РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Попово, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100851 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД –
гр. София, против Й. В. Д., с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата
молба суми в общ размер от лв., от които лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със
законната лихва от 14.08.2019г. до изплащане на вземането и лева -мораторна лихва за
забава от 15.09.2016г. до 22.02.2019г., както и суми за дялово разпределение лева - главница
за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, и лева - лихва за периода от 31.03.2016г. до
22.02.2019г.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 47158 по описа
на СРС за 2019 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но срещу
заповедта за изпълнение било подадено възражение от ответника. На основание чл. 415 от
ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на
вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с
указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Предявява иск за сумите по
заповедното производство, а именно: лв. - главница за потребена, но неплатена топлинна
електроенергия за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г.; лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2016 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
плащане; лв. - главница по вземане за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. -м.
1
04.2017 г.; лв. - мораторна лихва върху тази сума за периода 31.03.2016 г. - 22.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 14.08.2019 г. до окончателното й плащане,
както и разноските по делото.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК /изтичащ на 05.04.2021г/, ответникът не е депозирал
писмен отговор. Такъв е подаден на 06.04.2021г., именуван становище, с който са оспорени
предявените искове само по основание, но не и по размер. Ответникът не оспорва, че е
собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот, нито размера на потребената топлоенергия,
както и на таксите. Оспорено е между страните въобще да има договорни правоотношения.
Твърди се, че ищецът е станал собственик на имота по наследство и не е сключвал договор с
ищеца. Заявява, че още с възражението по чл. 414 от ГПК е направил възражение за
погасителна давност. Твърди, че никога не е ползвал тази топлинна енергия, тъй като не
живеел в имота - имотът се ползвал само от другия съсобственик. Твърди, че вземането за
дялово разпределение се основава на неконституционна разпоредба. Освен това твърди, че
поради нередовно уведомяване в заповедното производство е бил издаден изпълнителен
лист. Независимо, че въззивният съд признал допуснатото нарушение при уведомяването и
уважил възражението му по чл. 423 от ГПК, в това време цялата сума е била събрана по
принудителен ред от неговото трудово възнаграждение. С тези аргументи се иска съдът да
постанови решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Третото лице- помагач, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Въз основа на подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК
е образувано ч.гр.д. № 47158/2019 г., по описа на РС – София, по което на 29.08.2029г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжниците П. Й. Д. и Й. В. Д., да заплатят разделно на кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, сумата от лв. със законна лихва от 14.8.2019 г. до
изплащане на вземането-цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното
дялово разпределение за периода м.05.2015г.-м. 04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл.132, вх.а, ет.2, ап.6, аб.№ 141009, мораторна
лихва в размер на лв. за периода от 31.3.2016 г. до 22.2.2019 г. и 98.42 лв. разноски по
делото, а именно: лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Сумите се разпределят както следва:
Й. В. Д. - сумата от лв., ведно със законна лихва от 14.08.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на лв. за периода от 31.3.2016 г. до 22.2.2019 г. и лв.
2
разноски по делото, а именно: лв. държавна такса и лв. възнаграждение на юрисконсулт.
П.Й.Д. - сумата от лв. , ведно със законна лихва от 14.8.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на лв. за периода от 31.3.2016 г. до 22.2.2019 г. и лв.
разноски по делото, а именно: лв. държавна такса и лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като длъжникът Й. В. Д. е подал възражение срещу заповедта в
законоустановения срок, на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в срока по чл. 415 от
ГПК.
Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД за потребители за битови
нужди в гр. София.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията. С тези общи условия се регламентират взаимоотношенията между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, в т.ч.: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Според ал. 2 на същия член, топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношенията между страните са
приложими действащите за процесния период общи условия: ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, и всички
потребители/клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който
урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в
областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се
3
счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят/клиентът бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да
потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. „Красна поляна“ , ж.к, „ Западен парк“, бл. 132 ет. 2, ап. 6.
Ответникът не оспорва исковата претенция по размер и с определението по чл. 140 от
ГПК, съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване посочените
в исковата молба суми, представляващи стойност на незаплатената топлинна енергия и за
дялово разпределение.
Възраженията на ответника се свеждат до това, че лично не е ползвал консумираната
енергия, тъй като никога не е живял в имота и реалният ползвател на услугата,
предоставяна от ищеца е друго лице. Възразява се, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е
противоконституционна, тъй като създава привилегировано положение на доставчика на
топлоенергия.
Макар отговорът на ответника да е депозиран след изтичане на срока по чл. 131 ГПК,
релевираните в него възражения за липса на облигационна връзка межди страните и изтекла
в полза на ответника погасителна давност, са инкорпорирани и в подаденото срещу
заповедта за изпълнение възражение, при което същите подлежат на разглеждане в
настоящото производство.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката
е постановено Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009г., обн. ДВ бр. 34
от 04.05.2010 г., с което е отхвърлено искането на Омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, от
което следва, че нормата не противоречи на Конституцията на Република България, в
какъвто смисъл са ответниковите възражения.
Доколкото посочената разпоредба вменява задължението за заплащане на топлинната
енергия в тежест на собственика, респ. титуляра на ограниченото вещно право, то правно
ирелевантно е кой е фактическия ползвател на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР
4
задълженията за процесния период е следвало да бъдат заплатени в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е за
процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през
месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е
възникнало.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите
условия, вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
С оглед на изложените съображения, обективираните във фактура №
**********/31.07.2016г. вземания в общ размер на 977.10 лв. – топлинна енергия за периода
01.05.2015г. – 30.04.2016г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 14.08.2019 г. и
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на посочените вземания на
30.04.2019г..
По отношение на втората фактура - № **********/31.07.2017г., в която са
обективирани задължения за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. –
30.06.2016г. в размер на 1015.44 лв. тригодишната погасителна давност не е изтекла, тъй
като същата е прекъсната на 14.08.2019г. с подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение.
Задълженията по нея обаче са изцяло погасени с постъпилите по изп.д. №
20198440402442 по описа на ЧСИ Стоян Якимов рег. № 844 с р-н на действие СГС суми.
Предвид горното, исковата претенция за сумата от 488.55 лв. /половината от сумата
по фактура № **********/31.07.2016г./ - топлинна енергия за периода 01.05.2015г. –
30.04.2016г./ подлежи на отхвърляне като погасена по давност, а остатъкът от 507.72 лв. за
исковия период от 30.04.2016г. до м. 04.2017г., следва да се отхвърли, поради плащане в
хода на изпълнителното производство. Като погасни поради извършено плащане следва да
се отхвърлят и претенциите за сумата от 195.38 лева -мораторна лихва за забава от
15.09.2016г. до 22.02.2019г., както и сумите за дялово разпределение в размер на 15.15 лева
- главница за периода от м. 05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
14.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,81 лева - лихва за периода от
31.03.2016г. до 22.02.2019г.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в исковия процес разноски, пропорционално на отхвърлената поради
погасяване по давност част от предявените претенции.
В хода на исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
125.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100
лв., определено на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така, пропорционално на отхвърлената поради погасяване по давност претенция, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 74.55 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора и пропорционално на отхвърлената поради
погасяване по давност претенция.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 49.21 лв.,
от които 24.21 лв. за заплатена държавна такса и 25.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, при което в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 29.35 лв. за
разноски в заповедното производство, пропорционално на отхвърлената поради погасяване
по давност претенция.
Следва да се отбележи, че макар ищецът да е заплатил държавна такса за
производството пред исковия съд в размер на 48.42 лв., на присъждане подлежи единствено
дължимата д.т. от 25.00 лв., като надвнесената сума подлежи на възстановяване, в случай, че
бъде поискана.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор Александър Александров за признаване за установено по
отношение на Й. В. Д. с ЕГН: **********, с адрес гр. Шумен, ул. „Алдемировци“, 15, ет. 3,
ап. 6, че дължи на ищеца СУМАТА от лв. //, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., общ. „К.п.“ , ж.к, „ З.п., бл. ет. , ап. , за
периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на
вземането по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор Александър Александров за признаване за
установено по отношение на Й. В. Д. с ЕГН: **********, с адрес гр. Ш., ул. „А.“, , ет. , ап. ,
че дължи на ищеца СУМАТА от лв. /, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот в гр. София, общ. „Красна поляна“ , ж.к, „Западен парк“, бл.
132 ет. 2, ап. 6, за периода от 30.04.2016г. до м. 04.2017г., СУМАТА от лв. /стотинки/ -
мораторна лихва за забава от 15.09.2016г. до 22.02.2019г., СУМАТА от лв. // за дялово
разпределение за периода от м. 05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
14.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и СУМАТА от лв. / - лихва за
периода от 31.03.2016г. до 22.02.2019г., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ в хода на изпълнителното
производство по изп.д. № 20198440402442 по описа на ЧСИ Стоян Якимов рег. № 844 с р-н
на действие СГС.
ОСЪЖДА Й. В. Д. с ЕГН: **********, с адрес гр. Ш., ул. „А.“, , ет. , ап. , ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
Александър Александров, СУМАТА от лв. / стотинки/ - деловодни разноски в исковия
процес и СУМАТА от лв. /стотинки/ - разноски в заповедното производство,
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно Село, ул. "Хайдушка гора" № 58 ,
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7