РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. В**, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В* Й. М.*
Н* Д. Н**
при участието на секретаря В* В. У**
като разгледа докладваното от А** М. П* Въззивно гражданско дело №
20221300500083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД «ПБ ЗН»- МВР против
Решение №389 от 15.10.2021г. постановено по гр.д.№827/2021 г. по описа на Районен съд-В*.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на
материалния закон.
Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР, в който закон няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови
нормативни актове. Не е налице празнота в нормативната уредба и ВРС неправилно е приел, че
субсидиарно следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата и
чл.9, ал.2 от същата, според който е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент в
дневни. Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не
може да намери приложение в настоящия случай. Поради недължимост на сумата по главния иск,
неоснователен е и акцесорния иск за лихви. След като е приел обратното ВРС е постановил
незаконосъобразно решение, за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме, че
предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата ИВ. Д. М., чрез адв.В.М., с
който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано. Иска присъждане на разноски.
1
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на
ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е
допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР.
Ищецът, след направеното изменение на размера на иска, претендира за допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период, получен в резултата на
преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно
определен коефициент, общо в размер на 1976,17 лева и обезщетение за забава в размер на 279,05
лева. Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който се поддържа, че исковете са
неоснователни и недоказани по размер, тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не
е работил извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици.
При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства, изслушана е
съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е приел, че
са налице условията при които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение,
съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на
база установената по делото фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото
доказателства е направил съответните правни изводи, които са пространствени и обосновани.От
събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 20.04.2018 г. –
31.12.2020 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал и нощен труд. Ответникът не е
направил възражения и не се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва
и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка ВОС приема за установено от правна страна
следното :
Правната квалификация на правата на ищеца - чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР. За да бъде уважена такава искова претенция, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът
на възникване на служебно правоотношение с ответника; че е полагал нощен труд за исковия
период; който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на
претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със
съответния коефициент. Искът се явява доказан изцяло поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187,
ал.10 (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.)от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,/отм.,ДВ бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3
2
от същата е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22. 00 и 06. 00
часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-
часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,/отм./ (чл. 31, ал. 2) изрично е била уредена
редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното
време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.
143. Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Тя пък е
отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и
обнародване. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата наредба - на
02.08.2016 г.- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. отново приложима е била първата,
предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143.
Районният съд законосъобразно е приел, че липсата на такава норма не следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Правилен е и изводът, че в случая при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, като приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. Законодателят е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Във въззивната жалба се поддържа, че бил неправилен изводът на съда за субсидиарното
приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Горните доводи са неоснователни. Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната
страна за недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни.
В чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00 ч., а съобразно
чл. 9 и чл. 12 от Раздел III на Наредба № 8121з- 908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018
г., в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г. /обн. ДВ, бр.
67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6.00ч., на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на
3
протокол- приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. При липсата на
специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, налице е
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Неоснователни са и наведените възражения за необоснованост на решението в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение. По делото са ангажирани доказателства за
извършените от ищеца разноски за изплатен в брой адвокатски хонорар.
На л.5 от делото на ВРС е приложен Договор за правна защита и съдействие от
12.04.2021г. от който се установява, че между ищеца и адв.пълномощника В.М. е договорено
възнаграждение в общ размер на 700лв./400лв. за иска за извънреден труд и 300лв. за акцесорният
иск за мораторна лихва/ платима в брой и изплатена в брой при сключване на договора, т.е.
доказано е плащане на договорения адвокатски хонорар.
Неоснователни са и наведените възражения по отношение на държавните такси и
разноските за депозит за вещо лице, които въззивната страна е осъдена да заплати с обжалваното
решение, поради следните съображения: Районен съд-Видин е решил делото в полза на ищеца,
който на основание чл.83,ал.1,т.1 от ГПК е освободен от такси и разноски по производството на
делото. Като законна последица на решението и на основание чл.78,ал.6 от ГПК въззивната
страна/ответника/, като осъдено лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски в
полза на държавния бюджет.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови
правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.02.2022г. и
списък за разноски.По делото не е направеното възражение за прекомерност на възнаграждението.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №389 от 15.10.2021г. постановено по гр.д.№827/2021г. по
описа на Районен съд-В**.
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПБЗН“ - С** със съдебен адрес: гр. С**, ул.
4
„Н** Г*“ №*, да заплати на ИВ. Д. М., ЕГН**********, от гр. В**, ул. “Ц*А* I“ бл. *, вх. * ет. *,
ап. * сумата от 700,00лв./седемстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5