Р Е Ш Е
Н И Е
526/30.7.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№2664 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гp. София. п.к. 1766, ж.к. ***, представлявано от Д.Д.- заместник
управител, излага, че по
ч.гр.д. №1873/2019 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника Е.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 368.53 лева - представляваща
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15361193;
12.63 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018
г. до 06.12.2018 г.; 19.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски. Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните Договор за кредит
за покупка на стоки и услуги № CREX-15361173, ответникът, освен посочения и усвоен
кредит, е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. На 06.11.2017
г. ответникът бил активирал предоставената му от ищеца кредитна карта, която
била с предоставен максимален кредитен лимит от 700.00 лева. Било уговорено, че
за погасяване на ползваните суми кредитополучателят следва да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, която била променлива величина, зависима от
усвоената сума, до пълно погасяване на задължението. На 01.07.2018 г.,
ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта. На посочената
дата било извършено последното плащане по картата, като балансът по последната
се равнявал на минус 381, 16 лева. Това принудило ищецът да блокира
използването на картата. Ищецът бил правил опити доброволно да се уредят
отношенията му с ответника, като на последния били отправяни покани да изпълни
задълженията си, но същият не се отзовал. Това принудило ищеца да предяви
претенциите си пред съда. Издадената в заповедното производство заповед за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за
ищеца се пораждал интерес да защити вземането си по настоящия исков път. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: 368.53 лева - представляваща
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15361193;
12.63 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018
г. до 06.12.2018 г.; 19.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ
изплащане. Претендира и разноски. Ищецът предявява и евентуално съединени,
спрямо установителните, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
горепосочените суми, при условие, че съдът счете главните искове за
неоснователни, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита. В хода на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. В хода на делото
поддържа тези си възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1873/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за следните суми: 368.53 лева - представляваща
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15361193 MasterCard; 12.63 лева - представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г.; 19.22 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.06.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, като са присъдени и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си по заповедта. От представените по делото
писмени доказателства /Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта CARD-15361193/, се установи, че на 12.10.2017 между
страните е сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
чрез издаване и ползване на кредитна карта, като на ответника е предоставен
паричен кредит в размер на 582.00 лева. В същия договор е предвидена
възможността кредиторът да издаде допълнително на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит от 700.00 лева, като издаването е обусловено
от точното изпълнение задълженията на кредитополучателя по основния договор за
кредит. По делото не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото
/документи, съставляващи кредитно досие на ответника, ССЕ/, че на ответника му
е издадена кредитна карта MasterCard CARD-15361193, която същият е използвал по
предназначение, като е усвоявал суми, предоставени от ищеца. Страните са
уговорили за ползваните чрез кредитната карта суми, ответникът да заплаща
възнаградителна лихва. Уговорени са и допълнителни такси в зависимост от начина
на усвояване на средствата по картата. Предвидено е погасяването на задълженията
по картата да става чрез месечни погасителни вноски до изплащане на всички
задължения. В договора има описани лихвен процент, такси и минимална
погасителна вноска по кредитната карта /в настоящия случай минималната
погасителна вноска е 60.00 лева/. На следващо място, от представените от ищеца частно заверени преписи от
сертификат за застраховка към процесния договор, ведно с общите условия към
застраховката, се установи, че ответникът е подписал застрахователен договор
по застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, по силата на който се е съгласил
кредиторът да сключи застраховка „Защита на плащанията по
кредитни карти“, която да
обхване описани от полицата рискове /злополука, заболявания и др./ Предвидено е
премията по застраховката да се изплаща месечно, като същата се определена
ежемесечно съобразно усвоената сума. От представеното по делото заключение по
извършената ССЕ, се установи, че страните са уговорили, че ищецът предоставя на
ответника парична сума под формата на кредит за закупуване на стока, чиято
стойност се равнява на сума от 582.00 лева. Сочената сума ответникът се е задължил
да върне чрез 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 53, 15 лева, която
вноска, съгласно текста на договора включва главница и лихва, при уговорен
лихвен процент 15, 67 %. На ответника е предоставена и кредитна карта с
кредитен лимит от 700.00 лева, като картата е активирана през месец октомври
2017 г., като е ползвана през периода от месец октомври 2017 г. до месец
ноември 2018 г. Усвоената от ответника сума през този период възлиза на 199, 91
лева, като кредиторът е начислил сума от 58, 78 лева- такси, 36, 36 лева- лихви
и 10, 97 лева- застраховки и 637, 80 лева са начислени вноските по договора за
кредит за закупуване на стока /по 53, 15 лева месечно/. Платената от длъжника
сума по договора е 563, 46 лева. ВЛ посочва, че размерът на задължението по
договора /картата/ възлиза на стойност от 381, 16 лева, от които главница 368,
53 лева и лихва и такси на обща стойност от 12, 63 лева, както и обезщетение за
забава в размер на 17, 71 лева. Няма данни ответникът да е погасил частично или
изцяло тези си задължения. Предвид изложеното, съдът стига до извода, че за
ищеца е възникнало парично вземане в горепосочените размери, като ответникът е
останало да дължи горепосочените суми, предвид уговорките, които е постигнал с
ищцовото дружество. По делото има представена товарителница за получени на
19.10.2017 г. от ответника документи, изпратени от ищеца по договор, но няма
доказателства какво точно е получил ответника от ищеца. По делото е представена
и изходяща от ищеца последна покана към
ответника за заплащане на парични задължения по процесния договор, възлизащи
общо на сума от 381, 67 лева, с дата на съставяне 11.12.2018 г., но няма данни
тази покана да е връчена на ответника преди образуване на настоящото съдебно
производство. Процесният договор за ползване на суми посредством предоставена
от ищеца кредитна карта е безсрочен, като предвид горното съдът счита, че няма
категорични данни ответникът да е надлежно уведомен за упражненото право на
кредитора, в следствие неизпълнението на длъжника, да обяви цялото задължение
по договора за предсрочно изискуемо. Но съгласно разясненията дадени в
ТР№8/02.04.2019 г., съдът приема, че с получаването на настоящата искова молба
ответникът следва да се счита редовно и надлежно уведомен за упражненото право
на кредитора да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо /арг.от чл.235,
ал.3 от ГПК/.
Предвид
гореизложеното съдът стига до извода, че исковете за заплащане на сума от
368.53 лева - представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15361193 и за сума от 12.63 лева - представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г. са
изцяло основателни и следва да се уважат, като иска за мораторно обезщетение
следва да се уважи за сума от 17,
71 лева, като за остатъка, до пълния предявен размер се отхвърли, поради
неоснователност.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и разноските, извършени в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 697, 36 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гp. София. п.к. 1766, ж.к. ***, представлявано от Д.Д.- заместник
управител, сумите, както следва: 368.53 лева /триста шестдесет и осем лева и
петдесет и три стотинки/- представляваща главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15361193; 12.63 лева /дванадесет лева и
шестдесет и три стотинки/- представляваща договорна лихва по кредита за периода
от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г.; 17.71 лв. /седемнадесет лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018
г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, които суми са присъдени по ч.гр.д. №1873/2019
г. по описа на ШРС, като отхвърля иска за обезщетение за забава, в останалата му
част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Е.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гp. София. п.к.
1766, ж.к. ***, представлявано от Д.Д.- заместник управител, сумата от 697, 36
лева /шестстотин деветдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: