Решение по дело №1109/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 февруари 2018 г. (в сила от 21 май 2018 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20174120201109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                     гр. Горна Оряховица, 23.02.2018г.

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, седми състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

             

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията Крагьозова АНД № 1109 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.Й.К. обжалва електронен фиш/ЕФ/ серия К № 1764736, издаден от ОДМВР-Велико Търново, с който на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Моли съдът да отмени обжалвания електронен фиш. Излага съображения, че не е управлявал процесното МПС.

Жалбоподателят не се явява, редовно призован.  Същият не се представлява в СЗ.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО не изпраща процесуален представител и не изразява становище по  жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалвания електронен фиш серия № 1764736, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, на жалбоподателя К.Й.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189 ал.4,вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение, извършено с автомобил с рег.№ *****на 14.05.2017г. в 14,08 часа на ПП I-4/София-Варна/, км.153.343-общ.Лясковец- в посока към гр.Варна.

В обжалвания електронен фиш е посочено изрично, че нарушението, за което е наказан жалбоподателя, е установено със стационарна система тип „MultaRadar SD 580” и отчетен толеранс от -3 км./ч.

Отчетеният толеранс е в полза на санкционираното лице.

От удостоверението за одобрен тип средство за измерване и методическите указания за работа със „MultaRadar SD 580” (л.33 и сл.) се установява, че използваното за установяване на нарушението  техническо средство представлява стационарна система за измерване на скоростта и контрол на нарушенията на правилата за движение, преминала проверка на 26.01.2017г./л.31/.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице, което има право да обжалва електронния фиш и  в срок /регистрирана с дата на пощенско клеймо 17.11.2017г.-л.4/.Разписката за връчване на ЕФ е с дата 03.11.17г./л.30/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Анализът на установените факти по делото дава основание да се приеме, че описаното в електронния фиш нарушение е установено и заснето със стационарна система за видеоконтрол.

Съгласно задължителната съдебна практика – ТР № 1/26.02.2014 г., постановено от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, обявено на 26.02.2014 г., в хипотезата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение може да се осъществява  със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

При това положение следва да се приеме, че електронният фиш не е издаден при съществено нарушаване на процесуални правила, тъй като издаването му е било обусловено от установяването на нарушението чрез  стационарно позиционирано техническо устройство.

Електронен фиш по смисъла на т. 63 от § 6 от ДР на ЗДвП е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Процесният фиш съдържа тези реквизити. Видно от съдържанието на нормата е, че се касае за електронен документ, което е обосновало разбирането на законодателя, че няма да се посочва конкретното лице, издало този фиш.  Законодателят не е предвидил електронния фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл. 57 от ЗАНН, а реквизитите му са уредени в специалния закон – разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и видно от електронния фиш същият съдържа всички изискуеми от закон реквизити, т. е. има нормативно установеното съдържание, между които реквизити не са предвидени конкретен издател, (извън териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението) и дата на съставяне. Съдържанието на електронния фиш е нормативно уредено и той представлява изключение от общото правило относно задължителни реквизити на наказателното постановление,какъвто реквизит е датата на издаване /л.3/.

Предвид посочените по-горе документи, приложени по делото във връзка с техническото средство, у съда няма съмнение, че същото е надлежно преминало проверка. Приложено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и методически указания. По делото фигурира и снимков материал/л.27/, на който номера на МПС  е ясно различим, поради което  настоящата инстанция приема за доказано по несъмнен начин, че именно това е МПС, собственик на което е Христо Радев Христов. В тази насока е справката, приложена на л.26 от делото. По отношение на последния е бил съставен ЕФ серия К № 1603340/л.12 от делото/, връчен му на 26.06.17г./л.14 от делото/. Христов на 03.07.17г. е депозирал писмено изявление с приложен договор за замяна на автомобили/л.16-17/, след което електронен фиш е издаден по отношение на С.Т.И./л.18/-серия К № 1674852. Последният е връчен на 25.09.17г./л.20/.  На 30.09.17г. Иванов е депозирал декларация/л.21/, в която е посочил, че на датата на извършване на процесното нарушение /14.05.17г./, автомобил с рег.№ *****е бил управляван от жалбоподателя К.Й.К.. Приложено е СУМПС на К. с номер *****/л.22/.

Относно възражението на жалбоподателя, че не той е осъществил нарушението и че неправилно/невярно/ е декларирано кой е бил водач на МПС, с което е извършено това нарушение:

Издаденият ЕФ с № 1674852 първоначално е връчен на С.Т.И./л.18/ на дата 25.09.17г./л.20/ и същият с дата 30.09.2017г. е декларирал, че не той, а лицето К.К. е управлявал процесния автомобил/декларация-л.21/. Възможностите, с които разполага лицето след връчването на ЕФ са описани в чл.189 ал.5 и  ал. 6,респ. ал.8 от ЗДвП. Същият може в 14- дневен срок да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението /чл.189 ал.5 ЗДвП/. В 7- дневен срок от получаване на ЕФ може да направи писмено възражение / чл.189 ал.6 ЗДвП/ или в 14- дневен срок от получаване на фиша да обжалва същия, респ. в 14- дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша по ал.6. От материалите по делото е видно, че Иванов е депозирал в срок декларация с данни за лице, управлявало процесния автомобил на датата, посочена издадения ЕФ/л.21/. Така издаденият ЕФ  е анулиран съгласно чл.189 ал.5 изр.посл. ЗДвП. По силата на цитираната законова норма такова анулиране се извършва не само при попълване на декларация, но и когато декларатора представи копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, което твърди, че е осъществило нарушението. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на ЕФ при деклариране са две-попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълва изискването на чл.189 ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е една индиция, че лицето, на което се твърди да е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде свое копие на СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица по усмотрение на собственика, би довело до тяхното санкциониране. Неоснователен е доводът, изложен в жалбата до съда относно това, че СУМПС, което е предоставено, издадено на жалбоподателя с номер *****/л.22/ е било невалидно/не е съществувало/. Видно от справка, изискана и приложена на л.61 от делото, СУМПС на жалб.К. с посочения номер  ***** е било валидно до датата 29.05.2017г. Нарушението се сочи като осъществено на 14.05.17г. Именно това свидетелство за управление на МПС е следвало да бъде във фактическата власт на декларатора Иванов към момента на нарушението, тъй като срокът му на валидност не е бил изтекъл към датата на нарушението и все още не е било издадено ново СУМПС с номер ***** с дата на издаване 24.07.17г. Логично е към 14.05.17г. Иванов да се снабди със СУМПС на твърдяния водач, тъй като лицето, в чиято фактическа власт е процесното МПС е бил изцяло в правото си да откаже да предаде владението на автомобила при липса на копие от СУМПС, знаейки, че това е условието за анулиране на фиша при последващо деклариране по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП. Моментът, в който Иванов е следвало да се снабди с копие от документа СУМПС на К. е именно при предоставяне на МПС, а не в един последващ момент. Към този момент СУМПС с номер ***** е било валидно. Затова ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че към датата на дакларирането СУМПС е било подменено с дата на валидност от м.07.2017г. Жалбоподателят с предоставяне на копие от свое СУМПС принципно изразява съгласие при осъществено нарушение да стане възможно декларирането на неговото име във връзка с авторството. След като му е станало известно с връчване на обжалвания електрон фиш, че авторството на нарушението се свързва с него, жалб.К. е имал възможността, описана по-горе, да възрази или да декларира в срок кой е управлявал МПС. Като не е сторил това, същият се е лишил от законовата възможност да претендира авторство на нарушението, различно от посоченото. Неоснователен е и доводът за непосочване на срока или органа за обжалване на ЕФ, тъй като настоящата жалба е депозирана в срок и жалбоподателят не е ограничен в правото си да я обжалва пред надлежния съд.

          По отношение на санкцията:

Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е в абсолютен размер, поради което не се налага излагане на съображения за размера на наложената глоба. Такава е предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място, какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките от 31 до 40 км./ч. при отчетения толеранс в полза на жалбоподателя. Глобата в размер от 300лв. е законосъобразно определена, съобразно действащия нормативен акт към момента на нарушението.

Изложеното налага обжалваният електронен фиш да бъде потвърден. Така мотивиран, съдът

                                             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1764736, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на К.Й.К.   е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189 ал.4,вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

                                             

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….