Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 21,05,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№9142
по описа на съда за 2018 г., на основание закона и данните по делото, за да
се произнесе, съобрази следното:
Пред
РС *** е постъпила искова молба от П.И.Х., ЕГН **********,***, лично и в
качеството на пълномощник на И.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, и Д.П.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***,
ателие №***, против Х.И.К. ***, офис №***. В молбата се твърди, че ищците са
съсобственици общо на 40 кв.м. от недвижим имот – УПИ, находящ се в гр.***,
съставляващ имот №*** в стр.кв.*** по плана на гр.***, целият с площ от ***
кв.м., а по скица №15-405273/20,06,2016 г. на СГКК-*** съставляващ ПИ с
идентификатор 56722.659.409 в гр.***, с площ от 388 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатор 56722.659.411., 56722.659.412., 56722.659.848., 56722.659.408. и
56722.659.410. Сочи се, че в имота е построена сграда с идентификатор
56722.659.409.1. със застроена площ от 159 кв.м., брой етажи – 5, с
предназначение – жилищна сграда, многофамилна. Сочи се, че в следствие на
извършения строеж във вътрешната част на имота има останала незастроена площ,
която следва да се ползва от всички съсобственици на имота. Твърди се, че
ответникът не е собственик на ид.ч. от процесния имот, тъй като с решение по
гр.д.№41/2012 г. на ПлРС, в сила от 21,12,2015 г.,е признато за установено, че
ответника не е собственик на Място за паркиране №2 с площ от 15 кв.м. в
незастроената част /вътрешния двор/ от недвижимия имот. Сочи се, че въпреки
това обстоятелство, ответникът без каквото и да е основание е поставил и
монтирал във вътрешната незастроена част от имота „антипаркинг устройство“ /тип
заключваща се скоба/ и по този начин лично или чрез упълномощени от него лица
ползва около 15 кв.м. от незастроената
площ, върху която се паркират автомобили – негови или на негови родственици и
близки. Твърди се, че с неоснователните си действия по поставяне, монтиране и
заключване на „антипаркинг устройството“ ответникът смущава, ограничава и пречи
на в пълен обем на всички съсобственици на незастроената част от процесния
недвижим имот, включително и на ищците, да упражняват правата си на
съсобственост върху имота. В заключение ищците молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да преустанови неоснователните действия, с които
смущава, ограничава и пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
съсобственост върху незастроената част от ПИ с идентификатор 56722.659.409 в
гр.***, с площ от 388 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор 56722.659.411.,
56722.659.412., 56722.659.848., 56722.659.408. и 56722.659.410, като за своя
сметка премахне поставеното и монтирано в незастроената част от имота
„антипаркинг устройство“ /тип заключваща скоба/. Претендират се разноски. В
с.з. процесуалният представител на ищците моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор, в който сочи, че искът е неоснователен. Сочи се, че
антипаркинг-устройството е монтирано от самия ищец П.Х. в изпълнение на поето
от него задължение по спогодба по гр.д.№3400/2017 г. на ПлРС, като в спогодбата
Родан Х. се е съгласил и за в бъдеще да търпи ограничения в собствеността и да
не създава пречки на ответника при използване незастроената част от имота. Сочи
се, че ищецът П.Х. притежава само 20 кв.м. ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот, който използва, паркирайки автомобила си. Възразява се
срещу поисканите свидетели, тъй като не са посочени техните имена. Моли съда да
отхвърли предявеният иск, като се присъдят деловодни разноски. В с.з.
ответникът сочи, че скобата е монтирана от самия ищец по силата на спогодбата,
сключена по гр.д.№3400/2017 г. на ПлРС, като се е задължил и за в бъдеще да
търпи ограниченията в собствеността си за сметка на ответника. Сочи също така,
че на самия ищец никой не му пречи да ползва своите си идеални части.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
представеното копие от нот.акт №64, том 3, дело 874/1970 г. на нотариус при
ПлРс се установява, че ищецът П.И.Х. е придобил заедно със ***първия етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул.*** в гр.***, заедно с 1/2 ид.ч. от
тавана на сградата, от общите части на сградата и съществуващите инсталации,
както и 1/2 ид.ч. от сервизите, намиращи се в двора и 40 кв.м. идеални части от
дворното място, съставляващо парцел пл.№IV,
5182 в стр.кв.391 по плана на гр.***, което е от 385 кв.м.
От
представената в заверено копие Схема №15-405273-20,06,2018 г. на имот с
идентификатор №56722.659.409 се установява, че имотът е с площ 388 кв.м., с
адрес – гр.***, номер по предходен план – 5182, кв.391, а като съсобственици са
посочени ищеца П.Х. с 20 кв.м.ид.ч. от правото на собственост съгласно нот.акт
№64, том 3, дело 874/1970 г., ***с 40 кв.м.ид.ч. от правото на собственост, ***с
300 кв.м.ид.ч. от правото на собственост и ***с 20 кв.м.ид.ч. от правото на
собственост съгласно нот.акт №64, том 3, дело 874/1970 г. В схемата е посочено,
че в имота попада жилищна сграда с идентификатор 56722.659.409.1. с площ от 159
кв.м., пететажна.
От
представеното в заверено копие удостоверение за наследници на ***изх.№14-4706/27,11,2018
г. на Община *** се установява, че лицето е починало на 17,06,2002 г., като е
оставила за наследници П.И.Х., Д.П.Х. и И.П.Х..
От
представеното в цялост гр.д.№3400/2017 г. на ПлРС се установява, че на 26,09,2018
г. с протоколно определение №3477 е одобрена постигната между страните
спогодба, по силата на която П.И.Х. се е задължил в срок от 30 дни да демонтира
антипаркинг устройството, находящо се във вътрешна незастроена част – тунел на
недвижим имот, находящ се на адрес - гр.***, монтирано върху отводнителна
решетка, и в този срок да го монтира за своя сметка на мястото, от което е било
демонтирано и това действие е станало повод за предявяване на исковата молба от
Х.И.К.; П.И.Х. се е задължил и занапред да не създава пречки на Х.И.К., лично
на него или на негов държател, да паркират автомобили на паркомясто, условно
наречено паркомясто №2, представляващо 15 кв.м. маломерна част от парцел IV-5182 в
кв.391
по плана на гр. ***, защитено с антипаркинг устройство.
С
решение №68 от 17,02,2015 г., постановено по в.гр.д.№686/2014 г. на ПлОС, е
обезсилено в една част и отменено в друга решение №482/27,03,2014 г.,
постановено по гр.д.№41/2012 на ПлРС, като вместо това е постановено следното –
прогласена е на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД нищожността на договор за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нот.акт №163,
том 4, рег.№5657, дело №1200 от 1999 г. на нотариус ***в частта, с която ***,
със съгласието на съпругата си ***, ***, ***, ***, П.И.Х. и ***са учредили в
полза на ***/сега ***/ право на строеж за изграждане на:
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №1, с площ от 15 кв.метра, в
собствен парцел IV-5182,
в кв.391 по плана на гр.***, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: изток - собствен
парцел IV - 5182, запад - парцел XV-5193, юг - парцел ХIV-5192, север - място за
паркиране №2;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №2, с площ от 15 кв.метра, в
собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по
плана на гр.***, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за
паркиране №1, север - място за
паркиране №3, изток - собствен парцел IV - 5182, запад - парцел XV - 5193, юг - парцел ХIV-5192, север - място за паркиране №2;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №3, с площ от 15 кв.метра, в
собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по
плана на гр.***, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №2,
север - място за паркиране №4, изток - собствен парцел IV-5182, запад - парцел ХV-5193;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №4, с площ от 15 кв.метра, в
собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана
на гр.***, заедно с 25 % ид.ч. от правото на
строеж върху 60 кв.метра, при
съседи: юг - място за паркиране №3, изток - собствен парцел IV-5182, запад - парцел ХV - 5193, север - парцел
III-5181, 5180.
Със същото решение е признато за установено на
основание чл.124 от ГПК, че Х.И.К. не е собственик на място за паркиране №2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на гр.***, заедно с 25 %
ид.ч. от правото на строеж върху 60
кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №1, север - място за паркиране №3, изток - парцел IV – 5182 и запад - парцел
XV – 5193.
Решението
на ОС *** не е допуснато до касационно обжалване с определение №422 от 04,12,2015
г. по гр.д.№3856/2015 г. на ВКС, 3-то г.о.
От
показанията на св.***се установява, че ищецът П.Х. паркира колата си на първото
паркомясто, ответникът ползва т.нар.второ място, на което има поставено
антипаркинг устройство, а свидетелят ползва паркомясто №4, тъй като има офис в
сградата.
На
въпроси, зададени на ответника по реда на чл.176, ал.1 от ГПК в с.з.,
ответникът заявява, че през м.юли 2014 г. по негова поръчка е извършен монтаж на
антипаркинг устройство в дворното място от фирма ***, за което има издадена
фактура, от което устройство ищците не притежават ключ, тъй като по силата на
спогодба ответникът ползва мястото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Негаторният
иск по чл.109 от ЗС предоставя защита на правото на
собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава
и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението
му. Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и
по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик
или собственик/. Целта на исковата защита е да се отрече правомерността
на въздействието от страна на ответника, като постанови спрямо него със сила на
пресъдено нещо правото на ищеца, и бъде осъден ответникът да преустанови
нарушението, а в някой случаи – и да възстанови фактическото положение,
съществувало преди нарушението.
В настоящия
случай безспорно се установява по делото, че ищците са
съсобственици /с общо 40 кв.м. ид.ч./ в дворното място - незастроената част от
ПИ с идентификатор 56722.659.409 в гр.***, с площ от 388 кв.м. В същото е
изградена пет-етажна жилищна сграда в
режим на етажна собственост.
От
приложения в гр.д.№41/2012 г. на ПлРС в заверено копие нот.акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот се установява, че ***, със съгласието на
съпругата си ***, ***, ***, ***, П.И.Х. и ***са учредили в полза на ***/сега ***/
право на строеж за изграждане на 12 броя обособени обекти и четири броя място
за паркиране.
От
приложения в гр.д.№41/2012 г. на ПлРС в заверено копие нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №168, том II,
вх.рег.№1698, дело 270/2001 г. на нотариус ***се установява, че отв.Х.К. е
закупил ***, следния имот, в груб строеж, построен в гр.***, в УПИ, целият на
площ от 385 кв.м., означен по скица като парцел IV-5182
в кв.391 по плана на гр.*** - ателие №4,
с площ от 42,80 кв.м. на втория етаж от жилищнотърговската сграда, посторена в
имота, при съседи – изток-парцел IV-5182, север – парцел III-5180,
5181, от запад – стълбище и ателие №11 и юг-ателие №11 и проход на сградата, заедно със 5,3374% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота.
С
оглед изложеното по-горе съдът приема, че ответникът не притежава право на
собственост върху дворното място /което обстоятелство не е
и спорно между страните/, тоест няма припокриване между собствениците на земята
и собствениците на обекти в построената сграда в режим на етажна собственост,
поради което дворното място не е обща част към етажната собственост.
В случаите, когато
етажните собственици не са съсобственици на дворното място, или не са
единствени съсобственици на дворното място, а има и други лица – съсобственици,
които не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху
дворното място може да стане само по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като
етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на
дворното място, което не е обща част, а е съсобствено.
Към момента
на построяване на сградата и издаване на разрешение за ползване не са били
приети нормите на ЗУТ, включително и изискването на чл.43 на ЗУТ, за
задължително осигуряване на необходимите гаражи и места за паркиране в
границите на УПИ. Поради което и посочената норма не се явява специална и не
дерогира разпоредбите на Закона за собствеността, нито пък засяга правото на
собственост на ищците върху незастроената част на дворното място.
Ответникът
не
оспорва, като това се установява и от показанията на разпитания
св.***, доведен от самия ответник, че ползва /лично или чрез
роднини/ частта
от дворното място, условно наречена „Място за паркиране №2“, като паркира
автомобил в него, включително и че на
мястото е поставено антипаркинг устройство.
Съдът
не споделя доводите на ответника, че ползва паркомястото №2 на годно правно
основание, а именно – сключената по гр.д.№3400/2017 г. на ПлРС спогодба, по
силата на която П.Х. се е задължил занапред да не създава пречки на Х.И.К.,
лично на него или на негов държател, да паркират автомобили на паркомясто,
условно наречено паркомясто №2. Съдът счита, че установеното в случая
фактическо състояние на използване на дворното място /по-конкретно
условно нареченото паркомясто №2/ за паркиране по волята на собствениците
на земята /ищците/ и съсобствениците в етажната собственост, има
правната характеристика на търпими /съизволими/ действия от страна на
ползващото имота лице. Разграничението между държането и
съизволимите действия е прокарано в Решение №483/11,12,2012 г. по
гр.д. №493/2012 г., I г.о. на ВКС,
постановено в производство по чл.290 от ГПК /което макар и
незадължително за приложение от съдилищата отразява константната съдебна
практика по въпроса/, според което „фактически
състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат
от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като
търпими, тъй
като почиват на близки
приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС. Търпими според правната теория са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство
за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. ....За преустановяването на
търпимите действия е достатъчно едностранното изявление на собственика или
владелеца.”
В настоящия
случай ползването на незастроената част на имота, т.нар.паркомясто
№2, за
паркиране, което ответникът е упражнявал и упражнява чрез поставянето на
антипаркинг устройство, след закупуване на имот в
сградата-етажна собственост, не представлява нито владение, нито дори
държане по смисъла на Закона за собствеността, а има характер на търпими /съизволими/ действия,
тъй като установеното фактическо състояние е възникнало по волята на
собствениците/съсобствениците на дворното място и е израз е на
добронамереност от тяхна страна, и това
фактическо състояние може винаги да бъде едностранно прекратено от същите без
установяване на каквито и да било фактически и правни основания за това
прекратяване.
Доколкото
ответникът не е собственик
в
дворното място, то правото му им на ползване на
свободната площ от двора е ограничено от ползването на обекта по
предназначението му, което не включва правото на паркиране на автомобили в
дворното място – собственост на други лица. Такова право не възниква в полза на
собствениците на апартаменти и с вземането на решение на ОС на съсобствениците
в етажната собственост за осигуряване на съответен брой места за паркиране в
свободната част от двора. Правото на
ищците на собственост върху идеална част от дворното място, включва и правото
им да използват свободната незастроена част от двора, включително и като
паркират собствени автомобили, като с паркирането на автомобила си и с поставянето на антипаркинг
устройство, от което ищците нямат ключ, ответника им
пречи да осъществяват в пълен обем правото си на
собственост. В този смисъл, искът по чл.109 от ЗС за осъждане
на ответника да премахне поставеното и
монтирано в незастроената част от имота „антипаркинг устройство“ /тип
заключваща скоба/ е основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход на спора ответникът следва да заплати сторените от ищците
разноски, които са в размер на 80,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.109
от ЗС Х.И.К. ***,
офис №309, да преустанови
неоснователните действия, с които смущава, ограничава и пречи на ищците П.И.Х., ЕГН **********,***, И.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
и Д.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, ателие №***, да упражняват в пълен обем правото си на
съсобственост върху незастроената част от ПИ с идентификатор 56722.659.409 в
гр.***, с площ от 388 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор
56722.659.411., 56722.659.412., 56722.659.848., 56722.659.408. и 56722.659.410,
като за своя сметка премахне поставеното
и монтирано в незастроената част от имота „антипаркинг устройство“ /тип заключваща
скоба/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Х.И.К. ***, офис №309, ДА
ЗАПЛАТИ на П.И.Х., ЕГН **********,***,
И.П.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, и Д.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, ателие №***, сторените
деловодни разноски в общ размер на 380,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: