РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501624 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда начл.463 от ГПК вр. чл.278 от ГПК.
По делото са постъпили идентични по съдържаниежалби, първата с вх.№ 7864 от
31.08.2021 г., подадена от длъжника С. Я. Н., ЕГН: **********, а втората с вх.№ 7865 от
31.08.2021 г., подадена от присъединения взискател КР. К. Т., ЕГН: ********** и двете
против протокола за разпределение на суми от 24.09.2021 г. /предявено на 25.08.2021г./
извършено по изп.дело № 20167030400738 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. №703, с
район на действие - БОС.
Жалбоподателите искат отмяната на обжалваното разпределение, като неправилно и
незаконосъобразно и връщането му на ЧСИ за изготвяне на ново по съображения, изложени
в няколко пункта. На първо място жалбоподателите считат, че съдебният изпълнител
неправилно е изготвил общо разпределение на сумите, предложени от взискател, участвал
без задатък в публичната продан на седем имота, и така е ограничил възможностите му да
избере дали да плати цената на някой от имотите, а за други да не плати и да иска
вземанията му да бъдат намалени с размера на дължимия задатък. На второ място се сочи,
че съдебния изпълнител неправилно е разпределил простите такси по изпълнението, които
са погасени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в размер на 150 лв. в противоречие с
указанията, дадени в ТР 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. 2/2013г. на ОСГТК. Твърди се,
че в случая, тъй като се разпределят суми от публична продан, като привилегировани
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД следва да се считат само таксите и разноските по
1
изпълнението, свързани с организиране извършване на публичната продан, а не всички
такива, направени по изпълнителното дело. Сочи, че в случая ЧСИ е следвало да
конкретизира за какво се отнасят отделните такси, а не само да изброява сумите в отделни
точки, в т.ч. същите съображения са наведени и за таксите, начислени по т. 31 от
разпределението. Твърди се също, че неправилно в размера на вземанията на взискателите в
разпределението са включени и авансово платените от тях такси. Излагат се оплаквания, че
в разпределението не е посочено дали погасените вземания на община Несебър в общ
размер от 799.41лв. включват освен данъците за недвижими имоти и таксите за битови
отпадъци. На следващо място жалбоподателите сочат, че поради липсата на ипотекарен
кредитор получените от продажбата на имотите суми е следвало да бъдат разпределени
пропорционално между банката- първоначален взискател и присъединения кредитор К.Т..
Навеждат се и доводи за неправилно изчисление от съдебния изпълнител на таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ и нарушаване на правилото, установено в забележки 1 и 4 към нея. Твърди се,
че липсва изчисляване на цялата такса върху целия размер на всички вземания, от нея не е
извадена таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис, както и, че липсва начисляване на дължимата
такса за частично събраната сума в полза на банката- взискател. Сочи, че неправилно в
размера на вземанията на взискателите в разпределението са включени и авансово
платените такси. Молят за спиране на настоящото производство на основание чл. 229,ал. 1,
т. 4 от ГПК до постановяване на ТР по тълк. дело 2/2021г. на ОСГТК, чийто предмет са
въпроси, които ще имат значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор.
Молят за присъждане на разноските по делото за платена държавна такса, както и
присъждане в полза на адвокатския представител на всеки от жалбоподателите на
минимално адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК против подадените жалби епостъпило писмено
възражение от първоначалния взискател „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в което
са изложени доводи за неоснователността на жалбите и направените в тях искания, в т.ч. за
присъждане на разноски по съображения за липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 1 от
ГПК дори и основателност на жалбите, както и за неоснователност на искането за спиране
на производството по настоящото дело на основание чл. 229,ал. 1, т. 4 от ГПК. Направено е
искане за присъждане в полза на банката на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
На основание чл.436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Георги Михалев е представил
мотиви във връзка с обжалваното разпределение, като е изразил становище за
неоснователност на жалбите. Посочил е, че изготвеното разпределение по чл. 495 от ГПК
касае седемте продадени на публична продан недвижими имоти, тъй като съдебния
изпълнител няма как да прецени обявеното за купувач лице за кои имоти желае да извърши
доплащане, при условие, че за всички имоти има направени наддавателни предложения.
Досежно включените такси в размер на 150 лв. ЧСИ сочи, че те са свързани изцяло с
публичната продан на имотите на длъжника, в т.ч. и за последващите съобщения и за
изискване на информация относно имотите, необходима за извършване на разпределението
2
и довършване на способа, включващи т. 4 – 6бр., т. 5 -1 бр., т. 13- 1бр. и т. 10- 1 бр. Досежно
оспорените в жалбите държавни такса от 23.30 лв. ЧСИ сочи, че те също са свързани с
продажбата и включват пощенски разходи за 5 бр. обратни разписки и държавна такса за
вдигане на възбраната върху имотите. Относно дължимите данъци на имотите ЧСИ сочи, че
е включил дължимата сума на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД съгласно представена
справка от 22.06.2021г. от Община Несебър, като преценката дали в сумата е включена и
такса за битови отпадъци предоставя не преценката на съда. На следващо място по
отношение на оплакванията, че разпределението не е изготвено съгласно изискванията на
чл. 136, ал. 2 от ЗЗД по съразмерност, ЧСИ сочи, че вземането на първоначалния взискател е
многократно по-голямо от това на присъединения взискател- жалбоподател, обявен за
купувач, поради което отредената за последния сума от разпределението е малка. Що се
касае до възраженията за неправилно изчислена такса по т. 26 ЧСИ сочи, че всяка такса е
съобразена с материалния интерес на вземането и реално събраната сума за взискателя. По
отношение на оплакванията, че в протокола за разпределение липсват направени от ЧСИ
изчисления за начислените пропорционални такси се сочи, че такива са приложени по
делото, но страните не са се запознали с тях. С оглед горните съображения съдебния
изпълнител е посочил, че счита за неоснователни и двете жалби и моли за отхвърлянето им
от съда.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че всяка от жалбите е подадена в
законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК, в срок от лица, имащи право на жалба и
отговаря на изискванията на закона.
Що се касае до искането за спиране на производство по настоящото дело до
постановяване на тълкувателно решение по т.д. 2/2021г. по описа на ВКС, съдът намира, че
независино, че предмет на тълкувателното дело са въпроси, които ще имат значение за
правилното разрешаване на настоящия спор, искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 292 от
ГПК следва да се остави без уважение, поради обстоятелството, че съгласно дадените
указания в Тълкувателно решение от 07.05.2014г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК на
ВКС,спиране на едно дело заради образувано тълкувателно дело не може да се прави на
първа или на въззивна инстанция, а само от ВКС и то в рамките на висящ съдебен спор пред
касационната инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводитев жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 738/2016 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев е образувано по
молба на взискателя „СИБАНК“АД /впоследствие заменен по делото от правоприемника му
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ за принудително събиране на вземането му към
длъжниците „С.Г. ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, С. Я. Н. и И. И. К. по изп. лист от 23.06.2016г.,
издаден по ч.гр.д. 571/2016г. по описа на РС-Несебър и изп. лист от 27.06.2016г., издаден по
ч.гр.д. 569/2016г. по описа на РС- Несебър.
В хода на изпълнителното производство по искане на взискателя „ОБЕДИНЕНА
3
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е присъединено за събиране вземането му срещу единия от
длъжниците С. Я. Н. по изпълнителен лист от 12.11.2020г., издаден по т.д. № 480/2019г. по
описа на БОС, както и вземането му против всички първоначални длъжника по
изпълнителен лист от 25.11.2020г., издаден по ч.гр.д. 1013/2020г. по описа на РС- Несебър.
Впоследствие на основание чл. 456 от ГПК като взискател по изпълнителното дело е
присъединен КР. К. Т. за събиране на вземането му срещу длъжника С. Я. Н. по
изпълнителен лист от 19.02.2021г., издаден по ч.гр.д. 243/2021г. по описа на РС-Несебър.
Присъединени като взискатели са и община Несебър за дължимите данъци и такси
върху продадените имоти, както и НАП.
Принудителното изпълнение за събиране на вземанията на взискателите срещу
длъжника С.Н. е насочено по отношение на притежаваната от него½ ид.ч. от седем
недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда, находящи се в гр.
Несебър, ж.к. ‚Черно море“ с идентификатори 51500.503.56.2.1, 51500.503.56.2.2,
51500.503.56.2.3, 51500.503.56.2.4, 51500.503.56.2.5, 51500.503.56.2.6 и 51500.503.56.2.7,
като с обявление от 08.03.2021г. съдебния изпълнител е насрочил тяхната публична продан
за периода от 09.03-09.04.2021г. Видно от съставените от ЧСИ седем протокола за всеки от
седемте имота е постъпило наддавателно предложение, направено от присъединения
взискател, който поради това си качество е участвал в наддаването без внасяне на задатък.
Публичната продан е приключила успешно, като присъединения взискател К.Т. е обявен за
купувач на посочените седем имота при следната цена за всеки от тях, както следва: за имот
51500.503.56.2.1 – 21000 лв., за имот 51500.503.56.2.2 – 9000лв., за имот 51500.503.56.2.3-
20000лв., за имот 51500.503.56.2.4- 15000лв.,за имот 51500.503.56.2.5- 20000лв., за имот
51500.503.56.2.6 – 15000лв. и за имот 51500.503.56.2.7- 32000лв., възлизаща на сумата в общ
размер от 132 000 лв.
Предмет на обжалваното разпределение от 24.08.2021г., извършено на основание чл.
460 от ГПКе сумата от 132 000лв., получената от възлагане на горепосочените имоти в
резултат на публичната им продан, по която за купувач е обявен присъединения взискател
К.Т., който на основание чл. 495 от ГПК е задължен от ЧСИ да внесе сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели в двуседмичен срок
от разпределението в размер на 127 316.54 лв. Обявеният за купувач взискател, както и
останалите кредитори - първоначалния взискател „ОББ“ АД и присъединените по право
взискатели – НАП и Община Несебър са хирографарни кредитори.
Посочената сума от 132 000 лв.е разпределена от ЧСИ,както следва: 1.На основание
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД: 1.1.разноски по изпълнението в размер на 150 лв. с ДДС за
неплатени обикновени такси на ЧСИпо ТТРЗЧСИ, както следва: т. 4 – 6бр., т. 5 -1 бр., т. 13-
1бр. и т. 10- 1 бр.; 1.2. разноски по изпълнението в размер на 3365.70 лв. с ДДС,
представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на взискателя „ОББ“
АД; 1.3. разноски по изпълнението в размер на 94.73 лв. с ДДС, представляваща такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на присъединения взискател Община Несебър. 1.4.
разноски по изпълнението в размер на 989.60 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на присъединения взискател НАП- Бургас; 1.5. разноски
по изпълнението в размер на 408.41 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
за събраната сума в полза на присъединения взискател К.Т., и 1.6. допълнителни разноски по
изпълнението – т. 31 в размер на 23.30 лв., платени от ЧСИ; 2.На основание чл. 136, ал. 1, т.
2 от ЗЗД в полза на присъединения взискател Община Несебър е разпределенасумата от
799.41 лв. 3. На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД в полза на присъединения взискател
НАП-Бургас е разпределена сумата от 10 097.79 лв. 4. На основание чл. 136, ал. 2 от ЗЗД в
полза на взискателя „ОББ“ АД е разпределена сумата от 111 387.60лв.
4
Посочено е, че общата сума, която следва да внесен купувача по сметка на ЧСИ е в
размер на 127 316.54 лв. Към разпределението ЧСИ е приложил извършените от него
изчисления, които няма данни да са връчени на страните.
Досежно начислените на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД неплатени разноски по
изпълнението в размер на 150 лв. с ДДС съдебния изпълнител е уточнил, че посочената сума
от 150 лв. с ДДС представлява сбор от неплатени обикновени такси, както следва: по т. 4
от ТТРЗЧСИ - сумата от 12 лв. за изпратено до Община Несебър искане за посочване на
дължимите данъци за имотите; сумата от 36 лв. за изпратени три броя съобщения до
взискателя присъединения взискател и длъжника за предявяване на разпределението; и
сумата от 24 лв. за изпратени 2 броя съобщения до длъжника и взискателя за изготвените
постановления за възлагане; по т. 5 от ТТРЗЧСИ – сумата от 24 лв. за изпратено от ЧСИ
искане до НАП за установяване наличието на тежести върху имотите и публични
задължения на длъжника; по т. 10 от ТТРЗЧСИ – сумата в размер на 18 лв. за заличаване на
възбраната върху имотите; по т. 13 от ТТРЗЧСИ – сумата от 36 лв. за изготвяне на
разпределението; както и по т. 31 – сумата от 23.30 лв. – допълнителни такси, платени от
ЧСИ.
Определянето на дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за подлежащите на
изплащане вземания на всеки от взискателите е изчислено, както следва: по реда на чл. 136,
ал. 1, т. 2 от ЗЗД на Община Несебър – такса по т. 26 в размер на 94.73 лв.; по реда на чл.
136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД на НАП – такса по т. 26 в размер на 989.60 лв. Посочено е, че
съобразно чл. 136, ал. 2 от ЗЗД по съразмерност върху подлежащия на разпределение
остатък от 119 845.17 лв., дължимата от първоначалния взискател „ОББ“АД такса по т. 26 е
изчислена в размер на 3365.70лв. /върху разпределената му сума от 114753.30 лв. /, а
дължимата от присъединения взискател К.Т. такса по т. 26 е изчислена в размер на 408.41
лв. /върху разпределена му сума от 5091.87 лв./, като след приспадане на дължимите такси
по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изчислено, че подлежащата на изплащане от разпределението сума в
полза на първоначалния взискател „ОББ“ АД е в размер на 111387.60 лв . /114753.30 лв. –
3365.70 лв./, а на присъединения взискател К.Т. е в размер на 4683.46 лв. /5091.87 лв. –
408.41 лв./. С оглед посочения размер на следващата се на присъединения взискател сума от
разпределението от 4683.46 лв., съдебният изпълнител е намалил със стойността й размера
на подлежащата на внасяне от същия взискател- обявен за купувач чрез възлагане продажна
цена от 132 000 лв. на процесните седем имота, като така задължението на К.Т. по чл. 495 от
ГПК за заплащане на имотите е изчислено от ЧСИ в размер на 127 316.54 лв.
С оглед гореустановената фактическа обстановка и доколкото в производството по
чл. 463 от ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, в рамките на
проверката му съобразно изложените от жалбоподателите доводи и основания, намира
следното:
Съгласно чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
От горното следва, че разпределението е акт на съдебнияизпълнител, с който той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото
изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението за цялостно
5
удовлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесния случай, тъй като видно от
горепосочените данни продажната цена на продадените имоти не са достатъчну за
удовлетворяване на всички вземания.
По отношение на първото оплакване, че съдебният изпълнител неправилно е
изготвил общо разпределение на сумите, предложени от взискателя К.Т., участвал без
задатък в публичната продан на седемте имота, като е ограничил възможностите му да
избере дали да плати цената на някой от имотите, а за други да не плати, настоящата
инстанция намира същото за неоснователно, по следните съображения:
Видно от данните по делото съобразно направеното за всеки отделен имот
наддавателно предложение /без да внася задатък/, присъединеният взискател Т. е обявен от
съдебния изпълнител за купувач на всеки от седемте изнесени на публична продан имоти на
предложената за всеки от тях продажна цена. В обжалваното разпределение ЧСИ е посочил,
че подлежаща на плащане от обявения купувач продажна цена на основание чл. 495 от ГПК
представлява разликата между сбора от обявената цена на всички имоти по публичната
продан, възлизаща в общ размер от 132 000 лв. и подлежащото му на изплащане вземане в
размер на 4683.46 лв., т.е. определена за доплащане на основание чл. 495 от ГПК обща сума
за всички възложени имоти е в общразмер от 127 316.54 лв. Обстоятелство, че съдебния
изпълнител не е посочил как остатъка от цената, подлежаща на доплащане от обявения за
купувач взискател се разпределя по отношение на всеки един от възложените му имоти,
обаче не води до опорочаване на разпределението, доколкото всички те са възложени само
на него. Затова, в случая разпределението общо на цената за всички имоти не рефлектира
върху общата сума, подлежаща на разпределение, като изборът дали да плати или не за
някой от имотите остава на разположение на купувача до изтичане на срока по чл. 495 от
ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая с разпределение ЧСИ, прилагайки чл.
461 от ГПК е определил продажната цена, подлежаща на заплащане от взискателя, на който
са възложени имотите, извършвайки прихващане на задължението му за нея със стойността
на тази част от вземането, което му се пада по съразмерност.Прихващането е потестативно
право на взискателя, обявен за купувач, и изцяло от него зависи дали ще го упражни или не.
Затова тъй като обявения за купувач взискател не е задължен да прихване, той може да реши
да заплати реално цялата продажна цена за всички имоти или за някои от тях. Затова тъй
като в жалбата не са наведени оплаквания във връзка с извършеното от ЧСИ прихващане,
обстоятелството, че в разпределението съдебен изпълнител е посочил като общ размер
подлежащата на изплащане продажна цена на всички възложени имоти след прихващане на
припадащото се по съразмерност вземане на обявения купувач и съответно след
начисляване на дължимата за него такса по т. 2, това не води до опорочаване на
разпределението, което по своя характери доколкото към момента на извършването сумата
по него не е внесена, се счита за предварително.
Основателно обаче се явява оплакването, че в разпределението липсва отразява
каква част от вземането на присъединения взискател – жалбподателя К.Т. се погасява
частично, тъй като такива изчисления липсват в разпределението, като евентуално могат да
се изведат единствено по тълкувателен път въз основа на данните към приложението му.
6
Подобна неяснота води до извод за незаконосъобразност на разпределението.
Досежно неплатените такси, посочени от съдебния изпълнител като
привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК в жалбите се поддържа, че не е
налице индивидуализация им, както и, че същите не следва да се считат за привилегировани
вземания. Видно от приложението към разпределението, съдържащо направените от
съдебния изпълнител изчисления, е налице точно и ясно описание какви такси са начислени,
за какви действия и на какво основание са дължими. Що се касае обаче до вида на
вземанията, същите са отразени като неплатени такси и разноски, дължими в полза на ЧСИ.
Съгласно указанията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК обаче като привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК
са считат направени от първоначалния взискател авансово платени от него разноски по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В
случая се касае до неплатени авансово от първоначалния взискател обикновени такси и
допълнителни разноски, дължими в полза на ЧСИ. За последните обаче ЧСИ се явява
хирографарен кредитор и не се ползва с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да
участва в разпределението наред с останалите хирографарни кредитори по реда на чл. 136,
ал. 2 от ГПК за дължими от взискателя, но не внесени от него авансово такси и разноски,
съгласно т. 11 от горепосоченото ТР първоначално частният съдебен изпълнител следва да
се снадби с изпълнителен лист въз основа на заповед по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо
от размера на дължимите суми. Затова включването на посочените неплатени такси и
разноски в полза на ЧСИ като привилегировани вземания чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК, в т.ч. и
без данни за издаден в полза на ЧСИ изпълнителен лист за тях е незаконосъобразно и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на разпределението.
Що се касае до оплакванията за неправилно изчислен размер на дължимата такса
по т. 26 от ТТЗЧСИ, в т.ч. и нарушения на изискванията на забележка 1 и 4 към посочената
норма и за липса на данни за изваждане на таксата за опис, съдът намира следното:
Съгласно т. 1 от забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ при частично събиране на
паричното вземане, таксата се определя върху целия дълг, но се събира част, съответстваща
на събраната сума. Това означава, че таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е
равна на изчислената върху общо събраната сума, т.е. в случая при начисляването на
пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането, същата следва да
бъде точно и ясно определена и конкретизирана по размер за целия дълг. Така се гарантира
таксата да не може да бъде променяна по размер, при събирането на дълга на части. В
настоящия случай безспорно се касае за частично удовлетворяване на първоначалния
привилегирован кредитор за дълга му, който надхвърля по размер сумата, която му е
разпределена от ЧСИ. В този случай ЧСИ съгласно изискванията на забележките към чл. 26
от ТТРЗЧСИ е следвало да изчисли таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху размера на целия
дълг, както и да определи за събиране само такава такса, съответстваща на размера на
разпределената сума.
В случая, в обжалваното разпределение липсва определена от ЧСИ такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ върху целия дълг, което води до нарушение на правилото на т. 1 към посочената
норма. Досежно соченото в жалбата нарушение на т. 4 забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ,
посочената норма установява забрана в размера на паричното вземане да се включват
авансовите такси. В настоящия случай, както в разпределението, така и в изгответните към
него изчисления липсва отразяване на отделните пера на вземанията на всеки от
взискателите – първоначалния и присъединените, което прави невъзможна преценката какви
конкретно са задълженията на длъжника и каква част от тях се погасява. Липсва отразяване
дали таксата за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ, събрана по делото е приспадната, в т.ч. и дали в
погасените суми са включени и авансово платените от взискатели такси. Наред с това в
обясненията си ЧСИ не е изразил конкретно становище по тези въпроси. Затова настоящата
7
инстанция намира, че горепосочените оплаквания са основателни и същите водят до
незаконосъобразност на разпределението.
Що се касае до оплакването, че в процесното разпределение неправилно ЧСИ е
включил по привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпределена на Община Несебър
сума от 799.41 лв. освен данъците за недвижимите имоти, изнесени на публична продан, но
и таксата за битови отпадъци, следва да се отбележи, че действително видно от приложената
от Община Несебър справка в горепосочената сума се включват освен данъците за имотите,
изнесени на публична продан, възлизащи на стойност от общо 543.23 лв. и таксата за
битови отпадъци в размер на 255.48 лв. По делото не се спори посочените от Община
Несебър задължения – данък за недвижимите имоти и такса битови отпадъци касаят именно
и процесните имотите, изнесени на публична продан.
Съобразявайки трайната съдебна практика/решение № 440/28.11.13 г. по ч. гр. д. №
332/13 г., решение № 206/27.06.14 г. по ч. гр. д. № 186/14 г., решение № 206 от 27.06.2014 г.
по ч. гр. д. № 186/2014 г. и решение № 253/29.07.2015 г. по ч. гр. д. № 213/2015 г., всички по
описа на Апелативен съд – Бургас/, настоящия състав приема, че таксите„битови отпадъци“
следва да се считат за привилегировани вземания в разпределението по реда на чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД, тъй като същите имат публичен характер по смисъла начл. 162, ал. 2, т. 3 от
ДОПК, като наред с това задължението за плащането имвъзниква по повод собствеността
върху недвижим имот и се дължи в полза в общинския бюджетна основание чл. 9а, ал. 3 от
ЗМДТ, т.е. съставлява общинско вземане, което означава, че таксата не следва да бъде
отделена от данъка, който има същата правна природа.
При това положение, настоящата инстанция намира, че правилно ЧСИ е определил
вземането на Община Несебър за дължима такса „битови отпадъци“ като привилегировано
на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, заедно с вземането за данъците върху процесните
имоти, за което Община Поморие следва да се удовлетвори преди вземанията на останалите
взискатели с последващи по ред вземания. Затова съдът намира, че наведеното в този
смисъл в жалбите възражение е неоснователно.
Тъй като в настоящото производство по чл. 463 от ГПК съдът действа като
контролно-отменителна инстанция, т.е. проверката се извършва само въз основа на доводите
и основанията, изложени в жалбата, за да е налице незаконосъобразност на разпределението
като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо то да съдържа
съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Такива
нарушения съставляват неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно
погасяване на едни вземания за сметка на други, неправилно изчисляване на дължимите
суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права
на жабоподателите.
В случая ЧСИ е извършил обжалваното разпределение съдебният изпълнител е
нарушил реда на привилегированите вземания, като неоснователно е включил в реда начл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД дължимите и невнесени от първоначалния взискател авансово прости
такси и допълнителни разноски, чийто ред за удовлетворяване в полза на ЧСИ е заедно с
останалите хирографарни кредитори, в т.ч. в случая липса данни за изпълнение на
изискванията забележка 1 и 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ досежно липса на определена такса за
целия дълг, в т.ч. и липса на данни дали таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ е приспадната от
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че макар, че само някои от
наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност против изготвеното от страна на
ЧСИ разпределение са основателни, това е достатъчно основание според настоящият състав
8
за отмяна на атакуваното разпределение и връщане на делото на съдебния изпълнител за
извършване на ново разпределение, съобразно дадените в мотивната част на настоящия
съдебен акт указания.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на всеки от
жалбоподателите за присъждане на направените в производство разноски за платената от
всеки от тях държавна такса от по 25 лв., както и искането за присъждане в полза на
процесуалния им представител адв. В.С. - САК, извършила безплатна адвокатска помощ на
следващото й се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, което в
случая съгласно чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 11 от НМРАВ е в размер на 200 лв. за всеки
жалбоподател или общо сумата от 400 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на вгр.д. № 1624/2021г. по описа
на БОС до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 2/2021г. по описа на ВКС.
ОТМЕНЯ разпределение на суми от 24.09.2021 г. /предявено на 25.08.2021г./
извършено по изп.дело № 20167030400738 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. №703, с
район на действие – БОС и ВРЪЩА делото на ЧСИ Георги Михалев, с рег. №703, с район
на действие - БОС за извършване на ново разпределение при спазване на указанията
изложени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. "Витоша" 85Б ДА
ЗАПЛАТИ на всеки от жалбоподателите С. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ул. "С.
С. К. и М." № ** и на КР. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ул. "И." № ** платената от
всеки тях по делото държавна такса от по 25 лв.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, съ седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. "Витоша" 85Б ДА ЗАПЛАТИ
адв. Ванина Стефанова Николчева - САК, ЛНЧ ********** сумата от общо 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на жалбоподателите по чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 2, ал. 2 и чл. 11 от НМРАВ.
Решението, в частта относно разпределението може да се обжалва от страните с
жалба пред Апелативен съд -Бургас в едноседмичен срок от връчването му. В останалата
част същото представлява определение, което не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9