Р Е Ш Е Н И Е
№ 2536
Гр. Пловдив,06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение,
І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2725 по
описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №250, представлявано от *** С.Л.Н. против акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 211 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно
вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
разрешително № 301597 от 10.10.2006 г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1425,80 лева и лихва за
забава в размер на 411,06 лева.
Според дружеството жалбоподател оспореният акт е
издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспорения АУПДВ, с
алтернативно искане същият да бъде частично променен. Твърди се, че при
издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи съществени
нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт. Посочено е,
че при определяне на периодите на непогасените задължения са посочени объркващи
периоди, като в мотивната и диспозитивната част е налице разминаване. На следващо
място се твърди, че при издаване на АУПДВ не са индивидуализирани периодите,за
които се претендира заплащане на публичните вземания ,а това според
жалбоподателя е от съществено значение за прилагането на действащия подзаконов
нормативен акт. В жалбата е посочено, че в обстоятелствената част на акта
никъде не е описано посочените суми дали са начислени на основание по работещ
водомер или по разрешеното годишно количество, като на няколко места е акта е
посочено правно основание чл.6 ал.1 и ал.5 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване обн., ДВ, бр. 50 от
1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от
1.01.2012 г. /отм./, които текстове касаят две различни основания за заплащане
на таксите. Според жалбоподателя не е ясно дали се касае за монтиран водомер
или неработещ/несертифициран такъв. Изрично е посочено, че на обекта има
поставен и действащ сертифициран водомер. Като неточни посочени в оспорения
административен акт,жалбоподателят твърди, че са следните правни основания: чл.10 ал.2 т.2 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с
ПМС 177/24.06.2011г., обн. ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017
г., в сила от 1.01.2017 г., както и чл.3 ал.3 и чл.7 ал.1 и ал.4 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с
ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от
1.01.2017 г. Направено е възражение относно изчисления размер на лихвите по
всяка главница. Отделно от това се сочи, че дружеството е заплатило суми през
последните години, като задълженията по акта са частично заплатени. Поддържа се
още, че в диспозитивната част на АУПДВ е посочена единствено целта на
водоползване ,без да се конкретизира мястото на водоползване и вида
водоизточник, което според жалбоподателя е съществено нарушение. В жалбата се
твърди,че е нарушена процедурата по издаване на акта.
Ответникът чрез процесуалния си представител ст.юриск.
Г., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Подробни съображения излага в
постъпила по делото писмена защита.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните
по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма данни на коя
дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но на лист 15 по делото е
приложено писмо изх. № ПО-02-451(2) от 05.08.2019г., за предявяване на
процесния АУПДВ на жалбоподателя, а жалбата до съда е подадена чрез органа с
вх. № от 15.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.
От фактическа страна се установява следното.
Между страните по делото няма спор, че с разрешително
№ 301597 от 10.10.2006 г. на директора на БДИБР (лист 17-22) на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД – Пловдив е предоставено правото на водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на
с.Куртово, общ.Карлово, обл.Пловдив от подземен воден обект –
Неоген-кватернерен водоносен хоризонт, намиращ се в с.Куртово, община Карлово,
област Пловдив, чрез два броя тръбни кладенци – ЕТК1 и ЕТК2 с разрешено годишно
водно количество до 78 840 куб.м, със срок на действие на разрешителното – 10.10.2006
г. – 10.10.2031 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 301597 от 10.10.2006 г. са подадени справки, съответно
декларации по чл.194б ЗВ от *** на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Пловдив, както следва: на 28.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество
вода (лист 62 и сл.); на 25.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода
(лист 70 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество вода
(лист 78 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода
от(лист 87 и сл.). Като в приложени таблици са описани разрешителните,
водоизточниците и съответно иззетото количество вода. По делото е приложено
писмо, с което се коригират данните относно подадената вода за 2017г. (лист 96
и сл.), като в таблицата фигурира процесния подземен воден обект (лист 98) и за
него е посочено 10430 куб.м.
След извършена проверка по документи на място в БДИБР
за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 301597 от 10.10.2006 г. е
констатирано, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. дружеството
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както следва: за
2011 г. – 10160 куб. м и дължима годишна такса за този период в размер на 203,20
лева; за 2012 г. – 16400 куб.м и дължима годишна такса в размер на 328,00 лева;
за 2013 г. – 10560 куб.м и дължима годишна такса в размер на 211,20 лева; за
2014 г. – 13370 куб.м и дължима годишна такса в размер на 267,40 лева; за 2015
г. – 20300 куб.м и дължима годишна такса в размер на 406,00 лева; за 2016 г. – 27190
куб.м и дължима годишна такса в размер на 543,80 лева.
Резултатите от
проверката са обективирани в констативен протокол № ПВ3-182 от 29.08.2017 г.
(лист 102-103). Отразено е, че дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от
01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като
единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване е 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по
разрешителното за водовземане от подземни води в размер на 1959,60 лева, която
не е платена по сметка на БДИБР.
В констативен протокол № ПВ2-113 от 11.05.2018 г.
(лист 100-101) е обективирана проверка във връзка с подадена декларация по
чл.194б от ЗВ и е констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 10430
куб. м, а таксата определена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г, в
сила от 01.01.2017г.) е в размер на 208,60 лева. Протоколът
е предоставен на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив с писмо изх. №
КД-04-1505 от 29.05.2018г. на директора на БДИБР (лист 111 и сл). Видно от
приложената на лист 116 по делото обратна разписка, писмото е получено от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив на 31.05.2018г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-451 от
07.06.2019г. (лист 46-47) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да
плати доброволно в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194,
ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 301597 от 10.10.2006 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., като
изрично е посочено, че дължимите такси са изчислени на база декларирано от
титуляра добито годишно водно количество. В поканата е включено и уведомление
по чл.26 АПК.
С уведомление по чл.26 АПК изх. № ПО-02-451 (1) от
11.07.2019г. (лист 44), дружеството жалбоподател в уведомено за започване на
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
във връзка с общо дължимите и незаплатени към момента такси за правото на
водовземане от подземни води, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. по
разрешително № 301597 от 10.10.2006 г.
На 29.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 211, с
който е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301597
от 10.10.2006 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1425,80 лева
и лихва за периода на забава в размер на 1425,80 лева.
Към жалбата са приложени платежни нареждания за
платени такси за водоползване, но същите се отнасят за предходни на процесните
години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ.
При тези фактически установености, съдът направи
следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните
по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към лицето за
доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото количество
вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка
с чл.152 от ЗВ.
На следващо място АУПДВ е издаден в предвидената
писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8
от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ,
жалбоподателят е бил уведомен с изх. № ПО-02-451(1) от 11.07.2019 г. Следователно
са спазени правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било
гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи
всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени
доказателства.
Отразените в констативни протоколи № ПВ3-182 от 29.08.2017
г. и № ПВ2-113 от 11.05.2018 г. проверки
са направени във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и
декларации по чл.194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за процесния период
01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. задълженията не са заплатени, а както бе
отбелязано по-горе в настоящото решение, приложените с жалбата платежни
нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на
процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят
погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
Съдът не констатира твърдяното от жалбоподателя
разминаване на времевия обхват на задълженията в мотивната и диспозитивната
част на АУПДВ. В мотивната част на процесния АУПДВ подробно са описани
периодите 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.,
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., отнетия обем и то
деклариран от самия жалбоподател, самата формула за изчисляване на дължимата
такса, както и размера на задълженията. Освен това подробно са посочени
фактическите и правните основания за издаване на акта. Посочено е
разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните
задължения, и което е част от административната преписка по издаване на оспорения
акт.
Що се отнася до размерът на задълженията, настоящият
съдебен състав счита, че същият отговаря на декларирания от самото дружество
размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват
разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за
използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не
констатира разлики.
На следващо място съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ
водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят
отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в
констативните протоколи № ПВ3-182 от 29.08.2017 г. и № ПВ2-113 от 11.05.2018 г., въз основа на
подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт. Като правилно за 2017г. са взети предвид и коригираните от
дружесвтото жалбоподател данни относно подадената вода за 2017г. (лист 96 и
сл.), а именно 10430 куб.м.
Във връзка с възраженията, относно основанието за
издаване на АУПДВ, в действителност е посочено чл.6 ал.1 и ал.5 от Тарифата
обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от
10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от
1.01.2017 г., като според ал.1 отнетият при водовземането обем вода се измерва
посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, а
съгласно ал.5 в случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане. Но преди чл.6 ал.1 и ал.5 е посочен
чл.3 ал.1 от същата, съгласно който таксите за водовземане от повърхностни води
и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от
целта на използване на водата, от което следва, че не е налице съществен порок
водещ до отмяна на акта. Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че
количествата са на база декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество.
На следващо място, съдът констатира, че в
действителност неправилно в АУПДВ е посочено като правно основание чл.10 ал.2
т.2 от Тарифата обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм.,
бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в
сила от 1.01.2017 г., но видно от подробно описаните формули за изчисляване,
органът е приложил чл.10 ал.2 т.1 от цитираната Тарифата – 0,02 лв. / куб.м.
Също така неправилно в АУПДВ е посочен като правно основание и чл.3 ал.3 от Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от
1.01.2017 г., но отново видно от формулите за изчисление, органът не е приложил
корекционен коефициент.
А що се отнася до възражението, че като основание за
издаване е посочен чл.7 ал.1 и ал.4 от Тарифата приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., следва да се отбележи, че в
действителност в случая няма данни, а и никъде в акта не е посочено, че не са
монтирани водомерни устройства, нито пък, че таксата за общото използвано
количество е изчислена на базата на най-високата стойност по тарифата за
разрешеното водовземане. Напротив, в акта е посочено, че таксите са определени
въз основа на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години
количество вода.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите. В настоящия случай дружеството
жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са
идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ. В този
смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за
водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка
с начислените лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че
съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от
действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат
не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за
заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е
достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или
задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен
акт. А що се отнася до изчисляването на размера на законната лихва, съдът
намира, че същият е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
който установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение
на процедурата по издаване на акта, направено в жалбата. Нормата на чл.194б,
ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към
момента на издаване на оспорения акт за директора на Басейновата дирекция не е
съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена.
На следващо място във връзка с възражението, че в диспозитивната
част на АУПДВ е посочена единствено целта на водоползване без да се
конкретизира мястото на водоползване и вида на водоизточника, настоящия съдебен
състав, счита че това не е нарушение, с оглед обстоятелството, че управителят
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив сам е посочил чрез справки,
съответно декларации по чл.194б ЗВ размерите на отнетия годишен воден обем за
процесните периоди по разрешително № 301597 от 10.10.2006 г. Няма спор, че е
отнет воден обем от подземни води, чрез два броя тръбни кладенци, което е
посочено още на първа страница в оспорения акт, и дори е посочен номер на имота
и землището, където са разположени тръбните кладенци с цел на водовземането –
питейно-битово водоснабдяване на с.Куртово, община Карлово, обл.Пловдив
(изрично посочено в АУПДВ).
Поради изложените съображения, съдът намира, че
обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от закона
форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона,
без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд, Първо отделение ,I
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250,
представлявано от *** С.Н. против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 211 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, с който е установено публично държавно вземане по
издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 301597
от 10.10.2006г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. в размер на 1425,80 лева и лихва за забава в размер на 411,06
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: