Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АНЕТА И.
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 7692 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.03.2018 год., постановено по
гр.дело № 4983/2017 г. на СРС, І ГО, 35 състав, е осъден „П.Н.“-ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
по предявения иск с правна квалификация чл.49 във вр.
с чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в резултат от публикация в интернет сайта на
дружеството от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над
уважената част от 6000 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв., като
неоснователен и недоказан. С решението на съда е осъден „П.Н.“-ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата от 1120 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената
част на исковете. С решението на съда е осъдена К.М.Т., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „П.Н.“-ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1026 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. С решение от 10.05.2018 год., постановено в
закрито заседание по гр.дело № 4983/2017 г. на СРС, І ГО, 35 състав, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното по делото решение, като вместо: „ ОСЪЖДА „П.Н.“-ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на К.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, по предявения иск с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от
публикация в интернет сайта на дружеството от 17.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата…“, се
чете: ОСЪЖДА „П.Н.“-ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, по предявения иск с
правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат от публикация в интернет сайта на дружеството
от 17.03.2014 г., ведно със законната лихва от 17.03.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу
решението на СРС, 35 с-в е постъпила въззивна жалба от „П.Н.“-ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А.С., с искане
същото да бъде отменено в осъдителната му
част, с
която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.
с чл.45 от ЗЗД за сумата от 6000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона.Твърди
се, че присъденото с обжалваното решение, обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди е прекомерно, с оглед претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ищец К.М.Т., чрез пълномощника си адв.А.Т. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника, като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. С оглед релевираните в жалбата оплаквания, въззивният
съд намира обжалваното решението за правилно,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за основателност на претенцията на ищцата за заплащане от ответника на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД в размер на
сумата от 6000 лв./чл.272 от ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1/ правоотношение
по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл.
45 от ЗЗД от физическото
лице - пряк изпълнител на работата
с необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност
и вина /; 3/ вредите да са причинени
от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко
свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /
Отговорността за вреди
на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си
тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното
дружество не отговаря за своя
вина, действие или бездействие, а за такива на
негови работници или служители. Те трябва да са причинили
вредите - имуществени или неимуществени, при или по
повод възложената им работа, както
и те да се
дължат на техни противоправни действия или бездействия,
които да са извършени виновно.
Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а така също и факта на
възлагане на работата. В случая
по чл.49
от ЗЗД, законодателят е възложил
репариране на вредите на правен
субект, който отговаря на основание,
различно от това на деликвента.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира
въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до
ангажиране на отговорността на възложителя на работата. В настоящия
случай се претендира
ангажиране на отговорността на ответника, като
издател на интернет сайта
на информационна агенция „ПИК“, за публикуваната в него на 17.03.2014
г., статия, уронваща името, честта
и достойнството на въззиваемата страна- ищец,
за причинените на същата неимуществени вреди вследствие на разпространените
чрез същата клевети, подробно описани в обстоятелствената част на исковата
молба. С оглед характера на отговорността
по чл.49
от ЗЗД, възложителят на
работата, какъвто е издателят
на интернетсайта, не извършва с възлагането на работата противоправно
деяние. Но той отговаря за такова, извършено
от този, на когото е възложил
работата. Възложителят
може да се
освободи от отговорност, ако докаже, че този,
комуто е възложена работата не е причинил
вреда и действията му не са
виновни и противоправни или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената работа /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г./. В тежест на ищцата е да установи,
че в резултат на публикуваната статия на 17.03.2014
г. в сайта на информационна агенция „ ПИК“
е претърпяла неимуществени вреди. В тежест
на ответника е да докаже, че
изнесените в статията факти отговарят на истината. В конкретния случай от ангажираните по делото доказателства
настоящият
въззивен състав приема, че в хода на
делото се установява по безспорен
начин, както публикуване на процесната статия в сайта на информационна агенция „ ПИК“,
а така също и че фактите и обстоятелствата,
отразени в процесната статия от 17.03.2014 г., публикувана в сайта
на информационна агенция „ПИК“, съдържат клеветнически твърдения по отношение на ищцата.
С оглед събраните по
делото доказателства въззивният
съд приема, че изнесената информация,
касаеща ищцата в публикуваната на
17.03.2014 г. процесна статия в сайта на информационна агенция „ ПИК“, със
заглавие: „ Грандиозен скандал! Алармират за корупция за 20 бона в Министерство
на образованието“, представляват клеветническо твърдение спрямо нея, както
и че сочените факти и обстоятелства не отговарят на
обективната истина.
В настоящия случай
не се спори,
а това се установява и от събраните доказателства, че са налице
всички предпоставки по чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника, като
издател на сайта на информационна агенция
„ ПИК“, за публикуваната на този сайт на 17.03.2014 г. процесна
статия със заглавие: „ Грандиозен скандал! Алармират за корупция за 20 бона в Министерство
на образованието“. Спорният въпрос по делото е относно размера
на дължимото обезщетение на ищцата
за претърпени от нея неимуществени вреди,
по който съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Понятието ,, справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението - така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
Съгласно постановената от ВКС практика по
чл.290 ГПК-решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.дело № 1251/2012 г.,
при искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации,
съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са
въздействието на противоправния акт на издателя върху
здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и
работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите
му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния
акт-дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и
морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж
и стандарта на живот в страната към датата на деликта.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние
и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Съдът приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са
в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според
вида и характера им, както и от
тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди трябва да
е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали
за своя притежател.
В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства
от значение за реално претърпените
от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
В случая въззивният съд приема,
че обжалваното решение е постановено в съответствие с принципа на
справедливост.
В настоящия случай съдът намира, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на
ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди
в размер на сумата от 6000 лв. отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД за
репариране на вредите по справедливост. При определяне размера на това
обезщетение съдът намира, че следва да бъдат взети предвид следните
обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай, а именно: 1/ характера на противоправното
деяние, изразяващо се в разпространяване на неверни твърдения и факти,
опозоряващи доброто име, честта и достойнството на ищцата; 2/ обстоятелството, че позорящите ищцата неверни
твърдения са изразени публично, чрез интернет-сайт, и са станали достояние на
широк кръг лица; 3/ негативните емоционални преживявания
и дискомфорт на ищцата, установени с показанията на
свидетелите М.Т. и О.Л.- стрес и притеснение; 4/ обществено-икономическите
условия в страната към момента на осъществяване на деликта.
При съобразяване на горепосочените
обстоятелства, по преценка на настоящия въззивен
състав, на ищцата К.Т. следва да бъде определено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на сумата от 6000 лв., съставляващо
справедлив паричен еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди, с
който същите да бъдат съразмерно компенсирани. Съдът намира, че
присъждането на сумата от 6000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, отговарящо на принципа
на справедливостта, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Противно на изложеното в жалбата, при определяне на размера на
обезщетението първоинстанционният съд е съобразил и
отчел единствено установените по делото реално претърпени вреди от ищеца, с
оглед събраните по делото доказателства и проведеното доказване, поради което оплакването на въззивника-
ответник, че е нарушен принципът на чл. 52 ЗЗД е неоснователно. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени
вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В случая въззивният съд приема, че
обжалваното решение е постановено в съответствие с принципа на справедливост,
като обезщетение в по-нисък размер би довело до нарушение на критериите на
чл.52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер
и интензитет. В тази връзка, първоинстанционният съд, след като е достигнал до същия правен
извод и е приел, че отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД следва да бъде ангажирана по справедливост в размер на сумата от 6000 лв. е постановил
правилен
и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата
инстанция. С оглед направеното искане на въззиваемата
страна- ищец и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник, следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ищец сумата
от 1000 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие от 01.10.2018 г.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.03.2018 год.,
постановено по гр.дело № 4983/2017 г. на
СРС, І ГО, 35 състав/ поправено с решение от 10.05.2018 год.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 4983/2017 г. на СРС, І ГО, 35 състав/, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
„П.Н.“-ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, сумата от 1000 лв. / хиляда
лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.