Решение по дело №1118/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

347/7.6.2019г.

 

№...............                                          07.06.2019 г.                                          гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На пети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1118 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-000782 от 09.04.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.П.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар не и на изложените в жалбата основания, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2019 г. около 03.40 часа жалбоподателката Д.П.Д. управлявала лек автомобил, марка “Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ” с рег. № В 0745 ВТ, собственост на Г.П.Б., ЕГН **********,***, посока ул. „Алеко Константинов“. По това време заедно с жалбоподателката в автомобила пътували и нейните приятели - свидетелите П.К. Е., Д.Ж.Д. и С.С.М.. В този момент свидетелите Г.П.М. и Р.Н.Н. се намирали на пътното платно, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението управлявания от жалбоподателката Д. лек автомобил, марка “Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ” с рег. № В 0745 ВТ. В близост до казино „Ефбет“ свидетелят Р.Н. ѝ подал сигнал със стоп - палка за спиране. Жалбоподателката минала покрай свидетелите и наблюдавайки ги продължил движението си завивайки в посока ул. „Алеко Константинов“. При това нейно действия свидетелите Г.М. и Р.Н., с помощта на служебния автомобил последвали автомобила на жалбоподателката, като ѝ подали звуков и светлинен сигнал, за да преустанови движението си. Жалбоподателката обаче продължила движението си по ул. „Алеко Константинов“, след което завила надясно по ул. „Цар Освободител“ и едва тогава на паркинга пред блок № 10 на посочената улица преустановила движението си и спряла. Тогава свидетелят М. спрял служебния полицейски автомобил до посоченото МПС, като възприели преместването на жалбоподателката Д.Д. от местото на водача. На жалбоподателката ѝ били поискани документи за самоличност, след което била извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARDN – 0034, електронният екран на което отчел в дъха на жалбоподателя 1.94 промила алкохол в 3.44 часа, проба № 03460. Пробата била показана на жалбоподателката, след което ѝ бил издаден талон за медицинско изследване № 0030360, но същата отказала даване на кръвна проба за изследване. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен. За констатираните нарушения на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 115263 от 22.02.2019 г. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.1  от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката сочейки, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно по реда на чл. 212, ал. 3 от НПК срещу нарушителката Д.Д. било образувано Бързо производство № 227/2019 г. по описа на РУ - Шумен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, 

 

 

 

 поради което административно - наказателното производство в тази част било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от НПК. Същевременно обаче въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-000782 от 09.04.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.П.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175,  ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., на свидетеля Р.Н.Н. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелите П.К. Е., Д.Ж.Д. и С.С.М., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Р.Н., П. Е., Д.Д. и С.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-000782 от 09.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

По делото няма спор, че на 22.02.2019 г. водачът е управлявал посочения в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление автомобил в посоченото населено място.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в района на             казино „Ефбет“ на бул. ”Симеон Велики” в гр. Шумен на жалбоподателката е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка и при липсващ автомобил пред този на жалбоподателката, тя е възприела сигнала, но не е спряла на посоченото място. Жалбоподателката Д.Д. не само, че не е изпълнила даденото ѝ указание, като не е спряла на указаното ѝ место, а е продължила движението си. В подкрепа на изложеното са показанията както на полицейските служители - свидетелите Г.М. и Р.Н., така и на пътуващите в управляваното от жалбоподателката МПС – свидетелите П. Е., Д.Д. и С.М., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателката по време на извършване на проверката. Посочените свидетели в съдебно заседание заявяват, че проверката е била извършена в 3.40 часа, в тъмната част на денонощието, но на самата улица, където са се намирали полицейските служители мястото е било достатъчно осветено, както и полицейският служител е работил с фенер, насочвайки първоначално светлината му към управлявания от жалбоподателката автомобил, а след това и към стоп-палката. Т. е. подадения на жалбоподателката сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от нея. В този смисъл и двамата полицейски служители Г.М. и Р.Н. твърдят, че при преминаване на автомобила на жалбоподателката покрай тях жалбоподателката ги е гледала, поради което се налага извода, че ясно е възприела подадения от свидетеля Н. сигнал със стоп - палка. Следователно, от значение в случая е единствено, че водачът на автомобила не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка МВР по образец от контролен орган, въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно посочени в акта и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от показанията на посочените свидетели, снети при разпита им в съдебно заседание.

От своя страна нарушителката не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че не е разбрала, че сигнала за проверка е насочен към нея.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнила нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200  лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

 

 

 

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.  

 

 

 

В същото време обаче съдът намира, че санкцията за посоченото нарушение е наложена в размер над законовия минимум, както за наказанието „глоба“, така и за „лишаването от правоуправление“, като административно-наказващия орган не е изложил никакви мотиви и без да са приложени доказателства по делото, обосноваващи налагането на санкцията в по-висок от минималния размер. По делото е приложена справка за нарушител от региона, от която е видно, че жалбоподателката притежава СУМПС от 2014 г. за категория „А, М“,  от 2016 г. за категория „В“ и от 2017 г. за категория „В,Е“, като е била санкционирана един единствен път за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Съдът приема, че нарушението, описано в наказателното постановление е извършено за първи път от жалбоподателката, поради което намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като санкциите бъдат намалени в минимално предвидения размер на „глоба“ - 50 /петдесет/ лв. и минимално предвидения размер на „лишаване от право да управлява МПС“ - 1 /един/ месец.

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по  чл. 103 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неправилно е тълкуването в жалбата, че по силата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на всички лични данни на свидетеля, доколкото това не е довело до затруднения при неговото идентифициране. Непосочването на ЕГН и точен адрес на свидетел по акта не е и не може да бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната истина, поради което е преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, изразяващо се в неточно посочване на мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като изрично е посочено, че е извършено в гр. Шумен на бул. “Симеон Велики“ до казино „Ефбет“ в посока ул. „Алеко Константинов“, както и че  впоследствие жалбоподателката е спряна на ул. „цар Освободител“. В процесния случай фактическата обстановка е усложнена предвид обстоятелството, че на мястото на подаване на сигнал със стоп-палка водача на процесния автомобил не е спрял, което е наложило същият да бъде последван от полицейските служители с използване на специален режим, като е бил спрян на място различно от мястото на подаване на  сигнала. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 103 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0869-000782 от 09.04.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.П.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като намалява размера на същите, съответно наложеното наказание „глоба” от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: