Решение по дело №162/2018 на Районен съд - Ардино

Номер на акта: 5
Дата: 15 януари 2019 г. (в сила от 1 февруари 2019 г.)
Съдия: Валентин Петров
Дело: 20185110100162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………

15.01.2019 г., Ардино

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание проведено на 10.01.2019 г., в състав:

            Районен съдия: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

при участието на секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 162 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР.

Постъпила е искова молба от К.А.Х., с ЕГН: **********,***, против Териториално поделение на Националния осигурителен институт- Кърджали, с адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир" № 35 с правно основание чл. 3 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. З от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/;

В исковата молба се посочва от ищеца, че е бил роден на *** ***. От 17- годишен започнал да работи и след отбиване на военната си служба, продължил трудовата си дейност в различни предприятия в страната. Трудовият му стаж се е  отразявал в трудовата му книжка, но след насилствената промяна на имената, тази книжка през 1985 година му била унищожена и трудовият му стаж бил прехвърлен във втора трудова книжка, вече с българските му имена К.В.М.. Сочи се, че тази година навършвам пенсионна възраст и започнал да събира необходимите документи за пенсиониране си. Твърди, че в Завод "Орфей"-Кърджали, филиал цех Ардино бил работил от 12.01.1977 г. до месец март 1982 г., след което напуснал за няколко месеца, като продължил да работи в бригада към АПК- Млекарево до края на м. Август 1982 г. след което се Върнал в Ардино и веднага на 02.09.1982 г. отново започнал работа в същия филиал- цех в Ардино на завод „Орфей“, на същата длъжност- преносвач на материали, като продължил работа без прекъсване до 12.02.1985 г., който стаж му е бил отразен и в трудовата му книжка. Тъй като този завод  и цехът в Ардино вече не съществували, подал заявление до ТП на НОИ- Кърджали, за да му бъде издаден образец УП-13 за осигурителния и трудовия му стаж в това предприятие. Издадено му било такова удостоверение с № 5506-08-1382#1/03.07.2018 г. с което удостоверение се е удостоверявало, че действително е работил в това предприятие, като преносвач на материали от 01.01.1984 г. до 31.01.1985 год. и за времето от 01.02.1985 г. до 29.02.1985 г., като в удостоверението в графа ЗАБЕЛЕЖКА: е било отразено, че за 1982 г.-1983 г. в сектор OA /осигурителен архив/ към ТП на НОИ- Кърджали, нямало предадени разплащателни ведомости от „Орфей" АД- Кърджали на работниците работили в цех-Ардино.

Ищецът сочи, че е подал ново заявление до ТП на НОИ- Кърджали за ново преглеждане на документацията на завод „Орфей"АД- Кърджали с цел документирането му на трудовият стаж, който е положил в цех Ардино към това предприятие за периода 02 септември 1982 г. до 31 декември 1983 год. Получил уведомително писмо с изх. № 5516-15-837#1 / 04.10.2018 г., в което го уведомявали, че от направената проверка в документацията на осигурителя „Орфей" АД- Кърджали, за исканият от него период за издаване на обр. УП-13 ( трудов/осигурителен стаж ), не е била предадена документацията на цех „Ардино", на негово име имало данни само за изплатена премия в размер на 21,00 лв. за 1982 год. След получаването на това писмо ищецът заявява, че подал ново заявление до сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ- Кърджали за издаване на удостоверение за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и такова му било издадено- Обр. УП 17а, под № 2/11.10.2018 г., в което се удостоверявало, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на осигурителя „Орфей" АД- Кърджали, цех Ардино за периода: м. Септември 1982 г.- м. Декември 1983 г. не са били приети в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив"- Кърджали, като това удостоверение също е приложил към исковата си молба. Твърди, че няма никаква вина за това, че някой не си е свършил работата, че счетоводната документация не е съхранявана правилно, и че не е предадена в Осигурителния архив на ТП на НОИ- Кърджали.

Съгласно чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни  за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В конкретния случай обаче, осигурителят- Завод  „Орфей" АД- Кърджали е прекратил дейността си, а служителите от сектор „Осигурителен архив" в ТП на НОИ- Кърджали отказвали да му издадат документ, отразяващ целият му стаж в горецитирания осигурител въпреки, че са посочени датите на започване и прекратяване на трудовата му дейност в приложената към исковата му молба трудова книжка. Посочва се, че предвид, многократните му опити да се снабди с документ, удостоверяващ целият му трудов стаж в завод „Орфей" АД- Кърджали, цех- Ардино, които до момента оставали безрезултатни, счита, че за него е налице правен интерес от водене на дело с правно основание - чл. З, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. З от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Ето защо моли, да бъдат призовани на съд с ответника ТП НОИ- Кърджали и след като се установи истинността на твърденията му, да се постанови решение, с което съда да признае за установено по отношение на ответника трудовия му стаж в завод „Орфей" АД- Кърджали, цех- Ардино считано от 01.09.1982 г. до 31.12.1983 г. в размер на 01 /една/ година и 04 /четири/ месеца при съответното доказано работно време. Представени са писмени доказателства, които съда ги е приел с постановено определение по реда на чл. 140 от ГПК. Направено е искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, което  съдът е уважил. В СЗ ищецът се явява лично и се представлява от адвокат К.П. ***. В ход по същество намират предявената ИМ за напълно доказана с всички писмени и гласни доказателства и молят съдът да я уважи по изложения петитум в нея.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна по делото ТП НОИ- Кърджали, е постъпил писмен отговор по депозираната ИМ. Намира предявеният иск за допустим и основателен. Не оспорва твърдяните от ищеца обстоятелства. Не сочи писмени доказателства, заявява, че ще се ползва от приложените от ищеца писмени такива. Не се представят нови писмени доказателства, не се правят доказателствени искания. В ход по същество процесуалният предствател на ответника- юрисконсулт Янев споделя становището на ищеца за допустимост, основателност и доказаност на претенцията и моли съдът да уважи иска, като признае за установено по отношение на ТП НОИ- Кърджали, на ищеца К.А.Х., с ЕГН: **********, трудов стаж в завод „Орфей" АД- Кърджали, цех- Ардино считано от 01.09.1982 г. до 31.12.1983 г. в размер на 01 /една/ година и 04 /четири/ месеца при съответното доказано работно време.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В конкретния случай всички предпоставки за допустимост на иска са налице.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, искът се предявява само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Ищецът е представил по делото издадено на основание чл. 5, ал. 10 КСО, удостоверение 5511-08-1#1/11.10.2018 г. на ТП НОИ- Кърджали, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, с което уведомяват ищеца, че разплащателните ведомости и другите трудовоправни документи на осигурителя Завод „Орфей“ АД- Кърджали, цех град Ардино, за периода от м. Септември- 1982 г. до м. Декември- 1983 г., не са били приети в Архивохранилището на ТП НОИ0 Кърджали, сектор „Осигурителен архив“. Представеното удостоверение има характер на документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя и допустимостта на производството.

По същество:

Съдът намира, че се установи по безспорен начин, че ищецът К.А.Х., с ЕГН: ********** е полагал труд на длъжността Преносвач на материали в Завод „Орфей” АД- Пловдив, цех град Ардино, за процесния период- 01.09.1982 г. до 31.12.1983 г. в размер на 01 /една/ година и 04 /четири/ месеца, при нормална работна седмица, поради следното:

Представени са писмени документи, които имат характер на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, от които се установява, че за процесния претендиран период от ищеца липсват каквито и да било данни, които да оборват неговите твърдения. Нещо повече в тази насока. От представеното по делото писмено доказателство- заверено копие от Трудова книжка № 2, изданена на 29.05.1985 г. от „Бюро по труда и социалното дело“- Кърджали, се установява, че ищецът е работил в дружеството осигурител Завод „Орфей“ АД- Кърджали цех Ардино, като преносвач на материали от 01.01.1984 г. до 31.01.1985 год. и за времето от 01.02.1985 г. до 29.02.1985 г.

Ето защо следва да се обсъдят свидетелските показания. По делото са разпитани трима свидетели- С.Ж.К., С.С.Х. и Ш.К.Е., като за всеки от тях са налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. В насока доказване претенцията на ищеца съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели като обективни, безпристрастни, последователни и логични, още повече, че за свидетелите К.и Х. по делото са били допълнително приети в ОСЗ множество писмени доказателства, доказващи, че за периода 01.09.1982 г. до 31.12.1983 г. те са работили в Завод „Орфей“ АД- Кърджали, цех- Ардино, където, през същият този период непрекъснато е работил и ищеца К.А.Х., с ЕГН: ********** на длъжност „Преносвач на материали“, без да прекратява трудовото си правоотношение с работодателя, при 8 часов работен и петдневна работна седмица. Съдът намира показанията на свидетелите за процесния период за лични и непосредствени и ги кредитира в цялост.

При тази преценка и анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдебния състав разгледал делото приема, че преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства установяват по един категоричен и несъмнен начин, че ищеца К.А.Х., с ЕГН: **********, е работил в Завод „Орфей“ АД- Кърджали, цех- Ардино, за периода 01.09.1982 г. до 31.12.1983 г., на длъжност „Преносвач на материали“, без да прекратява трудовото си правоотношение с работодателя, при 8 часов работен и петдневна работна седмица, при което предявеният иск като напълно доказан се явява основателн и ще следва да се уважи.

По разноските:

При този изход на спора и предвид, че на основание чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР ищецът е освободен от първоначално внасяне на дължима ДТ, ще следва ответната страна ТП НОИ- Кърджали, да бъде осъдена да внесе по сметка на РС- Ардино, дължимата се ДТ за разглеждане на производството, като при неоцеям изс, какъвто е настоящият, съдът определя окончателна ДТ за ражглеждане на делото в размер на 30.00 (тридесет) лева;

Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 от ЗУТОССР по отношение на ТП НОИ- Кърджали, с адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир" № 35, област Кърджали, че К.А.Х., с ЕГН: ********** ***, е работил в Завод „Орфей“ АД- Кърджали, цех- Ардино, за периода 01.09.1982 г. до 31.12.1983 г., на длъжност „Преносвач на материали“, без да прекратява трудовото си правоотношение с работодателя, при 8 часов работен и петдневна работна седмица;

ОСЪЖДА ТП НОИ- Кърджали, с адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир" № 35, област Кърджали, да заплатят по сметката на РС- Ардино сумата в размер на 30.00 (тридесет) лева, явяваща се дължима ДТ за разглеждане на делото;

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ОС- Кърджали;

                                                                               

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: