№ 341
гр. Монтана, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630100719 по описа за 2025 година
Разглежда се установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 от ЗПК, вр. чл. 19,
ал.4 от ЗПК.
Ищецът Д. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: ....., чрез пълномощника си
адв. М. е предявил против ответното дружество ,,...‘‘АД, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление: ..... установителен иск с правно основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за
обявяване на сключения между страните Договор за кредит №
1240769/02.01.2025 г. за нищожен/недействителен поради нарушение на
посочените императивни законови разпоредби; в условията на
евентуалност/ако отхвърли главния иск/ моли съда да обяви за нищожна
клаузата на чл. 29, ал.1 от Договора за кредит, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на ..... лв. на осн. чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Претендира деловодни разноски.
Съгласно посоченото в процесния Договор за кредит, ГПР бил в посочен
размер от 42,58%. В този размер обаче не била включена неустойката в общ
1
размер от ..... лв., уговорена в чл. 29 от Договора.
Предвид горното, била нарушена императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, като реалният размер на ГПР многократно надвишавал
петкратният размер на законната лихва, което води до недействителност на
целия договор за кредит.
Договорът за кредит се оспорва като недействителен и въз основа на
нарушения на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК, за което ищецът излага пространни съображения.
В исковата молба се излагат подробни съображения за
нищожност/недействителност на Договора, тъй като на първо място
уговорената неустойка от ..... лв. за непредставянето от кредитополучателя на
допълнително обезпечение била разпределена на 7 вноски, всяка от които
добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като
по този начин общата месечна погасителна вноска нараснала на ...... лв., при
което невключването на неустойката в посочения по делото ГПР е довело до
нарушаване на правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК и реалното ГПР по кредита
надвишавало петкратния размер на законната лихва, като от друга страна в
Договора като ГПР бил посочен процент- 42,58%.
При условията на евентуалност, клаузата в Договора по чл. 29, ал.1 за
неустойка противоречала на добрите нрави и при неспазване на нормите на
чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
На следващо място Договорът бил недействителен на осн. чл.22 от ЗПК,
вр. чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като липсвала яснота относно параметрите на
уговорения лихвен процент по Кредита.
На следващо място било налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и
липсвала яснота относно годишния процент на разходите и той бил невярно
посочен.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответното дружество, чрез пълномощника си- адв.
М. подава писмен отговор. На първо място се твърди, че производството
е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес. На
следващо място се излагат пространни възражения относно твърденията
в исковата молба, относно недействителността на договора и на отделни
2
клаузи у него.
Предвид посоченото, моли съда да прекрати делото като
процесуално недопустимо, евентуално да отхвърли иска като
неоснователен.Претендира разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона
и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане,
като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо
искане. Разгледан по същество, искът е основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени,.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 1240769/02.01.2025 г. със следните параметри:
-Размер на кредита: .....в.;
- Размер на погасителна вноска:фиксирана/главница и договорна
лихва/+ разсрочено плащане на неустойката-месечна вноска в общ размер от
...... лв.;
- Вид вноска: месечна;
- Годишен процент на разходите/ГПР/: 42,58%;
- Брой вноски:7;
- Фиксиран лихвен процент: 36%;
-Обща сума, дължима по кредита- .... лв.;
В чл. 29 от Договора кредит било договорено, че ако потребителят на
кредитната услуга не предостави допълнително обезпечение по кредита
дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не се предоставя обезпечение, а
съгласно чл. 29, ал.2, неустойката в общ размер от ..... лв. се заплаща
разпределена на 7 вноски, заедно с дължимите месечни вноски по кредита.
Така, заедно с неустойката, месечната вноска по кредита достига до размер от
...... лв.- съгласно приложения по делото Погасителен план.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
3
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В
процесния случай, посоченото ГПР по договора, чиито размер е посочен в
Договора като 42,58%, не е реалният размер на ГПР, като по този начин
кредитополучателят е бил въведен в заблуждение относно действителните
параметри по кредита. Това е така, защото тъй наречената ,,неустойка‘‘ по
кредита, уговорена в чл. 29 от Договора всъщност представлява т.нар. ,,скрита
лихва‘‘ по кредита, неправомерно оскъпяващ го и всъщност не е уговорена с
оглед основната функция на неустойката- да обезпечи евентуални вреди от
неизпълнение на длъжника по кредита, а с оглед непредставяне на
обезпечение по заема, от което не следва за кредитора задължително да
настъпят вреди. Индиция, че единствената функция на уговорената
,,неустойка‘‘ е да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и да се
създаде неправомерно допълнително задължение за длъжника, неправомерно
значително увеличавайки разходите по кредита е фактът, че вземанията за
неустойка са разпределени на месечни вноски, дължими заедно с главните
вземания по кредита-главница и лихва. Съдът намира, че вземането от общо
.....лв. за т.нар. неустойка несъмнено следва да бъде включено в размер на ГПР
по кредита, тъй като е разход за кредитополучателя. По този начин ГПР
значително ще надвиши допустимия петкратен размер на законната лихва.
Предвид горното, поради нарушение на императивното правило на чл.
19, ал.4 от ЗПК, целият Договор за потребителски кредит е недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, като нарушаващ закона.
Предвид гореизложеното, установителният иск, като основателен и
доказан, следва да се уважи от съда.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски
от ..... лв.- за внесена държавна такса.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. в
4
полза на пълномощника на ищеца-адв. М. М., осъществил безплатна
адвокатска защита, следва да се присъди претендираното от него адвокатско
възнаграждение от ..... лв. сДДС, определено съгласно НМАР в
цялост,отговарящ на фактическата и правна сложност на делото и на
извършените процесуални действия.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 от
ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Д. Н. Н.,
ЕГН ********** с адрес: ..... и ,,...‘‘АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: ....., че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит № 1240769/02.01.2025 г. е недействителен, като противоречащ на
закона.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,...‘‘АД, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление: ..... ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Н., ЕГН
********** с адрес: ..... сумата от ..... лв. разноски за внесена държавна такса
ведно с такса превод.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ,,
...‘‘АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия-Пловдив с адрес: ..... сумата от
..... лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5