О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 575 Година 2020, 23.04.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VIІ състав
в закрито заседание на 23.04.2020г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм.
дело номер 790 по описа за 2020 година и като обсъди :
Ищците – „Никбро“ЕООД,
П.К., Н.К.и Г.М.– всичките с адреси в гр.София са предявили срещу ответника – Директор на ТД на КПКОНПИ – Пловдив иск за
установяване в отношенията им,а именно бездействие на административния орган,
изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.58 от ЗОПДНПИ/отм./ -
за поканването им да представят декларации по чл.57 от същия закон и за
прогласяване на нищожността на това бездействие/така изрично уточнението от
20.04.2020г./.
Настоящият състав, след като прецени предпоставките за
допустимост на исковия процес, намира за установено следното.
Не е спорно, че след уведомление от РП – Благоевград вх.
№ от дата 17.01.2017г. до ТД на КОНПИ – Пловдив е започнала проверка/по
протокол от 20.06.2017г. на ТД/ по установяване на значително несъответствие в
имуществото, притежавано от Р.Н.К.. В хода на проверката било установено, че К.е
неженен, но е баща на двама сина – П.и Н.К./малолетни/, чиято майка е Г.М., с
която той фактически съжителства/последните трима са ищците физически лица/.
Отделно е установено, че П.К. е едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „Никбро“ЕООД/първият ищец/.
С решение на КПКОНПИ №884 от 26.10.2018г./л. 119 и сл./ и
след доклад от 02.10.2018г. на ответния териториален Директор, срещу Р. К.било
образувано производство по отменения закон, като били внесени искания до СГС за
допускане на обезпечения на бъдещия иск на Комисията върху имущество на лицето
и свързаните с него физически лица и търговец.
Последващо с Решение №81 от 23.01.2019г. на
КПКОНПИ и отново след доклад от ТД на КОНПИ – Пловдив, е прието да се внесе
искане до СГС за отнемане в полза на Държавата на придобито имущество от Р. К.и
четиримата ищци, което било и направено/така представеното на л.53 и сл. искане
от КПКОНПИ до СГС/.
В тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба
и уточнението и се излагат от четиримата ищци твърдения, че органите на КОНПИ/
КПКОНПИ не са изпълнили част от законовите си задължения – да поканят управителя
на юридическото лице по чл.66 ал.1 и физическите лица по чл.65 - в лицето на Г.М.,
с която П.К. фактически съжителства, респ. малолетните им деца, да представят
декларации по чл.57 от отменения закон. Според ищците неглижирането
на това законово задължение представлява бездействие на органа по чл.13 ал.1 от
отменения закон, а именно посоченият в крайна сметка като ответник Директор ТД
на КПКОНПИ – Пловдив, което се сочи, че продължавало и понастоящем.
Именно и все в тази връзка се счита, че това бездействие,
което ефективно уврежда правната сфера на ищците, изразило се в непоканването
им да представят декларации, се явява нищожно, като противоречащо на
материалния закон и засягащо правата на лицата в степен, че същите да не могат
да ги защитят по друг начин. Ето защо е формулиран и петитум,
с което се търси установяване в отношенията между посочените страни, че
неизпълнението на задължението на органа по чл.13 ал.1 по отменения закон е
нищожно на посочените основания.
Преди всичко останало следва да се посочи, че за да
определи допустимостта на производството по една такава претенция, решаващ се явява анализът на основният характер
на осъществяваната от КОНПИ/КПКОНПИ дейност. Това е така, защото не всички отношения между КОНПИ/КПКОНПИ, като специализиран държавен орган - чл.5 ал.1 от
отменения ЗОПДНПИ и лицата,
по отношение на които Комисията упражнява своята дейност, са равнопоставени,
видно от правомощията и. Част от дейността на Комисията по отменения ЗОПДНПИ
е с белезите на правозащитна – юрисдикционното производство,
протичаща
между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън
тях и материалното правоотношение, от което произтича спора. Такива са например действията по
обезпечаване, предявяване и
разглеждане на иска, както и за
вредите от неправомерното извършване на тези действия.
Такива са имуществените и неимуществените вреди, настъпили от образуването
на изпълнителни производства за изплащането на суми за съдебно-деловодни
разноски в съдебното производство, предмет на процесната искова
претенция/в
този смисъл Определение №65 от 25.10.2017г. на ВАС на РБ по адм. д.
№49/2017г., 5-чл. с-в/.
Характеристиката на актовете на КОНПИ /както по стария,
така и по новия закон/ като
административни и като правозащитни обяснява може би и защо в новата разпоредба на чл.2а ЗОДОВ не е посочен изрично редът за осъществяване
на отговорността и - по ГПК или по АПК, в сравнение
с посоченото в чл.1, ал.2, чл.2, ал.2 и ал.3, в чл.2б ал.2 ЗОДОВ. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ, законодателят
е имал предвид отговорността на Държавата за дейността
на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество да се
реализира пред общите съдилища по ГПК, подобно на отговорността за дейността на
правозащитните органи, какъвто характер носят белезите на производството и дейността на Комисията,
а не пред административните съдилища.
От друга страна производството за гражданска конфискация на имущество, както
още по ЗОПДИППД(отм.), така и по
ЗОПДНПИ(отм.), е регламентирано като двуфазно производство, включващо досъдебна фаза – предварителна проверка на КОНПИ за установяване на незаконно придобито
имущество и съдебна фаза - обезпечително и исково производства, развиващи се пред
Съд.
Специална процесуална
предпоставка за допустимост на исковете по чл.74 ЗОПДНПИ(отм.), освен общите предпоставки
за допустимост на искове, е наличието
на мотивирано решение по чл.61 ал.2, т. 2 ЗОПДНПИ(отм.) за предявяване на иск за
отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобитото имущество, предшествано от участието на
проверяваното лице в производството по гражданска конфискация/чл.60 - чл.61 ЗОПДНПИ(отм.), последното следващо съдебното производство по обезпечение на исковете по
чл.74 и налагането на обезпечителните мерки. Горепосоченото мотивирано решение на КОНПИ по чл.61 ал.2, т.2 ЗОПДНПИ(отм.) е последица от мотивирания
доклад на Директора на съответната териториална дирекция по чл.61 ал.1 ЗОПДНПИ(отм.), който се изготвя
след приключване на процедурата с участие на проверяваното
лице по чл.60 - чл.61 и след допуснатото обезпечение на бъдещите искове
по чл.74, като е и последица на мотивирания
доклад на директора на съответната
териториална дирекция по чл.27, ал.4, т.3 ЗОПДНПИ(отм.) за образуване на
производство за гражданска конфискация, последният подлежащ на изготвяне в едномесечен срок от приключване на предварителната проверка по чл.21 ал.2.
С извършване
на предварителната проверка по чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), административното производство пред Комисията не приключва, а при наличие на мотивиран
доклад по чл.27 ал.4, т.3 за достатъчно
данни за обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, продължава, след допускане от съда
на обезпечителните мерки, с участието на проверяваното лице и лицата по
чл.64, 65, 66, ал.1 и 67, на които се предоставят всички материали от проверката, като те могат
да направят възражения и да представят доказателства.
Едва след процедурата по чл.60 - чл.61 ЗОПДНПИ (отм.), осигуряваща право на участие на
проверяваните лица в несъдебната фаза на производството по отнемане на
незаконно придобито имущество, КОНПИ разполага с правомощия, в случай че не прецени
да прекрати производството, да вземе мотивираното решение по чл.61 ал.2, т.2 ЗОПДНПИ(отм.).
Този административен акт,
неподлежащ на обжалване/чл.11 ал.5 ЗОПДНПИ (отм.) е обявен за противоконституционен
с Решение №2/2013г. на КС на РБ, обн. ДВ
бр.50/2013г./, с който приключва
административното
производство пред КОНПИ/първата фаза на
производството по ЗОПДНПИ (отм.), се приема в едномесечен
срок от внасяне
на доклада по чл.61 ал.1 с окончателното
заключение за установяването на незаконно имущество, който доклад се
изготвя, както се посочи вече и по-горе, след обсъждане на възраженията
на проверяваното лице и след събиране
на посочените от него доказателства/в този смисъл Определение №304 от
16.07.2018г. на ВКС на РБ по гр. д.
№2224/2018 г., III г. о., ГК,/.
Именно по въпроса за характера на
актовете, цитираното решение на КС задължително разяснява в мотивите си, че някои решения на КОНПИ имат характера
на административни актове,но за тях специалният ЗОПДНПИ /отм./ предвижда
съдебната защита на засегнатите лица да се
реализира по друг ред – пред
общите съдилища, тъй като съдебният контрол за законност по
смисъла на чл.120 от Конституцията може да се
осъществява и от граждански съд.
В тази връзка КС е приел, че новелата на чл.11 ал.5 ЗОПДНПИ/отм./, предвиждаща обжалваемост
на актовете на Комисията по реда на АПК, не създава допълнителни гаранции за защита
на правата на гражданите, поради възможността за съдебен контрол върху решенията на КОНПИ от страна
на общите съдилища и поради действието на чл.120 от КРБ.
Отбелязано е, че възможността за съдебен контрол върху едни и същи
решения на КОНПИ от различни съдилища би създало реални предпоставки за противоречиви и взаимноизключващи
се съдебни актове.
Именно поради това и
решението на Комисията по чл.62 ал.2,т.2 от отменения закон, с което завършва
несъдебната фаза на производството, в случая не подлежи на съдебен контрол по
реда на АПК. Този контрол ще се осъществи от граждански съд, който ще разгледа
това искане/в случая СГС/.
В този смисъл сочените от
страна на ищците неизпълнения на задължения на ответния орган по чл.13 ал.1 от
отменения закон, също ще се преценят в производството пред СГС.
Освен това дори и да се
приеме характера на производството и на акта като административни по същността
си, то сочените действия на органа нямат самостоятелно значение/арг. от нормата на чл.21 ал.5 АПК/, доколкото те са само
част от това производство, насочено към издаване на крайния акт и то за тази
фаза – този по чл.62 ал.2, т.2 от закона. Именно това решение ще сезира
компетентния съд, но от системата на общите съдилища, респ. този съд ще
констатира правомерното/неправомерното осъществяване на несъдебната фаза на
производството.
На следващо място, с оглед
формулирания петитум на исковата молба, следва да се
посочи, че искът по чл.128 ал.2 АПК има предвид установяване на едно
административно право или правоотношение. Доколкото с изложения по-горе ред е
приет контролът да е от общите съдилища, то няма как установяването на правната
връзка/та макар и тя да носи белезите на административноправна
по същността си/ да се установява от административните съдилища, при това
паралелно и успоредно с протичащото производство пред СГС. Именно това е искал
да избегне и КС, разяснявайки последиците от една такава дуалистичност
на контрола.
Освен това самото
формулирано искане на самостоятелно основание сочи на недопустимост, тъй като с
исковата претенция се търси установяване нищожност на бездействие, а не на
съществуването на едно административно право или правоотношение. Т.е. ефекта на
евентуалното му уважаване би бил правопроменящ, а не установителен по последици.
И не на последно място
чл.128 ал.2 АПК прави допустим реда само, ако липсва друг ред за защита, а в
случая такъв ред съществува – и това е този пред общите съдилища/чл.74 и сл. от
отменения закон/, като за неуредените случаи се прилага разпоредбите на ГПК.
При това положение на нещата
формулираната искова претенция не е допустима за разглеждане от административен
съд по реда на исково производство с основание в чл.128 ал.2 АПК, което
обосновава и извода на настоящия състав – за оставянето и без разглеждане, а
образуваното по нея съдебно производство се прекрати като недопустимо.
Ето защо и поради
мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VІІ състав :
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Никбро“ЕООД, П.К., Н.К.и Г.М.– всичките с
адреси в гр.София срещу Директор на ТД на КПКОНПИ – Пловдив за установяване в
отношенията им, а именно, че бездействието на административния орган,
изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.58 от ЗОПДНПИ/отм./ - за поканването им да представят декларации по
чл.57 от същия закон е нищожно и за прогласяването му за такова.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело
№790/2020г. по описа на Административен Съд – Пловдив, ІІ отд.,
VІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от
съобщението до ищците за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :