Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Пазарджик, 16.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 04.02.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 1084/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З. – Й.З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя З. О., против НП № 496922-F512486 от 26.02.2020 година на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с което на основание чл. 185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 16 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
В подадената жалба се навеждат доводи за материална и процесуалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Излагат се подробни доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се иска изменение на НП и намаляване на санкцията до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски. Декларира, че ще представи подробни съображения за отмяна на НП в предоставен от съда срок за представяне на писмени бележки. В предоставения от съда 7-дневен срок не постъпват писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения, с които иска НП да се потвърди. Претендира присъждането на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждене.
Съдът съобрази становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството – жалбоподател е санкционирано, след като на 12.09.2019 г. в 12:49 ч., служители на НАП – свидетелите Р.П.-М.
и Б.Н., посетили обект – „Турски ресторант“, находящ се в землището на с. Горно Вършило, общ. Септември,
автомагистрала „Тракия"
, посока София, стопанисван от „З.З.“ ООД. Служителите на НАП извършили контролна покупка на храни, но когато
платили сметката, не им бил издаден фискален бон, т. нар. системен бон, изведен
от функциониращата в обекта компютърна система с програма за приемане и
обработка на поръчките. Това било нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което служителите на НАП
легитимирали и започнали извършването на проверка. Обслужващият ги сервитьор
обяснил, че в момента имало проблем с интернет връзката в ресторанта, поради
което не бил издал касов бон.
В хода
на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено
лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г./ на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е било сключило писмен договор за
техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата
по чл.118,ал. 4 от ЗДДС на наличното в обекта фискално устройство модел „Datecs DP-55 KL” с ИН /индивидуален номер/ на ФУ DT371917 и номер на ФП /фискална памет/ 02665320.
Към
момента на проверката се представил договор за абонаментно сервизно обслужване
№ 8675, валиден от 01.03.2019 до 01.09.2019 година.
Това съставлявало нарушение на чл. 16 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4
от ЗДДС. Първата правна норма императивно предвижда, че: „При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за
техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което
притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД“, а
втората разпоредба в своята т.2 пък предвижда, че: „Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: т.2 - сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, техническите и функционалните изисквания към тях“.
Нарушението е било открито в дена на
проверката - 12.09.2019 г., като било документирано с ПИП cep. АА № 0031500/12.09.2019г. На
17.09.2019 г. бил представен валиден договор от 12.09.2019 до 12.03.2020 г.
За констатираното нарушение против дружеството жалбоподател бил съставен АУАН
№ F512486 от 02.10.2019 година. Въз
основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено лично на управителя
на дружеството на 16.07.2020 година, а жалбата против него била подадена чрез
АНО по пощата на 22.07.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка
на подателят й, който е активнолегитимирано лице,
т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на свидетелите Р.П.-М., Б.Н. и В.Н., както и от приетите
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те
са непротиворечиви.
Разгледана по същество жалбата
е частично неоснователна.
Според настоящия съдебен състав, в хода на
административнонаказателното производство по
безспорен и категоричен начин
беше доказан фактът
на извършеното нарушение от страна на дружеството
жалбоподател по чл.16 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с
чл.118 ал.4 от ЗДДС, заради което пък и абсолютно законосъобразно е наложена
санкция по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС,
доколкото извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи.
Тук
веднага следва да се каже, че не е спорно по делото, че към датата и часа на
проверката, за наличното в обекта фискално устройство модел „Datecs DP-55 KL” с ИН /индивидуален номер/ на ФУ DT371917 и номер на ФП /фискална памет/ 02665320, не е имало
действащ договор за сервизно обслужване, т.к. представеният такъв е бил изтекъл
на 01.09.2019 година, т.е. 11 дни преди проверката. Едва след проверката, т.е.
на 17.09.2019 г., бил представен нов договор за сервизно обслужване, валиден от
12.09.2019 до 12.03.2020 г. Тези факти по същество не се отричат нито от
дружеството жалбоподател с подадената въззивна жалба,
нито от неговият процесуален представител. При това положение няма и не може да
има съмнение, че поведението на дружеството запълва състава на вмененото му
административно нарушение, при което правилно е била ангажирана неговата обективна
админстративнонаказателна отговорност.
Нарушението
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика, отговорността на
ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да
се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна
на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че законът е възложил
на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено,
с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно
състояние. Ето защо и процесният случай не може да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Още повече, че неизпълнението на задължението да се сключи договор за
сервизно обслужване на ФУ води до невъзможност да се изпълни изискването на
чл.16 ал.2 от горецитираната наредба, а именно лицето, извършващо сервизно обслужване и
ремонт, да впише и завери с подпис и печат в паспорта на ФУ определени важни
данни. Липсата на договор за сервизно обслужване води и до това, че при
евентуална повреда на съответното ФУ, същата няма да бъде отстранена веднага,
което пък значи, че няма да се издават фискални касови бонове и в НАП няма да
постъпва информация за продажбите. Нарушението не е маловажно, независимо че
дружеството-жалбоподател
е било без валиден сключен договор в един кратък период от време – в дните
между първи и дванадесети септември 2019 година. Няма никакво съмнение, че
дружеството е отстранило нарушението веднага след проверката, като на
12.09.2019г. е сключило нов договор за сервизно обслужване, но в същото време
няма никаква гаранция, че то щеше да отстрани нарушението толкова бързо, ако
същото не бе констатирано по време на проверката.
Съдът
намира обаче, че възражението за явна несправедливост на наложената санкция е
основателно. Няма никакво съмнение, че извършеното нарушение не води до
неотразяване на приходи, при което санкцията правилно е наложена на основание
чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Въпросната правна
норма предвожда в тази хипотеза предвижда налагане на имуществена санкция за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а в
конкретния казус е наложена такава от 1000 лева. АНО не е изложил никакви
съображения защо е наложил санкцията над минимума, но съдът като съобрази това,
че до момента дружеството не е
извършвало подобен вид нарушения /поне няма данни за противното/, както и че
нарушението е отстранено веднага след установяването му, то обжалваното НП ще
следва да се измени, като санкцията се намали до предвидения минимален размер.
Тук
трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че според отразеното в НП имуществената
санкция е наложена на основание „чл.185 ал.2 от ЗДДС, във вр.
с чл.185 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.185 ал.5 от ЗДДС“. Посочването на нормата на чл.185 ал.5 от ЗДДС е очевидна техническа
грешка, т.к. тази норма предвижда санкция при повторно нарушение по ал. 2, като в такава хипотеза размерът на имуществената
санкция е от 6000 до 20 000 лв. Очевидно е, че такава санкция на дружеството не е налагана, а отделно от
това никъде в НП не е описано наличие на повторно извършено нарушение. Ето защо
позоваването на чл.185 ал.5 от ЗДДС в НП следва да се отчита като техническа
грешка. Тя по никакъв начин не влияе на правото на защита на дружеството, т.е.
то не е затруднено да научи на основание на коя разпоредба е санкционирано,
т.к. погрешно изписаната е със специален минимум от 6000 лева, а на дружеството
е била наложена санкция от 1000 лева, т.е. очевидно определена на основание
чл.185 ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС, които
правилно са посочени в НП. Погрешно изписаната правна норма на алинея пета не влияе
на правото на защита и заради това, че възражения в тази насока не бяха
направени.
С оглед направеното
искане пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, както и от
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се каже, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл.143,
ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144
от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай
съдът констатира, че са налице основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл.143
ал.1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна
на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира,
че в посочения случай следва на основание чл.144
от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В
нормата на чл.78,
ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът, съотв. ответникът имат
право на присъждане на разноските направени по делото съразмерно на уважената
част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо
с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.
37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в три кратки съдебни заседания, респ. същото не представлява
фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/
лева. В съответствие с правилото на чл.
78а ал. 3 вр. с ал.
1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер
на административната санкция, а именно за сумата от 40 лв. /четиридесет лева/.
По същия начин –
пропорционално на сумата, с която бе намалена имуществената санкция, т.е.
пропорционално на 500 лв. /разликата от 500 лв. до 1000 лв./ ще следва да бъдат
присъдени и разноски в полза на жалбоподателя, т.к. именно горната разлика се
отъждествява като „уважена част от иска“ /чл.78 ГПК/. Видно е от приложения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, че дружеството е
заплатило на своя договорен адвокат хонорар в размер на 360 лева с ДДС, който
съставлява разноски за жалбоподателя и които щяха да бъдат присъдени изцяло,
ако НП беше отменено. Сега обаче, понеже то е намалено с 500 лева, то
разноските за адвокатски хонорар изчислени пропорционално се равняват на сумата
от 180 лева /сто и осемдесет лева/, която наказващия орган ще следва да заплати на ожалващото дружество.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен
съд :
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 496922-F512486 от 26.02.2020 година на началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с което на „З. – Й.З.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от
управителя З. О., основание чл. 185, ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 16 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/, като НАМАЛЯВА имуществената санкция на
500лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА „З. – Й.З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. Пазарджик, представлявано от управителя З. О. ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ
на НАП-София, представлявана от изпълнителен директор сумата от 40 лв. /четиредесет/ - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП-София, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „З. – Й.З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя З. О. сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: