Р
Е Ш Е Н И Е
№262905/3.12.2021г.
гр.***, 03.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 1546 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Д.В.С., с адрес *** 17, срещу „Т.х.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата сумата
от 80 000,00 лв., представляваща
обезщетение на претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на
30.04.2019г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и причинени емоционални
и психически травми, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
трудовата злополука – 30.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба
следното: На 01.12.2018г. страните сключили трудов договор, по силата на който
ищцата била назначена на длъжност „кондуктор“ в предприятието. На 30.04.2019г.,
около 10:45 ч., на изхода на с. ***, в посока гр. ***, при извършване на
обичайната си работа в движещия се автобус, в изпълнение на трудовите си
задължения, ищцата пострадала от ПТП. Автобусът се ударил в мантинелата
отдясно на платното за движение и се преобърнал през скат в частна нива извън
пътя. В резултат на рязката промяна на посоката на движение ищцата залитнала
назад, усетила удар в областта на кръста от тръбите за захващане на пътниците,
прекатурила се и след това се ударила в областта между краката в други тръби за
захващане. Веднага след това ищцата била закарана по спешност в ***„***“ АД,
където след обстоен преглед, рентген и лабораторни изследвания се установило,
че получените наранявания се изразявали в двустранно счупване на пубиса, счупване на гръбначния стълб (прешлени от А1 до А4
в поясната област), фрактура на 12то ребро и
увреждане на таза. Тези увреждания довели до временна неработоспособност. След
преглед в ЛКК били отпуснати помощни средства – инвалидна количка, с чужда помощ,
с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб, както и стол за баня и тоалет.
Физическото възстановяване отнело много време, като то продължава и към
настоящия момент. През първите 5-6 месеца ищцата не можела да ходи и близките й
се грижели за нея. Дълго време използвала корсет, имала проблеми с
краткотрайната памет. Преживяната травма се отразила много на емоционалното и
психическото състояние на ищцата. Станала напрегната, неспокойна и непрекъснато
преживявала случилото се. Започнала да получава панически атаки. През целия
оздравителен процес работодателят по никакъв начин не се интересувал от
състоянието й. Злополуката била призната за трудова от НОИ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника, в която се излага следното: Налице е съпричиняване
в случая, поради допусната груба небрежност от ищцата, тъй като е стояла права
по време на движение. Ищцата е била в болничен по – малко от шест месеца, след
което се е върнала на работа и е продължила да изпълнява функциите си. Процесното ПТП не се дължи на виновно поведение от страна
на шофьора на автобуса, а на трето за спора лице. В условията на евентуалност
се сочи, че размерът на исковата претенция е завишен.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
приложеното удостоверение по делото, изходящо от ответното дружество се
установява, че към момента на злополуката между страните е действал трудов
договор, по силата на който ищцата е работила като кондуктор при ответника.
Представен е КП за ПТП с
пострадали лица от 30.04.2019г., в който не се посочва да е имало друг участник
в ПТП, освен МПС, в което ищцата е упражнявала работната си дейност – автобус „***“,
с рег. номер ***, собственост на „***“ КДА.
Безспорно е между страните, а и
от разпореждане с номер 5104-03-84 от 15.05.2019г. се установява, че ПТП от
30.04.2019г., в което ищцата е пострадала, се приема за трудова злополука по смисъла
на чл. 55, ал. 1 КСО.
В приложените по делото
амбулаторни листи от л.6 до л.14 и от л. 19 до л. 24 по делото се установява,
че Д.С., в резултат на претърпяната трудова злополука е получила счупване на пубиса, счупване на гръбначен прешлен, счупване на
гръбначен стълб в поясна област и счупване на ребро.
Посочено е, че пострадалата се придвижва с помощни средства. Усеща болка при
натиск в областта на симфизиката, както и болка в ингвиналната област при пасивна индукция в тазобедрената
става.
Издадени
са болнични листи за временна неработоспособност, приложени по делото.
Видно от медицински протокол на ЛКК МЦ
„***“ ЕООД към ***„*** – ***“ АД с номер ***от 09.05.2019г. Д.С. е пострадала
от ПТП на 30.04.2019г. Получила е контузия на долната част на гърба и таза,
фрактура на пубиса. С оглед на това на лицето е
отпусната помощ – рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно
задвижване, с регулиращ се гръб, както и комбиниран стол за баня и тоалет за
постоянно ползване.
По делото бе допусната
СМЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: В резултат на
ПТП от 30.04.2019г. ищцата получила следните травматични увреждания – счупване
на горно и долно рамо на двете пубисни кости,
счупване на 12 ребро в дясно, счупване на страничните израстъци на 1,2,3 и 4 лумбален прешлен, както и контузия на гръдния кош и кръста.
Към момента на изготвяне на заключението няма настъпили усложнения, а счупените
кости са зараснали. Трайно възстановяване е настъпило около петия
месец. Към момента няма трайни увреждания и няма белези. Възможно е да има
болки в кръста при рязка промяна на времето и при по голямо физическо
натоварване. Съществуващите начални артрозни промени,
описани в КТ, на лумбални прешлени се засилват след
такива травми. Към момента ищцата е възстановена напълно. Към момента на ПТП
ищцата е била права. В открито съдебно заседание вещото потвърди изложеното в
заключението, като посочи, че получените травми са болезнени. Особено болезнено
е счупването на ребрата, тъй като няма как да се обездвижат.
При всяко вдишване има разместване на костните краища и те дразнят
надкостницата и се получава много силна болка. Продължава около 20 дни.
Препоръчителният режим на легло е 30 дни.
Изготвено е заключение и по
допуснатата допълнителна СМЕ, от което се установява, че в спешния кабинет на
са били видени счупванията на 12 ребро, страничните
израстъци на 1-4 лумбални прешлени и счупванията на пубисната кост,
поради това, че костните фрагменти не са били разместени. Отчетена е травма в
тази област и счупване на долното рамо на дясна пубисна
кост. Това не е повлияло неблагоприятно на хода на оздравителния процес. Няма
специфични медикаменти за по – бързо лечение. 30 дни след травмата е направен
скенер, който установява детайлно счупванията.
Показано е още костно срастване, което говори за правилно проведено лечение.
Изводът е, че проведеното лечение от оказаната спешна медицинска помощ до края
на лечебния процес е проведен съобразно правилата на добрата лекарска практика.
Изготвено е заключение и по
допуснатата СПЕ, от което се установява следното: Към датата на изследването
получените резултати ориентират с голяма степен на вероятност, че по време и
непосредствено след събитието вниманието на ищцата е било ангажирано с
негативни преживявания на психичен и емоционален стрес, придружен от силни
болки, които са я лишили за известно време от самостоятелно функциониране,
обусловило е необходимостта от активна помощ от близките й, за което си спомня
и разказва с емоционална натовареност. След ПТП са били засегнати значими за
ищцата човешки потребности – от здраве, сигурност, начин на работа, социален и
личен живот. Нарушен е бил психичният баланс на личността и възникване на
тревожно емоционалната симптоматика: преживяване на негативни настроения и
емоции, занижаване на самооценката, повишаване на личностната тревожност,
възникване на страхова нагласа при движение с
автобус, затруднения в трудовото представяне и планиране на бъдещето. Налице са
данни за формирана емоционална психотравма - трайна негативна емоция от реална увреждаща
опасност за личността и отговор на индивида, който включва страх, безпомощност
или ужас, която се преживява и към настоящия момент. Данните от изследването
доказват изживян силен психологичен и емоционален стрес. Допустимо е първоначалният
шок, уплаха от преживяното събитие, болките и ограничаването на движенията,
подлагането на поредица от процедури за възстановяване, зависимостта от чужда
помощ, да са предизвикали дискомфорт, който се е
развил до повтарящи се негативни изживявания и задълбочаващ се стрес с голяма
емоционална натовареност. Към момента са налице късни последици от психотравмени преживявания, които не са психологично
преработени в острия етап, непосредствено след травматичното събитие.
Емоционалната травма се преживява и към момента. Установените симптоми на
негативния стрес постоянно се рационализират от ищцата, като се проявяват в
маскиран вид, главно в емоционалните й преживявания, като страх за физическото
здраве, пристъпи на безпокойство и повишена тревожност, проблеми със съня,
чувство на страх при движение на автобус или движещи се автомобили, понижение
на интереса или участие в значими преди дейности, тревожно напрежение при
трудово или социално представяне, понижаване на самооценката, екзистенциална тъга, защитно бягство от реалността и
преосмисляне на житейския път. След специфична терапия има голяма вероятност
тревожната симптоматика да се омекоти и в рамките на няколко години психотравмата може да се овладее напълно.
