№ 157
гр. Сливен , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500274 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И.М. Т.-Г. – лице, желаещо да встъпи
в процеса против Определение №260015 от 02.02.2021г. по гр.д.№777/2019г. по описа
на РС - Елхово, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от
предявените искове и е оставена без уважение молбата на И.М. Т.-Г. за
конституирането й като ищец в производството.
Поради отвод на целия състав на ЯОС, с Определение №143/15.06.2021г. по
ч.гр.д.№265/2021г. БАС е изпратил частната жалба, ведно с делото за разглеждане от
СлОС.
Жалбоподателката И. Т.-Г. счита, че атакуваното определение е неправилно,
поради нарушаване на самостоятелните й права върху предмета на спора, породени от
желанието й за участие като главно встъпваща страна по делото. Съдът нарушил
правото й да участва по делото. Посочва, че подадената от нея на 09.09.2020г. молба до
ЕРС представлява иск против двете страни по делото. Акцента в молбата й бил да бъде
обявено завещанието на А.И.А. за нищожно и да се разгледат преюдициално
въпросите, свързани със собствеността, оставена в наследство от баща му И.А.Г.. Ако
съдът считал молбата за неясна, следвало да даде указания по чл.129 от ГПК или да
процедира по реда на чл.101 от ГПК. Жалбоподателката посочва, че изрично в с.з., на
което се явила, поискала да бъде конституирана като ищец в производството и искала
достъп до материалите по делото. Посочва, че в случая съда е сезиран с искова молба с
предявен иск за обявяване на нищожност на саморъчно завещание, но на различно
1
основание от първоначалното по предявения първоначално иск – принадлежността на
правото на собственост като последица – отмяна на констативния нотариален акт.
Счита, че е без значение десезирането на съда по реда на чл.233 от ГПК от страната,
завела първоначалния иск, тъй като иска по чл.225 от ГПК имал преюдициален
характер спрямо него и следва да се администрира и разгледа. С оглед изложеното,
моли съда да отмени обжалваното отменително определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия с указания за конституирането й като
ищец по чл.225 от ГПК.
В законоустановения срок по делото са постъпили отговори на частната жалба от
двете страни в първоинстанционното производство.
В отговора си, ищцата Й. АТ. М. чрез пълномощника си адв. Д.Д. от АК – Ямбол,
посочва, че частната жалба е неоснователна, а искането на жалбоподателката за
конституирането й като страна по делото е недопустима. Посочва, че по делото от
всички събрани доказателства се установило, че процесните земеделски имоти,
предмет на завещанието, са единствено възстановена собственост на наследодателя на
страните А.И.А., като по един от оригинерните способи са станали собственост на
ответницата И.С.. Моли съда да остави жалбата без уважение.
В отговора си, ответницата в първоинстанционното производство И.А.С.. чрез
пълномощника си адв. В. Б. и адв. Л.С. от БАК, посочва, че частната жалба е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че молителят с
подадената до ЕРС молба не заявява самостоятелни права по предмета на делото.
Молителката не е наследник на завещателя, поради което няма активна процесуална
легитимация да иска прогласяване нищожността на процесното завещание, няма
правен интерес от встъпване като страна в процеса. Молителката не заявява
самостоятелни права върху предмета на спора. Хипотетично заявявала някакви
претенции спрямо собствеността върху имотите, които обаче не можело да се
разглеждат в настоящото производство. Счита, че не са налице предпоставките на
чл.225 от ГПК и районният съд неправилно е прел, че с молбата се иска главно
встъпване. Въпреки това, молбата правилно била оставена без уважение. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Елховският районен съд е бил сезиран с подадена от Й. АТ. М. против И.А.С..
искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове, както следва: иск по чл.42, б.“б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за
прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 09.08.1999г., извършено от
А.И.А.; отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
2
установено, че ответницата И.А.С.. не е собственик по завещание на посочените в
исковата молба недвижими имоти – земеделски земи и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК
за отмяна на констативен нотариален акт.
Първоначалните страни са единствените наследници по закон на завещателя
А.И.А., починал 20.01.2002г.
Недвижимите имоти – земеделски земи в землището на с.Лалково, общ. Елхово,
са възстановени с решения на ПК – Елхово на А.И.А. през 1994г.
На 09.09.2020г. по делото е постъпила молба от И.М. Т.-Г., която е посочила, че
при посещение в ЕРС разбрала за делото и считала, че е налице обявяване на
въпросното завещание за нищожно, тъй като завещателят А.И.А. не е бил собственик
на въпросните имоти. Посочва, че е един от наследниците на И.А.Г. – баща на
завещателя и счита, че въпросите, свързани със собствеността следва да бъдат
изяснени в настоящото производство, за което моли да бъде конституирана като страна
по делото. Посочва, че завещанието може да бъде обявено за нищожно на друго
основание. С молбата са представени удостоверения за наследници на И.А.Г., починал
на 03.09.1944г.
В проведеното на 09.09.2020г. по гр.д. №777/2019г. открито съдебно заседание
И.М. Т.-Г. се явила и заявила, че поддържа молбата си, като моли да бъде
конституирана като страна по делото – ищец. Съдът не дал ход на делото и й указал да
представи преписи от молбата за връчване на страните по делото.
След изпълнение на указанието, съдът връчил преписи от молбата на двете
страни, които подали становища за неоснователност на молбата, поради липса на
правен интерес, тъй като молителката не е наследник на завещателя.
На 11.11.2020г. ищцата по делото Й. АТ. М. депозирала молба, с която
направила отказ от всички предявени искове и молела производството по делото да
бъде прекратено.
Ответницата И.А.С.. депозирала също на 11.11.2020г. молба, с която посочила,
че е запозната с направения отказ от исковете и също моли прекратяване на
производството по делото.
С обжалваното Определение №260015/02.02.2021г. по гр.д. №777/2019г. по
описа на ЕРС, районният съд е приел, че са налице основанията за прекратяване на
производството по делото, поради отказ от исковете, а по отношение на молбата на
И.М. Т.-Г. от 09.09.2020г. приел, че се иска главно встъпване, но молителката не е
предявила иск против първоначалните страни по делото, поради което молбата й за
3
встъпване е неоснователна, като в случай на претендиране на самостоятелни права
върху имотите, молителката има възможност да реализира правата си в отделно
производство. Поради това съдът е прекратил производството по делото и е оставил
молбата на И.М. Т.-Г. за встъпване като ищец без уважение
Определението е връчено на първоначалните страни, като на молителката И.М.
Т.-Г. не е било връчено, тъй като тя не била открита на посочения от нея по делото
адрес.
Частната жалба против определението е подадена по пощата с пощенско клеймо
от 01.03.2021г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение РС - Елхово е прекратил производството по делото
поради отказ от предявените искове от страна на ищеца.
Отказа от иска е процесуално действие на ищеца, с което той заявява, че се
отказва да получи търсената с иска защита. Отказът от иска десезира съда с правния
спор и производството следва да се прекрати. Отказа може да се предприеме по всяко
време от развитието на делото, докато то е висящо.
В случая, в направения с нарочна молба, подписана лично от ищцата, отказ от
исковете, касае изцяло спорното право по делото, образувано по исковете на ищеца Й.
АТ. М..
На първо място следва да се посочи, че отказа от исковете /десезиращ съда/ е
направен от надлежната страна преди по делото да е допуснато с надлежен съдебен акт
исканото от частната жалбоподателка встъпване в процеса, т.е. преди същата да има
качеството страна в процеса.
Тъй като твърдението на молителката – жалбоподателка е че тя желае да встъпи
като главна страна – ищец в процеса на основание чл.225 от ГПК, то следва да се
отбележи, че това встъпване е допустимо само по време на висящност на делото.
Производството по делото пред ЕРС обаче е прекратено преди молителката да е
конституирана с нарочен съдебен акт като страна, т.е. липсва висящност на делото, в
което тя желае да встъпи.
4
На следващо място следва да се посочи, че с въпросната молба от 09.09.2020г.
И.М. Т.-Г. не е предявила искове против двете страни в процеса, както правилно е
приел районният съд.
Главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо
разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство
предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява
срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за
себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на
първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно
встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора.
То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и
да осуети уважаването на вече предявения иск.
В случая, молителката не е заявила изрично дали и какви самостоятелни права
върху предмета на спора предявява, още по-малко е предявила съответните искове
/които са различни спрямо двете първоначални страни в процеса/ против ищеца и
ответника. От молбата не става ясно какъв е правният интерес от желаното главно
встъпване.
Напротив, от молбата и от частната жалба, даже може да се направи извода, че
молителката желае уважаване на иска на ищеца за прогласяване нищожността на
процесното завещание, макар и на друго основание. При главното встъпване, целта е
осуетяване на вече предявения иск, а не уважаването му, като главно встъпилото лице
се явява като помагач на ответника по първоначалния иск, бидейки същевременно
ищец срещу него по своя иск. В случая такова искане не е налице, не са налице заявени
самостоятелни права върху обекта, предмет на спорното право, нито са предявени
самостоятелни искове срещу двете страни по делото.
Тъй като не е налице предявяване на искове с молбата от 09.09.2020г., т.е. не е
налице искова молба, няма как съдът да даде указанията по чл.129 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.225 от
ГПК за конституиране на молителката – жалбоподателка в производството по гр.д.
№777/2019г. по описа на ЕРС. Правилно молбата й за конституиране като страна в
производството е оставена без уважение.
Поради това, частната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
За молителката остава процесуалната възможност да предяви самостоятелно
претенциите си.
5
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство е заявена от
И.А.С.. и с оглед неоснователността на жалбата, такива следва да й се присъдят в
доказания размер от 300лв. за заплатено възнаграждение за един адвокат.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.М. Т.-Г. с ЕГН ********** от
гр.Ямбол, ******* частна жалба против Определение №260015 от 02.02.2021г. по
гр.д.№777/2019г. по описа на РС - Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.М. Т.-Г. с ЕГН ********** от гр.Ямбол, ******* да заплати на
И.А.С.. с ЕГН ********** от с. Лалково, общ. Елхово, ******* сумата от 300лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС
на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6