
ПТП. В хода на разследването на 02.06.2017г. бил разпитан пострадалия С.Й. който по- късно починал.
Последния в показанията си посочил, че преди ПТП св.Х. карал бързо, както
правел винаги по този път когато се прибирали от работа, както и в случая. Свидетелят
му направил забележка но св.Х. отговорил, че пътя бил широк, движел се в лявата
лента и изпреварил МПС, след което настъпило ПТП. Според св.Й., управлявания от
св.Х. автомобил бил технически изправен. Св.Х. не е разпитан непосредствено след
ПТП. От показанията на полицейските служители разговаряли с него тогава, е
установено че им заявил, че не помнел настъпването на ПТП. Св. Х. е разпитан на
17.06.2019г. - след повече от две години от образуване на разследването, а разпитът
му е проведен и след изготвяне на заключенията по автотехническите експертизи.
В показания си св.Х. описал ПТП като заявил, че видял на бензиностанцията два
еднакви товарни автомобила на турска фирма, вторият от които излизал, за да се
включи в движението, но той не намалил скоростта си защото се движел по път с
предимство и мислел, че водачът на товарния автомобил ще спре, но не спрял и за
да не се удари в него, отклонил автомобилът си на ляво, което била единствената
му възможност и така настъпило ПТП.
При така установените обстоятелства, в
обжалваното постановление е прието, че от доказателствата не е установено
категорично управлявания от св.Й. товарен автомобил, да е този, който излизал
от бензиностанцията и изводът, че този свидетел би могъл да е автор на
престъпление е недоказан в степен достатъчна, за повдигане на обвинение. За
поведението и действията на св.Х. като водач, явно ценейки заключението по тройната
експертиза прокурорът намерил, че те са случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, защото св.Х. не бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено
опасните последици. За да достигне до
този извод прокурорът приел, че св. Х. с лекият си автомобил се движел в
рамките на разрешената за движение по автомагистрала, скорост. Поради излизане
на товарен автомобил от бензиностанцията / явно трети, различен от този
управляван от св. Й. макар това да не е изрично посочено в постановлението и да
не е установено категорично по делото/ и пресичане от този товарен автомобил на
двойната непрекъсната линия М2, деляща аварийната лента от тази, за движение по
магистралата, за св. Х. възникнала внезапна и непридвидима опасност в рамките
на опасната му зона за спиране, в която не могъл да спре и предотврати ПТП, а могъл
да стори това ако се движел със скорост по- малка от 78 км/ч. , каквото
задължение в случая като водач обаче, нямал. Така, предвид конкретните пътни
условия с поведението си св. Х. не допуснал съзнателно нарушаване на правило за
движение.
Съдът не споделя изводът на прокурора, за
наличието към момента на изключващи
вината обстоятелства по смисъла на чл.15 от НК, досежно поведението на св.Х.
като водач на лекия автомобил „ Фолксваген Голф“ в който пътували С. и Й.,
чиято смърт е в пряка причинна връзка с ПТП. Това е така защото направения
извод в постановлението, не кореспондира с установеното от доказателства и е
необоснован. Ако се установи, че св.Х. е допуснал съзнателно нарушение на
правилата за движение, както е посочено в постановлението, то това би довело до
друг състав на престъпление против транспорта. В случая са налице показанията
на очевидец – св.Г. който е категоричен, че св.Х. с автомобилът си могъл да
мине безпрепятствено покрай навлизащия в автомагистралата товарен автомобил,
който не отнел предимството му, като в лявата пътна лента по посока на
движението им нямало МПС. Вместо това, св.Х. завил рязко наляво и се ударил в мантинелата,
от което настъпило ПТП довело до смъртта на С. и Й.. В същата насока донякъде, са
показанията на самия св.Х. който сам твърди, че видял товарния автомобил но не
намалил поради увереността си , че водачът му ще спре. В същата насока е и заключението
на единичната автотехническа експертиза, която неясно защо не е ценена и според
което, вместо безопасно заобикаляне на товарния автомобил което могъл да
направи, св. Х. извършил практически маневра „влизане в завой“, без последната
да е възможна / пътя е прав/ и необходима и това е причината за ПТП.
Заключението по тройната автотехническа експертиза което прокурорът кредитирал,
в частта досежно причините за ПТП е непълно и това е така защото вещите лица
посочили единствено, че ПТП било непредотвратимо от св. Х., чрез спиране.
Отговор обаче, дали е било предотвратимо чрез заобикаляне на товарния
автомобил, неясно защо в това заключение липсва. Този въпрос е съществен за
правилното решаване на делото и непълнотата на заключението, е налагало
назначаване на допълнителна експертиза. На следващо място, макар разследването
да е продължило над две години, не е изследван въобще въпросът, управлявания от
св.Х. лек автомобил движел ли се е с включени светлини и какви. Доколкото
движението се е осъществявало в тъмната част от денонощието, това е съществено
и важно. Не е установено чрез съответно заключение също, скоростта му била ли е
съобразена с видимостта, включително осветеността от фаровете на автомобилът му
и на какво разстояние той като водач, е могъл да възприеме навлизащия на автомагистралата
товарен автомобил / очевидецът Г. твърди, че се движел на значително разстояние
зад автомобила на Х. и възприел товарния автомобил/. Последното е необходимо именно
за преценка момента на възникване на опасността за св. Х. като водач и от тук
дали е внезапна или не, респективно поведението му като водач съобразено ли е с
вменените му задължения по ЗДвП. Независимо, че движението е по автомагистрала,
се касае за преминаване покрай бензиностанция от която е възможно навлизане на
МПС на пътя / т.е опасността не е непредвидима/ и за водача не отпада
задължението да управлява МПС със съобразена с пътната обстановка скорост. Едва
след установяване на изложените обстоятелства, следва да се направи преценка
дали поведението на св. Х. или друго лице, е съставомерно или не и респективно
се спре разследването, или се реши. Обстоятелството, че от показанията на св. Й.
и св.Х. са налице данни за трети товарен автомобил, който не е установен и
чиито водач би могъл да бъде евентуален извършител или независим съпричинител,
следва да се прецени пак след установяване на изложените по – горе
обстоятелства. Действително съдът не може да указва на прокурора дали да
привлече определено лице към наказателна отговорност, но спиране на
разследването поради неустановяване на извършителя, което явно е сторено на
практика с обжалваното постановление, е възможно единствено когато са извършени
всички необходими и възможни следствени действия и те не са довели до
разкриване извършителя на престъплението, или са установили изключващи вината
обстоятелства. Това по настоящото дело за момента, не е сторено. Ето защо атакуваното
постановление като неправилно и необосновано следва да се отмени и делото по
изложените съображения, се върне на прокурора за продължаване на разследването.
Относно наведените в жалбата процесуални оплаквания за неяснота на основанието
за спиране, същите са основателни доколкото за момента липсват основания по чл.
25 и чл. 26 от НПК, а принципно непосочването на конкретното основание за
спиране на производството, също представлява небоснованост на постановлението и
води до отмяната му.
Водим от горното
и на осн. чл. 244 ал.5,
вр. ал.1 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление
от 24.07.2019г., на прокурор при Окръжна Прокуратура – Хасково, с което на осн.
чл.199 вр. чл.244 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, е спряно наказателното производство по
досъдебно производство № 609 / 2016 г. по описа на РУ – МВР – Свиленград,
водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“ вр.чл.342 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на
Окръжна Прокуратура - Хасково за продължаване на разледването, съобразно
посочените указания.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: