Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5282 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.01.2020
г. по гр.д. № 33130/19г., СРС, ГО, 88 с-в е осъдил Столична
община, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на Г.И.Д., ЕГН
**********, е адрес: ***, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 9 213.68
лв. - обезщетение за забава върху главницата от 87 517,72
лв. за периода от 04.11.2016г. /датата на постановяване на решението на АССГ/
до 17.11.2017г. /датата на извършеното плащане на главницата/, която главница е
била присъдена е решение от 04.11.2016г. по адм.д.№ 6641/2016 г. по описа на
АССГ - 41 състав, като е отхвърлил предявения
иск за сумата от 449,63 лв. - обезщетение за забава,
начислено върху главницата от 19 968,98 лв. за периода от 03.05.2016г.
/датата на издаване на заповедта на кмета/ до 22.07.2016г. /датата на
извършеното плащане/. Осъдил
е Столична
община, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на Г.И.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1176,62 лв. -
разноски за производството. Осъдил е Г.И.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Столична Община, с адрес: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 15 лв. разноски за производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Столична община, представлявана от кмета Й.Ф.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.Л., със съдебен адрес:*** А, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се,
че решението е изцяло недопустимо, тъй като въведените в исковата молба
фактически твърдения трябва да се подведат под правната норма на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, а не чл.86, ал.1 ЗЗД, като компетентен по иска е
Административен съд София-град. Това е така, защото ищецът твърди, че с влязъл
в сила на 04.11.2016 г. съдебен акт размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на процесния
имот не е бил окончателно установен, че СО не е изпълнила задължението си да
плати посочената в него сума, ведно със законната лихва. По същество се твърди в исковата молба, че кметът на СО
не е изпълнил своите правни задължения, уредени в чл.29, ал.1 ЗОбС, а именно
като разпоредител с бюджетни кредити да нареди дължимото обезщетение за
отчуждаване на процесния имот да се изплати на правоимащите, като е налице
виновно и противоправно бездействие на административния орган, вследствие на
което са настъпили твърдените имуществени вреди, равняващи се на законната
лихва. Ето защо се иска отмяна на процесното решение и изпращане на делото на
местно и предметно компетентния съд- Административен съд София-град.
Ако
съдът приеме, че решението е допустимо, то моли да бъде отменено като
незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанциноният съд неправилно е определил
главницата, върху която е изчислено обезщетението за забава. Със Заповед
СОА16-РД-40-65/03.05.2016 г. на кмета на СО се отчуждава процесния недвижим
имот, като в нея е определено общо обезщетение за собствениците на имота,
включително и за ищеца Г.Д., за което е определено обезщетение в размер на
19 968,98 лв., платено на 22.07.2016
г. С решение от 04.11.2016 г. по адм. д. № 6641/2016 г. на АССГ, второ
отделение, 41-ви състав е увеличено обезщетението в общ размер на
525 106,30 лв., а на 17.11.2017 г.
е платена разликата в увеличения
размер на обезщетението в размер на 67 548,74
лв. Прави се извод, че ако СО дължи лихви, те следва да бъдат изчислени
върху разликата от обезщетението, която е платена на 17.11.2017 г.
Въззиваемият
Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат И.И. от САК оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Настоящата инстанция приема за неоснователен
доводът във въззивната жалба, че искът е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и
компетентен по него е Административен съд София-град, поради което се иска
отмяна на процесното решение и изпращане на делото на местно и предметно
компетентния съд- Административен съд София-град. Както е посочено в решение №
14 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 3783/2013г. на ВКС, І г.о., постановено по реда
на чл.290 ГПК, макар заявената
претенция да касае задължение на административен орган да изплати своевременно
дължимо обезщетение, определено по административен ред и въз основа на
административен акт, следва да се приеме, че обезщетението за забавено
/неточно/ изпълнение на това задължение може да се претендира и по общия исков
ред.
При тези данни въззивният съд дължи произнасяне по отношение правилността на процесното
решение.
От фактическа страна:
Ищецът Г.И.Д., ЕГН ********** твърди, че по силата на Заповед за
отчуждаване на поземлен имот по реда на глава ІІІ от ЗОС № СОА16-РД40-65 от
03.05.2016 г. на кмета на СО, бил отчужден ПИ 349, застроен, кв.1, м.
„Хиподрума“, бул. „********по плана на София, с площ от 374 кв.м., попадащ в
улична регулация и обхвата на обект „Разширение на метрото в София, Трета
метролиния при съответната индивидуализация, като в заповедта било определено
обезщетение за ищеца в размер на 19 968,98 лв., преведена по банкова
сметка ***.07.2016 г. По повод обжалване на заповедта и с решение №
6787/04.11.2016г. по адм.д. № 6641/2016г. по описа на АССГ, 41 състав, била
отменена Заповед № СОА16- РД40-65 от 03.05.2016г. на Кмета на Столична община,
в частта по определения размер на обезщетението дължимо на ищеца срещу
отчуждаването на имот негова собственост за задоволяване на неотложна общинска
нужда, като бил определен общ размер на обезщетението от 525 106.30 лв. за
целия имот и в размер на 87 517,72 лв. - за частта на ищеца. Срещу
длъжника по обезщетението - Столична община било образувано изпълнително
производство за събиране на сумата по определеното обезщетение, с оглед
бездействието му след връчване на отправени писмени покани до него. Действията
по принудителното изпълнение били обжалвани от ответника /длъжник/, като били
отменени и предприети нови такива. Плащане на обезщетението по решението на
АССГ било извършено на 17.11.2017г., като на ищеца не било заплатено
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави извод, че обезщетение
за забава се дължи от момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаването
на имота, респ. от определяне размера на дължимото на собственика обезщетение.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 449,63 лв. -
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 19 968.98 лв. за периода
от 03.05.2016г. /датата на издаване на заповедта на кмета/ до 22.07.2016г.
/датата на извършеното плащане/, както и сумата от 9 213,68 лв. -
обезщетение за забава върху главницата от 87 517.72 лв. за периода от
04.11.2016г. /датата на постановяване на решението на АССГ/ до 17.11.2017г.
/датата на извършеното плащане на главницата/
Ответникът оспорва иска по
основание и размер.
По делото са депозирани
следните писмени доказателства:
Заповед за отчуждаване на
поземлен имот по реда на глава III от ЗОС от 03.05.2016г. на кмета на Столична
Община, е било постановено отчуждаване на ПИ № 349, кв. I, м. Хиподрума, бул. „********по
плана на гр. София, с площ от 374 кв.м., попадащ в уличната регулация и отреден
за общински нужди, като са индивидуализирани и лицата, за които са налице данни
да са собственици на имота и съответните квоти в съсобствеността им.
Заповедта е била
обжалвана, поради което е било образувано адм.д.№ 6641/2016 г. по описа на АССГ, 41 състав, по което с решение № 6787 от
04.11.2016 г., била постановена отмяна на заповедта в частта по определяне квотите на съсобствениците в имота и
определяне размера на обезщетението
и е бил определен общ размер на обезщетението за част от имота, възлизащ на 525
106.30 лв., при съответна на 1/6 идеална част за ищеца - сумата от 87 517.72
лв.
С Определение № 4917 от
09.09.2016г. по адм.д.№ 6641/2016г. по описа на АССГ - 41 състав, е било
допуснато предварително изпълнение на Заповед № СОА16-РД-40-65 от 03.05.2016г.
на кмета на Столична Община.
По делото няма спор между страните относно датите на извършените плащания по главниците, както
и размера на изплатените суми.
От правна страна:
СГС също намира, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, при забавата на срочни
вземания, длъжникът изпада в забава
след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение, от деня,
в който бъде поканен от кредитора. Неоснователно се явява възражението на
ответника, че неправилно е определен размера на главницата и момента от който
се дължи обезщетението за забава. Както е посочено в цитираното по-горе решение
на ВКС, задължението на общината да заплати
съответното обезщетение за имот, който се отчуждава по реда на ЗОбС възниква от момента на влизане в сила
на заповедта за отчуждаването му, респ. от момента, в който е определен
размерът на дължимото обезщетение, ако заповедта е била обжалвана в тази част. След
като решението, с което окончателно е определено дължимото обезщетение е влязло
в сила, за общината възниква безусловно задължение да плати посочената в него
сума и последваща покана за плащане не е необходима - вземането е определено по
размер и съдебно признато. Задължението за заплащане на законната лихва върху
определеното по съдебен ред обезщетение е изрично предвидено и нормата на чл.29, ал.4 ЗОбС, която е специална по отношение на установените
в ЗЗД правила. Задължението за
заплащане на законната лихва следователно възниква от момента на влизане в сила
на решението, с което е определено обезщетението без да е необходимо изрично
отправяне на покана от лицето, което има правото да го получи, а за
определената със заповедта сума-от датата на издаване на заповедта.
Както е посочил и районният съд, в настоящия
казус, „изискуемостта на вземането за
главницата е настъпила е влизане в сила на съдебното решение по подадена жалба
срещу издадената административна заповед, ползващо се със сила на присъдено
нещо по спорното материално право, признато за съществуващо в полза на ищеца
именно с решението. С актът, е който е била ревизирана административната
заповед, е била постановена промяна в първоначално определените идеални части в
съсобствеността върху имота и съответни на квотите от общия размер на дължимото
им обезщетение, както и на размера
на същото.“ Решението е влязло в сила в дена на постановяването му на
04.11.2016г., доколкото е окончателно и не подлежи на обжалване, и от този
момент се дължи плащането от ответника. От този момент следва да се приеме, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не се твърди, а и не се и установява такова да е
било сторено в полза на кредитора. Дължи се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, съобразно определеното обезщетение със съдебно решение в размер на
87 517,72 лв. от влизането на решението в сила на 04.11.2016 г., което
решение е окончателно, до плащането на главницата на 17.11.2017 г., като
размерът е 9 213,68 лв.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 500
лв./ 200 лв. за изготвяне на отговор на въззивната жалба и 300 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция./
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.01.2020
г. по гр.д. № 33130/19г. на СРС, ГО, 88
с-в.
ОСЪЖДА С. об., представлявана от кмета Й.Ф.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.Л., със съдебен адрес:*** А да заплати на Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат И.И. от САК направените от него разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.