РЕШЕНИЕ
№ 2915
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от С. Г. ЦЕПОВА Административно наказателно
дело № 20241110216254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД срещу наказателно постановление
/НП/ № ************************., издадено от заместник-кмета на
Столична Община, с което на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 000.00 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от
НОДТСО.
В своята жалба санкционираното лице сочи, че въз основа на договор
на дружеството е възложено извозването на отпадъци, за която дейност с
Направление № *****************, издадено от Главен архитект на Район
Банкя е определен маршрутът за извозване на отпадъци. Въведено е
твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В
условията на евентуалност претендира за издаване на предупреждение към
дружеството. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. П.,
която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Намира за
безспорно установено от обективна страна извършването на процесното
1
нарушение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендирани разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните,
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2024г. св. Т. съставил АУАН на „Райстрой“ ЕООД за това, чена
29.04.2024г. около 16:09ч. с товарен автомобил „М.“ модел ***************,
собственост на дружеството, транспортира земни маси без издадено
направление по реда на Наредбата по ул. „Малобучински път“.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя, за описаното в акта нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6
от НОДТСО, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
000.00 лв. на основание чл. 154б, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК, както и въз основа
на гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. И. Т. и св. В. К.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като отчете оскъдността на въведените
факти. Същите не способстват за установяване на всички релевантни за
деянието обстоятелства.
Съдът кредитира като писмено доказателство съставения АУАН, от
който установи датата и мястото на съставянето му, неговия автор,
присъствалия свидетел, марката и регистрационния номер на превозното
средство и самоличността на неговия водач. Фактът на превозване на земни
маси също се извежда от съдържанието на акта, като намира потвърждение в
свидетелските показания. Изложените в акта фактически констатации
подлежат на проверка чрез законоустановените механизми за събиране и
проверка на доказателствен материал. По делото липсват доказателства, които
да онагледят елементите от фактическия състав на нарушението, което е
вменено на нарушителя – обслужването на конкретен маршрут с процесния
транспортен курс, изпълнението на работа по възложение на трето лице,
липсата на издаден документ, който да оправомощи лицето да превози
съответните земни маси по предварително зададен маршрут и до конкретно
посочена локация.
Съдът кредитира представено копие на направление по чл. 58, ал. 1 от
Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата
на територията на Столична община, с което на работодателя на водача на
товарния автомобил е разрешено да транспортира земни маси и строителни
материали по подробно регламентиран маршрут. В този смисъл съдът приема
за разколебани изводите на актосъставителя, възведени в съдържанието на
АУАН и впоследствие възпроизведени и в НП, за липса на издадено
направление за превозване на земни маси.
От приложените по делото заповед и длъжностна характеристика съдът
установи съдържанието на материалната компетентност на
2
административнонаказващия орган и на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че в хода на протеклото административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на процедурата,
обуславящи отмяната му.
В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
следва да се даде обстойно описание на обстоятелствата, очертаващи
параметрите на твърдяното нарушение, с което да се гарантира правото на
санкционирания субект да разбере какво му се вменява в отговорност и въз
основа на това същият да организира пълноценно своята защита.
Административнонаказващият орган, съобразявайки разпоредбите на ЗАНН, е
длъжен да въведе всички онези факти, които описват извършеното, и
съответно да посочи коя правна норма субсумира състава на съответното
административно нарушение. В този смисъл следва да се въведе един
минимум от факти, които да очертаят неспазването на дължимото правило за
поведение, обусловило налагането на съответното наказание. Съблюдаването
на тези правила обезпечава законността на производството, бивайки гаранция
за спазване правата на сочения нарушител. В процесната хипотеза обаче това
не е сторено. В съдържанието на АУАН и НП не са формулирани
изчерпателно и ясно фактическите обстоятелства, при които нарушението е
прието за осъществено. По този начин не е постигнато удовлетворяване на
изискването за пълнота на обвинителната теза, което е задължителна
предпоставка за ефективното упражняване на правото на защита на лицето,
спрямо което същата е насочена. В словесното описание на двата процесуални
документа не са обективирани съществени за конкретния случай
обстоятелства, които са особено важни за проверката на обосноваността на
крайния извод по въпроса дали е налице извършено нарушение по чл. 29а, ал.
1, т. 6 от НОДТСО.
Възведено в тази си вербална конфигурация, административното
обвинение не дава яснота за съдържанието на деятелността на водача – във
формата на действие или бездействие, с която е прието, че са осъществени
обективните елементи от фактическия състав на горепосоченото нарушение.
Не става ясно кой е водачът, според възприетото от контролния орган,
доколкото данни откъм обстоятелствени предели в тази насока няма, не става
ясно дали водачът е транспортирал земни маси, без да има издадено
направление за целта, или такова е издадено, но не е представено пред
контролните органи. Не се установява още в какво качество жалбоподателят е
превозвал тези материали – дали в преследване на лични нужди или по
3
поръчение на дружеството, чийто служител е бил. Пълното изясняване на
меродавните факти предполага още да се изследва маршрутът, по който
водачът е преминал, да се установи от къде е натоварил земните маси, кой
строителен обект е обслужвал и за къде са били предназначени, каквито
действия в случая очевидно не са осъществени. Инициативността на
актосъставителката в тази посока се е изчерпала със задаването на въпроса
дали има издадено направление за транспортиране на земни маси, която
служебна активност не съответства на усилията, необходими за изясняване на
фактическата обстановка и действителното положение. Ангажирането на
всички факти в подкрепа на твърдението за извършено нарушение налага
включването им в текстовата част на санкционния акт, тъй като те се явяват
изискуеми елементи от важимото правило, установяващо съответното
задължение за извършване на превози само при предварително издадено
направление с описание на зададения маршрут. Дадените фактически
параметри на нарушението в случая се изчерпват с формулировката „е
транспортирало земни маси без издадено направление“, която не е годна да
изведе всички дължими данни, очертаващи действителното неналичие на
такова направление. Липсата на пълно описание на обстоятелствата осуетява
възможността на сочения нарушител да ангажира защитата си, тъй като
последният следва да се брани срещу факти, ангажирайки доказателства в
тази насока. Освен че нарушава правото на защита на санкционираното лице,
горното е и пречка за осъществяване на контрол за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Контролният орган е допуснал съществено процесуално нарушение,
неподлежащо на саниране от страна на съда, доколкото е недопустимо
въвеждането на пълнота от факти за пръв път в съдебна фаза на процеса.
Административният орган не е посочил в съставеното наказателно
постановление и в предхождащия го акт как е установил, че водачът на
товарния автомобил няма издадено направление за определяне на маршрут за
транспортиране на строителни отпадъци и земни маси, респективно и не е
изследвал и обективирал точно в писмен вид своите изводи досежно
съществуването на такъв документ в правния мир. Липсата на конкретизация
дали изискуемият документ не е бил представен на инспекторите от Столична
община или такъв изобщо не е бил издаван, прави волята на наказващия орган
неясна, като извличането на съдържанието по пътя на тълкуването в случая
се явява недопустимо. На жалбоподателя е било дадено разрешение да
превозва определени материали по предварително начертан маршрут.
Пределно пестеливото описание на съществените за нарушението
обстоятелство обаче не дава възможност да се установи дали конкретният
курс е бил в изпълнение на трудовите задължения на водача, или същият е
обслужвал свои лични нужди. Тези данни е следвало да се опишат, за да може
субектът на отговорността да ангажира доказателства спрямо тях,
организирайки защитата си.
Описаните процесуални нарушения са съществени, неотстраними за
пръв път от съда, поради което издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено.
4
С оглед изхода на производството, Столична община следва да бъде
осъдена да заплати на „Р.“ ЕООД сумата от 5665.00 лева, представляваща
реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно договор
за правна защита и съдействие и представен документ за плащане по банков
път.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № /НП/ №
************************., издадено от заместник-кмета на Столична
Община, с което на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община /НОДТСО/, на „Р.“ ЕООД е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 000.00 лв.
/петдесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от НОДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Р.“ ЕООД дължимите по
делото съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 5 665.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5