Р: №
260038
Във връзка с постъпилото писмо с вх. № 260259 от 18.03.2022 г. по
настоящото ВНОХД № 167/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, да се изпрати
отговор на Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „Национална
полиция“, с което да се информират, че във връзка с искането Ви за
комплектуване на висящата пред Вас преписка, образувана по повод жалба на
подсъдимия Ф.Х.Ф.К. съгласно заповед рег. № 3286з-864/11.03.2022 г. на
Директора на ГДНП за извършване на проверка в ОД на МВР – П. на основание чл.
35, ал. 9, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР, Ви изпращаме
копия от документи, които касаят приложени по делото веществени доказатества, а
именно - невлязлата в сила присъда на Окръжен съд – П., постановена по НОХД №
335/2017 г. на същия съд (л. 3703-л.3706, том 11 от
делото на ОС); определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК (л.
3965-3967, том 11 от делото на ОС), с което е бил решен
въпросът по т. 11 на чл. 301, ал. 1 НПК –
какво да стане с веществените доказателства, приложени по делото; справка по чл. 246, ал. 4 НПК към внесения обвинителен акт за мярката и веществените материали (л. 17-19
от НОХД № 335/2017 г. на Окръжен съд – П.); приемо-предавателен
протокол за предаването на веществените доказателства, неразделна част от
досъдебно производство № 1721/2015 г. на РУ - гр. П. (л. 20-21 от цитираното дело
на ОС-П.), копие от приемо-предавателен протокол от 05.02.2018 г. (л. 391,
том 1 от делото на ОС); приемо-предавателен
протокол (л. 1343-1344, том 10 от досъд. пр.);
приемо-предавателен протокол (л. 1345, том 10 от досъд.
пр.). Делото
се разглежда по общия ред, като материалите на окръжен съд са с обем 11 тома
(4072 листа), а досъдебното производство съдържа 10 тома. Понастоящем
въззививното производство е с обем от 4 тома (923
листа), като
докато е все още висящо не е възможно съдът да преценя какъв подбор от
материали се явява от значение за Вашата преписка.
Настоящото
ВНОХД № 167/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив е било образувано във връзка с
протест на прокурора, жалби на частните обвинители и граждански ищци, жалби на
подсъдимите В.Т.А., Д.Г.А. и Ф.Х.Ф. и техните защитници, подадени срещу присъда
№ 260000 от 25.08.2020 г. по НОХД № 335/2017 г. на Окръжен съд – П.,
наказателно отделение. Последното е било образувано след внасяне на материалите
по приключилото досъдебно производство № 1721/2015 г. на РУ – П., прокурорска
преписка 3216/2015 г. на ОП – П. с обвинителен акт в съда. Делото е все още висящо пред Апелативен съд –
Пловдив, където е било образувано на 23.03.2021 г. Същото е с фактическа и
правна сложност и по него се провежда допълнително съдебно следствие за
събиране на доказателства. За гарантиране на нормалния ход на производството
пред въззивната инстанция се определят и резервни дати за разглеждането му,
както следва: 10.05.2022 г. от 13.30 ч. и 14.06.2022 г. от 13.30 ч.
Предстоящото съдебно заседание е насрочено за 19.04.2022 г. от 13.30 ч., като
делото не е било обявено на решаване от страна на съда и по него няма
постановен въззивен съдебен акт. След евентуалното обективиране на такъв,
същият ще подлежи на обжалване и/или протест пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок от обявяването му на страните.
Във връзка с
отговора на поставените към съда, разглеждащ делото въпроси, не бихме могли да
Ви предоставим исканите разяснения на настоящия процесуален етап от развитието
на наказателното производство, тъй като то все още не е приключило пред
въззивната инстанция с акт по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т.
т. 1-12 НПК с присъдата на първия съд, която следва да бъде проверена от
настоящата инстанция, са били решени 12-те въпроса, които са изчерпателно посочени
в първата алинея на цитирания член. Измежду тях такива по съществото на
наказателното правоотношение – деяние, авторство, вина и наказание, както и
други, които нямат такъв характер – разноски по делото, веществени
доказателства, режим за изтърпяване на наказанието и прочие, като процесуалният
закон допуска в изчерпателно посочените разпоредбата на чл. 306, ал. 1 НПК
случаи, когато съдът е пропуснал да се
произнесе по някои въпроси, да стори това допълнително с определение, ако
пропускът не е въпрос по съществото на делото.
В мотивите към присъдата, а и по принцип в
съдебния акт по същество, съдът излага кои обстоятелства приема за установени,
въз основа на кои доказателствени материали и по какви правни съображения. В
този смисъл мотивите представят констатациите на съда относно релевантните към
предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. В акта по същество
следва да бъдат надлежно обсъдени всички доказателства по делото, за да може да
се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и
правни изводи. Съдържанието на съдебните
актове по същество като присъди и решения включват преглед на фактическите и
правните въпроси, формиращи основата на спора. След разглеждане на фактическите
въпроси, съдът се произнася и по възраженията срещу доказателствата, включително
и по тези за тяхната допустимост.
В съдебния си акт по същество втората
инстанция също разглежда всички въпроси по чл. 301 НПК, като преценя взетите
решения по тях и изложените в тази връзка съображения и дава отговор по
становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и достоверността на
доказателствата) и правото. Съдебната
практика неотклонно приема, че в мотивите на присъдата трябва да се изложат онкретно
установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ. При протичане на производството по общия ред, какъвто
е случаят, съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани
и проверени доказателствени материали с акта си по същество.
Именно в него следва да се изброят
изчерпателно всички доказателствени материали, които са оценени като
процесуално допустими и относими и са използвани от съдебния състав при
решаване на делото, като обичайно се следва поредността – гласни доказателствени
средства (обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, включително
и досъдебните обяснения и показания, които са приобщени към доказателствената
съвкупност чрез надлежно прочитане); заключения на назначените и надлежно
приети експертизи; писмени доказателства и доказателствени средства; веществени
доказателства и доказателствени
средства. Ако по делото е налице проблем с допустимостта и процесуалната
годност на отделни доказателствени материали, съдът следва да отдели в мотивите
си специално внимание на въпроса дали са налице предпоставки за изключване от
доказателствената съвкупност на определени доказателства, като при оценката си се
ръководи от изискванията и правилата на процесуалния закон.
В горния смисъл не е налице задължение на
съда да взема предварително отношение по
поставените пред Вас въпроси, които касаят съществото на делото. Още повече, че
г-н Ф.К. ги обвързва със спецификата и доказателствените особености на
конкретното дело, по което съдът не следва да се ангажира с предварително
становище, тъй като би поставил под съмнение независимостта и
безпристрастността на съдебната институция, пред която делото е все още висящо.
По изложените
причини и с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Закона за съдебната власт,
при създадената конкуренция с преценката на съда, поставените пред Вас от
подсъдимия К. въпроси дали по делото са налице или липсват материали, които
изграждат неговото „алиби“, следва да намерят законосъобразния си отговор не
предварително, а при приключване на делото с акта на съда по неговото същество.
25.03.2022 г. съдия-докладчик: