О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
13.09.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, проведено
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т.
д. № 291
по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,
образувано по молба на О.А.С. ***, представляван от адв. Х.К. от ВТАК, за
изменение на постановеното по делото решение № 165/09.07.2019г. в частта за
разноските.
В молбата се сочи, че при присъждане на
направените разноски на въззиваемата страна съдът не е обсъдил възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е
своевременно релевирано от въззивника преди провеждане на открито съдебно
заседание, с писмена молба. Твърди се, че тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, адвокатски хонорар, който е различен от минималния
съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните разМ. на адвокатските
възнаграждения, се явява прекомерен. Петитумът на молбата е за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, като се намали присъденият на
насрещната страна адвокатски хонорар до минималния размер съгласно Наредбата.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззиваемото
дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, представлявано
от адв. И. И. от САК, изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата е подадена в срок, от надлежно
упълномощен процесуален представител на легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по същество по
молбата настоящият състав на ВнАпС съобрази следното:
Искане за присъждане на съдебно –
деловодни разноски за въззивна инстанция, съставляващи един разход за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 7 032 лв., е направено своевременно
от представителя на въззиваемото застрахователно дружество. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, данъчна фактура и платежно нареждане, от които се установява, че
посочената сума в списъка за разноските е действително договорената между
страните за адвокатско възнаграждение, с ДДС, и същата е реално заплатена от
клиента на адвокатското дружество.
Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е релевирано своевременно
от процесуалния представител на въззивника, с молба с вх. № 3631/19.06.2019г., докладвана
в проведеното открито съдебно заседание на 19.06.2019г., в което въззивникът не
се е явил и не е бил представляван.
Възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия съдебен състав като
частично основателно, по следните съображения:
Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата, с оглед обжалваемия
материален интерес – 30 000 лв., минималният размер на адвокатското
възнагрждение възлиза на сумата 1 716лв., с ДДС. Уговореното и заплатено
от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД– гр. София на упълномощеното
адвокатско дружество възнаграждение в размер на 7 032лв. не е адекватно на
фактическа и правна сложност на спора, а се явява прекомерно по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК. Същото следва да бъде намалено до 3 500 лв., което е с
1.95% над двукратния размер по Наредбата.
В останалата част искането за намаляване на присъденото
възнаграждението за разликата от 1 430лв. до 3 500лв. е неоснователно.
Преценката за фактическа и правна сложност на спора не позволява извод за
основателност на намаление под 3 500 лв. до 1 716лв., а под този
размер законът не позволява намаление, тъй като това е минималният съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения – чл. 7,
ал. 2, т. 4, с ДДС / 1 430 лв. е минималният размер без ДДС плюс 20 % ДДС/.
Доводът на молителя, че заплатен адвокатски хонорар би могъл
да бъде квалифициран като прекомерен само поради това, че е над минималния
размер съгласно Наредба № 1/2004г. за МРАВ, принципно не може да бъде споделен.
Изводът за прекомерност на адвокатско възнаграждение, необходим за уважаване на
искане за намаляване на адвокатско възнаграждение, включително и при спорове,
което не се отличават с фактическа и правна сложност, предполага констатация за
съществено по – висок размер на претендираната за присъждане сума в сравнение с
минималния размер, определен съгласно Наредбата.
Воден от горното и на основание чл. 248,
ал. 3 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решение № 165/09.07.2019г.,
постановено по т. д. № 291/2019г. по описа на ВОС, Търговско отделение, в
частта за разноските, по отношение размера на сумата, която О.А.С., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъден да заплати на на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД– гр. София, ЕИК
*********, за направени съдебно - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като го намалява от 7 032
лв. на 3 500 лв. / три хиляди и
петстотин лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на О.А.С. ***, представляван от адв. Х.К. от
ВТАК, за изменение на постановеното по делото решение № 165/09.07.2019г. в
частта за разноските, в останалата част по искането за намаляване поради
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за разликата под 3 500лв.
до 1 430лв., като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.