РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120100822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. СТ. Ч., ЕГН:
**********, като законен представител на С. Р.П.а, ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр.
Б ж.к. “ и съдебен адрес гр. Б, ул. “адв. К. – К, срещу Р. П. П., ЕГН: **********, с адрес гр.
Б, ж.к. “ с която моли съда на основание чл. 150 СК присъдената по гр. д. № 4115/2018г. на
Районен съд-Бургас месечна издръжка, дължима от ответника за детето, да се увеличи от 200
лева на 300 лева, считано от подаване на исковата молба – 09.02.2022г., платима до 10-то
число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Производството по настоящия иск е
образувано след разделянето му с Определение № 834/08.02.2022г. по гр.д. № 8675/2021г. на
БРС.
Ищцата сочи, че ответникът е баща на детето, като родителските права са
предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200
лева месечно с решение по гр. д. № 4115/2018г. на Районен съд-Б. Оттогава са се променили
нуждите на детето- ученичка от издръжка, предвид нарасналата му възраст и променените
икономически условия в страната. Ангажира доказателства. Претендира съдебно-деловодни
разноски. Моли да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковата молба
по основание и размер. Твърди, че ищцата не е представила никакви доказателства за
получаваните от нея доходи. Сочи, че соченият от ищцата разход за брекети е еднократен и
не предполага увеличаване размера на присъдената издръжка. Твърди, че винаги е
изпълнявал задължението си за издръжка, както и че винаги е купувал дрехи и обувки на
1
детето. Пледира за отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник адв. К. – К, поддържа исковата
молба, като навежда доводи, че установените по делото обстоятелства налагат изменение на
присъдената издръжка.
В съдебно заседание, ответникът се явява лично като оспорва предявения иск, като
твърди, че не разполага с други доходи извън получаваното от него трудово
възнаграждение, а така присъдената издръжка е напълно адекватна на икономическите
условия и покрива всички нужди на детето.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
С Определението си по чл.140 ГПК от 17.03.2022г., съдът е обявил на основание
чл.146, ал.1, т.4 ГПК за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът е баща на
малолетното дете С. Р.П.а. Видно от изготвения по делото социален доклад същото е с ЕГН:
********** и е родено на 21.07.2009г. в гр. Бургас от майка В. СТ. Ч. и баща С. И. И.
Между страните не е спорно обстоятелството, че с решение от 15.12.2014г. по гр.д. №
6115/2014г. на БРС, родителските права по отношение на детето са предоставени за
упражняване на майката, като на бащата е бил определен режим на лични отношения и
същият е бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 100 лв.
С Решение № 2493/29.11.2018г. постановено по гр.д. № 6115/2014г. по описа на БРС,
размерът на дължимата издръжка е бил увеличен на основание чл.150 от СК от 100 на 200
лв. Изменението е потвърдено с решение от 22.02.2019г. постановено по в.гр.д. № 87/2019г.
на БОС. /л.6-15 от делото/
Представено е удостоверение изх. № СБ-13/28.03.2022г., издадено от ПФА “Странджа”
гр. Б,/л.32 от делото/, видно от което нетния доход на ищцата за периода март 2021г. –
февруари 2022г. е както следва: м. март 2021 – 732, 39 лв., м.април 2021г. – 732, 38 лв., м.
май 2021г. – 738, 67 лв., м.юни 2021г. – 715, 84 лв., м. юли 2021г. – 744, 00 лв., м. август
2021г. – 782, 38 лв., м.септември 2021г. – 778, 53 лв., м. октомври 2021г. – 780, 54 лв.,
м.ноември 2021г. – 1217, 36 лв., м. декември 2021г. – 820, 74 лв., м. януари 2022г. – 811, 45
лв., февруари 2022г. – 783, 53лв.
Представено е удостоверение изх. № РД-18-537/25.03.2022г., издадено от СУ
“Константин Преславски” гр. Б, /л.41 от делото/, видно от което брутния доход на ответника
за периода м. март 2021г. – февруари 2022г. е както следва: м.март 2021г. – 1237, 06 лв.,
м.април 2021г. – 185, 52 лв., м.май 2021г. – 2052, 64 лв., м. юни 2021г. – 2169, 03 лв., м.юли
2021г. – 1828, 81 лв., м.август 2021г. – 1940, 85 лв., м. септември 2021г. – 1863,40 лв.,
м.октомври 2021г. – 2900,82 лв., м. ноември 2021г. – 1959, 44 лв., м.декември 2021г. – 2064,
08 лв., м.януари 2022г. – 2021, 60 лв., м.февруари 2022г. – 1934, 08 лв.
