№ 183
гр. В., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря НИН
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕАД ЕЖ ***, с адрес и
седалище на управление в гр. ***, ***, бул. „***” № 28, ИП, чрез юрисконсулт
АФ против Решение № 739 от 14.12.2024 г. по гр.д. № 1356/2023 г. по описа на
РС В..
С обжалваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника И. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл.В., ул. “Т.” № *** че дължи на ищеца
„***“ ЕАД ЕЖ ***, парично вземане, както следва: 3693.77 лева - начислена
електрическа енергия по издадената фактура № 00034117981/20.05.2022г. за
периода от 28.01.2022г. до 27.04.2022г. за електроснабден обект с адрес: с.***,
общ.В., обл.В., ул.“***“ № 3; 250.62 лева - лихва за забава върху главницата за
периода от 01.06.2022г. до 30.01.2023г.; лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.02.2023г.
до изплащане на вземането, които вземания произтичат от договор по Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ ЕАД и
за които суми е издадена Заповед по реда на чл.410 от ГПК № 217 от
1
01.03.2023 г. по ч.гр.дело 352/2023г. г. по описа на Районен съд В..
С решението „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ***, бул. "***” № 159, ***, е осъдено да заплати на И. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., обл.В., ул. “Т.” № *** направените разноски в
производството за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и за вещо
лице в размер на 100 лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното
решение, незаконосъобразност, и необоснованост. Твърди се, че е постановено
и при нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че от приетата и
неоспорена СТЕ се установявало, че при проверката е констатирана промяна в
схемата на свързване на СТИ, водеща до пълно неизмерване на
електрическата енергия, преминаваща през неправомерно поставени
проводници, както и коректното прилагане на методиката за преизчисление по
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, съобразно актуалните към момента на корекциите
цени на електроенергията, по отношение на преизчисленията по процесната
фактура. Сочи се, че от показанията на разпитаните свидетели на ищеца
безспорно се установило, че проверката била извършена при спазване на
всички изисквания на ПИКЕЕ, абонатът бил известен за съставения
констативен протокол, и на същия били изпратени фактура и справка за
преизчислени количества електрическа енергия. Сочи се, че допълнителната
СТЕ била недопустима и неотносима, и отговорите по въпросите в същата
били неотносими и противоречащи на изводите на вещото лице по
първоначалното заключение. Поддържа се, че след границата на собственост
на съоръженията на ***, които са обект на проверка и контрол от служителите
на същото, дружеството няма законова делегация да извършва проверки, тъй
като оттам започвала мрежата, собственост на клиентите. Сочи се, и че
търсене на абоната не се било наложило, тъй като последният сам е дошъл при
проверяващия екип на ***. Твърди се още, че в актуалните ПИКЕЕ не било
посочено размерът да корекцията да се определя според реално потребено
количество енергия, след като именно извършената промяна в схемата на
свързване била препятствала измерването на енергията в пълен размер.
Моли се да бъде отменено решението на РС В. и бъде постановено друго
с което да бъде уважен предявения иск. Иска се и присъждане на разноските
по производството за двете инстанции. Не се представят доказателства и не се
2
правят доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата
страна И. Б. Г. не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание въззиваемият лично и с процесуален представител -адв.Т.Т., е
оспорил жалбата и е нямал доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за основателна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна
инстанция не споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и намира решението за необосновано. По конкретно
наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от
въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Предявенят иск са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79 от
3
ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл.107 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на ответника И. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., обл.В., ул. “Т.” № *** че дължи на ищеца „***“ ЕАД ЕЖ ***, парично
вземане, както следва: 3693.77 лева - начислена електрическа енергия по
издадената фактура № 00034117981/20.05.2022г. за периода от 28.01.2022г. до
27.04.2022г. за електроснабден обект с адрес: с.***, общ.В., обл.В., ул.“***“ №
3; 250.62 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2022г. до
30.01.2023г.; лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.02.2023г. до изплащане на вземането,
които вземания произтичат от договор по Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „***“ ЕАД и за които суми е издадена
Заповед по реда на чл.410 от ГПК № 217 от 01.03.2023 г. по ч.гр.д. 352/2023г. г.
по описа на Районен съд В..
По делото не е спорно, че въззиваемият е бил потребител на ел. енергия
в процесния период по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ. По
делото между страните не е спорно, и че като потребител на електрическа
енергия от присъединен към мрежата обект, въззиваемият е бил страна по
договор при общи условия за продажба на електрическа енергия с доставчика
на такава на "***" АД /понастоящем "***" ЕАД/, както и по договор при общи
условия за използване на електроразпределителната мрежа на "***" ЕАД/,
които общи условия са влезли в сила, и не е необходимо изрично изявление от
страната на потребителя за приемане. В качеството му на потребител на ел.
енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на "***"
ЕАД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ответникът е в
облигационна връзка, както с доставчика на ел. енергия, така и със
собственика на електроразпределителната мрежа. След като е присъединен
към електроснабдителната мрежа на въззивното дружество с цел ползване на
електрическа енергия, ответникът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл.
3,т.1, вр.чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на "***" АД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ 0У-2 от 04.06.2021 г., които са приложими към процесния фактуриран
период. Одобрените от ДКЕВР Общи условия, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ,
са публикувани по предвидения в закона ред и са влезли в сила, видно от
приложените писмени доказателства. С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.а
и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ е предвидена възможността на енергийното
4
предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на
крайните потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни.
В случая, въззивникът-ответник е титуляр на разкрити две партиди за
отчитане потреблението на електроенергия в обект, находящ се в с.***, ул. ***
№3, в стопанска сграда и в къща на същия адрес, като обект на процесната
проверка е СТИ в стопанската сграда, по които факти страните не спорят.
От представения констативен протокол /КП/ № 3034081 от 27.04.2022г.
се установява, че по отношение на процесния многотарифен електромер с
фабричен номер 02757303, е извършена проверка от двама служители –
техници, представители на ищцовото дружество, в присъствието на лицето
ЙКК - представител на федерацията на потребителите - гр.***. Констатирано
е в протокола, че електромерът се намира в табло тип ТЕМО, монтирано на
железобетонен стълб. При извършване на техническата проверка е
установено, че липсва пломба на щита на ел.таблото, пломбата на клемния
блок е нарушена, констатирана е промяна на схемите на свързване, водеща до
неточно измерване на количеството ел.енергия. Промяната в схемата на
свързване се състои в разхлабени и разделени винтове на деривационната
пластина на втори елемент на трифазен електромер, като пластината е
разделена в десния си край и не контактува. По този начин е прекъсната
електрическата връзка между токови и напреженови ел.измервателни вериги
на електромера на втора фаза. С писмо от 28.04.2022г., получено на
09.05.2022г., видно от известие за доставяне, ответникът е уведомен за
проверката и съставения констативнпротокол, както и че на основание ПИКЕЕ
ще бъде извършено преизчисление на количеството ел. енергия. Не се е
5
спорило в производството пред първата инстанция относно констатациите в
протокола и относно приложимата методика и резултата от изчисленията по
нея в случай на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване на ответника.
От показанията на разпитаните свидетели Г. - служител в „***“ ЕАД на
длъжност техник ел. системи/ и К-представител на Федерация на
потребителите, също се потвърждават констатациите в съставения КП при
процесната проверка.
За да постанови обжалваното решение, ВРС е приел, че искът е
неоснователен и недоказан, тъй като присъединения обект не е могъл да
ползва предвидената трифазна ел. енергия въобще. Прието е, че не е ползвана
и двуфазна такава, като предположението за противното се опровергавало от
свидетелите показания за това, че ответникът е ползвал ел.инсталация само за
ярмомелка на трифазен ток, и то спорадично - за смилане храна за няколко
кокошки и зайци, от мотивите прокурорското постановление за спиране на
досъдебното производство в тази насока, от стойността на сметките на абоната
за предходен период - повече от една година, които са на минимална стойност,
отговаряща на ползването, както и от обстоятелството, че за останалите
нужди на имота, ответникът има друга ел. инсталация и друго измервателно
устройство. И най - вече, от становището на вещото лице - че в
обекта/стопанската сграда/ има само 1 контакт и в случай на ползване на
монофазен ток, то тогава електромерът би отчитал, тоест през процесния
период абонатът не е ползвал и монофазен ток. В случая, няма и не може да
има констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел.
енергия на абоната, тъй като такава не е доставяна изобщо, както и не е
ползвана. Основанието на доставчика за едностранно коригиране на сметката
на сметката на потребителя ще е налице при неточно отчитане или неотчитане
на доставяната електрическа енергия, а при недоставяне и неползване - не
може да има неточно отчитане или неотчитане, съответно - липсва основание
за коригиране на сметката на този абонат. Същото се следва и по отношение
на вината на ползвателя, която се предполага, а доказването на противното е в
тежест на абоната. В настоящия случай е приета липса на вина.
Съдът намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и
неправилни.
6
Относно приетото от първоинстанционния съд по отношение на
уведомяването на въззиваемия и оплакванията в жалбата в тази насока, съдът
приема, че съгласно чл.49 от ПИКЕЕ проверка е допустима и в отсъствие на
ползвателя на електроснабдения обект, при спазване на изискванията на ал.3
от същия член, а именно при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна
страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В случая
е спазено изискването на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. От друга страна, от разпита
на свидетелите се установява, че въззиваемият е видял служителите на
въззивника и е дошъл на мястото на проверката, като преди приключването и
си е тръгнал. Страните не спорят, че КП е връчен на въззиваемия с писмо
адресирано до него.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно- техническа експертиза от т.1-3 се потвърждават констатациите в
съставения констативен протокол.Вещото лице сочи, че описаните
констатации в констативния протокол за целия период са промяна схемата на
свързване на СТИ, което представлява нерегламентирано манипулиране на ел.
съоръжения в обекта на потребителя и води до неизмерване на ползваното от
обекта количество електрическа енергия. Описаното състояние в КП не може
да бъде производствен дефект, а същото представлява нерегламентирана
манипулация, водеща до облагодетелстване при ползване на ел. енергия в
имота на ответника, за сметка на ищеца. За периода 18.09.2021 - 19.10.2022 г.
процесният трифазен електромер е отчел дневна ел. енергия 5 kW (40892 -
40887), и нощна ел. енергия 0 kW (12933 - 12933), фактурирана с 4 броя
фактури на обща стойност 1,22 лв. с включено ДДС (0,25 + 0,25 + 0,25 + 0,47).
На практика отчетената в обекта трифазна ел. енергия за периода е 5 kW, но
заради прекъсната електрическата връзка между токови и напреженови ел.
измервателни вериги на електромера на втора фаза в обекта биха могли да се
ползват ел. уреди с двуфазно напрежение със съответните кабелни инсталации
за тях, без тази ел. енергия да се отчита.
Прави заключение, че констатациите, описани в констативния протокол
означават, че има непълно отчитане на консумираната от имота на ответника
ел. енергия, че има промяна в схемата на свързване вътре в електромера за
целия исков период 28.01.2022 - 27.04.2022 г., както, и че количеството
7
електрическа енергия, определено в справката за корекция може да бъде
доставено до абоната съобразно пропускателната способност на
присъединителните съоръжения. Вещото лице сочи, че приема и потвърждава
преизчисленото от ищеца по правилата на ПИКЕЕ за описания констативен
протокол от 15963 kWh.
При съставянето на КП и последващите действия по извършване корекцията
на сметката му като потребител на ел. енергия за периода 28.01.2022 -
27.04.2022 са спазени утвърдените от КЕВР цени на ел. енергия.
Заключението не е оспорено и е прието по делото. Съдът кредитира
заключението като обосновано и кореспондиращо на събраните гласни и
писмени доказателства.
По отношение на допълнително представения снимков материал от
10.09.2024г. , с вх.№ 10660/11.09.2024г. и допълнителна съдебно-техническа
експертиза с вх.№ 11491/01.10.2024г., съдът не кредитира същите. Прави се
допълнително заключение от вещото лице, че в имота не може да се доставя
трифазен ток при прекъсната втора фаза на електромера . При прекъсване на
някоя от трите фази, такава ел. енергия не би могла да съществува като
трифазна и да се ползва като такава и съответно електромера няма да отчита.
Констатира се от вещото лице, че по време на самата проверка въззиваемият е
присъствал, като е бил информиран за проблема и би съдействал на комисията
за проверка на трифазния контакт вътре в обекта, а не на ел. таблото, което е
собственост на енергийното дружество, но, че комисията не е поискала такава
проверка от въззивника.
Следва да се отбележи, че представения от вещото лице снимков материал
след депозиране на заключението по допуснатата и назначена съдебно
техническа експертиза, както и изложението към материала, в което се
заключава, че не са установени манипулации, трифазният контакт да бъде
преустроен и ползван от монофазни консуматори на ел.енергия в имота на
ответника, са изготвени, представени и приети в нарушение на процесуалните
правила на ГПК, без да е поставена такава задача на вещото лице, нито пък да
му е възложен оглед в имота на въззиваемия.
Допълнителната съдебно-техническа експертиза съдът не кредитира,
тъй като е в пълно противоречие с основната такава, както и със събраните
писмени и гласни доказателства. Същата е и неотносима, доколкото изяснява
8
факти и обстоятелства, извън предмета на проверката, респ. извън предмета
на спора. Сочи, че при прекъсната втора фаза на електромера не може да бъде
доставян трифазен ток, както и че трябвало да се направи проверка в
собствеността на въззиваемия. Допълнителната съдебно-техническа
експертиза обсъжда и друг КП, който не е предмет на делото. Допълнителното
заключение е в противоречие с основното такова, в което същото вещо лице
сочи, че в при констатираната промяна в схемата на свързване, в процесния
обект биха могли да се ползват ел. уреди с двуфазно напрежение със
съответните кабелни инсталации за тях, без тази електрическа енергия да се
отчита.
Изводите на вещото лице в допълнителното заключение нямат основание в
нормативната уредба и не следва да се възприемат. След границата на
собственост на съоръженията на въззивника, които са обект на проверка и
контрол от служителите на същото, дружеството няма законова делегация да
извършва проверки, тъй като оттам започва мрежата, собственост на
клиентите. Следва да се отбележи, и че огледа в имота на въззиваемия, и
констатациите на вещото лице се правят около две години след извършване на
процесната проверка, в който период би могло многократно и
необезпокоявано да се въздейства върху ел.инсталацията и съоръженията,
находящи се в обекта, собственост на въззиваемия.
При тези данни, съдът приема за установено по делото, изложеното от вещото
лице в основната експертиза, както и заключението на съдебно счетоводната
такава, установяваща размера на вземанията за лихва, че за въззиваемото
дружество е възникнало правото да коригира количеството пренесена ел.
енергия за процесния период. Това право на дружеството да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия в случаите на констатирано измерване с
грешка извън допустимата от средството за търговско измерване, е уредено в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с Решение
№ 10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от
9.07.2021 г. Съгласно чл. 50, ал.2, ПИКЕЕ при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
9
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
С тази материалноправна норма е установен с нормативен акт специален
ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на
установен по реда на ПИКЕЕ неточно измерване или неизмерване на
доставяна електрическа енергия, като обективно състояние, без да отдава
значение за причината за това обективно състояние, като целта на
нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение
от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на
доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при
констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на същата.
Поради това и не следва да се установи виновно поведение на въззивника-
ползвател, за да се извърши съответно преизчисление на количеството
електрическа енергия и съответно корекция на сметката за дължимите суми.
/В този смисъл са Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016
г., II т. о., ТК, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II
т. о., ТК/. Процедурата, регламентирана в ПИКЕЕ, въвежда обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия.
С въззивната жалба не са наведени възражения относно преизчислената
стойност на потребената ел.енергия, но за пълното следва да се отбележи, че
съгласно безспорните изводи на вещото лице, незаплатената стойност на
потребена енергия за процесния период 28.01.2022-27.04.2022г. е изчислена
правилно съобразно показателите на конкретния електромер, както и
съобразно действащите утвърдени от КЕВР цени, в съответствие с
изискването на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
10
доказателствен материал съдът намира, че въззиваемото дружество е спазило
процедурата по извършване на едностранна корекция на законово основание
чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Въззиваемият дължи процесните суми на въззивника, като
същите са безспорно установени и по размер, съгласно приетите и неоспорени
съдебно техническа и съдебносчетоводна експертизи.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания,
то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не
дължи проверка за правилността на обжалваното решение извън наведените
оплаквания. Поради изложеното, обжалваното решение следва да се отмени
изцяло, като бъде постановено ново, с което искът бъде уважен за сумите
3693.77 лева главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.02.2023г.до
окончателното издължаване, както и за акцесорното вземане за обезщетение за
забавено плащане в размер 250.62 лева за периода 01.06.2022г.до 31.01.2023г.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в
полза на въззивника „***“ ЕАД следва да се присъдят направените разноски,
съгласно списък по чл.80 ГПК пред първата инстанция за ДТ в производството
по ч.гр.д.№352/23г на ВРС-78.89 лева, ДТ по гр.д.№1354/23г. -78.89 лева, ДТ в
настоящото -78.89 лева; за възнаграждения на вещи лица - 400.00 лева, както
и сумите 100,00 лв., юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 352/2023г.
пред РС В., юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 1354/2023г в размер
200.00 лева, определено в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в сила от
1.10.2021 г., и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производството в
размер 200.00 лева, определено в съответствие с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в
сила от 1.10.2025г.
По отношение на внесения депозит за възнаграждения на свидетели в
размер 75.00 лева няма данни същите да са изплатени, поради което подлежат
на връщане на вносителя, и не следва да се присъждат.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 739 от 14.12.2024 г. по гр.д. № 1356/2023 г. по
описа на РС В., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.*** ***, бул. "***” № 159, ***, чрез
юрисконсулт А.Ф., вземането на същото дружество към И. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., обл.В., ул. “Т.” № *** в размер 3693.77 лева -
начислена електрическа енергия по издадената фактура №
00034117981/20.05.2022г. за периода от 28.01.2022г. до 27.04.2022г. за
електроснабден обект с адрес: с.***, общ. В., обл.В., ул.“***“ № 3, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2023г. до изплащане на
вземането, както и 250.62 лева - лихва за забавено плащане върху главницата
за периода от 01.06.2022г. до 30.01.2023г, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 352/2023г. по
описа на ВРС по реда на чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл.В., ул. “Т.” №
*** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ***, бул. "***” № 159, ***, направените разноски за ДТ в общ размер
236.67 лева, за възнаграждения на вещи лица в общ размер 400.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер 500.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12