ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28465
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110153730 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по искова молба от В. М. С., ЕГН: *****, с адрес: гр. *** против
„****“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер предявения иск.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи посочени в исковата молба за първото открито съдебно заседание
след изслушване становището на страните и постъпване на изп. дела.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Ст. Як., рег. № ** на КЧСИ да представи в двуседмичен срок от
съобщението заверен препис на образувано изп. дело № **** г. и изп. дело № ***г. ведно със
справки за получени плащания по всяко ИД и вземанията, за погасяване на които същите са
разпределени, както и за изплатените на взискателя суми. Да се уведоми ЧСИ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.09.2025 г. – 10,15часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба и уточнителни такива от 16.12.2024 г. и
29.01.2025 г. от В. М. С., ЕГН: ****, с адрес: гр. **** против „***“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.*****, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 429 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 15923,20 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД, която
сума е предмет на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17659/2010 г. по описа на СРС, въз
основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително дело при ЧСИ Ст.Як., поради
погасяване на вземането за сумата по давност.
1
Ищецът твърди, че през м. август 2024 г., чрез ЧСИ Ст. Як., бил информиран, че в
кантората на същия ЧСИ срещу ищеца било заведено изпълнително дело за задължения на
ищеца към „***“ АД в общ размер на сумата от 41502,96 лева, за изпълнение на които му
бил даден срок до 18.10.2024 г. Сочи, че между ищеца и „***“ АД бил сключен
потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2009 г., като задълженията по същия към
2011 г. възлизали на сумата от 10000 лева, която ищецът твърди да е заплатил отдавна, а ако
имало останали задължения, то твърди, че същите са погасени по давност, доколкото към
2024 г., респ. до настоящия момент, са изтекли 17 години, през който период срещу ищеца не
били предприемани никакви изпълнителни действия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да е изплатил задълженията по процесния
договор за кредит. Поддържа, че давността за процесните вземания е била прекъсвана
многократно с предприемането на редица изпълнителни действия, като последно е била
прекъсната на 21.01.2022 г., когато е влязло в сила решението по предявения от ищеца иск
по чл. 439 ГПК по гр. д. № 10228/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, с който е оспорена
дължимостта на вземане по изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 17459/2010 г. по описа на СРС,
който иск е бил отхвърлен. Сочи, че за установяване на вземания със заповед за изпълнение,
която е влязла в сила, какъвто бил и настоящият случай, е приложима 5-годишната
погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че от образуване на изпълнителното дело и по време
на неговата висящност до приемането посоченото ТР давност на процесните вземания не е
текла. В тази връзка посочва, че изп. дело № 359/2011 г. е било образувано по време на
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., като поддържа, че за сумите, предмет на процесното
изпълнително производство давност не е текла до 26.06.2015 г. Твърди, че по изп. дело №
**** г. са извършвани редица изпълнителни действия, последното от които на 16.09.2021 г.,
когато върху трудовото възнаграждение на ищеца е бил наложен запор. Впоследствие
посоченото изпълнително дело било прекратено, като по искане на ответника било
образувано ново такова с № *** г., по което също били предприемани редица изпълнителни
действия, последното от които на 08.07.2024 г., чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Твърди, че горепосочените изпълнителни действия са годни да
прекъснат погасителната давност, като в тази се позовава на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
Ответникът следва да установи съществуването в негова полза на непогасено вземане
срещу ищеца за процесната сума, респ. реализирането на обстоятелство, водещо до
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Съдът ПРИЕМА и ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелства: че срещу В. М. С., в полза на „***“ АД е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17459/2010 г. по описа на СРС, състав, въз основа на който
срещу ищеца са образувани изп. дело № ... г. и изп. дело № ... г. по описа на ЧСИ Ст. Як., рег.
№ *** на КЧСИ.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
2
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3