ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 06.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гражданско дело № 9570 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Р.А.П.против „Ю.Б.“ АД, с което е предявен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищцата С.Е.Д. твърди, че е получила
покана за доброволно изпълнение от държавен съдебен изпълнител при РС
Момчилград, с която й е даден двуседмичен срок за изпълнение на задължение на
нейния покоен съпруг С.Д.в размер на 53 857,09 лв., удостоверено в заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Първоначално взискателят Л.Ф. ЕАД е
насочил изпълнението чрез ЧСИ с рег. № 790 срещу солидарния длъжник Е.40 ЕООД.
След безуспешно прилагане на изпълнителните способи по паричното вземане на
09.02.2018 г. ЧСИ е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното дело. През 2019 г. кредиторът Л.Ф. ЕАД е образувал второ
изпълнително дело за същото вземане, по същия изпълнителен лист този път срещу
ищцата в качеството й на наследник на солидарния длъжник. Счита, че към датата
на образуването му 29.01.2019 г. вземането на взискателят ответник е погасено
по давност. Въз основа на изложенто претендира да бъде признато за установено,
че не дължи на ответното дружество в качеството си на наследник на С.Д.поради
погасяване по давност сумата от 12 991,72 евро, ведно със законна лихва от
18.09.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 508,20 лв. –
разноски по делото, което вземане произтича от запис на заповед от 04.09.2007
г. и документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2009 г. и изпълнителен лист от 05.10.2009
г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба и в
съдебно заседание, проведено на 06.02.2020 г. ответникът е направил възражение
за недопустимост на предявения иск.
С определение от 06.02.2020 г. съдът е
постановил определение, с което е дал ход на устните състезания и е обявил, че
ще се произнесе с решение. В срока за постановяване на решение съдът
констатира, че предявеният иск е процесуално недопустим по следните съображения:
В чл.
439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на
изпълнението, когато основава иска си
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на
делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да
установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 44100/2009 г. по описа на СРС,
53 състав и предмет на изпълнително дело № 16/2019 г. по описа на ДСИ при РС –
гр. Момчилград не съществува респ. не подлежи на принудително изпълнение, като
погасено по давност.
Допустимостта
на предявения иск е поставена в зависимост от това да е налице висящо
изпълнително производство. От събраните по делото доказателства се установява,
че правният интерес на ищцата е отпаднал в хода на производството по делото,
тъй като с Постановление от 25.09.2019 г. по изп. д. № 16/2019 г. по описа на
ДСИ при РС – Момчилград изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. ( в този смисъл Определение 364/17.05.2018 г. по
гр.д. № 238/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО).
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК и доколкото основанието
за недопустимост е възникнало в хода на производството, то ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1017 лева –
платена държавна такса и 2200 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид на
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 от ГПК, Протоколно определение от 06.02.2020
г. по гр.д. № 9570/2019 г. по описа на СГС, І-18 състав, с което е даден ход на
устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от С.Е.Д. против „Л.Ф.“
ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124,
ал. 1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 9570/2019 г. по описа на СГС, І-18 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ГПК „Л.Ф.“ ЕАД, ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Е.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 3217 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен
срок от получаване на препис от него от страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: