Решение по дело №145/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 54
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20204300500145
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      гр. Ловеч,10.03.2020 г.

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Ловешкият  окръжен съд  гражданска   колегия     в     публичното

  заседание на     двадесет и шести февруари

  две хиляди и двадесета   година  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВАА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ   ДАНКОВА

                                                                          2. П. ПЕНОВ

 

   при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА     и в присъствието на

   прокурора                                          като разгледа докладваното от

   член съдията ДАНКОВА                                   гр.Д N 145 по описа

   за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

                         Производството  с  правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

                  

Подадена е въззивна жалба №№14253/23.12.2019 г. от КНСБ,  против съдебното решение от 11.12.2019 година по гр.д. 1645//2019 г. на ЛРС. Въззивникът посочва, че не е доволен от постановеното решение  и счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва  се, че в конкретния случай искането на синдикалния орган е неотносимо,а що се отнася до искането на Инспекция по труда такова е поискано и получено. Твърди се,че в случая въз основа на медицинската документация, с която е разполагал работодателя е било прието, че служителя подлежи на закрила по чл. 333 от Кодекса на труда и е спазена процедурата на чл. 333,ал.2 от Кодекса на труда. Позовава се на действието на чл.3 4 чл. 4 от Наредба №5 от 1987 година на Министерство на здравеопазването, според които предприятието следва да представи медицинските документи пред съответните трудово-експертна лекарска комисия за мнение , а ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение със съответните реквизити. Заявява се, че именно в такава насока е и писмото на работодателя 92003 от 22 февруари 2019 година, с което изрично е поискано от ТЕЛК да даде писмено мнение относно освобождаването по член 328,ал.1, т.2, предложение второ от КТ на служителя като са представени необходимите и известни на работодателя медицински документи. Във въззивната жалба се заявява, че няма законова норма, която да задължава работодателя да отправя повече от едно искане до ТЕЛК, докато получи желаното от него мнение и в такава насока е и трайно установената практика на ВКС. Въззивникът  моли да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съдебното решение от 11 декември 2019 година постановено по гражданско дело №1635/2020 година на Ловешкия Районен съд и предявените искове да бъдат отхвърлени.

             В писмен отговор №1642 от 11 февруари 2020 година И. Т. Й.о заявява, че атакуваното съдебно решение е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Въззиваемият посочва, че въпреки подаденото искане за мнение на ТЕЛК по реда на член 333,ал. 2 от Кодекса на труда такова мнение не е дадено и това от своя страна опорочава процедурата по дадено съгласие за уволнение от страна на Инспекция по труда. Въззиваемият посочва, че не е предвидена хипотеза, в която ТЕЛК няма задължение да взема отношение относно освобождаване на лицето по чл. 328,ал.1 ,т.2  от Кодекса на труда. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Заявява,че има изменение в щатното разписание за съкращаване на две щатни бройки за юрист в регионален съвет на КНСБ Ловеч, поради което моли да бъде задължен въззивника да представи щатното разписание за 2020-та година,мотивирайки искането.

В съдебно заседание въззивника се представлява от юрисконсулт П.Б. .Посочва,че поддържа жалбата и моли да бъде отменено изцяло атакуваното решение.Подробно доразвива в съдебно заседание аргументацията,касаеща    незаконосъобразност на атакуваното решение, посочена във въззивната жалба.  

Въззиваемият,редовно призован се явява лично и с процесуален представител адв. К.. Посочва,че решението е правилно и обосновано  и акцентира между незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Моли решението да бъде потвърдено.

От представените доказателства по гражданско дело №1645/2019 година на Ловешки районен съд,от щатно разписание на Териториалните структури на КНСБ 2020 г., препис –извлечение от протокол №15,т.9, решение  193-2.1 на Координационния съвет на КНСБ от 19.12.2019 г. за приемане на щата на териториалните структури на КНСБ ,разпечатка от сайта на КНСБ от 06.01.2020 г. , от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

                          Постановено е съдебно решение от 11.12.2019 година по гр.д. 1645//2019 г. на ЛРС, с което е признато уволнението на И.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 78/10.07.2019 г. на Президента на КНСБ /КНСБ/ – гр. София, за незаконно и отменена посочената заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с него,възстановен е  на предишната работа – „Експерт-специалист“ в Регионален съвет на КНСБ – гр. Ловеч, с код по НКПД: 3343 3008, и е осъдена КНСБ, с адрес: гр. ****, представлявана от П.Д. – Президент на КНСБ, да му  заплати сумата 1768.59 лв., представляваща обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането му без работа, поради незаконното уволнение, за период от 15.07.2019 г. до 12.09.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /27.08.2019 г./ до окончателното й изплащане.С цитираният съдебен акт е осъдена КНСБ, да заплати на И.Т.Й., сумата 500.00 лв. , представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметката на Ловешкия районен съд сумата 150.74 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата 130.00 лв- разноски за вещо лице.Районният съд е отхвърлил искането на КНСБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                      Съдебно решение от 11.12.2019 година по гр.д. 1645//2019 г. на ЛРС е валидно, допустимо и правилно. Съдът счита,че аргументите на въззивника са необосновани и жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

                   Трудовото правоотношение с  И.Т.Й. е формирано по трудов договор в  КНСБ, на длъжност „експерт-специалист“ към Регионален съвет на КНСБ – гр. Ловеч, като допълнително споразумение към трудов договор №21/29.05.201997 г. съдържа основните елементи на тр.правоотношение  и от него е видно, че е назначен на длъжност „експрет –икономист при РС на КНСБ. След многократно изменение на трудовото правоотношение  досежно длъжността, тр.възнаграждение ,последното доп.споразумение №157/14.03.2014 г. в трудовото досие е относно длъжност „експерт-специалист” при Регионален съвет на КНСБ-Ловеч.

                      Въз основа на експертно решение № 1238/067/03.05.2018 г. на ТЕЛК-общи заболявания към МБАЛ-Ловеч на И.Т.Й. е определена 53 % трайно намалена работоспособност, с диагноза: „други видове стенокардия“ и общо заболяване: исхемична болест на сърцето, САП II ФК, едноклонова коронарна болест, състояние след стентиране на ЛАД, артериална хипертония III ст., умерена степен, сърдечна форма, дислипидемия, за срок от 3 години- до 01.05.2021 година.

                       В щатно разписание на РС на КНСБ/ към 20.10.2017 г./ е видно, че са фигурирали две щатни бройки на длъжността „Експерт-специалист“ и една щатна бройка на длъжността „Експерт-синдикални и икономически дейности“. По щатно разписание на Регионален съвет-Ловеч към 31.12.2018 са записани 2 щатни бройки „Експерт-специалист“/реално заета- 1 бр./Координационният съвет на КНСБ е взел решение на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от Устава на КНСБ на заседание на 17.12.2018 г., за изменение на щатното разписание на териториалните структури на КНСБ в сила от 01.01.2019 г. В Регионален съвет-Ловеч е посочено,че се съкращава една щатна бройка „Експерт-специалист“, една щатна бройка „Експерт-синдикални и икономически дейности“ , а се разкриват две щатни бройки за „Експерт-юрист“ -протокол № 9 от заседание от 17.12.2018 г., което да се извърши в зависимост от фактическото изпълнение на приходната част на бюджета за 2019 г.

                       Работодателят-въззивник е поискал с писмо изх.№ 92-00-3/22.02.2019 г. от работодателя-въззивник до Районна картотека на медицинските експертизи /РКМЕ/ – гр. Ловеч мнение относно освобождаването на ищеца по чл. 328 ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. В писмото е посочено експертно решение № 1238/03.05.2018 г. на ТЕЛК-общи заболявания към МБАЛ-Ловеч и  определената 53% ТНР на Ив.Й. по повод заболявания, едно от които попада под закрила на Наредба № 5 при съкращение. РКМЕ е изпратила писмо №№1893/12.03.2019 г. /л.133 по гр.д. 1645/2019 г. на ЛРС/,с приложено  експертно решение на ТЕЛК-гр.Ловеч по повод искано становище за лицето: И.Т.Й.,ЕГН **********,***, частична , на ЕР 585,дата на ЕР11.03.2019 г.”/к.ц./ и е приложено експ.решение № 0585/035/11.03.2019 г. на ТЕЛК-общи заболявания към МБАЛ-Ловеч.Върху допълнителен лист № 1 експретното решение е вписано, че на заседание №35/11.01.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ е разгледано искането и И.Т.Й., по повод заболяването си, попада под закрилата на Наредба № 5 при съкращение,не е препоръчвано трудоустрояване и ТЕЛК няма задължение да взема отношение относно освобождаването му по чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ.

                      Работодателят е поискал с писмо № 32-00-3/15.04.2019 г. от „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч разрешение за уволнение на ищеца, като ползващ се от специалната закрила по чл. 333 ал. 1 от КТ, като е посочено, че прекратяването на трудовото му правоотношение ще се извърши поради съкращаване на щата. Становището на  Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Ловеч е обективирано в писмо № 19037850/24.04.2019 г. на до КНСБ , в което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето И.Т.Й., на длъжност „експерт специалист“ в РС на КНСБ-Ловеч, на основание чл. 328 ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.

                       Издадена е заповед № 78/10.07.2019 г. на Президента на КНСБ, връчена на въззиваемия на 12.07.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.07.2019 г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата.

                       По вложените щатни разписания се установява ,че за длъжността „Експерт-юрист“ се изисква висше образование – „магистър по право“, а за длъжността „Експерт-специалист“ - висше образование – „магистър“ или „бакалавър“.

                        И.Й. е представил декларация, че за периода от 15.07.2019 г. до 12.09.2019 г. не е получавал възнаграждение по трудов или граждански договор. Съдът възприема, като обосновано и професионално изготвено заключението на съдебно-икономическата експертиза и я съобразява по казуса. По експертизата се установява, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 15.07.2019 г. до 12.09.2019 г. възлиза на  1768.59 лева.

                        Съдът счита,че заповедта за уволнение № 78/10.07.2019 г. на Президента на КНСБ е незаконосъобразна, поради  нарушение на разпоредбата на чл. 328,ал.1,т.2 от ЗЗД – липсва реално съкращаване в щата, чл.329 от КТ– не е извършен подбор и чл.  333 –непреодоляна защита на работника..При уволнението на Й. работодателят се е позовал на щатното разписание от 2019 г., по което длъжност “експерт-специалист”не фигурира за Регионален съвет-Ловеч. Видно от съпоставката на предходното щатно разписание от 2018 г.  и щатното разписание от 2019 г. броя на щатните длъжности „експерт-специалист” от 49.5 е увеличен на 51 бр. По щатните разписания се установява, че длъжностната характеристика на длъжност „експерт –специалист” при Регионален съвет на КНСБ е една и съща –/л.11-12 по гр.д. 1645/2019 г. на ЛРС/. Следователно независимо от териториалните поделения на КНСБ-Регионални съвети длъжностите са били идентични. Следователно съкращаването на длъжности в един от Регионалните съвети/Ловеч/ , а същевременно откриване на нови 7 бройки в Регионалните съвети-Благоевград, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана ,Разград, Хасково/решение по протокол №9/17.12.2018 г. на КС при КНСБ/ не съставлява хипотеза по чл. 328,ал.1 т.2 от КТ. Действително преценката на работодателя къде , колко и от кой момент да разкрие или закрие длъжност е самостоятелна /по доводите на работодателя в отговора на исковата молба  №11134/10.10.2019 г./, но прекратяването на трудовите правоотношения с работниците следва да подведе трябва да съответства на хипотезите по Кодекса на труда . В казусът тази реорганизация на работодателя, според съда, не съставлява съкращаване в щата по смисъла на  чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Касае се до факти, относно които доказателствената тежест при трудовите спорове е за работодателя. След като не е представил писменни документи относно реално съкращаване в щата тезата за законност на уволнението остава недоказана в процеса.

