Р Е Ш Е Н И Е
№ 482 06.04.2017 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: А.С.
Като разгледа гражданско дело № 6727/2016 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Ж.В.С., роден на *** г. в Полша, с л.к. № ****, полски гражданин,
срещу „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – чуждестранно
нефизическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона Лукойл
Нефтохим Бургас, представлявано от К. П.. Иска се осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 14842,40 лева, представляваща извънреден труд
след работно време, 14871,56 лева извънреден труд през почивни дни, 4103,49
лева извънреден труд през официални празници, ведно с обезщетение за забава
върху тези суми в размер на 6913 лева за периода 31.10.2014 г. – 02.11.2016 г.,
сумата от 9312,09 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за
2013 г. и незаплатен ползван платен годишен отпуск в размер на 23 дена за 2013
г. и 2014 г. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1903,59 лева
за периода 31.10.2014 г. – 02.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху всички главници от момента на завеждане на исковата молба
– 03.11.2016 г. до окончателното им плащане.
Сочи се, че на 29.08.2013 г. между
страните е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е изпълнявал
длъжността „*****” с основно месечно възнаграждение плюс допълнителни
възнаграждения в размер на 2380,66 евро. С договора било уговорено работното
време – пет дни в седмицата от понеделник до петък при 8-часов работен ден от 8
до 17 часа с 1 час обедна почивка. Размерът на платения годишен отпуск бил 20
дни. През цялото време, докато ищецът работил в дружеството, работното време
било с между 1 и 2,5 часа повече, като се работело и в събота и на официални
празници. За положения извънреден труд не му се плащало допълнително. Считано
от 31.10.2014 г. трудовият договор бил прекратен поради изтичане на срока му,
но не му било заплатено обезщетение за неползвания платен годишен отпуск в
размер на 17 дни за 2013 г. – 3 дена, както и възнаграждение за положения
извънреден труд. Не му е било заплатено възнаграждение и в периода, в който е
бил в платен годишен отпуск, въпреки че такова му се е дължало – през 2013 г. в
размер на 3 дена и през 2014 г. – в размер на 20 дена. Моли съда да уважи
исковете и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Oтветното дружество чрез процесуален представител е посочило, че
не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка досежно съществуването на трудово правоотношение между
страните и факта на прекратяването му. Оспорило е обстоятелството, че ищецът е
работил извън работно време. Посочил е, че общото време за достигане до
работното място на служителя и излизането извън обекта отнема сумарно
приблизително време от 1 и ½ часа, които не са включени в работното
време. Работодателят никога не е издавал заповеди за полагане на извънреден
труд, а ищецът никога не го е уведомявал, че е положил труд извън работно
време.
Неоснователен се явява и искът за
присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Във фиша за м.
октомври 2014 г. се съдържа доказателство за изплащане на дължимата сума. Не са
останали задължения за заплащане и на суми за ползван платен годишен отпуск, тъй
като в посочения в исковата молба период ищецът е ползвал неплатен отпуск, за
който не се дължи заплащане.
Направено е възражение за изтекла
погасителна давност за претенциите за положен извънреден труд, труд през
почивни дни и официални празници (общо 49 ч.), отнасящи се за м. септември 2013
г.
Моли съда да отхвърли исковете, като в
условията на евентуалност прави възражение за прихващане със стойността на
заплатените от ответника разходи за наем на хотел във връзка с престоя на ищеца
в гр. Бургас за периода от 29.08.2013 г. до 31.10.2014 г. в размер на 3621,10
лева, сумата от 3675,83 лева, представляваща цената на предоставяната и платена
от ответника на хотела цена за храна за същия период. Иска присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че е било налице трудово правоотношение, което е било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения в
трудовия договор от 29.08.2013
г. срок, считано от 01.11.2014 г. В трудовия договор, подписан
от страните, е посочено, че основното месечно възнаграждение на С. възлиза на 1894,03
евро, а допълнителното нетно такова – в левовата равностойност на 80 евро плюс възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит, като към момента на подписване на трудовия
договор брутното трудово възнаграждение възлиза на левовата равностойност на
2380,66 евро. Посочено е, че възнаграждението се заплаща най-късно на 10-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Уговорено е, че работникът
има право на 20 работни дни платен годишен отпуск. В заповедта е отбелязано да
се изплати на лицето обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Представен е фиш за м. октомври 2014
год., като в него, освен основната заплата и допълнителните възнаграждения, е начислено
и обезщетение по чл. 224 КТ за 24 дена, възлизащо на 5148,07 лева.
Видно
от извлечението от банковата сметка на ответното дружество на 10.11.2014 г. е
наредено плащане по банковата сметка на ищеца на сумата от 231,60 евро. За
основание на извършеното плащане е посочено „заплата за 10.2014”.
Съдът не кредитира представените към
исковата молба календари за положен извънреден труд в работно време и
извънреден труд на С. за 2013 г. и 2014 г., тъй като са частни документи,
удостоверяващи изгодни за представилото ги лице обстоятелства, без обвързваща
съда доказателствена стойност.
Вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е посочило, че при ответника не са установени налични заповеди за
полагане на извънреден труд, уведомителни писма до Инспекцията по труда, както
и вписвания в книгата за извънреден труд и отчети пред Инспекцията по труда за
положен извънреден труд през процесния период. Такъв
не е документиран. Работодателят не е начислявал, респ. не е заплащал
възнаграждения за извънреден труд.
Вещото лице е посочило, че за периода
31.08.2013 г. – 31.10.2014 г. ищецът е имал право на 24 работни дни платен
годишен отпуск, като това е размерът и на неползвания такъв. Паричното обезщетение
за неползван платен годишен отпуск възлиза на 5438,88 лева. Върху тази сума се
начислява 10 % данък по ЗДДФЛ в размер на 543,89 лева. Вещото лице е посочило,
че не е извършено плащане на това обезщетение и върху него се дължи лихва за
забава.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното:
Правната
квалификация на предявените искове е чл. чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ, чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за
заплащане на положен извънреден труд през работни дни, през почивни дни и на
официални празници за неоснователни.
По делото не се събраха доказателства,
които да установят по категоричен начин, че ищецът е полагал извънреден труд в
ответното дружество през посочените от него периоди и за конкретизираното
времетраене, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази
насока. Вещото лице по приетата експертиза е посочило, че при ответника не са
установени налични заповеди за полагане на извънреден труд, уведомителни писма
до Инспекцията по труда, както и вписвания в книгата за извънреден труд и
отчети пред Инспекцията по труда за положен извънреден труд през процесния период, а работодателят не е начислявал и не е
заплащал възнаграждения за извънреден труд. Несъставянето на такива документи
за положен извънреден труд само по себе
си не доказва,
че няма положен
труд.
По делото са представени от ищеца календари за положен извънреден труд за 2013
г. и 2014 г., но те нямат обвързваща съда доказателствена стойност и не могат
да бъдат ценени като доказателство, тъй като не се подкрепят от другия събран
по делото доказателствен материал. В тежест на
работника е да установи завишаването на месечната продължителност
на работното време, за което
са допустими всички доказателствени средства. Настоящият
съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намери, че те не
доказват по безсъмнен начин полагането на извънреден
труд
от страна на ищеца в ответното дружество. Ето защо исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение
за неползван платен годишен отпуск съдът намира следното:
Между страните не е спорно
съществуването и прекратяването поради изтичане на уговорения срок трудово
правоотношение, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца,
обстоятелството, че към прекратяване на трудовото правоотношение С. е имал
останал неползван платен годишен отпуск. Спорно между тях е обстоятелството
дали сумата е преведена по банковата сметка на ищеца от ответника. Съдът е
указал на ответника, че в негова тежест е да установи, че е заплатил напълно
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Във фиша за м. октомври 2014 г. са начислени
брутно трудово възнаграждение, допълнителни такива, както и обезщетение по чл.
224 КТ в размер на 5148,07 лева. По сметка на работника обаче е преведена сума
в размер на 452,98 лева. Въпреки че съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест ответното дружество е следвало да установи изплащане на
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 5148,07 лева, главно
доказване на това обстоятелство не е проведено. Вещото лице Н. е отбелязала в
заключението си, че в счетоводството на ответното дружество не са установени
налични първични счетоводни документи и счетоводни записвания за ползван
служебен аванс в размера, посочен във фиша за заплата – 4633,26 лева. За съда
остава съмнение дали тази сума е заплатена на С.. На следващо място, съгласно
фиша за октомври 2014 г. е удържана сума в размер на 4633,26 лева с основание
„удръжка служебен аванс”. Работодателят
обаче няма
право да прави извънсъдебно прихващане на обезщетения
и възнаграждения по трудовото правоотношение с други суми, без
да е спазен редът на чл.
272 и чл. 210 КТ. Възражение
за извършване на съдебно прихващане
също не е отправено. В
случая, видно от фиша за м. 10.2014 г., с дължимото трудово възнаграждение и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ е прихваната сума, упомената като „служебен аванс”. В
разпоредбата на чл. 272, ал. 1 КТ е въведена забрана работодателят да извършва удръжки от трудовото възнаграждение
на работника без неговото съгласние,
като са предвидени шест изключения,
сред които и получени аванси. Във фиша за октомври 2014 г. е извършено
прихващане на дължимите суми за възнаграждение и обезщетение със „служебен
аванс”. В случая нормата
на чл. 272, ал.1, т. 1 КТ има предвид авансово
получени средства на цялото или
на част от
дължимото трудово възнаграждение. Не
е установено по делото от страна на ответника, който носи доказателстевна
тежест да установи плащането или валидното прихващане на дължимото обезщетение
по чл. 224 КТ с аванс, получен от С.
по-рано като
част или цяла работна заплата. За съда не става ясно защо е получен
и впоследствие прихванат получен аванс, кога е получен същият, какъв е неговият
характер, тъй като понятието
аванс
се използва разговорно например и за служебно
получени средства във връзка дейността
на дружеството. По делото
не са представени
доказателства и за
това материално-отчетническата
отговорност на ищеца да е ангажирана
по съдебен ред. По
изложените съображения посочената във фиша удръжка за
служебен аванс е
правно ирелевантна за
спора.
Съгласно заключението на вещото лице Н.
паричното обезщетение за неползван платен годишен отпуск от общо 24 дни е в
размер на 5438,88 лева. Вещото лице е посочило, че в личното трудово досие на
ищеца не се съхраняват молби за ползване на платен годишен отпуск, нито
заповеди на работодателя за разрешаването му през процесния
период, а във фишовете за заплати няма начисления за ползван платен годишен
отпуск. Ето защо искът се явява основателен до размера от 5438,88 лева, като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 9312,09 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
С уважаване на
главната претенция основателна се явява акцесорната претенция за обезщетение
за забавено плащане на главницата
за периода от 11.11.2014 г. (датата на падежа
на задължението съгласно уговорката в трудовия договор) – 02.11.2016 г (до
датата на предявяване на исковата молба). Исковата претенция за заплащане на обезщетение
за забава за периода 31.10.2014 г. – 10.11.2014 г. вкл. се явява неоснователна.
Като направи съответните изчисления в calculator.bg,
съдът установи, че размерът на
законната лихва за периода възлиза на сумата 1094,30 лева. За разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 1903,59
лева искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът
не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата
от 267,56 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на
исковете. Ответното дружество следва да заплати и възнаграждение за вещото лице
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 62,88 лева съразмерно
на уважената част от исковете.
На ищеца се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, но тъй като не са представени доказателства такива да са реално
сторени, не следва да бъдат присъждани. В договора за правна защита и
съдействие е уговорено, че дължимото адвокатско възнаграждение ще бъде
заплатено по банков път, но по делото няма приложено преводно нареждане за
извършен банков превод на сумата. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012
г. ОСГТК ВКС в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането.
На ответника също се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съдът намира направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника за основателно. Съдът намира, че следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, като се вземат
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като общият размер на възнаграждението
съдът определи на сумата 3379,02 лева. В случая делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, проведени са само две съдебни заседания. Ето защо
и възнаграждението следва да се намали до минималното такова, предвидено в
Наредбата. Поради това на ответника се дължат разноски в размер на 2954,05
лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Сичес Полска Сп. з.о.о.” – чуждестранно нефизическо
лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона Лукойл Нефтохим Бургас,
представлявано от К. П., да заплати на Ж.В.С., роден на *** г. в Полша, с л.к.
№ *****, полски гражданин, сумата от 5438,88 лева (пет хиляди четиристотин тридесет
и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 24 дни за 2013 г. и 2014 г., сумата 1094,30 лева (хиляда
и деветдесет и четири лева и тридесет стотинки) обезщетение за забава върху
главницата за периода 11.11.2014 г. до 02.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба – 03.11.2016
г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Ж.В.С., роден на *** г. в Полша, с л.к. № ***-****, полски
гражданин, срещу „Сичес Полска Сп. з.о.о.” –
чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона
Лукойл Нефтохим Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
14842,40 лева, представляваща
извънреден труд след работно време, 14871,56 лева извънреден труд през почивни
дни, 4103,49 лева извънреден труд през официални празници, ведно с обезщетение
за забава върху тези суми в размер на 6913 лева за периода 31.10.2014 г. –
02.11.2016 г.; сумата над уважения размер от 5438,88 лева до пълния претендиран размер от 9312,09 лева, представляваща обезщетение за платен годишен отпуск,
както и сумата над уважения размер от
1094,30 лева до пълния претендиран размер от 1903,59
лева и за периода 31.10.2014 г. – 10.11.2014 г. обезщетение за забава върху
главницата за обезщетение по чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА Ж.В.С.,
роден на *** г. в Полша, с л.к. № AMW594359, полски гражданин, да заплати
на „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – чуждестранно
нефизическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона Лукойл
Нефтохим Бургас, сума в размер на 2954,05 лева (две хиляди деветстотин петдесет
и четири лева и пет стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – чуждестранно нефизическо лице с
място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, Индустриална зона Лукойл Нефтохим Бургас,
представлявано от К. П., да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата
от 330,44 лева (триста и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща дължимата за производството държавна такса и възнаграждение за
вещото лице съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
А.Й.С.