От страна на ищцата са представени четири броя квитанции /л. 33 от делото/, всяка от
които на стойност 60 лв. за заплатен членски внос лева за детето Софи П.а ,в полза на СК –
Плуване Метролог гр. Б, за месеците юли 2020г., ноември 2021г., март 2022г. и април
2022г.. Приложени са и два броя касови бележки /л.34/ за извършени плащания на
2
обучението на детето по английски език към езикова школа “Тит Анд Ко ЕООД гр.
Пазарджик” /л. 14-20 от делото/. Обстоятелството, че детето посещава тренировки по
плуване в гр. Бургас, както и обучение по английски език не се оспорва от ответника, видно
от изявленията му в с.з. на 05.04.2022г.
Представен по делото е погасителен план към договор № 07R-I001874G /л.51-57 от
делото/, от който се установява, че ответникът има задължение в размер на 50 000 лв., по
сключен договор за кредит със срок на погасяване 35 години, считано от 01.07.2007г. до
01.06.2032г. и вноска в общ размер на 282, 26 лв. за периода от 01.08.2020г. до 01.06.2032г.
По делото е изготвен социален доклад, според който при проведения разговор с детето,
същото е изразило мнение, че издръжката следва да бъде повишена, тъй като са се
повишили неговите лични разходи. Същото е разказало, че посещава тренировки по
плуване, частни уроци по английски език и математика, които се заплащат от нейната майка.
При проведения разговор с майката, същата е заявила на социалния работник, че детето ще
започне да посещава редовно уроци по български език и математика през есента на 2022г.,
по които ще има годишна такса обща за двата предмета. Споделила е, че всеки месец
предоставя на дъщеря си джобни пари в размер на 5 лв., закупува й дрехи и вещи за всеки
сезцон, карта за градски транспорт, заплаща по 60 лв. месечно за тренировките по плуване,
както и годишна такса за школата по английски език. Видно от твърдението на ответника
изложено в с.з. на 05.04.2022г., неоспорено от ответната страна, годишната такса за
обучението на детето към школата по английски език възлиза на сумата от 550 лв.
Представено от страна на ищцата е извлечение от интернет пространството,
съдържащо публикувана на сайта meliva.bg, обява за комбиниран курс по математика и БЕЛ
на стойност 1872 лв.
Представено от страна на ищцата е извлечение от интернет пространството,
съдържащо качени на сайта orhoestet.com ориентировъчни цени за предлаганите услуги по
поставяне на различни видове апарати (брекети), на стойности възлизащи от 3000 до 14 000
лв.
В съдебно заседание е разпитан свидетеля А. А, /без дела и родство със страните по
делото/. Същата сочи, че познава страните и се намира в приятелски отношения с тях от
около 15-16 години и познава детето С, което понастоящем е на възраст около 12-13 години.
Свидетелства, че за детето непосредствени грижи полага майката, както и че същото
посещава частни уроци по английски език, ходи на плуване, както и че има нужда от
брекети, за който разход майката й се е оплакала, че парите не й стигат.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК визира, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите се определят съобразно обикновените
условия на живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а
възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и
3
квалификация. Разпоредбата на чл. 150 СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при промяна в тези обстоятелства.
В конкретния случай съществен факт е, че към настоящия момент детето София на 13
години. На тази възраст децата имат нужда от повишени средства за посрещане на разходите
за храна, облекло, учебни пособия, за отглеждането и възпитанието като цяло. От друга
страна, изминали са 4 години от предходното определяне на размера на издръжката, през
който период от време детето е пораснало и обективно са се увеличили конкретните му
ежедневни нужди от битово естество за храна и облекло, за учебни материали. Нуждите се
определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземе предвид възрастта,
училищните потребности, както и социално-културните такива и извънучилищни
занимания. Не без значение е и обстоятелството, че през изминалия период от време са се
изменили значително икономическите условия в страната, увеличили са се минималните
средства за издръжка и нормално съществуване на гражданите. При извършена служебна
справка посредством калкулатора на инфлацията поместен на сайта на НСИ /www.nsi.bg/ се
констатира, че за периода от м.ноември 2018г., когато е бил изменен размера на дължимата
издръжка от 100 на 200 лв. до входиране на исковата молба по настоящото дело през
м.февруари 2022г., индексът на потребителските цени е скочил на 115, 3 %, което се равнява
на 15, 3 % инфлация.
Не на последно място следва да се спомене, че с ПМС № 37/24.03.2022 г. минималната
работна заплата за страната е определена на 710 лв., което налага извода, че издръжката
присъдена с решението на БРС от 2018 г. в размер на 200 лева, към настоящия момент е на
стойност близка до посочения в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК законоустановен
минимум. Тези обстоятелства обуславят увеличаването на необходимата за отглеждането на
детето издръжка.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че в съответствие с повелите на закона
съществува морално и законово задължение за бащата да издържа своето малолетно дете.
Няма доказателства по делото бащата да има други непълнолетни деца, към които да има
задължения за издръжка. Не са налице доказателства за тежко здравословно състояние на П..
Видно от представените по делото доказателства същият е трудово регистриран, получава
постоянен брутен месечен доход над 1800 лева. Според трайната съдебна практика
материалните възможности на родителя се определят не само от обстоятелството дали и
какъв доход реализира, а и от други критерии като възраст, квалификация, здравословно
състояние.
По данни на НСИ месечният разход на един възрастен за четвъртото тримесечие на
2021 г. е 623 лева. Държайки сметка за критериите, изведени с ППВС 5/1970 год. и ППВС
5/1981 год. и имащи задължителен характер, съдът определя размера на необходимата в
общия случай издръжка за едно дете (доколкото липсват доказателства за конкретни нужди
от постоянен характер, извън ицидентни такива) на 500 лв. месечно. Този размер се явява
достатъчен за покриване базовите потребности на детето, като същевременно не би
позволил луксозни разходи, а и не би се отразил неблагоприятно на дължащия родител при
определяне на приноса му. Становището на бащата, че родителите следва да участват с
4
равни средства в издръжката на детето, настоящия състав намира за неоснователно, тъй като
не почива на законовите критерии. Съобразявайки обстоятелството, че майката е тази, който
единствена полага грижи за детето, на нея се определя частта от по 200 лева, за сметка на
останалата част от 300 лева, която следва да се поеме от бащата. Касае се за алиментно
задължение, а бащата е в трудоспособна възраст и липсват доказателства за обективни
причини, поставящи го в невъзможност да дава издръжка в така определения размер.
Оплакването на ответника, че ищцата не изпълнява постановения от съда режим на лични
контакти също не разкрива отношение към предмета на делото. Задължението му за даване
на издръжка е безусловно, то обслужва интереса на детето и не може да бъде поставяно в
зависимост от неговия интерес. Настоящия състав не споделя и възражението на ответника,
че присъдения с решението от 2018г. размер на издръжка от 200 лв. е напълно адекватен на
икономическите условия. Както вече беше уточнено по-горе, настъпилата в страната
инфлация е ноторно известен факт, който сам по себе си обуславя извода, че получаваната
от детето издръжка понастоящем е крайно недостатъчна и не е в състояние да покрие
потребностите му, нормалното протичане на учебния процес, както и да задоволи неговите
социални, културни, битови и пр. нужди. Извод в обратната насока не може да обоснове и
представения от ответника погасителен план, съдържащ информация за отпуснатия му заем,
доколкото липсва въведено твърдение, че изменението на издръжката би поставило
последния в невъзможност да го обслужва.
Ето защо, доколкото искът е доказан по своето основание и размер следва да се уважи
за пълния предявен размер от 300 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата възниква право на разноски, но
същата не е представила доказателства за направата на такива, поради което такива не
следва да й бъдат присъждани.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса, определена
върху увеличения размер на издръжката съгласно чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК
и чл.69, ал.1, т.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК, в размер на
144 лв.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително
изпълнение на решението.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 2469 от 29.11.2018г. по гр. д. №
4115/2018 г. на БРС месечна издръжка, която бащата Р. П. П. с ЕГН ********** е осъден да
заплаща на С. Р.П., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 200 лева на 300 лева
месечно.
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. “, да заплаща на С. Р.П.а,
ЕГН ********** , чрез нейната майка и законен представител В.С. П, ЕГН: **********,
двете с адрес гр. Б, ж.к. “, месечна издръжка в размер на 300 лева (триста лева), считано от
5
подаване на исковата молба – 04.02.2022г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. “ да заплати държавна
такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 144 лева (сто четиридесет и четири
лева).
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от по-ранната измежду двете дати - 17.05.2022г. или тази на получаване на
съобщение за постановяването му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
Районен /п/Ал.Муртев_______________________
съд –
Бургас:
6