№ 1081
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110218221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. П. Н., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-008976 от 24.04.2024 г., издадено
от Началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение
на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
недоказано и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, ал. 1 от
ЗДвП. Отделно се претендират допуснати съществени процесуални
нарушение при съставяне на АУАН и НП, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени
бележки.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.04.2024 г. срещу жалбоподателя Д. П. Н. е съставен АУАН Серия
ГА № 1205821 от актосъставителя П. П. в присъствието на свидетеля Р. Й и
двамата – полицейски служители от СДВР. В обстоятелствената част на
процесния АУАН е отразено, че на 15.04.2024 г., в гр. София, по бул.
"Константин Величков", с посока на движение от бул. "Акад. Иван Евстратиев
Гешов" към бул. "Сливница", жалбоподателят управлява собствения си лек
автомобил "Форд Транзит", с рег. № СВ 7123 НА, където беше спрян за това,
че на кръстовището с бул. Тодор Александров преминава на червен
1
забранител сигнал на сфетофарната удерба работеща изправно и в нормален
режим.
АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му предявен на
същата дата и връчен срещу подпис. В графата за обяснения и възражения е
вписано, че нарушителят няма такива.
Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно
постановление (НП) № 24-4332-008976 от 26.04.2024 г. от началника на сектор
към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 8121з –
1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на Д. П. Н.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
100. 00 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съдът намира, че всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с
червен цвят, съставлява нарушение на закона. В НП изрично е записано, че
наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която гласи, че се наказва водач на МПС, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването. Поради това дадената от
административнонаказващия орган квалификация на нарушението отнесена
към словесното му описание и санкционната норма позволяват на нарушителя
да разбере защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на
защита. Не може да се приеме, че е нарушено правото на жалбоподателя какво
нарушение му е вменено, доколкото от самото начало на образуваното
административнонаказателното производство е узнал за какво точно
нарушение му се търси отговорност, поради което той по никакъв начин не е
бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде
възражения както срещу съставения АУАН, а в последствие и жалба срещу
НП. Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в
конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни
правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ
относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.
Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното
изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при
които то е извършено, е формулирано изчерпателно.
Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите
констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така
и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези
констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и
това следва най-малкото от конституционно установения принцип на
презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да
отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената
тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност,
което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност,
уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
2
(ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на
Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на
някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да
присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения
относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
именно, че е приближил, навлязъл и преминал на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, не се установяват от наличната доказателствена
съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно
извършването на това нарушение. По делото са разпитани както
актосъставителят П., така и свидетелят Л., очевидец. Видно от показанията на
същите, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение,
включително мястото, от което са възприели действията на жалбоподателя,
поради което административното обвинение остана недоказано. Единственото
което свидетелите посочват е, че изцяло се придържат към описаното в АУАН.
В този смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по
един в достатъчна степен несъмнен начин, което е самостоятелно основание за
отмяната му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-008976 от
26.04.2024 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция",
с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на Д. П. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3