В открито съдебно заседание бе
разпитан св. Г.Д., шофьор на МПС-то, в което е била ищцата при ПТП. Същият
заяви следното: „Към момента на ПТП в автобуса имаше някъде около седем – осем
човека най – много. Не мога да ви кажа дали ищцата е имала възможност да седне
в момента на седалката. Пътувахме от Слънчево към *** и на последната спирка,
преди да излезем от селото, има ляв завой и аз навлязох в завоя и видях една
кола много засилена да идва срещу мен и леко кривнах и избягах, и се ударих в мантинелата. Автобусът не се обърна, а се наклони. В
автобуса ищцата трябва да таксува пътниците.“
Ищцата беше изслушана в открито
съдебно заседание. Тя заяви, че в автобуса е имало седем – осем човека.
Сподели, че в момента на ПТП обслужвала пътниците.
В открито съдебно заседание бе
разпитан св. Надежда С., майка на ищцата. Същата заяви следното: „Някъде към
пет месеца продължи възстановяването й. Аз помагах на дъщеря ми в обслужването,
както и нейната сестра. Дъщеря ми не можеше да ходи по време на
възстановяването си. Лежеше. След месец и половина някъде започна да се
предвижва с проходилка.“
Разпитан е и св. ***, сестра на
ищцата, която заяви следното: „Тя ми се обади следобяда
по телефона, че е претърпяла катастрофа. По най – бързия начин се прибрах вкъщи
да набавим памперси, обезболяващи от първа необходимост. В момента, в който я
видях, беше като труп. Тя можеше да си мърда само устата. Опитах да я
преоблека, но не можех дори да я докосна. Беше унизително за нея физически и
психически. Не искаше да вижда никого, дори и дъщеря си. След около месец и
половина започнахме да й помагаме да ползва инвалидната тоалетна. Направихме
скенер, въпреки безпаричието и от там се видяха счупванията.
До тогава от спешното не беше изписано дори обезболяващо. Виждала съм сестра си
да плаче и да се затваря в себе си. Психически и сега изпада в такива ситуации.
Наложи се да работи същата работа. Не може да вдига тежко.“
От така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В настоящото производство ищцата следваше да установи в условията
на пълно и главно доказаване характера и интензитета
на претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната трудова злополука.
Ответникът носеше тежестта да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения, в т.ч. възражението за съпричиняване.
От приетата
фактическа обстановка безспорно се установи, че по време на процесната
злополука – 30.04.2019г. ищцата Д.С. е била в трудови правоотношения с
ответника „Т.х.“ АД, като е изпълнявала длъжността „кондуктор“ в обект - автобус „***“, с рег. номер
***, собственост на „***“ КДА.
Безспорно се установи по делото,
че злополуката, резултат от ПТП на 30.04.2019г., случила се с Д.В.С., се приема
за трудова злополука по реда на чл. 55,
ал. 1 КСО.
В резултат на
трудовата злополука ищцата Д.С. получила множество травми. За изясняване на
техния характер от медицинска гледна точка бе допусната СМЕ, както и
допълнителна СМЕ. Съдът намира, че следва да кредитира изцяло представените
заключения, с оглед на факта, че същите допълват и кореспондират с останалия доказателствен материал, отговарят изцяло на поставените
въпроси и са професионално дадени. Установи се следното: В резултат на ПТП от
30.04.2019г. ищцата получила следните травматични увреждания – счупване на горно и долно рамо на двете пубисни кости, счупване на 12 ребро в дясно, счупване на
страничните израстъци на 1,2,3 и 4 лумбален прешлен,
както и контузия на гръдния кош и кръста. Към момента на изготвяне на
заключението няма настъпили усложнения, а счупените кости са зараснали. Трайно
възстановяване е настъпило около петия месец. Към
момента няма трайни увреждания и няма белези. Възможно е да има болки в кръста
при рязка промяна на времето и при по голямо физическо натоварване.
Съществуващите начални артрозни промени, описани в КТ
на лумбални прешлени се засилват след такива травми.
Към момента ищцата е възстановена напълно. Към момента на ПТП ищцата е била
права. Получените травми са болезнени. Особено болезнено е счупването на
ребрата, тъй като няма как да се обездвижат. При
всяко вдишване има разместване на костните краища и те дразнят надкостницата и
се получава много силна болка. Продължава около 20 дни. Препоръчителният режим
на легло е 30 дни. В спешния кабинет на са били видени счупванията
на 12 ребро, страничните израстъци на 1-4 лумбални
прешлени и счупванията на пубисната
кост, поради това, че костните фрагменти не са били разместени. Отчетена е
травма в тази област и счупване на долното рамо на дясна пубисна
кост. Това не е повлияло неблагоприятно на хода на оздравителния процес. Няма
специфични медикаменти за по – бързо лечение. 30 дни след травмата е направен
скенер, който установява детайлно счупванията.
Показано е още костно срастване, което говори за правилно проведено лечение. Изводът е, че проведеното лечение от
оказаната спешна медицинска помощ до края на лечебния процес е проведен
съобразно правилата на добрата лекарска практика.
За установяване на претърпените
от ищцата неимуществени вреди бе допусната СПЕ, както и разпит на двама свидетелии. Приетите доказателства се допълват и
кореспондират помежду си. Заключението по СПЕ следва да се кредитира изцяло,
като професионално изготвено и отговарящо на поставените въпроси в цялост.
Установи се, че към датата на изследването получените резултати
ориентират с голяма степен на вероятност, че по време и непосредствено след
събитието вниманието на ищцата е било ангажирано с негативни преживявания на
психичен и емоционален стрес, придружен от силни болки, които са я лишили за
известно време от самостоятелно функциониране, обусловило е необходимостта от
активна помощ от близките й, за което си спомня и разказва с емоционална
натовареност. След ПТП са били засегнати значими за ищцата човешки потребности
– от здраве, сигурност, начин на работа, социален и личен живот. Нарушен е бил
психичният баланс на личността и възникване на тревожно емоционалната
симптоматика: преживяване на негативни настроения и емоции, занижаване на
самооценката, повишаване на личностната тревожност, възникване на страхова нагласа при движение с автобус, затруднения в
трудовото представяне и планиране на бъдещето. Налице са данни за формирана
емоционална психотравма - трайна негативна емоция от реална увреждаща
опасност за личността и отговор на индивида, който включва страх, безпомощност
или ужас, която се преживява и към настоящия момент. Данните от изследването
доказват изживян силен психологичен и емоционален стрес. Допустимо е
първоначалният шок, уплаха от преживяното събитие, болките и ограничаването на
движенията, подлагането на поредица от процедури за възстановяване,
зависимостта от чужда помощ, да са предизвикали дискомфорт,
който се е развил до повтарящи се негативни изживявания и задълбочаващ се стрес
с голяма емоционална натовареност. Към момента са налице късни последици от психотравмени преживявания, които не са психологично
преработени в острия етап, непосредствено след травматичното събитие.
Емоционалната травма се преживява и към момента. Установените симптоми на
негативния стрес постоянно се рационализират от ищцата, като се проявяват в
маскиран вид, главно в емоционалните й преживявания, като страх за физическото
здраве, пристъпи на безпокойство и повишена тревожност, проблеми със съня,
чувство на страх при движение на автобус или движещи се автомобили, понижение
на интереса или участие в значими преди дейности, тревожно напрежение при
трудово или социално представяне, понижаване на самооценката, екзистенциална тъга, защитно бягство от реалността и
преосмисляне на житейския път. След специфична терапия има голяма вероятност
тревожната симптоматика да се омекоти и в рамките на няколко години психотравмата може да се овладее напълно.
Изложеното от вещите лица по
двете заключения изцяло се потвърждава от събраните гласни доказателства. В
тази връзка са показанията на св. Надежда С., майка на ищцата.
Същата сподели, че някъде към пет месеца продължило възстановяването на дъщеря
й. Сподели, че тя е помагала на ищцата в обслужването, както и нейната сестра. Ищцата
не е можела да ходи по време на възстановяването си. Лежала. След месец и
половина някъде започнала да се предвижва с проходилка.
Показанията на св. ***, сестра на ищцата допълват казаното по – горе. Същите са
в следния смисъл: „Тя ми се обади следобяда по
телефона, че е претърпяла катастрофа. По най – бързия начин се прибрах вкъщи да
набавим памперси, обезболяващи от първа необходимост. В момента, в който я
видях, беше като труп. Тя можеше да си мърда само устата. Опитах да й я
преоблека, но не можех дори да я докосна. Беше унизително за нея физически и
психически. Не искаше да вижда никого, дори и дъщеря си. След около месец и
половина започнахме да й помагаме да ползва инвалидната тоалетна. Направихме
скенер, въпреки безпаричието и от там се видяха счупванията.
До тогава от спешното не беше изписано дори обезболяващо. Виждала съм сестра си
да плаче и да се затваря в себе си. Психически и сега изпада в такива ситуации.
