МОТИВИ
към Присъда №159 от 17.05.2017г. по НОХД №1053/2017г. по описа на ПРС - ХVІІІ
н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц.В.К., ЕГН:**********, за това, че на
18.06.2015г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ с неустановен
ИМЕЙ, ведно със сим – карта на мобилния оператор „Виваком“ на стойност 30,00
лева; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5,00 лева и парична
сума в размер на 34,00 лева, или всички вещи на обща стойност 69,00 лева, от
владението на Р.Д.Г.,***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.„А” и б.„Б” от НК.
Със същия обвинителен акт РП –
Пловдив е повдигнало обвинение срещу подсъдимия Ц.В.К. и за това, че на
18.06.2015г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил у Д.И.Р., ЕГН **********,
заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на сумата от 116,00 лева
– престъпление по чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и
б.„Б” от НК.
В хода на съдебното производство пострадалата Д.И.Р., ЕГН **********,
е била конституирана като страна в процеса – граждански ищец, тъй като е бил
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея
срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 116,00 /сто и шестнадесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК.
Производството по делото е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371,
т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се
ползва от самопризнанието на подсъдимия К., без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвиненията със същата правна квалификация на деянията. Заема становище, че
събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно
подсъдимият е автор на възведените спрямо него обвинения. По отношение на
реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият К. да бъде
признат за виновен в извършване на инкриминираните деяния, като за всяко от тях
му бъде наложено наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, които с оглед проведеното проведеното
съкратено съдебно следствие да бъдат намалени с една трета. Не взема отношение
относно режима за изтърпяване и приложението на чл.23, ал.1 от НК. Счита, че
предявената гражданска претенция следва да бъде уважена изцяло. Предлага
веществените доказателства –1 бр. картонче с абонатен номер за кабелна
телевизия и 1 бр. касов бон за платена такса за кабелна телевизия, поставени в
бял хартиен плик, да бъдат върнати на пострадалата Г., а направените по делото
разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Повереникът на гражданския ищец – адв. Г., моли
предявеният граждански иска да бъде уважен изцяло. Претендира и направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б., пледира при
индивидуализиране на наказанията да бъдат отчетени изтъкнатите от нея
смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства, като му се определят и
наложат наказания лишаване от свобода, ориентирани към предвидения в закона
минимум, като се приложи привилегията на чл.58а от НК. Моли за приложение и на
разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. Не
взема отношение относно режима за изтърпяване, веществените доказателства и направените
разноски. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в претендирания
размер.
Подсъдимият К. в съдебно заседание признава вината си и
съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане
на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на
чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в
обвинителния акт факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения изцяло
поддържа защитника си, като изразява съжаление за стореното, а при дадената му
последна дума моли за минимално наказание.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Ц.В.К. е роден на ***. в гр. ***, постоянен
адрес:***, настоящ адрес:***, понастоящем в ***, б.., бълг. гр. неженен,
осъждан, работещ, с основно образование, ЕГН:**********.
На 18.06.2015г. около 14,00 часа подс. Ц.К. се намирал в
гр. Пловдив, на ул. „***“ №***. Влязъл във входа на жилищната сграда на
посочения адрес и след като се качил на третия етаж, позвънил на звънеца на
апартамент №***. В същото жилище живеела сама свид. Р.Д.Г.. Около 14,00 часа на
18.06.2015г. свид. Г. била у дома си, чула, че се звъни и отворила входната
врата на апартамента. Подс. К. обяснил на свид. Г., че работи и я помолил да му
налее два литра вода. Свид. Г. решила да удовлетвори молбата му, като оставила
входната врата на апартамента отворена и се отправила към кухнята, за да налее
бутилка с вода. Подс. К. през това време влязъл в жилището на свид. Г., от
дамската й чанта, която била поставена на мебел в коридора, взел портмонето на
свид. Г., в което същата държала паричната сума в размер на 34,00 лева, карта
за пътуване с БДЖ и пчеларска книжка, и двете издадени на нейно име, касови
бонове за платена електроенергия и кабелна телевизия, картонче с абонатния
номер за кабелна телевизия и бележки с лични записки, и с него бързо се
отправил към холното помещение. Там подс. К. забелязал мобилния телефон на
свид. Г. марка „Самсунг“, който същата ползвала със сим-карта на мобилния
оператор „Виваком“, и който свид. Г. държала на холната си масичка, взел го и
зачакал. Свид. Г. напълнила бутилка с вода, забелязала, че подс. К. е в хола,
отишла при него и му подала пълната бутилка. Подс. К. заявил, че вече не иска
вода и свид. Г. отново се отправила към кухнята – този път, за да остави
пълната бутилка. Докато свид. Г. била в кухнята, подсъдимият с отнетите вещи,
напуснал апартамента й. Свид. Г. се върнала в хола, забелязала отсъствието на
подс. К., отишла и затворила входната врата на жилището си. Не след дълго
установила и липсващите й вещи. Докато слизал по стълбищната площадка на входа,
подс. К. разгледал съдържанието на отнетия от свид. Г. портфейл, при което от
портфейла изпаднали картончето с абонатния номер за кабелната телевизия и касов
бон за платена такса за кабелна телевизия. Подс. К. забелязал това, но не си
направил труда да вземе изпадналите вещи, а бързо напуснал жилищната сграда. По
– късно картончето с абонатния номер за кабелната телевизия и касовия бон за
платена такса за кабелна телевизия били намерени от свид. Р.Г., която
сигнализирала полицейските органи при 01 РУ на МВР гр. Пловдив за случая.
На подс. Ц.К. му било известно, че живущата на адрес: гр.
Пловдив, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, свидетелка Д.И.Р., има дъщеря на име Р.,
която живеела в гр. *** и решил да използва тази информация в своя полза, с цел
извличане на облага – парични средства. За целта, на 18.06.2015г. около 14,15
часа подс. К. *** и намирайки се пред входа на блока, позвънил на звънеца,
сигнализиращ ап. №***, на ет.***. Свид. Д.Р. по това време била у дома си и
след като чула, че се звъни, погледнала през терасата си и видяла пред блока да
стои подс. К.. Тъй като свид. Р. не го познавала, го попитала той ли звъни, на
което подсъдимият отговорил утвърдително и заявил на свид. Р., че е съсед на Р.
в гр. ***, както и че Р. му била казала на кой адрес да намери майка й в гр.
Пловдив. Свид. Р. не поддържала връзка с дъщеря си Р. от около 18 години, но й
било известно, че Р. живее в гр. ***, поради което слязла до входа на блока и
отворила входната врата на подс. К.. След като влязъл във входа на блока
последният заявил на свид. Р., че бил голям приятел на дъщеря й Р. и я помолил
да му даде 260,00 лева, тъй като спешно му трябвали пари, като обещал, че до
17,00 часа на същия ден, ще й ги върне. Заявленията на подс. К. към свид. Р. –
че е съсед и голям приятел на дъщеря й Р. в гр. ***, както и че тя го е
изпратила на този адрес, всъщност не отговаряли на истината. Подс. К. не
познавал дъщерята на свид. Р., нито бил неин съсед, нито пък приятел, нито тя
му била посочила адреса на майка си в гр. Пловдив. Подс. К. също така изначално
нямал каквито и да било намерения да върне на свид. Р. паричните средства,
които успее да получи от нея. Свид. Р., обаче, повярвала на заявеното от подс. К.,
помислила си, че ако му даде исканата парична сума, то същата ще й бъде върната
до 17,00 часа, както бил обещал подс. К. и двамата се качили до жилището на
свид. Р. – апартамент №***, където свид. Р. поканила подсъдимият да влезе в
хола. Последният останал прав в хола и зачакал свид. Р., която отишла в друга
стая – в спалнята и не след дълго се върнала с паричната сума в размер на
116,00 лева, като заявила на подс. К., че разполага само с тези пари и му ги предала.
Той взел дадените му от свид. Р. 116,00 лева, прибрал същите, казал, че по
принцип тези пари не са му достатъчни, че бърза, тъй като долу го чакало такси
и напуснал апартамента. Свид. Р. погледнала от терасата на жилището си пред
входа на блока, установила че такси няма, усъмнила се в действията на подс. К.
и след като го забелязала да излиза от входа, му извикала, че лъже. Свид. Р.
видяла как подс. К. започнал да бяга, след което се качил в автомобил и се
отдалечил от мястото. За гореописаното свид. Р. сигнализирала полицейските
органи при І РУ на МВР гр. Пловдив.
С протокол за доброволно предаване от 18.06.2015г. свид. Р.Д.Г.
предала за нуждите на наказателното производство установените от нея на стълбищната
площадка: 1 бр. картонче с абонатен номер за кабелна телевизия и 1 бр. касов
бон за платена такса за кабелна телевизия. Същите били поставени в бял хартиен
плик, приложен на лист 93 от досъдебното производство.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна
експертиза, от чието заключение става ясно, че общата стойност на отнетите от
владението на свид. Р.Д.Г. вещи възлиза на 69,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
изцяло от показанията на свидетелите Р.Д.Г., Д.И.Р. и Н.Н.Х., депозирани в хода
на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.
Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от
подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета
на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се
наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите
мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част
от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство стоково –
оценъчна експертиза, надлежно приобщено към доказателствената съвкупност, което
според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими
към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум /л.18 – 22 от
дос.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него
фотоалбум /л.23 – 27 от дос.пр./, характеристична справка /л.77 от дос.пр./,
протокол за разпознаване на лице /л.81 от дос.пр./, протокол за разпознаване на
лица и предмети, ведно с приложен към него фотоалбум /л.86 – 88 от дос.пр./,
протокол за доброволно предаване /л.92 от дос.пр./, справка за съдимост, ведно
с приложени копия на бюлетини за съдимост и протоколни определения /л.12 – 58
от съд.пр./.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Ц.В.К., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК, тъй като на 18.06.2015г. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ с неустановен ИМЕЙ, ведно със сим
– карта на мобилния оператор „Виваком“ на стойност 30,00 лева; 1 бр. дамско
портмоне от изкуствена кожа на стойност 5,00 лева и парична сума в размер на
34,00 лева, или всички вещи на обща стойност 69,00 лева, от владението на Р.Д.Г.,***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е реализирал
обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е
отнел чужди нему движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ с
неустановен ИМЕЙ, ведно със сим – карта на мобилния оператор „Виваком“; 1 бр.
дамско портмоне от изкуствена кожа и парична сума в размер на 34,00 лева от
владението на Р.Д.Г.,***. Без нейно съгласие е прекъснал с действията си
упражняваната от нея до момента на посегателството фактическа власт върху
вещите и е установил свое владение върху тях.
Налице е по – тежко квалифициращ
признак на деянието с оглед субекта на престъплението, тъй като престъплението
на К. е извършено при условията на опасен рецидив – чл.29, ал.1, б. “а” и б.
“б” от НК. Подсъдимият е многократно осъждан. С протоколно определение за
одобряване на споразумение от 26.06.2012г., постановено по НОХД №10553/2012г.
на Районен съд гр. София, в сила от 26.06.2012г., подс. К. е бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл.211, предл. 3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ от НК,
като му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода. Със същия
съдебен акт подсъдимият е бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК, като
му е било наложено наказание от единадесет месеца лишаване от свобода. На
основание чл.23 от НК на подс. К. било наложено едно общо най-тежко наказание
от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. С протоколно
определение за одобряване на споразумение от 16.04.2013г., постановено по НОХД
№6228/2012г. по описа на Районен съд гр. София, в сила от 16.04.2013г.,
подсъдимият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.211,
предл. 2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК, като му е
било наложено наказание от една година лишаване от свобода. Със същия съдебен
акт е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.211, предл. 2, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК, като му е било наложено
наказание от една година лишаване от свобода и за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК му е
било наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23,
ал.1 от НК на подс. К. било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно
„лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален строг режим. С
протоколно определение от 09.07.2013г. на Районен съд гр. София, постановено по
ЧНД №8599/2013г., в сила от 25.07.2013г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК били кумулирани наказанията, наложени на К. по НОХД №10553/2012г. на
Районен съд гр. София и НОХД №6228/2012г. на Районен съд гр. София, като му
било определено едно общо най - тежко наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година. На основание чл.24 от НК така определеното общо наказание било
увеличено с три месеца и на подс. К. било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и три месеца при първоначален строг режим. С
протоколно определение за одобряване на споразумение от 21.10.2013г.,
постановено по НОХД №18054/2013г. по описа на на Районен съд гр. София, в сила
от 21.10.2013г. на подс. К. било наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година за извършено от него престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и
б.„Б“ от НК при първоначален строг режим. Посочените съдебни актове се
отразяват на правната квалификация на вмененото във вина престъпление на К. и
определят извършеното от него престъпление, като такова извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че
това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му за
противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен
израз в предприетите от него действия, а и не се отрича от него.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му
волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
За престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години. В конкретния
случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК.
При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1,
вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
признаването на вината, изразената критичност към стореното, оказаното
съдействие от подсъдимия в досъдебното и съдебното производство, както и
сравнително ниската стойност на отнетото имущество. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени осъжданията на подсъдимия, които не
влияят на правната квалификация на настоящото деяние, както и по – високата
степен на обществена опасност на престъплението, доколкото същото е насочено
спрямо собствеността на възрастна жена. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и следва да бъде в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като
наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на
ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както
на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не
следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на
чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова
норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице
едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и
приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът
счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се
наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до
изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 18.06.2015г. е в сила
новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване
на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една
трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.
На база на събраните доказателства, при така установената
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Ц.В.К., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А”
и б.„Б” от НК, тъй като на 18.06.2015г. в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Д.И.Р., ЕГН **********,
заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на сумата от 116,00 лева.
От обективна страна с действията си подсъдимият, с цел
личното си имотно облагодетелстване, на 18.06.2015г. е въвел в заблуждение Д.И.Р.,
че е съсед и голям приятел на дъщеря й Р. в гр. ***, че именно дъщеря й му е
казала къде живее, както и че му трябват спешно пари, които ще върне до 17.00
часа на същия ден. Мотивирана от неправилните си представи за действителността
свид. Д.Р. е извършил акт на юридическо разпореждане със свои парични средства,
предоставяйки ги на подсъдимия, в резултат на което за нея е настъпила имотна
вреда в размер на 116 лева.
И за това престъпление е налице по – тежко квалифициращ
признак с оглед субекта, тъй като престъплението на К. е извършено при
условията на опасен рецидив – чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК. И тази по –
тежка квалификация се определя от посочените по – горе в мотивите осъждания на К.,
които определят квалификацията на рецидивната кражба.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият К. е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това,
което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици, като е действал с предвидената в закона
користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същият напълно е съзнавал,
че формира неправилна представа у свидетелката Д.Р.. Още при даването на
обещанието си, че ще върне парите до 17.00 часа на 18.06.2015г., е бил наясно,
че това няма да се случи, но въпреки това е взел сумата от 116 лева, с ясното
съзнание, че ще я използва за себе си. Ясно е, че е целял престъпния резултат -
настъпването на имотната вреда за пострадалата Д.Р..
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимия за
лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската му правна култура.
За престъплението по чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. В конкретния случай
производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на
чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК.
При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1,
вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
признаването на вината, изразената критичност към стореното, оказаното
съдействие от подсъдимия в досъдебното и съдебното производство, както и
сравнително ниската стойност на отнетото имущество. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени осъжданията на подсъдимия,
преимуществено за престъпления измами, които не влияят на правната квалификация
на настоящото деяние, както и по – високата степен на обществена опасност на
престъплението, доколкото същото е насочено спрямо собствеността на възрастна
жена. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да
бъде в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А,
ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се
изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност
на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда
би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а
така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове
на обществото. С оглед наличието на посочените по – горе смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира, че не е необходимо спрямо подсъдимия
да бъде постановявана конфискация до една втора от имуществото му.
Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не
следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на
чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова
норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице
едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и
приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът
счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде
сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ
бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК, но към инкриминираната дата – 18.06.2015г. е в сила новата редакция на
чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното
съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за
задължително прилагане на чл.55 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК следва на подсъдимия Ц.В.К.
да бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.24 от НК така наложеното на подсъдимия Ц.В.К.
едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА следва да бъде увеличено с ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
наказанието, което следва да търпи да се счита в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице
материалноправните изисквания на посочената правна норма, както с оглед размера
на наказанието, така и предвид това, че преди извършване на деянията, предмет
на настоящото производство, подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„Б“ от ЗИНЗС следва да бъде определено така наложеното и увеличено едно общо
най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да
бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
По гражданския иск:
С оглед признаването на
подсъдимия Ц.К. за виновен в извършване на вмененото му във вина престъпление
по чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК, с
пострадал Д.И.Р. и с причинена вреда в размер на 116 лева, съдът счита, че
предявеният от Д.И.Р., ЕГН **********, против подсъдимия граждански иск за
имуществени вреди се явява основателен и доказан в претендирания размер. Поради
това и осъди подсъдимия да заплати на Д.И.Р., ЕГН **********, сумата от 116,00
/сто и шестнадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъплението по чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.„А” и б.„Б” от НК.
Подсъдимият Ц.В.К. следва да бъде
осъден да заплати на гражданския ищец Д.И.Р. и сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед уважения размер на
гражданския иск подсъдимият Ц.В.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд - Пловдив сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Веществените доказателства – 1
бр. картонче с абонатен номер за кабелна телевизия и 1 бр. касов бон за платена
такса за кабелна телевизия, поставени в бял хартиен плик, следва да се върнат на
Р.Д.Г., ЕГН: **********, след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Ц.В.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР -
ПЛОВДИВ направените по делото разноски в размер на 65,00 /шестдесет и пет/
лева.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