Решение по дело №289/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Административното дело е образувано по искова молба от Р. Н. Ф. от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], [ЕГН], подадена чрез адвокат С. Г. от АК Ловеч, против Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителния директор и с административен адрес в [населено място] 1618, [жк], [улица].

С исковата молба се претендират обезщетения в общ размер от 29 531,34 лева за претърпени вреди, от които имуществени в размер на 19 531,34 лева и неимуществени в размер на 10 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.10.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Съгласно изложеното в исковата молба, претенциите произтичат от незаконосъобразни действия и актове на органите и длъжностните лица на ответника, при и по повод изпълнение на тяхната административна дейност, довели до грешки при нанасяне на обекти в кадастралната карта на [населено място], община Тетевен. Сочи се също, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са в резултат на одобряването на тези действия и грешки със Заповедта № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която била одобрена кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, като същите са обявени за незаконосъобразни с решение на Районен съд гр.Тетевен, постановено по гр.д. № 321/2020 г. по описа на съда.

Към исковата молба са приложени копия на: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], т. 1, дело 96/20.02.1995 г.; Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка № 87, т. 4, peг. № 2147, дело 270/14.07.2016 г.; Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], т. 4, peг. № 2150, дело 272/14.07.2016 г.; Договор № 274/17.06.2016 г. за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост; Скица на поземлен [имот номер]-681182/29.07.2020 г.; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 06.06.2018 г.; Разрешение за строеж № 20/16.04.2018 г.; Конструктивно становище PC № 20/16.04.2018 г.; Скица № 04-01-70/22.02.2018 г.; Скица № 160418; Скица № 160418 - Ограда с плътна част до 2.20 м; Решение от 15.11.2021 г. по гр.д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен; Определение № 3073/17.10.2023 г. по гр.д. № 698/2023 г. по описа на ВКС; Молба вх. № 001648/09.02.2024 г.; Изпълнителен лист № 260001/10.01.2024 г.; Молба вх. № 001649/09.02.2024 г.; Изпълнителен лист № 260003/10.01.2024 г.; Изпълнителен лист № 260000/10.01.2024 г.; Молба вх. № 001650/09.02.2024 г.; Изпълнителен лист № 260005/10.01.2024 г.; Уведомление за банкова сметка; 4 бр. фотоснимки на оградата в завършения ѝ вид; Молби по чл. 192 от ГПК - 2 бр.; адвокатско пълномощно и вносна бележка за платена ДТ.

С разпореждане [номер] от 19.07.2024 г. на основание чл. 130 и чл. 129 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е приел исковата молба за допустима, поради което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил съответната размяна на книжа, като на основание чл. 133 от ГПК е указал на ответника - АГКК преклузиите на съответната норма.

Разпореждането и преписа от исковата молба са получени от АГКК на 29.07.2024 г., като в дадения едномесечен срок ответникът не е представил отговор.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Г. от ЛАК, който поддържа исковата молба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В допълнително представени писмени бележки развива подробни доводи по същество.

Ответникът по делото – Агенцията по геодезия, картография и кадастър, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства (Нотариален акт за покупко-подажба на недвижим [имот номер], т. 1, дело № 96/20.02.1995 г., Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка № 87, т. 4, peг. № 2147, дело № 270/14.07.2016 г., Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], т. 4, peг. № 2150, дело № 272/14.07.2016 г., Договор № 274 за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 07.06.2016 г., Скица на поземлен [имот номер]-681182-29.07.2020 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Ловеч (л. 9-13), че ищецът Р. Н. Ф. е собственик на поземлен имот с [идентификатор], [населено място], община Тетевен, област Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 5724, [улица]; номер по предходен план: 29, кв. 34, парцел X, при съседи: 15148.29.275, 15148.701.521, 15148.701.30, 15148.701.520, 15148.701.544, 15148.701.405.

Видно от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 06.06.2018 г., Разрешение за строеж № 20/16.04.2018 г., Конструктивно становище PC № 20/16.04.2018 г., Скица № 04-01-70/22.02.2018 г., Скица № 160418, Скица № 160418 - Ограда с плътна част до 2.20 м (л. 14-19), ищецът предприел действия по изграждането на ограда между своя и съседния имот, съставляващ парцел XVII-29 в кв. 34 с [идентификатор]. След завършване на строителните работи собственикът на съседния имот установил, че оградата била изградена в източната си част с 1,20 м в неговия имот, а от северната - с 2,80 метра.

Горното обстоятелство му дало основание да предяви иск пред Районен съд гр.Тетевен, като било образувано гр.д. № 321/2020 г. по описа на същия съд.

С решение от 15.11.2021 г. по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен съдът: 1. признал за установено по отношение на Р. Н. Ф. и С. К. Ф., че А. Ф. И. и В. М. И. са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г. по гр.д. №339/1988г на РС Тетевен за делба и [нотариален акт], т.1, д.№78/1989 г. на РС Тетевен на 25 кв.м, представляващи част от [УПИ] в кв. 34 на [населено място], представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към настоящия момент, попадащи в [имот номер] по КККР от северна и западна страна на [населено място], както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имота с [идентификатор], изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 25 кв.м, отбелязани на комбинираната скица № 7 от второто допълнителното заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението; 2. признал за установено по отношение на К. Р. Т., че А. Ф. И. и В. М. И. са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г. по гр.д. № 339/1998 г. на РС Тетевен за делба и [нотариален акт], т. 1, д. № 78/1989 г. на РС Тетевен на 31 кв.м, представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към настоящия момент, попадащи в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] от към южна страна, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имота с [идентификатор], изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 31 кв.м, отбелязани на комбинираната скица № 9 от второто допълнително заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението; 3. признал за установено по отношение на Община Тетевен, че А. Ф. И. и В. М. И. са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г. по гр.д. № 339/1988 г. на РС Тетевен за делба и [нотариален акт], т. 1, д. №78/1989 г. на РС Тетевен на 13 кв.м, представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към настоящия момент попадащи в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имота с [идентификатор], изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 13 кв.м, отбелязани на комбинираната скица № 10 от второто допълнителното заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението; 4. осъдил Р. Н. Ф. и С. К. Ф. да премахнат строителството от бетонови блокчета в парцела на ищците А. Ф. И. и В. М. И., съставляващ XVII-29 в кв. 34 по плана на [населено място], понастоящем имот с [идентификатор] целия с площ от 250 кв.м, при граници: улица, УПИ Х-29 в кв.34, УПИ ХI-30 в кв.34, което строителство представлява преграда в имота на ищците от западна и северна граница с [УПИ] в кв. 34 и да възстановят предишното положение; 5. осъдил на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Община Тетевен, Р. Н. Ф., С. К. Ф. и К. Р. Т. да заплатят на А. Ф. И. и В. М. И. сумата от 1 220,00 лв. разноски по делото.

С определение от 20.05.2022 г. по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, решението от 15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен било изменено в частта за разноските, като ищецът по настоящото дело и съпругата му С. К. Ф. били осъдени да заплатят на А. Ф. И. и В. М. И. сумата от 406,66 лева, представляваща разноски по делото.

Решението на РС Тетевен било обжалвано пред Окръжен съд гр.Ловеч, където било образувано в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на този съд.

С Решение № 183/12.10.2022 г. по в.гр.д. № 269/2022 г. Окръжен съд – Ловеч отменил като неправилно съдебно решение № 260055 от 15.11.2021 г., постановено по гр.д. №321/2020 г. на РС Тетевен в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. Н. Ф. и С. К. Ф., че А. Ф. И. и В. М. И. са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г. по гр.д. №339/1988г на РС Тетевен за делба и [нотариален акт], т.1, д.№78/1989 г. на РС Тетевен на 25 кв.м, представляващи част от [УПИ] в кв. 34 на [населено място], представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към настоящия момент, попадащи в [имот номер] по КККР от северна и западна страна на [населено място], както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имота с [идентификатор], изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 25 кв.м, отбелязани на комбинираната скица № 7 от второто допълнителното заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението, вместо което постановил, че признава за установено по отношение на Р. Н. Ф. и С. К. Ф., че А. Ф. И. и В. М. И. са собственици по силата на делба и давностно владение, продължило в периода от м. февруари 1989 г. до 2019 г. на 17 кв. м, представляващи част от [УПИ] в кв. 34 на [населено място], представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към настоящия момент, попадащи в [имот номер] по КККР от северна и западна страна на [населено място], както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с [идентификатор], отбелязани на комбинираната скица № 8 от второто допълнителното заключение на СТЕ (л. 197 от гр.д. № 321/2020 г. на РС Тетевен), колорирани в сиво и заключени между т.1, 2, 3, 4 и 5, съставляващи е неразделна част от решението. Със същото решение съдът обявил приподписаната от съда комбинирана скица № 8 от второто допълнително заключение на СТЕ - л.197 от гр.д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен за неразделна част от решението; потвърдил като правилно съдебно решение № 260055 от 15.11.2021 г., постановено по гр.д. №321/2020 г. РС Тетевен в останалата обжалвана част; осъдил Р. Н. Ф. и С. К. Ф. да заплатят на А. Ф. И. и В. М. И. сумата 225,00 лева разноски по дело за въззивна инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба и осъдил А. Ф. И. и В. М. И. да заплатят на Р. Н. Ф. и С. К. Ф. сумата 300,00 лева съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.

С Определение № 3073/17.10.2023 г. по гр.д. № 698/2023 г., I г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ОС Ловеч, поради което същото влязло в сила на 17.10.2023 година.

Към настоящото дело са приложени горецитираните гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен, в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и гр. д. № 698/2023 г. по описа на ВКС.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, против Р. Н. Ф. и съпругата му били образувани три изпълнителни дела, както следва: изп.д. № 7/2024 г., изп.д. № 8/2024 г. и изп. д. № 9/2024 г. по описа на ЧСИ И. Л. с район на действие Окръжен съд гр.Ловеч.

По искане на ищеца по делото са разпитани петима свидетели.

От показанията на св. А. С. се установява, че същият е строител и познава ищеца и неговото семейство. Заедно със свидетеля М. Б. правили бетонния дувар в [населено място] по възлагане от ищеца, като сочи, че иззидали стена с бетон, направили кофраж, сложили и арматура - 10 мм или 12 мм. В колоните сложили бигли. Посочва, че самата оградата била 29-30 метра дълга, висока около 2,30 м. Първият път бетонът бил излят с бетоновоз, около четири-пет кубика, след което доляли още 3-4 кубика на ръка. Колоните били с височина от 2,40 м – 2,50 м и които също били направени с бетон и арматура. Оградата била от бетонни тухли, блокчета. Свидетелят твърди, че ищецът Р. Ф. му платил около 2 000,00 лева за труда по направата на оградата. Според свидетеля, освен него и св. М. Б., им помагали още две момчета. Излага още, че през пролетта на 2024 г. участвал и в събарянето на така изградената ограда, като за събарянето сочи, че заедно със св. Б. получили общо сумата от 500,00 лева.

Св. М. Б. излага, че също се занимава със строителство и познава ищеца и неговото семейство. Според показанията му, изградената с негово участие ограда (стена) била от бетонни плочи, близо 30-40 метра на височина от 2,20 м, като работил заедно със св. А. С.. Посочва, че оградата имала бетонни основи, направили кофраж от едната страна, бетон, арматура. Половината бетон бил с бетоновоз - близо пет кубика, а на ръка бъркали близо два-три кубика. Свидетелят описва, че кофражът бил с кофражни дъски, поставили арматура, а като основа имало греда с бигли. Твърди, че направили колони между стените, стената била от бетонни блокчета, зидани с лепило. Заявява, че ищецът му плати 2 000,00 лева за извършената работа. Св. Б. също участвал в събарянето на оградата, като сочи, че не е получил пари от ищеца за това. Излага, че Р. Ф. бил разстроен и отчаян, тъй като се гордеел, с това което е построил.

От изложеното от св. Б. Ф. се установява, че също е помагал на ищеца при разрушаването на процесната ограда. Твърди, че оградата била масивна, от бетон, като събарянето не било лесно, използвали инструменти, машини за бетон, канго. Целият процес продължил около седмица, като оградата била премахната до основите. Сочи, че Р. Ф. му заплатил сума около 100-200 лева, като също така им осигурявал храна. Според свидетеля, ищецът емоционално много зле приел събарянето на оградата, като усетил това в общуването си с Ф.. Последният се затворил се в себе си.

Свидетелката С. Ф. – съпруга на ищеца излага, че оградата била направена законно, с всички необходими книжа. Имало прекрасен двор, всичко било чисто, подредено. Според свидетелката, след съдебното решение, постановяващо премахването на оградата и заплащането на присъдените разноски, съпругът ѝ бил в тотален шок. Познавала същия като оптимист, шегаджия, позитивно настроен. След случката се сринал, изпаднал в пълна безизходица, плачел. Свидетелката Ф. твърди, че заплатеното на работниците и почерпката възлизало към шест-седем хиляди лева, без материалите. Не ходили на лекар, но излага, че съпругът ѝ се затворил в себе си, не излизал никъде, не можел да спи.

От изложеното от свидетеля А. Ф. – брат на ищеца се установява, че той също помагал при строежа на оградата. Сочи, че същата била с бетонни блокчета, като я правили майстори. Направили оградата до старата основа, като новата била здрава, масивна, с бетон и с нужните материали, железа. Посочва, че правили кофражи преди да се отлее бетонът. Последният бил към три кубика с машината, а другото било излято на ръка. Дължината на оградата била 28-30 метра, а основата с дебелина от 40-50 см. Била поставена и арматура. Според свидетеля, ищецът трудно приел ситуацията със събарянето на оградата, като се затворил в себе си, не искал да излиза, като твърди, че все още е неспокоен.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК.

По делото е изслушана съдебна строително-техническа експертиза (ССТЕ), като от депозираното заключение с вх. № 986/24.03.2025 г. в АдмС Ловеч (л.111-118) се установява, че цените на дребно на материалите, които са използвани за процесната ограда са в размер на 2 353,14 лв. без ДДС, 470,63 лв. ДДС или 2 823,77 лв. с ДДС. Според, вещото лице, стойността на изградената ограда е 6 509,71 лв. без печалба и без ДДС; стойността на труда е 1 704,14 лв. без печалба, допълнителни разходи и без ДДС, а стойността на вложените материали е 2 491,43 лв. без печалба и без ДДС. Видно от заключението, стойността на труда за отстраняване на процесната ограда е 1 740,08 лв. без печалба и ДДС. Експертът е посочил и че строителните книжа за изграждане на процесната ограда са издадени в периода 04.05.2018 г. - 06.06.2018 година.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение и уточнява, че стойността за изграждане на оградата е 6 509,71 лв., като това включва труд и материали и е крайната стойност. Пояснява, че когато се ценообразува, се прави цена на труд, допълнителни разходи върху труда, материали, механизация, ако има, сумират се тези суми, върху тях се добавя регламентирана печалба от изпълнителя, но доколкото в случая е строено по стопански начин, вещото лице не е прибавило печалба. Счита, че към сумата от 2 491,43 лв. следва да се прибавят 20 % ДДС, тъй като материалите са били закупувани от магазин. Експертът посочва още, че нанасянето на данните в кадастъра предхожда издаването заповедта за одобряване на КККР.

Изслушана е и съдебно-психологична експертиза (СПЕ) с вх.№ 988/24.03.2025 г. в АдмС Ловеч (л.123-134), от която е видно, че в периода от 2020 г. – 2024 г. ищецът е преживял поредица от стресови ситуации, свързани с притеснения, със съдебни дела и събаряне на новопостроена ограда в имота му, като неговите реакции и преживявания са отговор на абнормни обстоятелства. През този период Ф. е бил в криза, т.е. имал е нарушение на стабилното състояние, настъпващо, когато индивидът установи, че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Вещото лице дава заключение, че не са налице обективни данни за трайна промяна в характера на подекспертния вследствие на психичното напрежение и стрес, които е преживял по време на производството по посечените дела, както и при отстраняване на оградата.

Според заключението, дискомфортът и негативните емоционални преживявания по време на съдебните дела и събарянето на оградата са породили напрежение, гняв, безпокойство, чувство на несигурност, отчаяние, нарушен сън в определени етап от визирания период т.н. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищеца и важни пунктове в ценностната му система - чувство за справедливост, социален статус, престиж, семейство, приятели и т.н.

Към момента на изследването експертът не е отчел данни при Ф. за значим спад в цялостното му социално функциониране. Способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени. Не е налице трудова дезадаптация или спад в социалното функциониране.

Посочва още, че при Ф. липсват индикатори за наличие на симптоми на посттравматично стресово разстройство и клинична изява на депресивна или тревожна симптоматика, като последица от преживения стрес. Към момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в основната си част са деактуализирани, остатъчните такива са свързани с обезвереност в институциите, желание за справедливост, чувство за ощетеност.

Според вещото лице, преживяното е оставило своите следи, но няма да доведе до трайни проблеми и негативни последици за личността на подекспертния. Същият има нужния ресурс (личен и на социалната среда) и е успял да включи събитието в личния си опит и да продължи жизненото си развитие напред.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и посочва, че в периода, в който са се случили събитията относно процесната ограда, има известни смущения в социалното функциониране на ищеца, но не до степен на нарушаване на трудово или социално функциониране.

По делото е представено и заверено копие от Заповед № РД-18-1788 от 30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК (л.79) и извадка от ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. (л.80).

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение, т. е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

Според чл. 4, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството. А съгласно, чл. 10, ал. 1 от ЗКИР, Агенцията по геодезия, картография и кадастър е изпълнителна агенция, която е юридическо лице със седалище София и със служби по геодезия, картография и кадастър в административните центрове на областите. Следователно, именно АГКК се явява държавен орган, който в рамките на своите компетенции, регламентирани в ЗКИР е оправомощен да поддържа и актуализира кадастралните карти и правилното заснемане и отразяване на отделните имоти в тях. С оглед изложеното, АГКК се явява и надлежно легитимираният ответник в настоящото производство.

В изпълнение на гореописаните функции изпълнителният директор на АГКК е издал приетата по делото Заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г., с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Тетевен, в която именно кадастрална карта РС Тетевен и в последствие и ОС Ловеч е приел, че е допусната грешка. Тази грешка е засегнала имота на ищеца в настоящото съдебно производство – [ПИ], както и имота на неговия съсед – [ПИ], което е довело до премахването на построената от Ф. ограда от бетонни блокчета между двата имота.

В случая, не е спорно, а и от приложените решения по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен и в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на ОС Ловеч се установява, че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на 17 кв.м (представляващи част от [УПИ] в кв. 34 на [населено място], представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към датата на съдебното решение на Окръжен съд - Ловеч, попадащи в [имот номер] по КККР от северна и западна страна на [населено място] ), като част от имота с [идентификатор], отбелязани на комбинираната скица № 8 от второто допълнителното заключение на СТЕ (л. 197 от гр.д. № 321/2020 г. на РС Тетевен), колорирани в сиво и заключени между т.1, 2, 3, 4 и 5, съставляваща неразделна част от решението.

От изложеното се налага извод, че в случая е налице първата материалноправна предпоставка за прилагане на чл.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на длъжностни лица при АГКК при изпълнение на административна дейност – допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на гореописаните 17 кв. метра.

Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат в патремониума на ищеца.

Съдът приема, че вследствие на незаконосъобразните действия на АГКК, признати за такива с Решение № 183/12.10.2022 г. по в.гр.д. № 269/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч и решение от 15.11.2021 г. по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен - допуснатата грешка в КККР на [населено място] и разпореденото с решението по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен премахване на строителството от бетонни блокчета в парцела на съседите на Р. Ф. (процесната ограда), ищецът е претърпял имуществени вреди, както следва:

1. Направени разходи за труд по изграждането на оградата от бетонни блокчета - в размер на 4 000,00 лева.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Б. (л.84 и л.85) еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че за извършената от тях работа по изграждането на процесната ограда всеки от тях е получил от Ф. по 2 000,00 лева. Показанията им са логични, кореспондиращи по между си и последователни, като двамата свидетели описват в детайли строителния процес по изграждането на оградата, вложените материали и самата технология. Следва да се посочи, че макар по делото да не са представени нарочни документи, удостоверяващи извършените плащания от Ф., то съдът цени тези свидетелски показания, доколкото по аргумент от чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, същите са допустими за установяване на договори на стойност по-малка от 5000,00 лева. От изложената по-горе фактология, безспорно отношенията между ищеца и свидетелите С. и Б. могат да бъдат квалифицирани като договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). За сумата над 4 000,00 лева до предявения размер от 5 000,00 лева ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи по безспорен начин заплащането на така посочената в исковата молба сума за труд.

2. Направени разходи за закупени и вложени материали при изграждането на оградата от бетонни блокчета - в размер на 2 491,43 лева.

Съдът намира, че от приетото по делото заключение по допуснатата ССТЕ (л. 117) се установява, че стойността на вложените в хода на процесното строителство материали възлиза на 2 491,43 лв., като искът на Ф. в тази му част следва да бъде уважен до този размер. Действително, от страна на ищеца не са представени фискални бонове, фактури или други документи, удостоверяващи закупуването на конкретни строителни материали, но доколкото при изграждането на процесната ограда Ф. е бил добросъвестен – разполагал е със съответните строителни книжа и не е могъл, а и не е бил длъжен да предполага, че оградата ще се наложи да бъде премахната, то нормалната житейска логика сочи, че такива документи не се съхраняват или не се пазят за по-продължителен период от време. Но доколкото по делото липсват данни от кои именно търговци са закупени вложените в изграждането на оградата материали и съответно дали същите са регистрирани по ЗДДС, или не, то съдът не може да презумира заплащането на ДДС върху тази сума. С оглед на това, съдът намира, че върху тази сума не следва да бъде начисляван ДДС. За сумата над 2 491,43 лева до предявения размер от 5 000,00 лева ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи по безспорен начин заплащането на така посочената в исковата молба сума за материали.

3. Направени разходи във връзка с воденото срещу Ф. гр.д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен – в размер на 1 400,00 лева.

Съдът намира, че искът в тази му част се явява основателен и доказан в пълния заявен размер от 1 400,00 лева. За проведеното против Ф. гр. д. № 321/2020 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен същият е извършил разходи общо в размер на 1 400,00 лева, което се установява от списъка на разноските на л.222 от гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен, договор за правна защита и съдействие на л. 221 от същото дело и вносни бележки за внесени депозити за вещо лице (на предната корица на делото).

4. Направени разходи във връзка с воденото в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на Окръжен съд гр.Ловеч – в размер на 150,00 лева.

Действително, ищецът е извършил разходи по в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на ОС Ловеч общо в размер на 450,00 лв., от които 50,00 лв. внесена държавна такса и 400,00 лв. по договор за правна защита и съдействие (л. 5 и л. 11 от в.гр.д. № 58/2022 г. по описа на ОС Ловеч). Въпреки това обаче, с Решение № 183 от 12.10.2022 г. по в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на ОС Ловеч съдът е осъдил А. Ф. И. и В. М. И. да заплатят на Р. Н. Ф. и С. К. Ф. сумата 300,00 лв. съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на въззивната жалба (л.50 от приложеното в.гр.д. № 269/2022 г. по описа на ОС Ловеч). Предвид това, за сумата над 150,00 лв. искът за имуществени вреди в тази му част се явява неоснователен, доколкото ищецът е разполагал с възможността да се снабди с изпълнителен лист въз основа на това съдебно решение и да получи съответното изпълнение за сумата от 300,00 лева.

5. Направени разходи във връзка с обжалването на въззивното решение на ОС Ловеч пред ВКС - в размер на 1 230,00 лева. Съдът намира, че искът в тази му част се явява основателен и доказан в пълния заявен размер от 1 230,00 лева, от които 1 200,00 лв. по договор за правна защита и съдействие и 30,00 лв. внесена държавна такса, като извършването на тези разходи се удостоверява от наличните документи - вносна бележка и договор за правна защита и съдействие на л. 4 и л. 15-16 от гр. д. № 698/2023 г. по описа на ВКС.

6. Направени разходи във връзка с трите образувани против ищеца изпълнителни дела – в размер на 5 251,34 лв.

Видно от представените 3 бр. удостоверения от ЧСИ И. Л. на л. 103-105 от настоящото дело, ищецът е заплатил общо сума в размер на 5 251,34 лв., от които по изп.д. № 7/2024 г., на 28.03.2024 г. - 1 094,56 лв. и на 02.04.2024 г. - 1 264,76 лв.; по изп.д. № 8/2024 г. на 29.03.2024 г. – 271,24 лв. и на 02.04.2024 г. - 1 497,26 лв. и по изп.д. № 9/2024 г. на 02.04.2024 г. - 1 123,52 лева.

7. Направени разходи във връзка с изпълнение на съдебното решение от 15.11.2021 г. по гр. д. № 321/2020 г. по описа на РС Тетевен, за премахване на строителството от бетонови блокчета в парцела на съседния на Ф. имот, в размер на 700,00 лева.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Б. Ф. (л. 84 и л. 85-гръб) еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че за извършената от тях работа по събарянето на процесната ограда са получили от ищеца суми, както следва: свидетеля С. – 500,00 лева и свидетеля Ф. – 200,00 лева. Показанията им са логични, кореспондиращи по между си и последователни, като двамата свидетели описват в детайли процеса по събаряне на оградата и използваните от тях инструменти и не са налице данни, които да пораждат съмнения в обективността им. Следва да се посочи, че макар по делото да не са представени нарочни документи, удостоверяващи извършените плащания от Ф., то съдът цени тези свидетелски показания, тъй като, както се посочи и по-горе в изложението, доколкото по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, същите са допустими за установяване на договори на стойност по-малка от 5000,00 лева. От изложената по-горе фактология, безспорно отношенията между ищеца и свидетелите С. и Ф. могат да бъдат квалифицирани като договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. За сумата над 700,00 лв., до предявения размер от 1 200,00 лв. ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява по безспорен начин заплащането на така посочената в исковата молба сума за труд по премахването на оградата.

Безспорно, гореописаните разходи не биха били сторени от ищеца, ако процесните съседни имоти са били заснети правилно от ответника. Именно вследствие на тази грешка в кадастралната карта ищецът е претърпял гореописаните вреди, доколкото същите произтичат от установената по съдебен ред грешка в КК и направените в тази връзка разходи по изграждане на масивната ограда, водените дела, във връзка с нея, заплащането на разноски по изпълнителни дела и претърпените загуби по премахването на оградата от бетонни блокчета. Безспорен факт по делото е, че ищецът Ф., в намерението си да изгради ограда между двата имота е действал добросъвестно, снабдил се е с всички необходими документи и разрешителни, за да е законен строежа и в последствие само и единствено допусната от ответната страна грешка в кадастралната карта на [населено място] (установена след построяване на оградата) е причината строежа да придобие статута на незаконен и съответно разпоредено премахването му.

В обобщение на изложеното, предявеният от Р. Ф. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 15 222,77 лева, като за горницата над тази сума до предявения с исковата молба размер от 19 531,34 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно иска за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, но не и в претендирания от ищеца размер от 10 000,00 лева.

На основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. В съдебното производство по присъждане на обезщетение посочените неимуществени вреди следва да намерят материален израз, който законът в нормата на чл. 52 от ЗЗД определя по справедливост, макар неимуществените вреди да нямат стойностно изражение и да не подлежат на аритметично изчисляване. Тази преценка включва обективните обстоятелства на случая, както и събраните гласни доказателства, които сочат за сравнително висок интензитет на преживения от ищеца стрес.

Размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

В настоящото съдебно производство се установи, че премахването на процесната ограда в изпълнение на съдебното решение, обосновано с допуснатата в КК грешка, е причинило стрес на ищеца и семейството му. Видно от показанията на разпитаните свидетели – Б., Б. Ф., С. Ф. и А. Ф., ищецът е приел тежко създалата се ситуация. Същите излагат, че Р. Ф. се затворил в себе си и бил променен. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в т.ч. и на съпругата и брата на ищеца, като отчита факта, че са са негови близки, но пък най-често са контактували с него. Това определя показанията им като на свидетели очевидци на състоянието на ищеца. Същевременно, показанията им са безпротиворечиви и житейски логични, като кореспондират и с установяванията на вещото лице по СПЕ. В този смисъл следва да се отчете и обстоятелството, че именно най-близките до ищеца хора биха могли да дадат ясна картина за нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на същия. От така събраните гласни доказателствени средства следва да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените негативни емоции и преживявания. Налице е пряката и непосредствена причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Действително, видно от заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза (л.123-134) се установява, че фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищеца и важни пунктове в ценностната му система, като чувство за справедливост, социален статус, и пр., но преживяната емоционална травма от премахването на оградата от бетонни блокчета не е довела до трайни проблеми и негативни последици за личността на ищеца.

Ето защо, определеното обезщетение следва да отразява всички тези обстоятелства, да не служи за неоснователно обогатяване и да е съобразено с икономическия стандарт в страната и с практиката на Върховния административен съд по размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.

От заключението на вещото лице се установява, че именно негативните емоционални преживявания от водените съдебни дела и събарянето на процесната ограда са в причинно-следствена връзка с предизвиканите у Ф. напрежение и стрес.

С оглед на това, съдът приема за доказано, че преживените от ищеца негативни преживявания, стрес и нежелание за социални контакти представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка и са последица именно от допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], област Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Горното обстоятелство е въздействало директно и непосредствено върху правната сфера на увреденото лице-ищец. Вредите не биха били претърпени, ако тази грешка от страна на ответника не бе допусната.

В случая, като се отчете гореописания интензитет на негативните емоционални преживявания и периода, през който са търпени вредите, а именно от 17.10.2023 г. (посочената в исковата молба дата на влизане в сила на съдебното решение, установяващо допуснатата в КК грешка и разпореждащо премахването на процесната ограда) до датата на завеждането на исковата молба – 10.06.2024 г., съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания могат да бъдат възмездени със сумата от 8 000,00 (осем хиляди) лева. С оглед на това, доказаният по основание иск следва да се уважи за тази сума, като за разликата до предявения размер от 10 000,00 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на АГКК по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от Р. Ф. неимуществени вреди в размер на 8 000,00 лева, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на АГКК по повод допуснатата грешка в КК на [населено място], поради което исковата претенция се явява доказана по основание и като такава следва да бъде уважена в посочения размер.

Уважаването на главните искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обуславя основателността на акцесорните искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ за законната лихва за забава върху присъдените главници.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи, от момента на преустановяването им.

С оглед на това началният момент, от който следва да се присъди претендираната лихва е от влизане в сила на решението, с което е установена допуснатата в КК грешка и разпореждащо премахването на процесната ограда, а именно – 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно. Съгласно сочената разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това, в полза на ищеца следва да бъде присъден пълният размер на сторените в настоящото съдебно производство разноски за депозити за вещи лица и внесена държавна такса в общ размер на 1 274,30 лева, от които 20,00 лв. държавна такса (л.7 и л.54), депозити по назначените ССТЕ и СПЕ общо в размер на 1 254,30 лева (л. 96, л. 136 и л. 149-150), а по отношение на заявения адвокатски хонорар, същият следва да бъде изчислен съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума съразмерно с уважената част от иска. В случая, общият размер на уважените части от исковете възлиза на 23222,77 лева, което представлява 78,64 % от общо претендирания в исковата молба размер от 29 531,34 лева. Следователно, размерът на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 78,64 % от договореното и заплатено такова от 3 400,00 лева, съобразно приложения на л.8 от делото договор за правна защита и съдействие, или сума в размер на 2 673,76 лева.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Р. Ф. общо сумата от 3 948,06 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.

Водим от горното и на основание с чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд, втори състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителния директор и с административен адрес в [населено място] 1618, [жк], [улица], да заплати на Р. Н. Ф. от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], [ЕГН], сумата от 15 222,77 /петнадесет хиляди двеста двадесет и два лева и седемдесет и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на АГКК - допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], област Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на 17 кв. м (представляващи част от [УПИ] в кв. 34 на [населено място], представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към датата на съдебното решение на Окръжен съд гр.Ловеч, попадащи в [имот номер] по КККР от северна и западна страна на [населено място]) като част от имота с [идентификатор], отбелязани на комбинираната скица № 8 от второто допълнителното заключение на СТЕ (л. 197 от гр.д. № 321/2020 г. на РС Тетевен), колорирани в сиво и заключени между т.1, 2, 3, 4 и 5, съставляваща неразделна част от решението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Ф. от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], [ЕГН], иск за имуществени вреди против Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителния директор и с административен адрес в [населено място] 1618, [жк], [улица], за разликата над 15 222,77 лв. до предявения с исковата молба размер от 19 531,34 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителния директор и с административен адрес в [населено място] 1618, [жк], [улица], да заплати на Р. Н. Ф. от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], [ЕГН], сумата от 8 000,00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на АГКК - допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на 17 кв. м (представляващи част от [УПИ] в кв. 34 на [населено място], представляващи част от ПИ с [идентификатор], а към датата на съдебното решение на Окръжен съд - Ловеч, попадащи в [имот номер] по КККР от северна и западна страна на [населено място]) като част от имота с [идентификатор], отбелязани на комбинираната скица № 8 от второто допълнителното заключение на СТЕ (л. 197 от гр.д. № 321/2020 г. на РС Тетевен), колорирани в сиво и заключени между т.1, 2, 3, 4 и 5, съставляваща неразделна част от решението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Ф. от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], [ЕГН], чрез адв. С. Г. от ЛАК иск за неимуществени вреди против Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителния директор и с административен адрес в [населено място] 1618, [жк], [улица], за разликата над 8 000,00 лева до предявения с исковата молба размер от 10 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителния директор и с административен адрес в [населено място] 1618, [жк], [улица], да заплати на Р. Н. Ф. от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], [ЕГН], сумата от 3 948,06 /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и шест ст./ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване чрез АдмС Ловеч пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.