Наложи се да работи същата работа, заради невъзможността да работи каквато и да
било друга. Не може да вдига тежко.“
По отношение на възраженията наличие на съпричиняване:
В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че
не всяко нарушаване на правилата за безопасност или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. (Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Преценката за положената
грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В тази връзка е и Определение № 559 от 14.06.2018 г. по гр. д. № 1389/2018г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, в което е
застъпено, че при
трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност.
В настоящата хипотеза съдът
намира, че не е налице съпричиняване. Това е така,
доколкото изпълнението на служебните задължения на кондуктор се изразява в
проверка или продаване на билети на пътниците. В случая автобусът е бил в
движение, след като се качили пътници в него, при което ищцата е започнала контролната
си дейност. Нормално е да бъде права, а
не седнала в подобна ситуация. Следва да се посочи на работодателя, че ако кондуктор
е в седнало положение, то същият няма да изпълнява служебните си задължения,
които именно се изискват от него чрез работодателя. Няма каквито и да било
други възражения, които да обосноват съпричиняване.
Без значение за отговорността на работодателя в случая е кой е отговорен за
настъпилото ПТП.
В чл.
200, ал. 4 от КТ е посочено, че дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В конкретния
казус не се представиха данни, че са получавани каквито и да било суми от
ищцата поради трудовата злополука.
Чл. 52 ЗЗД урежда, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението от своя страна не
следва да служи за обогатяване на пострадалото лице. Моралните
вреди са индивидуално определими и е в дисхармония
със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди. При определяне на дължимото обезщетение
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект
на съществуващите обществено-икономически условия на живот. Обезщетението за
неимуществени вреди обхваща всички болки и страдания, които са настъпили и ще
настъпят в бъдеще. Да определи съдът справедливо обезщетение означава да
определи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически сътресения. С оглед установените и
коментирани по – горе физически увреждания и психически травми настоящият
съдебен състав намира, че дължимата от ответника сума в случая следва да бъде в
размер на 40 000,00 лв.
Следователно искът се
явява частично основателен. Налице е трудова злополука, от която ищцата е
получила физически и психически травми и следва да получи обезщетение за това.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и частичната основателност на предявения иск, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на процесуалният представител на ищца сумата
от 1465,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Предвид
частичната неоснователност на претенциите ищецът следва да бъдат осъден да
заплати в полза на ответника сторените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел и вещо лице в размер на 1531,00 лв.
Освен изложеното по – горе ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда по сметка на съда и дължимата
държавна такса, съответна на уважената част от иска в общ размер на 1600,00 лв., както и съответната част
от сторените разноски в производството за възнаграждение на вещите лица в
размер на 181,50 лв.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от иска, както и да заплати в полза на
ВРС дължимата държавна такса, отново съобразно уважената част от исковете.
Предвид липсата на направено искане от страна на ответника за присъждане на
сторените от последния разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Представеният списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК от адв. Петьо Тодоров
съдържа в себе си размер на адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Предвид обстоятелството, че по делото са предявени два главни иска за заплащане
на главници и два акцесорни иска за заплащане на лихви върху главниците, съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за всеки главен и акцесорен иск,
заедно, следва да бъде в размер на 350,00 лв. Следователно и с оглед на
признаването на единия главен и акцесорен иск, както и с оглед изхода на спора
по втория главен и акцесорен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца общо сумата от 409,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По същите съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса, съобразно изхода на спора, в размер на 66,42 лв., в полза на
ВРС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на Д.В.С., ЕГН **********, с адрес ***
17, сумата от 40 000,00 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение на претърпени от Д.В.С.
неимуществени вреди, поради настъпила трудова злополука на 30.04.2019г. – ПТП, с
участието на МПС, в което ищцата е упражнявала работната си дейност, а именно
автобус „***“, с рег. номер ***, собственост на „***“ КДА, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, както и причинени емоционални и психически
травми, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука
– 30.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 40 000,00 лв. до пълния претендиран
размер от 80 000,00 лв. поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Т.х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на адв. Д.Т.,
член на ВАК, сумата от 1465,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдВ., с
оглед частичната основателност на исковата претенция.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, с адрес ***
17, да заплати в полза на „Т.х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сторените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел и вещо
лице в размер на 1531,00 лв.
ОСЪЖДА „Т.х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на Районен съд – ***, по сметка на
съда, дължимата държавна такса,
съответна на уважената част от иска в общ размер на 1600,00 лв., както и съответната част от сторените разноски в
производството за възнаграждение на вещите лица в размер на 181,50 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................