                      Ловешки окръжен съд намира,че уволнението е незаконно и предвид нарушение на императивната правна норма-чл. 329 от КТ , тъй като работодателят не е осъществил подбор.По делото не са представени доказателства за извършван подбор между работодателя, свързан с установяване на равна квалификация между служителите, заемащи длъжностите към момента на уволнение на Ив.Й.. При съществуването на 51 бр. длъжности „експерт-специалист в Регионален съвет на КНСБ”, чийто трудови функции са напълно идентични по дл.характеристика, по щатното разписание от 2019 г. е следвало да бъде извършен подбор между служителите, които ги заемат. В случая се касае до задължение на работодателя да извърши подбор, предвид съкращаването на една от всичките щатни бройки на длъжносттта и неспазването на изискването на чл. 329 от КТ определя незаконност на уволението..

                      И.Й. се е позовал при уволнението си и на нарушаване на разпоредбата на чл.333 от КТи съдебния състав приема доводите му за основателни. И.Т.Й. е  с определена 53 % трайно намалена работоспособност, с диагноза: „други видове стенокардия“ и общо заболяване: исхемична болест на сърцето, САП II ФК, Едноклонова коронарна болест, състояние след стентиране на ЛАД, Артериална хипертония III ст., умерена степен, сърдечна форма, дислипидемия, за срок от 3 години- до 01.05.2021 година -експертно решение № 1238/067/03.05.2018 г. на ТЕЛК-общи заболявания към МБАЛ-Ловеч.С действащата НАРЕДБА за трудоустрояване/обн. ДВ7/27.01.1987 г./ е установено, че при работодателя следва да работи комисия по трудоустрояване, която определя подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 от Кодекса на труда КТ), като списъкът на местата се съхранява в предприятието, а преписи от него се изпращат на службата по трудова медицина и при поискване - на здравния орган, който осъществява трудоустрояването-чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване. Въззивникът обсъжда експертното решение №0585/11.03.2019 г. на ТЕЛК, където е вписан израз”не е препоръчано трудоустрояване”, но трудоустрояването не се извършва в процедурата по чл.333 от КТ по повод на която е цитираното експертно решение. От друга страна работодателят е посочил в писмения отговор по делото, че счита, че Ив.Й. не е трудоустроен. Предвид трайно установената практика в решение №137/02.03.2010 г. по гр.д. №20/2009 г. на ВКС, решение № 174 от 30.07.2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г. на III ГО на ВКС и решение № 431 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 2869/2013 г. на IV ГО на ВКС, решение №246/11.11.2015 г. по гр.д. №1305/2015 г. на ВКС се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайна намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. Трайно намалената работоспособност е основна предпоставка за трудоустрояването на работника или служителя и установяването й предпоставя приложението на правната закрила.След като с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - наличието на заболявания, налагащи трудоустрояване е установено по законовия ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. С оглед  обхвата на предварителната закрила по чл.333,ал.1т.2 от КТ се приема, че трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място. Крайния извод в съдебната практика е ,че предварителната закрила по чл.333,ал.1т.2 от КТ трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Настоящата инстанция счита, че при представените писмени документи се установява, че Ив. Й. се е ползвал със закрила на две самостоятелни основания – чл. 333,ал.1,т.2 от КТ  и чл. 333,ал.1, т.3 от КТ,но работодателят не е поискал становище относно тях от Инспекция по труда.Предварителната относителна закрила по чл. 333 от КТ се дава от Инспекцията по труда в писмена форма, като в хипотезите на чл.333,ал.1, т.2 и т.3 от КТ се предхожда от становище на ТЕЛК-чл.4 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ/обн. ДВ бр. 33 от 28.04.1987 г./. КНСБ е поискал становище от РКМЕ с писмо №92-00-3/22.02.2019 г. , като е посочил, че Ив.Й. страда от болестите посочени в експертно решение №1238/03.05.2018 г. и не му е предписано трудоустрояване. Отговора на ТЕЛК по експертно решение 585/11.03.2019 г. е в насока, че не е препоръчано трудоустрояване и че няма задължение да взема отношение относно освобождаването на лицето по чл. 328,ал.1,т.2 от КТ. В искането от 15.04.2019 г. до Инспекция по труда работодателят е посочил формално чл. 333,ал.1, т.3 от КТ, но е обсъдил ,че лицето не се нуждае от трудоустрояване, описал вида на дейността, която извършва лицето. В това искане от въззивника липсва конкретизация на заболяването, относно което се иска закрилата и доводи относно преодоляването и. В отговора от 25.04.2019 г. се заявява, само ,че се дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. В него обаче също не се съдържа конкретизация на хипотезите по чл. 333 от КТ или текстово изписване на обстоятелствата.Настоящата инстанция преценява, че предвид тази липса на конкретизация на хипотезите по чл. 333 от КТ в отговора на Инспекция на труда, както и разминаването в текстовата част и посочената разпоредба в искането на работодателя , процедурата по чл. 333,ал.2  от КТ не е надлежно проведена и атакуваното уволнение на Ив.Й. е незаконно.

С оглед на уважаване на иска за отмяна на атакуваното уволнение следва да бъде уважен и втория обективно съединен  иск за възстановяване на длъжност „Експерт-специалист“ в Регионален съвет на КНСБ – гр. Ловеч, с код по НКПД: 3343 3008с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ. Акцесорният иск за възстановяване на работа е свързан с произнасянето на съда относно законност на уволнението. В конкретния казус отмяната на заповедта за уволнение №78/10.07.2019 г. предпоставя основателност на иска за възстановяване на работа. При уважаване на иска за отмяна на уволнението трудовото правоотношение се възстановява между страните в обема в който е съществувало към датата на прекратяването му. Именно поради това следва да бъде уважен и искът за възстановяване на работа, с който е сезиран съда. Идеята на законодателя е служителя да получи всестранна защита на правата си,гарантирани с правилното и точно приложение на разпоредбите на КТ от работодателя- това е и целената правна последица при уважаване на иска за възстановяване на работа в случаите на съкращаване на щата/т.е. длъжността заемана от служителя/.В посочения смисъл константната практика на ВС на РБ -Решение № 1288 от 25.I.1995 г. по гр. д. № 860/94 г., III г. о.

Съдът намира, че основателността на иска за отмяна на уволнението обуславя  уважаване и третия обективно съединен, имуществен иск на Р.Р. по чл. 225 ал.1 от КТ иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Съдът отчита заключението по съдебно-икономическата експертиза като професионално изготвено и намира,че размера на обезщетението правилно е посочен от вещото лице към месеца предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът приема,че дължимото обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ за времето 15.07.2019 г. до 12.09.2019 г. възлиза на  1768.59 лева.     

 По изложените съображения на въззивната инстанция е видно,че правните изводи относно основателност на трите обективно съединени иска предявени от Ив.Й. против КНСБ-София съвпадат с формираната воля на първоинстанционния съд и съдебно решение №595/11.12.2019 година по гр.д. 1645//2019 г. на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 150 лева-адв. възнаграждение предвид изхода от процеса..

     Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

     Р           Е            Ш             И:

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение №595/11.12.2019 година по гр.д. 1645//2019 г. на Ловешки районен съд.

ОСЪЖДА КНСБ, с адрес: гр. ****, представлявана от П.Д. – Президент на КНСБ, да заплати на И.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** съдебно деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на сумата 150  лева/сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване  пред ВКС в едномесечен срок  от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

         

 

                                                         2.