гр.
Сливен, 03. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря
Николинка Йорданова и прокурора………като разгледа докладваното от
административния съдия Бозукова административно дело № 466 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Оспорването намира правното
си основание в нормата на чл. 65, ал. 4
от Закона за общинската собственост, като образуваното производство се движи по
реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Производството
е образувано по жалба от ПК "Качулка", с. Бяла, общ. Сливен, представлявана
от п. на кооперацията Р.Н.Д. срещу Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г. на Кмета
на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 предл. второ от ЗОбС е наредено да се изземе от ПК "Качулка"
имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от
310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Бяла, общ.
Сливен, актуван с АЧОС № 14/23.04.2004г.
В жалбата са изложени
твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Жалбоподателят не оспорва, че имотът, предвиден за изземване е общинска
собственост, но твърди, че въз основа на протокол № 2 от 18.08.1971г. за дадена
строителна линия и определено ниво е застроил павилион от 96 кв.м., който е
деклариран в отдел „МДТ“ в Община Сливен. Сочи, че е налице законно основание
за поставяне на павилиона и същият представлявал строеж по смисъла на ЗУТ с траен
градоустройствен статут. Моли съда да отмени атакувания административен акт.
Претендира разноските по делото.
В с.з. оспорващия, редовно
и своевременно призован, се представлява от п. на кооперацията Р.Д., която
поддържа жалбата.
В с.з. административният
орган – Кмета на Община Сливен, чрез упълномощен процесуален представител юрк. М.С. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита,
че заповедта е законосъобразна. Изтъква, че имотът се държи без правно
основание, тъй като към момента на издаване на заповедта не е сключен договор
за наем на терена. Моли съда да отхвърли жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за експертиза.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
С
Протокол № 2/18.08.1971 г. от ОНС Сливен е дадена строителна линия и ниво за застрояване
на сглобяем павилион от 96 кв. м. на Селкооп с. Бяла
, общ.Сливен.
На 23.04.2004 г. бил съставен Акт за
частна общинска собственост № 14 на УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м.,
отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Бяла, общ. Сливен.
На 06.08.2019 г. П. И. е подала молба вх.
№ 9400-14541 до Община Сливен, в която заявила, че по силата на Договор за наем
от 10.12.2015 г. е ползвала имот – масивна сграда, собственост на ПК "
Качулка" на адрес с. Бяла, ул. "Ч. " № …, като на 28.04.2017 г. п.
на кооперацията Р.Д. й разрешила да ползва павилион на адрес с. Бяла, ул.
"Ч." № …, за който плащала наем по устна договорка. Заявила молба до
общинската администрация да се извърши проверка за законността на павилиона.
Със Заявление вх. № 9400-15020/13.08.2019
г. до Кмета на Община Сливен Р.Д., в качеството на п. на ПК „Качулка“ с.Бяла
заявила, че от 1971 г. притежава законно монтиран павилион върху общинска земя
в с. Бяла, кв. 9, УПИ XXIII и изразила желание да закупи земята, като се
инициира процедура за това.
По повод молба вх. №
9400-14541/06.08.2019 г. от П. И. работна група от специалисти при Общинска
администрация Сливен извършила проверка на място, при която констатирали, че в
УПИ № XXIII, кв. 9, частна общинска собственост, с площ от 310 кв. м. е
поставен павилион с размери 11 м. /6 м., който се ползва от "Камен
15" ЕООД с управител П. И., съгласно договор за наем № 5/10.12.2015 г.
С писмо изх. № 9400-15020(1)/09.09.2019 г. Кметът на Община Сливен уведомил Р.Д., че имотът
може да бъде закупен или отдаден под наем само след провеждане на търг или
конкурс, при извършена проверка е констатиран поставен без правно основание в
парцела павилион (без сключен договор с Община Сливен за временно и възмездно
ползване под наем). Със същото писмо Д. била уведомена, че следва в 30-дневен
срок да демонтира павилиона и освободи ползвания без правно основание общински
имот.
Съгласно Констативен протокол от
18.10.2019 г. от работна група при Общинска администрация Сливен било
установено, че павилионът не е демонтиран.
Със Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г.,
издадена на основание чл. 65, ал. 1 предл. второ от ЗОбС Кметът на Община Сливен наредил да се изземе от
ПК "Качулка " имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ №
XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване
по ПУП на с. Бяла, общ. Сливен, актуван с АЧОС № 14/23.04.2004г.
Към доказателствата по
делото е приобщен съставен на 23.04.2004 г. Акт за частна общинска собственост
№ 14 за недвижим имот в с.Бяла, общ.Сливен, представляващ УПИ №
XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. отреден за комплексно обществено обслужване. В АЧОС
не са описани постройки.
Приобщени са постановление
на РП Сливен от 25.09.2019 г. за отказ от образуване на досъдебно производство,
както и постановление на АП Бургас от 07.01.2020г. , с която постановлението на
РП Сливен е отменено и на РП Сливен е указано извършване на нова проверка.
По делото са приобщени скица – извадка от
действащия ПУП на с.Бяла относно УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв.
отреден за
комплексно обществено обслужване, на която е нанесен процесния
павилион.
По делото е извършена и приета като
неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, изготвена от инж. М.З.Д.,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и съответна
на доказателствата. Съгласно заключението на вещото лице, процесният
павилион, така както е описан в констативни протокол на служителите на община
Сливен, представлява масивна сграда в имот - УПИ № XXIII,
кв. 9 по
плана на с.Бяла общ.Сливен. Експертът сочи, че към момента на огледа павилионът
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ,
изпълнен е преди 1987 г., тъй като е отразен на застроителния
и регулационен план на с.Бяла, одобрен със заповед № РД-15-1536/16.10.1989г.
като сграда със сигнатура “МС“ и планоснимачен № 124 впарцел XXI, кв. 9 отреден
тогава за Младежки дом. Вещото лице
сочи, че в разписните книги към плана от 1989 г. сградата е записана на РПК
с.Бяла. Съгласно ПУП от 2003 г., одобрен с решение №788/31.01.2003 г. УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. е отреден за комплексно обществено
обслужване и процесния павилион е нанесен като сграда
с пл.№124. При огледа на място експертът констатира, че представлява сграда на
един етаж със стоманена скелетна носеща конструкция от колони, ферми и ребра на
заверка, тип „павилион“, стените са оградни стенни
панели, обшити с ламарина отвън, а отвътре с фазер. Част от стената от
северозапад е изпълнена със зидария от плътни тухли. Покривната конструкция е едноскатна с покривно покритие от вълнообразни плоскости от
ламарина. Състои се от две помещения за търговия и склад. Подовете са от
мозайка. Изграден е врху бетонова площадка фундамент.
В сградата има електро и ВиК инсталация. Експертът
заключава, че сградата, нанесена на действащия ПУП, представляваща сграда за
търговия със застроена площ 96 кв. м., която предвид реализирането й преди 1987
г. представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими писмени
и гласни доказателствени
средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и въз основа на
всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не
бяха оспорени от страните в предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена от
адресат на акта, срещу Заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да
се изземе принудително имот частна общинска собственост, в който оспорващия има
изграден павилион с търговско предназначение. При тези данни съдът приема, че
жалбата е подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
рамките на законовия 14 - дневен срок /заповедта е съобщена на 28.10.2019 г., а
жалбата е подадена на 06.11.2019 г./ и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в
тази насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1
от АПК,
съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
Оспорената заповед е издадена от името на Кмета на Община Сливен в пределите на
предвидената в закона материална компетентност - чл. 65, ал. 1
от Закона за общинската собственост и е подписана от зам. кмета на Община
Сливен, в рамките на предоставените му съгласно заповед № РД-15-2352/24.09.2019
г. правомощия. Ето защо съдът приема същата за валиден акт.
Съдът констатира, че заповедта
на Кмета на Община Сливен е материално незаконосъобразна, тъй като е издадена
при липса на фактическо основание. Съгласно чл. 65, ал. 1
от ЗОбС, послужил като правно основание за издаване
на оспорената в настоящото съдебно производство заповед, общински имот, който
се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на
общината. Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 65, ал.1 от ЗОС.
По силата на тази разпоредба първата
изискуема за прилагането й предпоставка е имотът, предмет на акта, да е
общинска собственост. По делото няма спор, че тази предпоставка е налице, доколкото
видно от АЧОС № 14/23.04.2004г. УПИ № XXIII, кв. 9
по плана на с.Бяла с площ от 310 кв., отреден за комплексно обществено обслужване, в който
е изграден павилион, собственост на оспорващия, е общинска собственост. Видно
от заповедта обект на изземване е теренът с площ 310 кв.м. По делото не са
налични данни така описания имот от 310 кв.м. да се владее и държи от ПК
„Качулка“ без правно основание. Съгласно приетото по делото заключение в този
терен е изграден обект "павилион", представляващ строеж по см. на т. 38 от §5 от
ДР на ЗУТ,
собственост на ПК „Качулка“ с.Бяла с площ от 96 кв.м.
С оглед представената в
хода на съдебния процес актуална скица - извадка от действащия план на с.Бяла и
от акта за частна общинска собственост е видно, че имота, предмет на заповедта,
който се изземва от ПК „Качулка“ е с площ от 310 кв. м. По делото обаче се
установи, че ПК „Качулка“ упражнява фактическа власт само върху 96 кв. м. от
имота, а за останалата част няма данни да се ползва от кооперацията. С оглед
тази установеност по делото незаконосъобразно административният орган е
постановил кооперацията жалбоподател да освободи целия поземлен имот, след като
тя не владее или държи целия имот. По делото се установи, че частта от 96 кв.
м., от целия имот от 310 кв.м., представляваща павилион се ползва от
кооперацията на основание изграден такъв въз основа на
протокол № 2/18.08.1971 г., издаден от ОНС Сливен за дадена
строителна линия и ниво на Селкооп с. Бяла, общ. Сливен.
От заключението на съдбено-техническата експертиза се
установи,че към
момента на издаване на заповедта за изземване и към
настоящия момент павилионът представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР
на ЗУТ и търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ. При тези установявания съдът намира, че не следва да обсъжда дали е налице
втората изискуема от нормата предпоставка, а именно дали имотът, предмет
на изземване, в частта от 96 кв.м., която реално се ползва от коооперацията, се ползва без правно основание. С оглед
разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да се поясни, че наличието или липсата на наемно правоотношение,
страни по което са Общината и жалбоподателя е без значение. Основанието на
кооперацията да държи собствения си павилион върху общински терен се черпи не
от наличието на наемен договор, а от изрично даденото съгласие /разрешение/ на
административния орган - ОНС през 1971г.
това съоръжение да бъде монтирано върху терена и ползвано по предназначение.
Правилото, възведено като предложение първо от посочения текст на ЗОбС, по правната си
характеристика представлява особен, специфичен начин на защита правото на
собственост, уреден в отклонение от общо установените в действащото гражданско
законодателство вещно правни способи за защита на същото това право. Отчитайки
особения характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е
уредил бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за
административния орган, с едностранно властническо волеизявление изпълнимо по
административен ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени
от противоправното поведение на всяко трето лице,
изразяващо се в безоснователно владеене или държане на общински имот. Следва де
се отбележи обаче, че прилагането на облекчения ред за защита на нарушено
владение, с цел да се премахне строителство, какъвто е случая, е заобикаляне на
закона и е в противоречие със смисъла на защитата по чл. 65 от ЗОС. Дори целта по чл. 65 от ЗОС да бъде постигната -
теренът да бъде иззет, това не прегражда правото на собственика на изградения
павилион да продължи да упражнява конституционно гарантираното му право да го
ползва, докато не му бъде наложена забрана по реда на чл. 223 от ЗУТ или не бъде премахнат, а
този краен резултат не може да се постигне единствено с изземването на терена.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че обжалваната Заповед № РД - 15 -2603/23.10.2019
г. на Кмета на Община Сливен е незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора
основателна е претенцията на оспорващата кооперацията за присъждане на
разноски. Същите са в размер от 50 лева такса за образуване на дело. Така
определената сума следва да се възложи в тежест на административния орган.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от ПК "Качулка", с. Бяла, общ. Сливен, представлявана от п. на
кооперацията Р.Н.Д. Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г. на Кмета на Община
Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 предл.
второ от ЗОбС е наредено да се изземе от ПК "Качулка" имот – частна общинска
собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за
комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Бяла, общ. Сливен, актуван с АЧОС
№ 14/23.04.2004г. поради
това, че кооперацията го ползва без правно основание, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община Сливен да
заплати на Потребителна Кооперация „Качулка" с.Бяла, общ.Сливен ул.“ Ч.“ №
… ЕИК ……….. съдебно деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
|
|
|
|
|
Адиминстративен
съдия: