Р Е Ш Е Н И Е
№ V-80 10.02.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На петнадесети юли две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №291 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение №79 от 28.11.2013г. по гр.д.№42/2010г. на РС- Царево, е
допусната делба на 14 недвижими
имота между част от страните по делото, а именно- наследниците на К.Д. К.,
починал на 10.03.1950, при следните квоти: 24/192 ид.ч. за П.Н.; 24/192 ид.ч.
за Т.Ж.; 8/192 ид.ч. за Р.Д.; 8/192 ид.ч. за К.К.; 5/192 ид.ч. за В.П.; 3/192
ид.ч. за М.П.; 16/192 ид.ч. за К.К.; 16/192 ид.ч. за А.К.; 16/192 ид.ч. за К.К.;
36/192 ид.ч. за И.Д. и 36/192 ид.ч. за К.Д..
Против това решение са
постъпили три въззивни жалби, по които първоначално е образувано
в.гр.д.№578/2014г. по описа на ОС- Бургас.
Първата жалба е подадена от И.Д. чрез пълномощника му адв.Тодор
Савов. Същият счита решението за неправилно. Намира, че между тези страни вече
е била извършена съдебна делба по гр.д.№443/2005г. на РС- Царево и в.гр.д.№719
на ОС-Бургас. В това производство са участвали всички съделители и понеже не са
били упражнени правата им по чл.76 от ЗН по отношение на имота на Е. и Х.К., то
делбата по настоящото дело е неоснователна. Твърди се, че определението по
гр.д.№67/2012г. на ВКС, с което е отменено прекратяването на производството по
настоящото дело противоречи на конкретни решения на ВКС, които са цитирани.
Твърди се още, че с решението по гр.д.№443/2005г. ЦРС е отхвърлил иска за делба
по отношение на имот №66528.501.551 /бивш УПИ Х-43 в кв.9/, като със сила на
пресъдено нещо е приел, че същият е собственост на И.Д.. Това решение не е било
отменено, поради което преклудира правото на ищците отново да заявят претенция
по чл.76 ЗН. Заявява, че повторна делба на имотите е неправомерна. Моли решение
№79 от 28.11.2013г. по гр.д.№42/2010г. на РС- Царево да бъде отменено.
Срещу тази жалба е
постъпил отговор от П.Н. и Т.Ж.,
представлявани от адв.Цонев, както и от Р.Д., К.К., В.П. и М.П., представлявани
от адв.С.. Същите намират, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Развити са подробни съображения. Молят
жалбата да се остави без уважение, а решението на ЦРС да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба е подадена от Х.К. и Е.К. чрез пълномощника им адв.В.Н..
Същите са обжалвали решението в частта,
с която е допусната делба на ПИ с идентификатор 66528.501.317, находящ се в
с.Синеморец, общ.Царево, ул.“Бутамя“ с площ от 1422 кв.м. Тези въззивници
намират решението на ЦРС в обжалваната от тях част за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Сочат, че с отговора на исковата молба са направили възражение за
придобивна давност, поради което са поискали изключването на имота от делбената
маса. Намират за неправилни мотивите на съда да не уважи това тяхно искане, а
последните довели до неправилни правни изводи, основани на неправилно
възприятие на фактите и обстоятелствата по делото. Доказателствата по делото не
били обсъдени в тяхната съвкупност и било допуснато нарушение на процесуалните
правила. Изложени са подробни съображения. Молят решението да бъде отменено в
обжалваната от тях част, като вместо това се постанови ново решение, с което
посочения имот се изключи от делбената маса.
Срещу тази жалба е
постъпил отговор от П.Н. и Т.Ж.,
представлявани от адв.Цонев, както и от Р.Д., К.К., В.П. и М.П., представлявани
от адв.Спиров. Същите намират, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Молят жалбата да се остави без
уважение, а решението на ЦРС да бъде потвърдено в обжалваната от К. част.
Развити са конкретни доводи.
Третата въззивна жалба е подадена от „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез адв.М.Б.. С нея решението е обжалвано в частта, с която е допусната делба на ПИ с идентификатор 66528.501.557,
находящ се в с.Синеморец, общ.Царево, ул.“Бутамя“ с площ от 1630 кв.м.
/съставляващ УПИ II-242 и УПИ III-242/, ведно с построената
в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 66528.501.557.1 със
застроена площ от 311 кв.м. и РЗП 1237 кв.м. Дружеството намира, че в обжалваната от него част
решението на ЦРС е неправилно- незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че
между страните все още е висящо гр.д.№443/2005г. по описа на ЦРС за делба на
същите имоти. Сочи, че второто дело за делба на същите имоти е заведено с
твърдение, че делбата по първото е нищожна поради неучастие на един от
приобретателите на един от имотите. Заявява, че по отношение на ПИ с идентификатор 66528.501.557,
находящ се в с.Синеморец, общ.Царево, ул.“Бутамя“ с площ от 1630 кв.м.
/съставляващ УПИ II-242 и УПИ III-242/, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 66528.501.557.1 със застроена площ от 311 кв.м.
и РЗП 1237 кв.м., делбата не е нищожна, понеже са участвали всички съсобственици,
притежаващи права върху този имот, включително приобретателя „Михотел“ ООД,
който към 2005г. е бил единствен собственик. По делото не били правени искания
по чл.76 ЗН от правоимащите страни. По тази причина с влязлото в сила решение
№26 от 20.03.2007г. по гр.д.№443/2005г. ЦРС е отхвърлил иска за делба по
отношение на продадените на „Михотел“ ООД ид.ч. в м.“Поляните“, имот №002242 по
картата на землището на с.Синеморец, идентичен с делбения УПИ II-242 и УПИ III-242. Изтъква се, че с
иска за делба са съединени 14 иска за делба на отделните имоти, като всеки иск
има самостоятелно правно и процесуално съществуване, респективно- ползва се със
СПН. Акцентира се, че в случая е налице абсолютна отрицателна предпоставка да
бъде пререшаван спор, който е бил решен със СПН. Неучастието на сем.Е. и Х.К.,
които са приобретатели на единия от имотите- УПИ I-242, в делбата по
гр.д.№443/2005г. на ЦРС, не прави нищожна делбата на всички останали имоти,
върху които сем.К. нямат собственост. Затова намира иска за делба по отношение
на посочения в тяхната жалба поземлен имот за недопустим. Счита, че решението
следва да бъде отменено в обжалваната от тях част /по отношение на 13 имота,
които не са собственост на сем.К./. На следващо място се сочи, че не става ясно
на какво основание е допусната до делба сградата, построена в ПИ с
идентификатор 66528.501.557. Сочи се, че тази сграда не е приращение към
земята, построена е въз основа на одобрени архитектурни проекти и строителни
книжа от „Михотел“ ООД. Така съдът е допуснал до делба сграда, която не е
съсобственост на наследниците на К.Д. К., което решение намират за необосновано
и незаконосъобразно. Неправилни и необосновани били и изводите на съда по
отношение на възражението за придобивна давност по отношение на ПИ с
идентификатор 66528.501.557 и двуетажната сграда, изградена върху него. На
следващо място са изложени съображения, че съдът не е постановил решение по
отношение на „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД, но същевременно е приел, че разноски
не следва да му се присъждат. Сочи, че не е ясно процесуалното качество на
дружеството. Намира, че и в тази му част решението на ЦРС е незаконосъобразно,
немотивирано и неправилно. Развити са и съображения за неправилност на
определението на ВКС, с което е отменено прекратяването на настоящото
производство, поради противоречието му с практиката на ВКС. На следващо място
се сочи, че неправилно съдът приел, че всички процесни имоти са възстановени
общо на наследниците на К. К.. Считат, че с решение №225/5.03.1997г. на ПК-
Царево е възстановена собственост само на наследниците на И., Я. и Д.К. Д. по
отношение на нива от 5 дка в м.“Поляните“, имот №2242 от ч.земеустр.план,
изработен през 1929г. Неправилно ЦРС не зачел действието на това решение, което
не било отменено. Моли решението на ЦРС да бъде отменено в атакуваната от
страната част, като вместо това се постанови ново, с което иска за делба по
отношение на процесния имот- земя и сграда, бъде отхвърлен, а на жалбоподателя се
присъдят разноските по делото съобразно приложения списък.
Против тази жалба е
постъпил отговор от П.Н. и Т.Ж.,
представлявани от адв.Цонев, както и от Р.Д., К.К., В.П. и М.П., представлявани
от адв.Спиров. Същите намират, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Развити са подробни съображения. Молят
жалбата да се остави без уважение, а решението на ЦРС да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При постъпването им в Бургаския окръжен съд по тези
жалби е образувано в.гр.д.№578/2014г. по описа на БОС. Същото е прекратено и
делото е върнато на ЦРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка и
постановяване на диспозитив по отношение на Х.К. и Е.К., „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД и „Михотел“
ООД.
С допълнително решение от 18.08.2014г. по гр.д.№42 по
описа за 2010г. на ЦРС е извършена поправка на очевидна
фактическа грешка касаеща площта на единия от допуснатите до делба имоти
/ПИ с идентификатор 66528.501.557 с площ 1630 кв.м., вместо неправилно
посочените 163 кв.м./, както и относно
административния адрес на друг от имотите / ПИ с идентификатор
66528.501.553 с адрес ул.“Листи“, вместо неправилно посочената ул.„Диети“/, а освен това е постановен отхвърлителен
диспозитив по иска за делба спрямо конституираните като съделители Х.К. и Е.К., „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД и „МИХОТЕЛ“
ООД.
Срещу това решение са постъпили 4 въззивни жалби:
Първата жалба срещу допълнителното решение е подадена
от „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв.Бояджиева. В нея са преповторени
оплакванията срещу основното решение: че съдът не е обсъдил и не се е
произнесъл по възражението му за
придобивна давност; че липсват мотиви защо процесния имот следва да бъде
включен в делбената маса и да бъде поделен между наследниците на К. К.; че не е
извършена преценка за нищожност на делбата за всеки един от 14 делбени имоти;
че един от имотите не е възстановен на всички наследници на К. К.; че по
отношение на процесния имот има влязло в сила решение по гр.д.№443/2005г.
/неправилно е посочена като година на делото 2007/, с което иска за делбата му
е отхвърлен, поради което повторния иск за делбата му е недопустим; че сем.Е. и
Х.К., които не са участвали в първото делбено дело /гр.д.№443/2005г./ са
собственици само на единия от имотите, поради което делбата не е нищожна по
отношение на останалите имоти; за липса на мотиви защо се приема, че сградата е
съсобствена между сънаследниците на К. К.. Направено е и оплакване, че съдът се
е позовал на решение по гр.д.№160/2002г., по което „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС-
БЪЛГАРИЯ“ ООД не е било страна и това решение няма задължителна сила спрямо
него. Моли основното и допълнителното решение да бъдат отменени, като вместо
тях се постанови ново, с което иска за делба на ПИ с идентификатор
66528.501.557 и двуетажната сграда, изградена върху него, бъде отхвърлен, а на
дружеството се присъдят разноските за двете инстанции, съобразно приложения
списък.
Втората въззивна жалба срещу допълнителното решение е
подадена от адв.Валентин Русев като пълномощник на „МИХОТЕЛ“ ООД. Изтъква се, че е налице
абсолютна процесуална предпоставка за пререшаване на спора, предвид влязлото в
сила решение по гр.д.№443/2005г. по описа на РС- Царево, с което ПИ с
идентификатор 66528.501.557 и двуетажната сграда, изградена върху него, са били
изключени от делбената маса, понеже никой от сънаследниците не е упражнил
правото по чл.76 ЗН. Сочи, че от една страна РС правилно и законосъобразно е
отхвърлил иска по отношение на „МИХОТЕЛ“ ООД, а същевременно от друга страна е
уважил иска за делба на същия имот между сънаследниците на К. К., макар имота
да е собственост на „Ексел инвестмънтс- България“ ООД. Моли основното и
допълнителното решение да бъдат отменени в частта, с която е допусната делба на
описания имот и да се прекрати производството по делото спрямо имота. Сочи, че
решенията на ЦРС /основно и допълнително/ са неправилни поради необоснованост,
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Изложени са подробни
оплаквания, които преповтарят тези на „Ексел инвестмънтс- България“ ООД.
Изложено е и оплакване, че ЦРС не се е произнесъл по искането за разноски,
поради което моли жалбата да се приеме за такава и по отношение на разноските.
Третата въззивна жалба срещу допълнителното решение е
подадена от П.Н. и Т.Ж., действащи чрез адв.Свилен Цонев. Тези въззивници считат
допълнителното решение за недопустимо, а при условията на евентуалност за
неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Не било ясно какъв иск
бил отхвърлен спрямо посочените в допълнителното решение лица- Е. и Х.К.,
„Михотел“ ООД и „Ексел инвестмънтс България“ ООД. Заявява, че същите били посочени
като необходими другари по делбеното дело, понеже били придобили съответните
имоти от сънаследник в нарушение на чл.76 ЗН. Сочи, че липсвало изрично
произнасяне на ЦРС по възражението по чл.76 ЗН. Молят допълнителното решение на
ЦРС да бъде отменено като недопустимо, евентуално- неправилно, а вместо него да
се постанови ново, с което се прогласят за недействителни спрямо П.Н., Т.Ж., Р.Д.,
К.К., В.П. и М.П. процесните седем бр. сделки, при условие, че при извършването
на делбата имотите, предмет на разпоредителните сделки не се паднат в дял на И.Д.
и К.Д. /наследници на Д.Д../, К.К., А.К. и К.К..
Срещу тази жалба е постъпил отговор от „Ексел инвестмънтс
България“ ООД чрез адв.Бояджиева. Дружеството намира тази жалба за неоснователна.
Счита, че съдът не се е произнесъл по пасивната легитимация на Х.К. и Е.К., „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД, И.Д. и
„Михотел“ ООД, а общо е отхвърлил иска за делба по отношение на тях като
неоснователен. Соченото от жалбоподателите формулиране на диспозитива било
недопустимо, понеже с решението по допускането на делбата съдът императивно
разрешавал въпроса за собствеността на имотите и правата на страните върху тях.
Развити са съображения относно недопустимостта на решението по отношение на 13
бр. имоти, с изключение на ПИ с идентификатор 66528.501.317, чийто собственици Е.
и Х.К. /приобретатели на имота/ не били участвали в делбата по гр.д.№443/2005г.
Моли жалбата на П.Н. и Т.Ж. да се остави без уважение, а основното и
допълнителното решение да се отменят в частта, с която е допусната делба на ПИ
с идентификатор 66528.501.557 и двуетажната сграда, изградена върху него, а
вместо това се постанови решение, с което иска за делба спрямо тези имоти да се
отхвърли.
Постъпил е и „отговор“ от адв.Спиров като пълномощник
на Р.Д., К. К., В.П. и М.П., с който подкрепят жалбата на П.Н. и Т.Ж..
Четвъртата въззивна жалба срещу допълнителното решение
е от Р.Д., К. К., В.П. и М.П., действащи чрез адв.Христо Спиров. Тези въззивници са
обжалвали допълнителното решение в частта, с която иска е отхвърлен по
отношение на Х.К. и Е.К., „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД и „Михотел“ ООД. Заявяват, че поддържат въззивната
жалба на П.Н. и Т.Ж., както и изложените в нея оплаквания. Молят допълнителното
решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на Х.К.
и Е.К., „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“
ООД и „Михотел“ ООД. Молят въззивната инстанция да провъзгласи нищожността на
двата договора за доброволна делба и относителната недействителност на шест
сделки, спрямо въззивниците и се допусне делба на процесните недвижими имоти,
при квотите, посочени в исковата молба. Оспорват като прекомерно адвокатското
възнаграждение на адв. Б..
Срещу тази жалба е подаден отговор от адв.Валентин Русев
като пълномощник на „Михотел“ ООД. В нея се преповтарят всички доводи, изложени от
страната до този момент, като във връзка с жалбата се въвежда възражение, че
няма основание за исканото прогласяване на нищожността на двата договора за
делба и относителната недействителност на сделките, посочени в жалбата на адв.С.,
доколкото се отнасят до продадения от дружеството имот. Претендира разноски.
Срещу четвъртата жалба е подаден отговор и от „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез адв.Бояджиева. Дружеството намира
жалбата за неоснователна. Развити са съображения. Моли жалбата да се остави без
уважение, а основното и допълнителното решение да се отменят в частта, с която
е допусната делба на ПИ с идентификатор 66528.501.557 и двуетажната сграда, изградена
върху него, а вместо това се постанови решение, с което иска за делба спрямо
тези имоти да се отхвърли.
Постъпила е и частна жалба от П.Н. и Т.Ж. чрез адв.Свилен
Цонев; както и от Р.Д., К. К., В.П. и М.П. чрез адв.Христо Спиров против
определение №316 от 10.12.2014г. по гр.д.№42/2010г. на ЦРС, с което районният съд е
уважил молбата по чл.248 ГПК на „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД и ги е осъдил
да му заплатят разноските по делото в размер на 25000 лв. На първо място се
сочи, че този акт е постановен срещу наследодателя на първите две от
жалбоподателките, макар да е починал през 2013г., но същите имат правен интерес
да го обжалват. По същество намират определението за неправилно, поради липса
на мотиви защо съдът е счел молбата по чл.248 ГПК за основателна. Разноски на
дружеството не се дължали, защото липсвал иск, предявен от това дружество,
който да е уважен, ерго- да има основание за присъждане на разноски по чл.78 ГПК. Недопустимо съдът изменил
постановеното вече решение, в разрез с разпоредбата на закона. На следващо
място сочат, че липсват данни адвокатското възнаграждение да е било платено.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като сочат, че
същия надвишава 31 пъти минималния, определен съобразно наредба № 1/2004г. на
ВАС. Молят определението да бъде отменено, а вместо него молбата по чл.248 ГПК
да бъде оставена без уважение.
При връщането на делото в Бургаския окръжен съд делото
е образувано под номер в.гр.д.№291 по описа за 2015г., по което ще бъдат
разгледани всички изброени по-горе жалби.
При преценката за
допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд съобрази, че същите са подадени
от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да
обжалват решенията /основно и допълнително/, както и определението по чл.248 ГПК в обжалваните от тях части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК и са допустими.
През 2015г. е постановено
спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в
сила решение на т.д.№322/15г. по описа на БОС. Възобновено е с определение от
22.03.2019г. поради отпадане причините за спирането.
С разпореждане от
25.03.2019г. исковата молба е оставена без движение, а на ищците са дадени указания
да уточнят кои от посочените в исковата молба искове поддържат, а в случай, че
поддържат исковете за нищожност на делби /съдебна и доброволна/, както и тези
по чл.76 ЗН, изрично да посочат кои са страните по тези искове.
С молба от 12.04.2019г. П.Н.
и Т.Ж., чрез адв.Цонев са заявили, че поддържат иска за делба на 13 недвижими
имота, с изключение на четИ.десетия имот- ПИ с идентификатор 66528.501.557 и
двуетажната сграда, изградена върху него, които са били предмет на т.д.№322/15г.
по описа на БОС. Уточнили са, че останалите им претенции са предявени под
формата на възражение. В съдебно заседание на 15.07.2019г. процесуалният им
представител адв.Ц. е заявил, че не оттеглят иска за делба по отношение на ПИ с
идентификатор 66528.501.557, тъй като не е налице съгласие на ответника „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД.
В становище от 15.04.19г. Р.Д.,
К.К., В.П., М.П., чрез адв.С. са заявили, че поддържат иска за делба на 14
недвижими имота, а останалите им претенции са предявени под формата на
възражение.
И двете групи ищци са
посочили като ответници по иска за делба както наследниците на общия
наследодател К.К., чийто имоти желаят да бъдат поделени, така и приобретателите
на част от имотите.
С определение от
12.06.2019г. в хода на делото са конституирани наследниците на починалия
ответник А.К., а именно: Г.К., Н.К. и К.К..
На 13.06.2019г. по делото
е постъпило писмено становище от адв.Недков като пълномощник на Х. и Е. К.. В
него е изложено становището по съществото на спора.
На 2.07.2019г. е постъпила
молба от адв.Бояджиева. С нея не се оспорват съображенията в становището на Х.
и Е. К.. Оспорват се уточняващите молби на ищците. По-конкретно становището на
адв.Цонев се оспорва поради това, че имотите, предмет на сделките, описани в
раздел II, т.3 и
4 не били индивидуализирани съобразно настоящия им статут. Представят препис от
решението по т.д.№322/15г. по описа на БОС.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид становищата на страните и съобрази представените по делото
доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Делото е за делба и е във фазата на допускането ѝ.
Предмет на делбата са четИ.десет поземлени
имота, реституирани на ищците и част от ответниците по реда на ЗСПЗЗ, с които
общият им наследодател К.Д. К., починал през 1950г. бил оземлен като бежанец
през 1928г. Седем от имотите са урегулирани и се намират в землището на
с.Синеморец, общ. Царево /единият от тях е застроен с едноетажна сграда/, а
останалите седем представляват земеделски имоти, един от които се намира в
землището на с.Резово, общ.Царево, а останалите- в землището на с.Синеморец,
общ.Царево. Страни по делбеното дело са наследниците на К.Д. К., както и
приобретатели на част от делбените имоти, с които се е разпоредил един от
наследниците.
Видно от приложените удостоверения
за наследници, общият наследодател К.Д. К., роден на ***г., починал на
10.03.1950г. е имал три брака и след смъртта си е оставил четирима наследници:
Първият пряк наследник е сина от първия му брак- Я. К.Д., починал на 19.11.1982г. Наследници на Я. Д. са : К.Я.К., А.Я.К. и К.Я.К..
А.К. е починал в хода на делото /на 10.02.2019г./ и е заместен от наследниците
си Г., Н. и К. К. /удостоверение за
наследници на л.267 от делото на БОС /,
първата от които е негова съпруга, а останалите двама- синове.
Вторият пряк наследник на К.Д. К. е синът от втория му брак- И.К.Д., починал в хода на делото /на 8.07.2013г., така- удостоверение на л.328 от
делото на РС/. Наследници на последния са съпругата В.Т.Д.и дъщерите П.И.Н. и Т.И.Ж.. Безспорно е, че съпругата е направила отказ от наследството
на И.К.Д., поради което е заличена като страна по делото /с.з. на 8.10.2013г.-
л.350 от делото на РС, първи том/.
Третият пряк наследник на К.Д. К. е преживялата съпруга от третия му брак- И.К.Д., починала на 10.04.1983г. Нейни наследници са
дъщеря ѝ от предходен брак- Д.. Д.П. /П. Д.П., починала на 9.04.1984г./ и
сина ѝ Д.К.Д.. /починал 2008г./. Наследници на Д.. П. /П. П./, съгласно
удостоверението на л.11 от делото на РС са: съпругът В. П., починал през 2002г.
и трите им деца: дъщерите Р.Д. и К.К., както и синът Д.П., починал през
1988г. Наследници на последния са В.П. и
М.П..
Четвъртият наследник на К. К. е
сина от третия му брак- Д.К.Д.. /починал
17.09.2008г.- удостоверение на л.10 от делото на РС/. Той има трима наследници
по закон: съпруга- Д. и синове- К. и И. Д..
Не се спори, че Д. Дикова е направила отказ от наследство му, вписан на
23.10.2009г. по ч.гр.д.№1191/2009г. по описа на ЦРС.
Всички наследници на К. К., с
изключение на направилите отказ от наследство са конституирани като страни по
делбеното дело.
По делото е приложен нотариален акт
№76, т.V, дело №1085 от 28.09.1956г., от който е видно, че
съпругата на общия наследодател И., както и двама от синовете му- Я. и Д.К., са
признати за собственици на предоставените им по реда на ЗССНБ /отм./ държавни
земи, находящи се в землището на с.Синеморец- нива в м.“Поляните“ с площ от 5
дка; нива в м.“Св.Пантелей“ с площ от 5 дка и нива в м.“Св.Пантелей“ с площ от
5 дка, както и на дворно регулирано място, находящо се в с.Синеморец, с площ от
1050 кв.м., ведно с построената в него редова къща, състояща се от жилище и
обор, при граници на имотите, подробно описани в нотариалния акт.
С Решение №225 от 5.03.1997г. на ПК
гр.Царево е възстановено правото на собственост на наследниците на И., Я. и Д.К.Д.в
съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти, находящи се
в землището на с. Синеморец:
1.
Нива от 5
дка, шеста категория, м.“Поляните“, имот №002242;
2.
Залесена
територия от 1.177 дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот №007326;
3.
Нива от 4.319
дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот №009505;
4.
Нива от 0.189
дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот №027505;
5.
Залесена
територия от 3.355 дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот №029326;
6.
Нива от
16.773 дка, четвърта категория, м.“Зигрите“, имот №110109; при граници,
подробно описани в решението
С Решение №423С от 27.01.1998г. на
ПК гр.Царево е възстановено правото на собственост на наследниците на И., Я. и Д.К.Д.чрез
обезщетяване със земи от държавния и общински поземлен фонд, находящи се в
землището на с. Синеморец:
7.
Нива от 2.187
дка, шеста категория, м.“Бутамята“, имот №31011, при граници, подробно описани
в решението.
С Решение №26.6 от 9.11.2005г. на
ОСЗГ гр.Царево, на наследниците на К.Д. К. е предоставено право на собственост
върху земи по чл.19 ЗСПЗЗ в землището на с.Резово,
предоставени в обезщетение на основание влезли в сила съдебни решения:
8.
Изоставена
нива от 2.000 дка, четвърта категория, м.“Чучуриката“, имот №000109, при
граници, подробно описани в решението.
С нотариален акт №118, т.I, рег.№512, дело №101 от 11.03.2002г. на нотариус М.В. ***, Д.К.Д.., К.Я.К.,
А.Я.К. и К.Я.К. са продали на Х.Х.К. 1/5 ид.ч. от нива от 5 дка, шеста
категория, м.“Поляните“, имот №002242, находяща се в землището на с.Синеморец.
На 18.11.2002г. Д.К.Д.., К.Я.К., А.Я.К.,
К.Я.К., Х.Х.К. и съпругата му Е.П.К. са сключили договор за доброволна делба на
описания по-горе имот, от който са били образувани пет урегулирани поземлени
имота: УПИ I- 242, кв.48, м.“Поляните“ с площ 1000 кв.м.; УПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 1209,50 кв.м.; УПИ III- 242, кв.48, м.“Поляните“
с площ 837,50 кв.м.; УПИ IV-
242, кв.48, м.“Поляните“ I с площ 837,50 кв.м.; УПИ V- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ 837,50 кв.м. Съгласно договора за делба Х.Х.К. и Е.П.К. са получили в
собственост първия от описаните по-горе УПИ, Д.Д..- втория, третия и четвъртия
УПИ , а К.К., А.К. и К.К.- петия УПИ.
С нотариален акт №48, т.V, рег.№3739, дело №744 от 19.11.2002г. на нотариус М.В. ***, Д.К.Д.. е
продал на Х.Х.К. 417,1209,50 кв.м. ид.ч. от недвижим имот - УПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 1209,50 кв.м.
На 25.03.2003г. Х.Х.К., Е.П.К. и Д.К.Д..
са сключили договор за доброволна делба на УПИ I- 242, кв.48, м.“Поляните“ с площ 1000 кв.м. и УПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“ с площ от 1209,50 кв.м. От него се установява, че
от горните имоти са били образувани два нови имота- УПИ I- 242, кв.48, м.“Поляните“ с площ 1417 кв.м. и УПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“ с площ от 792,50 кв.м. кв.м., като при делбата
първият от тях е поставен в дял на сем. К., а вторият- на Д.Д...
С нотариален акт №80, т.V, рег.№3413, дело №807 от 18.09.2003г. на нотариус Мария Василева с р-н на
действие РС- Царево, Д.К.Д.. е продал на „МИХОТЕЛ“ ООД УПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 792,50 кв.м.
С нотариален акт №138, т.VI, рег.№4307, дело №1048 от 31.10.2003г. на нотариус Мария Василева с р-н на
действие РС- Царево, Д.К.Д.. е продал на „МИХОТЕЛ“ ООД УПИ III- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 837,50 кв.м.
С нотариален акт №94, т.I, рег.№268, дело №85 от 30.12.2004г. на нотариус Димитър Чалъков с р-н на
действие РС- Царево, Д.К.Д.. е продал на сина си И.Д.Д. УПИ IV- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 837,50 кв.м.
С нотариален акт №30, т.I, рег.№176, дело №27 от 3.02.2005г. на нотариус Димитър
Чалъков с р-н на действие РС- Царево, Д.К.Д.. е дарил на сина си И.Д.Д.
следните имоти: 2/3 ид.ч. от две дворни места в с. Синеморец, представляващи УПИ
IХ- 43 и УПИ X- 43,
първото от които с площ от 730 кв.м., а второто с площ от 1040 кв.м., ведно с
построената в последното полумасивна жилищна сграда.
С решение №3 от 14.02.2003г. по
гр.д.№160/2002г. по описа на РС-Царево е уважен иск с правно основание чл.108
ЗС, като Д.К.Д.., К.Я.К., А.Я.К. и К.Я.К. /синовете от първия и третия брак на
общия наследодател/ са осъдени да предадат на И.К.Д. /сина от втория брак на К.
К./ владението на по ¼ ид.ч. от владените от тях без правно основание
земеделски земи: 1/ Нива от 5 дка, шеста категория, м.“Поляните“, имот №002242;
2/ Залесена територия от 1.177 дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот
№007326; 3/ Нива от 4.319 дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот
№009505; 4/ Нива от 0.189 дка, пета категория, м.“Свети Пантелей“, имот
№027505; 5/ Залесена територия от 3.355 дка, пета категория, м.“Свети
Пантелей“, имот №029326; 6/ Нива от 16.773 дка, четвърта категория,
м.“Зигрите“, имот №110109, както и 7/ Нива от 2.187 дка, шеста категория,
м.“Бутамята“, имот №31011, при граници, подробно описани в решението.
С решение № 175-I от 10.07.2003г. по гр.д.№495/2003г. на ОС- Бургас, горното решение е
отменено в частта, с която иска по чл.108 ЗС е бил отхвърлен, като вместо това Д.К.Д..,
К.Я.К., А.Я.К. и К.Я.К. са осъдени да предадат на И.К.Д. владението на
собствената му ¼ ид.ч. от УПИ IХ- 43 и УПИ X- 43 с обща площ от 1895 кв.м. в кв.9 по плана на с.Синеморец, ведно
толкова идеални части от построената в УПИ X-43
полумасивна жилищна сграда тип „Шаронска“. Решението е оставено в сила с
решение №1338/05 от 14.07.2005г. по д.№755/2004г. на ВКС.
На 20.03.2007г. е постановено
решение №26 по гр.д.№443/2005г. по описа на РС-Царево, поправено с решение №97
от 1.06.2007г. по същото дело. Същото е с предмет- делба на недвижимите имоти,
които са предмет и на настоящото дело.
Страни по него са били наследниците
на К. К. към момента на постановяване на решението- И.К.Д., Д.К.Д.., К.Я.К., А.Я.К.,
К.Я.К., Р.В.Д., К.В.К., В.Д.П. и М.Г.П.. Като главна страна е бил конституиран
и И.Д.Д., като приобретател на прехвърлените му от баща му имоти. Като трето
лице- помагач по делото е било конституирано „Михотел“ ООД.
Видно от цитираното решение, съдът е
констатирал, че доброволната делба от 18.11.2002г. е извършена без участието на
всички съделители, поради което е приел, че същата е нищожна и не е породила
правно действие. Посочил е, че четирите извършени от съделителя Д.Д..
разпоредителни сделки- в полза на „Михотел“ ООД и И.Д., са били налице
предпоставките за обявяването им за относително недействителни, но доколкото
ищците не са предявили инцидентни установителни искове или възражения по чл.76 ЗН, съдът е счел, че от делбената маса следва да се изключат имотите, с които Д.Д..
се е разпоредил в полза на „Михотел“ ООД и И.Д..
Затова е отхвърлил иска за делба по
отношение на ПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 792,50 кв.м. и ПИ III- 242, кв.48, м.“Поляните“ с
площ от 837,50 кв.м., продадени от Д.Д.. на „МИХОТЕЛ“ ООД, като производството
по делото е прекратено спрямо третото лице- помагач.
Искът за делба е отхвърлен и по
отношение на продадените на И.Д. УПИ IХ- 43 с площ от 730 кв.м. в
с.Синеморец, както и по отношение на ПИ IV- 242, м.“Поляните“, част от нива в м.“Поляните“ с площ от 5 дка.
По отношение на останалите имоти РС-Царево
е приел, че същите са собственост на наследниците на К. К., поради което ги е
допуснал до делба при съответните квоти, посочени в решението. Безспорно е, че
решение №26 по гр.д.№443/2005г. по описа на РС-Царево, поправено с решение №97
от 1.06.2007г. по същото дело е влязло в сила.
Основателно е възражението на
ищците, че съдебната делба, извършена по гр.д.№443/2005г. на РС- Царево е
нищожна, поради това, че в нея не са участвали всички съсобственици. В първата
делба не са участвали Е. и Х.К., които са придобили един от делбените имоти с
чрез договор за покупко-продажба, сключен с един от наследниците на К. К.- Д. и
Д., и които по тази причина е следвало да бъдат конституирани в делбеното дело
като главна страна в процеса.
В мотивите на т.1 от ТР
№1/19.05.2004г. по т.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС е прието следното разрешение: „Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е
извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът
"без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия
смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от
кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се
извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл.
76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследника -
прехвърлител. Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна
/ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната
недействителност.“.
Безспорно е, че в предходната съдебна
делба не е имало предявени искове или възражения с правно основание чл.76 ЗН.
При това положение, след като и тогава са били налице данни за разпореждане с
част от наследственото имущество в полза на трети лица, то в делбата е следвало
да участват приобретателите, в случая Е. и Х.К.. Налага се извод, че делбата по
гр.д.№443/2005г. по описа на РС-Царево е извършена без участието на лица от
титулярите на правото на собственост, макар и само за един от делбените имоти,
поради което е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. В този смисъл е
разрешението, дадено с определение №437/20.08.2012г. по ч.гр.д.№67/2012г. по
описа на ВКС, което е постановено по настоящото дело и е задължително за
настоящата съдебна инстанция.
Непосредствено след постановяването
на решението, с което иска за делба по гр.д.№443/2005г. на РС.Царево е бил
отхвърлен по отношение на ПИ II- 242, кв.48, м.“Поляните“.
и ПИ III- 242, кв.48, м.“Поляните“ двата
имота, от които е бил образуван ПИ с идентификатор 66528.501.557 по КККР на
с.Синеморец, целият с площ от 1630 кв.м., ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със сутерен и тавански етаж- семеен хотел с
идентификатор 66528.501.557.1 са били продадени от „Михотел“ ООД на „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с нотариален акт №33, т.VI,
рег.№4121, н.д. 957/2007г. от 24.08.2007г. на нотариус Мария Василева с р-н на
действие РС-Царево.
Настоящото, второ по ред дело за
делба е образувано по искова молба на И.К.Д. /починал в хода на делото и
заместен от наследниците му Т.Ж. и П.Н., като третата от тях- В.Д.е направила
отказ от наследството му, поради което е заличена като страна по делото-
протоколно определение на л.350 от делото на РС/, Р.В.Д., К.В.К., В.Д.П. и М.Г.П..
Ищците са част от наследниците на К.Д. К., починал през 1950г.
Ответници по делото са останалите
наследници на К.Д. К.: К.Я.К., А.Я.К. /починал в хода на делото и заместен от
наследниците му Г.К., Н.К. и К.К./, К.Я.К., И.Д.Д.
и К.Д.Д..
Ищците твърдят, че са били игнорирани
от останалите наследници на К. К. и са извършили разпоредителни сделки с част от
делбените имоти. Двете доброволни делби били недействителни на основание чл.75,
ал.2 ЗН, понеже в тях не участвали всички сънаследници, а останалите разпоредителни
сделки били относително недействителни по отношение на тях и не можели да им се
противопоставят, ако прехвърлените имоти не се паднат в дял на разпоредилия се
с тях сънаследник. Сочат, че част от имотите са урегулирани, други- с променено
предназначение, а върху един от тях е построена сграда, за която ищците считат,
че е тяхна собственост по силата на приращението.
Затова като главни страни в процеса
са конституирани и приобретателите на част от делбените имоти- Х.Х.К. и Е.П.К.,
„МИХОТЕЛ“ ООД.
По заявление, подадено от ищеца И.Д..
/л.117 от делото на РС/ като ответник по делото е конституирано и „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС-
БЪЛГАРИЯ“ ООД, което е приобретател на един от делбените имоти, закупен чрез
покупко-продажба, сключена с „МИХОТЕЛ“
ООД.
След извършени уточнения на исковата
молба от И.Д.. и наследниците му Т.Ж. и П.Н. /л.88, л.117 от делото на БРС и
л.202 от делото на ОС/, както и от Р.Д., К.К., В.П. и М.П. /л.204 и сл. от
делото на ОС/, става ясно, че съдилищата са сезирани с иск за делба на посочените в исковата молба недвижими имоти. Този иск
е с правно основание чл.69 ЗН и чл.34, ал.1 от ЗС.
Ищците са предявили под формата на възражения и следните претенции:
-
за прогласяване
нищожност на съдебната делба по гр.д.№443/2005г. по описа на РС- Царево- възражение по чл.75, ал.2 ЗН;
-
за
прогласяване нищожност на делбите, извършени с два договора за доброволна
делба, съответно от 2002г. и от 2003г.- възражение
по чл.75, ал.2 от ЗН;
-
за
прогласяване на относителна недействителност спрямо ищците на 6 разпоредителни
сделки с част от делбените имоти, от които пет продажби и едно дарение,
извършени през 2002г., 2003г. и 2004г., в случай, че имотите не попаднат в дела
на разпоредилия се сънаследник- възражения
по чл.76 ЗН.
Като процесуално действие възражението
представлява защитно средство на ответника по иска. Специфика на делбения
процес е, че съделителите са както ищци, така и ответници по иска за делба. Когато
на ищеца, който твърди наличието на съсобственост между страните /респективно-
част от тях/ се противопоставя прехвърлителна сделка, с която се отрича
твърдяното от него право на собственост, същият има право да се брани и с
възражение по чл.76 ЗН. Затова въззивната инстанция намира, че макар да не са
предявени искове по чл.75, ал.2 ЗН и чл.76 ЗН, разглеждането им като възражения
в настоящото производство е допустимо.
Районният съд е обсъдил в мотивите
на основното решение /стр. 6-8 от съдебния акт/ възраженията на ищците, но не е
постановил нарочен диспозитив по тях нито в основното, нито в допълнителното
решение.
На ищците е дадена възможност,
включително и от въззивната инстанция, да уточнят дали оспорванията по чл.75,
ал.2 ЗН са предявени като искове /при което за тяхното разглеждане следва да се
внесе държавна такса/, но те изрично са заявили, че ги поддържат единствено
като възражения. Затова неоснователни са оплакванията в жалбите на
съделителите- ищци, че в решенията си по делото районният съд не е постановил
нарочен диспозитив по възраженията им за нищожност на предходните делби. Тези
възражения не са сред изрично посочените в чл.298, ал.4 от ГПК и съдът не е
длъжен при липса на предявен иск да постанови решение за прогласяване на
тяхната нищожност, още повече, че в случая е зачел последиците от
констатираната нищожност и по тази причина е допуснал делбата между всички
наследници на общия наследодател К. К..
Относно възраженията за относителна
недействителност на разпоредителните сделки извършени от единия от
сънаследниците – Д.Д.., е налице задължителна съдебна практика- Решение №35 от
24.02.2015г. по гр.д.№5675/2014г., I г.о. на ВКС, че ако искът
или възражението по чл.76 ЗН е основателно, то решението по допускане на
делбата следва задължително да съдържа диспозитив, с който да се обяви
относителната недействителност на съответната сделка, както и диспозитив, с
който иска за делба се отхвърля спрямо приобретателя по сделката /който
задължително участва като главна страна в процеса/. Следователно, оплакванията
на съделителите- ищци, че районният съд не е постановил диспозитив по тях са
основателни. Този пропуск на районния съд обаче не може да бъде отстранен от
въззивната инстанция, тъй като предмет на въззивната проверка може да бъде само
постановен от районния съд акт, а в случая такъв липсва. Затова неоснователно е
искането на жалбоподателите- ищци въззивната инстанция да постанови решение, с
което да прогласи процесните шест разпоредителни сделки /продажби и дарения/ за
относително недействителни спрямо тях /посоченото се отнася и за исканията им
да се постанови диспозитив и за нищожност на предходните съдебни делби/. Тези
възражения обаче следва да бъдат разгледани в мотивите на настоящото решение с
оглед преценката на основателността на иска за делба.
С допълнителното си решение /втори
том от делото на РС, л.497 и сл./ районният съд, в съответствие с указанията на
въззивната инстанция, е поправил по реда на чл.247 ГПК очевидната фактическа
грешка в основното решение /изразяваща се в липса на диспозитив по отношение на
част от ответниците по делото – приобретателите на част от делбените имоти/- Х.Х.К., Е.П.К., „МИХОТЕЛ“ ООД и „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС-
БЪЛГАРИЯ“ ООД. Вярно е, че изрично не
е посочено кой е отхвърления по отношение на тези съделители иск, но доколкото
в допълнителното решение е възпроизведен и целия диспозитив, с който иска за
делба е уважен по отношение на съделителите- сънаследници, няма съмнение, че допълнителното
решение се отнася именно до иска за делба /още повече, че от мотивите на
решението е видно, че съдът е счел възраженията по чл.76 ЗН за основателни/.
При това положение са неоснователни оплакванията на жалбоподателите-ищци за
недопустимост на допълнителното решение, в частта, с която е отхвърлен иска
спрямо Х.Х.К., Е.П.К., „МИХОТЕЛ“ ООД и „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД.
По оплакванията на жалбоподателите-
ответници за недопустимост на постановените решения, както и за недопустимост
на предявения иск за делба поради това, че спорът вече е бил разрешен със сила
на пресъдено нещо с решение №26 от 20.03.2007г. по гр.д.№ 443 по описа за
2005г. на РС-Царево, поправено с решение №97 от 1.06.2007г. по същото дело
/л.40-43 от делото на РС, първи том/, следва да се посочи, че същите са
неоснователни. Въпросът е разрешен с определение №437 от 20.08.2012г. по
ч.гр.д.№67/2012г. на I г.о. на ВКС, с което са отменени определение №3720 от 19.09.2011г. по
ч.гр.д.№1502/11г. на ОС- Бургас и потвърденото с него определение №55 от
7.03.2011г. по гр.д.№42/2010г. на РС- Царево и делото е върнато на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия. Актът на ВКС е задължителен
за настоящата инстанция на основание чл.278, ал.3 от ГПК, ето защо оплакванията
в тази насока не следва да бъдат обсъждани подробно. Не е от компетентността на
въззивната инстанция да прецени дали даденото от ВКС разрешение противоречи на
практиката на ВКС по същия въпрос, на която се позовават въззивниците-
ответници.
Неоснователни са доводите на
въззивниците- ответници, че делбата и решението са недопустими по отношение на
13 от имотите, понеже с исковата молба са предявени при условията на обективно
съединяване четИ.десет иска за делба /за 14 имота, единият от които застроен
със сграда/, а ответниците Х. и Е. К. са приобретатели само на един от тях,
поради което неучастието им в предходните делби не било основание за
нищожността на тези делби, извършени по отношение на останалите тринадесет
имота. Разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН /приложима към всички делбени
производства на основание чл.34, ал.2 ЗС/ е ясна- когато
делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна, т.е. нищожна е по отношение на всички делбени
имоти. Същият извод следва и от задължителното разрешение, дадено с т.1 от ТР
№1/2004г. на ОСГК на ВКС- „Под страх от нищожност на
делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на
разпореждане като главна страна в процеса следва да участва
сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по
сделката - по заявения иск по чл. 76 ЗН“. Целта на нормата е да се избегне разпокъсване на наследственото
имущество с оглед приложението на чл.69, ал.2, изр.1 ЗН.
С оглед изложеното, доколкото в
настоящото делбено производство ищците се позовават на относителната
недействителност на разпоредителните сделки, извършени от един от
сънаследниците, в резултат на което твърдят нищожност и на делбите, извършени
без участието на приобретателите на един от имотите- Х. и Е. К. /което
обстоятелство е безспорно/, въззивната инстанция намира иска за делба на
процесните имоти за допустим.
По същество:
От приложените по делото решения на
ПК и ОСЗГ- Царево, нотариален акт от 1956г., съдебни решения, се установява, а
и не се спори, че процесните земеделски имоти са били реституирани по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на К. К., а дворното място не е било одържавявано от тях.
Идентичността на земеделските имоти и УПИ, собственост на наследниците на К. К.
се установява от приложените по делото скици от СГКК.
Още през 2002г., т.е. преди
предявяването на първия по ред иск за делба по гр.д.№443/2005г. по описа на РС-
Царево /в което са участвали всички живи към онзи момент наследници на К. К./,
единият от сънаследниците- Д.Д.., се е разпоредил с 1/5 ид.ч. от нива от 5 дка,
шеста категория, м.“Поляните“, имот №002242, находяща се в землището на
с.Синеморец, като я е продал на ответниците Х. К. и съпругата му Е.К. /така-
нотариален акт №118, т.I, рег.№512, дело №101 от 11.03.2002г. на нотариус М.В.
***/. Основателно е възражението по чл.76 ЗН на неразпоредилите се с дела си
наследници на К. К., че тази сделка ще бъде относително недействителна спрямо
тях в случай, че във втората фаза на делбата имота не се падне в дял на
наследниците на Д.Д... Но, същата е валидна и е произвела действие в отношенията
между страните по нея- Д.Д.. е прехвърлил своята 1/5 ид.ч. от имота на
ответниците Е. и Х..
Извършената на 18.11.2002г.
доброволна делба на цялата нива от 5 дка, шеста категория, м.“Поляните“, имот
№002242 /от който към този момент вече са били образувани пет самостоятелни
УПИ/, в която са участвали и прехвърлителя и приобретателите по продажбата от
2002г., е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, понеже в нея не са участвали
всички наследници на К. К. и по-конкретно ищците по настоящото дело. Като
нищожна същата не е произвела действие и участвалите в нея съделители /сем.К., Д.Д..,
К.К., А.К. и К.К./ не са придобили самостоятелни права върху поставените в
техен дял имоти.
Следващата разпоредителна сделка
/продажба, извършена с нотариален акт №48, т.V,
рег.№3739, дело №744 от 19.11.2002г./, с която Д.Д.. е прехвърлил 417/1209,50
кв.м. ид.ч. от УПИ II-242 в кв.48 в м.“Поляните“ на отв.Е. и Х.К. е
също относително недействителна спрямо останалите съделители, които не са се
разпоредили с наследството. Понеже делбата от 18.11.2002г. не е произвела
действие, този имот е бил съсобствен на всички наследници на К. К., поради
което е осъществен фактическият състав на чл.75, ал.2 от ЗН.
Следващата доброволна делба,
извършена от Д.Д.. и сем.К. на 25.03.2003г. по отношение на УПИ I-242 в кв.48 в м.“Поляните“ и на УПИ II-242
в кв.48 в м.“Поляните“ също е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, понеже в нея
не са участвали останалите сънаследници на К. К..
От изложеното следва, че отв.Е. и Х.К.
не са станали изключителни собственици на новообразувания при делбата от
25.03.2003г. имот- УПИ I-
242, кв.48, м.“Поляните“ с площ 1417
кв.м., който понастоящем представлява ПИ с идентификатор 66528.501.317 с площ
от 1422 кв.м., находящ се в с.Синеморец, ул.“Бутамя“
Двамата са направили своевременно- с
отговора на исковата молба /л.176 от делото на РС, първи том/ възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност върху посочения имот. Заявили са, че на
основание чл.79, ал.2 от ЗС са добросъвестни владелци, тъй като към датата на
придобиването на имота с договора за продажба от 2002г., договора за доброволна
делба от 2002г. и договора за продажба от 2003г. по отношение на имота не е
имало вписана искова молба, нито им е било известно други лица да имат
претенции към имота, включително не били уведомени за делбеното дело от 2005г.
Бургаският окръжен съд намира
възражението по чл.79, ал.2 от ЗС, направено от въззивниците Х. и Е. К. за
неоснователно. Съгласно чл.70 ЗС добросъвестно е владението, когато владелецът
е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е
опорочена. В случая е установена чрез показанията на разпитания свидетел П.И./л.354,
гръб от делото на РС/ фактическата власт, упражнявана от сем.К. върху процесния
ПИ с идентификатор 66528.501.317 с площ от 1422 кв.м., находящ се в
с.Синеморец, ул.“Бутамя“, въз основа на следните сделки- продажба в началото на
2002г. на 1/5 ид.ч. от нивата от 5 дка в м. „Поляните“, доброволната делба от
м.ноември 2002г., с която са получили в дял УПИ I-242 I с площ 1000 кв.м., продажбата от м. ноември 2002г. на 417/ 1209,50 кв.м.
ид.ч. от УПИ II-242 в кв.48 в м.“Поляните“ и делбата от м.март
2003г., в периода, продължил до предявяването на иска за делба по настоящото
дело през 2010г. Доколкото част от тези
сделки са нищожни /двете доброволни делби на основание чл.75, ал.2 ЗН/, а
другите две- продажбите, са относително недействителни на основание чл.76 ЗН,
следва да се приеме, че това владение не е добросъвестно по смисъла на чл.70
ЗС. С решение №221/13.01.2014г. по гр.д.№2033/2013г. на ВКС, I гр.отд. е прието, че общото правило на чл.70 ЗС, определящо като
добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при
прехвърлянето на имот в нарушение на забраната на чл.76 ЗН, когато в делбата
сделката е прогласена за относително недействителна по искане на
сънаследниците, като това становище се споделя изцяло и от настоящия съдебен
състав.
От изложеното следва, че ПИ с
идентификатор 66528.501.317 с площ от 1422 кв.м., находящ се в с.Синеморец,
ул.“Бутамя“ следва да се допусне до делба между наследниците на К. К., а искът
за делба следва да се отхвърли по отношение на въззивниците Х. и Е. К.. Тъй
като районният съд е достигнал до същия правен извод, макар и по различни
съображения, решенията му /основно и допълнително/ в тези части следва да бъдат
потвърдени.
Досежно иска за делба на ПИ с идентификатор
66528.501.557, находящ се в с.Синеморец, общ.Царево, ул.“Бутамя“ с площ от 1630
кв.м. /съставляващ УПИ II-242 и УПИ III-242/, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 66528.501.557.1 със застроена площ от 311 кв.м.
и РЗП 1237 кв.м., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Пред
въззивната инстанция е представено влязло на 25.07.2017г. в сила съдебно
решение №444 от 31.10.2016г. по гр.д. №322/15г. на ОС-Бургас, с което „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС-БЪЛГАРИЯ“ ООД е уважен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и
дружеството е признато за собственик на описания поземлен имот, ведно с
изградената в него сграда на основание давностно владение. Ответници по този
иск са били всички наследници на К. К., които са и страни в настоящото делбено
производство. На основание чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК същото е задължително за
страните по настоящото дело, както и за съда- чл.297 ГПК. Въпреки констатациите
за наличие на предпоставките по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на извършените
доброволни делби през 2002г. и 2003г./поради неучастие на всички наследници на К.
К./, както и за наличие на предпоставките по чл.76 ЗН за прогласяване относителната
недействителност на продажбите, с които „Михотел“ ООД е придобило от Д.Д.. УПИ II-242 в кв.48 и УПИ III-242 в кв.48 в
м.“Поляните“ в землището на с.Синеморец /съответно обективирани в нотариален
акт №80, д.№807/2003г. на нотариус М.В. и в нотариален акт №138, д.№1048/2003г.
на нотариус М.В. /, следва да се приеме, че ответникът „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС-БЪЛГАРИЯ“ ООД е придобил имота на самостоятелно и оригинерно правно
основание- придобивна давност, поради което наследниците на К. К. са изгубили
правото на собственост върху него и иска за делбата му е неоснователен. Затова
не следва да се обсъждат всички останали писмени и гласни доказателства, представени от „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС-БЪЛГАРИЯ“ ООД за установяване на възраженията му срещи иска за
делба.
От
изложеното следва, че в частта, с която този имот и построената в него сграда
са допуснати до делба между наследниците на К. К., решенията на РС- Царево са
неправилни и следва да бъдат отменени, като вместо това следва да се постанови
ново, с което иска за делба по отношение на този имот следва да бъде отхвърлен.
Понеже с допълнителното решение иска за делба е отхвърлен по отношение на
„ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС-БЪЛГАРИЯ“ ООД, както и по отношение на „Михотел“ ООД, от
което дружество „ЕКСЕЛ ИНВЕСТМЪНТС-БЪЛГАРИЯ“ ООД е закупило този имот през
2007г., в тази му част допълнителното решение на РС- Царево следва да бъде
потвърдено.
По отношение
на разпоредителните сделки, извършени от Д.Д.. в полза на сина му И.Д.:
продажба с нотариален акт №94, т.I, рег.№268, дело №85/2004г. на нотариус Димитър
Чалъков и дарение с нотариален акт №30, т.I, рег.№176, дело
№27/2005г. на нотариус Димитър Чалъков, също са налице предпоставките по чл.76 ЗН за обявяването им за относително недействителни спрямо сънаследниците, които
не са се разпоредили с наследството. Както и по-горе се спомена, това, че И.Д.
е участвал в предходната съдебна делба и иска за делба е отхвърлен по отношение
на него, както и на прехвърлените от баща му имоти с влязло в сила съдебно
решение, е ирелевантно за настоящото производство, предвид въведеното от ищците
възражение за нищожност по чл.75, ал.2 ЗН на тази делба поради неучастие в нея
на лица, притежаващи собственически права върху един от делбените имоти /Е. и Х.К./,
което възражение съдът намира за основателно. Предвид изложеното до делба между
наследниците на К. К. следва да се допуснат и тези имоти, които понастоящем
представляват ПИ с идентификатор 66528.501.448 с площ 838 кв.м., находящ се в
с.Синеморец, ул.“Бутамя“ /по договора за продажба/; ПИ с идентификатор 66528.501.102 с площ от 600
кв.м, ведно с построената сграда с идентификатор 66528.501.102.2 с площ от 34
кв.м., ПИ с идентификатор 66528.501.553 с площ 690 кв.м., както и ПИ с идентификатор
66528.501.552 с площ 561 кв.м. /трите- по договора за продажба с И.Д./.
Относно останалите имоти искът за
делба между сънаследниците на К. К. също се явява основателен. Същите са били
предмет на съдебна делба по гр.д.№443/2005г. на РС- Царево, в която не са
участвали лица със собственически права /Х. и Е. К., приобретатели на друг
съсобствен на наследниците имот/, поради което делбата им е нищожна на
основание чл.75, ал.2 ЗН и не е произвела действие. Ето защо и тези имоти са
съсобствени между ищците и ответниците, които са наследници на К. К., поради
което следва да бъдат допуснати до делба. Понеже изводите на двете съдебни
инстанции по отношение на тези имоти съвпадат, основното решение на РС-Царево,
с което са допуснати до делба тези имоти, поправено с допълнителното решение
/представляващо неразделна част от първото/, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Квотите на лицата, между които е
допусната делбата са правилно определени от РС- Царево, в съответствие с
разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН, като по отношение на тях не са постъпили жалби,
поради което и въззивната инстанция не следва да ги коригира служебно, макар в
хода на въззивното производство да има починал съделител- А.К., който е заместен
от наследниците му. Наследниците на А.К. имат по 1/3 ид.ч. от дела на
наследодателя си от наследството на К. К..
Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото и предвид
отхвърлянето на иска за делба по отношение на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД,
както и по отношение на собствения му имот- ПИ с идентификатор 66528.501.557, находящ се в
с.Синеморец, общ.Царево, ул.“Бутамя“ с площ от 1630 кв.м. и на основание чл.78 ГПК, ищците следва да заплатят на дружеството направените по делото разноски за
въззивната инстанция. Представен е анекс 2 към договор за правна помощ, сключен
между дружеството и адв.Б., според който уговореното възнаграждение за
въззивната инстанция е 12500 лв., платимо чрез банков превод. Представено е и
преводно нареждане от 10.03.2014г., съгласно което дружеството е превело по
сметка на адв.Б. сумата от 13200 лв. При това положение следва да се приеме, че
възнаграждението е действително платено. Основателно е оплакването на
въззивниците-ищци, че възнаграждението е прекомерно. Пред въззивната инстанция
по отношение на тази страна делото не е с прекомерна фактическа и правна
сложност, доколкото е представено влязло в сила решение, с което е разрешен
въпроса за собствеността на ПИ с
идентификатор 66528.501.557 и сградата върху него. Затова възнаграждението на
процесуалния представител на „Ексел
Инвестмънтс България“ ООД за въззивната инстанция следва да се намали на
4565,40 лв. Същото е определено на основание чл.7, ал.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на материалния
интерес, който според съда се определя не върху стойността на договора /както
твърди адв.Б./, а върху данъчната оценка на двата имота, която е 151,769,80
лв.- така чл.69, ал.1, т.2, предл.1 от ГПК. Същата е приложима и за иска за
делба, доколкото в първата фаза на делбеното производство се разрешава въпроса
за принадлежността на правото на собственост върху делбените имоти.
На „Ексел Инвестмънтс България“ ООД следва
да се присъдят и държавните такси за двете въззивни жалби срещу основното и
допълнителното решение- общо 50 лв.
Неоснователно е искането на „Ексел
Инвестмънтс България“ ООД да му се присъдят и разноски за производството по
ч.гр.д.1502/11г. на БОС /такса и комисионна/, както и по ч.гр.д.№3871/2015г. по
описа на ВКС /такса, комисионна и адвокатски хонорар, както и д.т. от 15 лв. за
частната касационна жалба по ч.гр.д.№67/12 по описа на ВКС.
Доколкото тези разноски са извършени
преди приключване на производството пред първата инстанция, заявяването им за
първи път пред въззивната инстанция е недопустимо, тъй като страната е имала
възможност да подаде молба по чл.248 ГПК, както е сторила това за адвокатския
хонорар, но не се е възползвала от нея.
Следователно ищците дължат на „Ексел
Инвестмънтс България“ ООД разноски за въззивната инстанция в размер на 4615,40
лв.
На „Михотел“ ООД не се дължат
разноски по делото. Дружеството е конституирано като ответник по делото в
качеството му на необходим другар, поради предявеното възражение по чл.76 ЗН по
отношение на двете сделки, с които е придобило имота от Д.Д... Понеже това
възражение е основателно, искът за делба е отхвърлен спрямо това дружество /а
не защото то вече не е собственик на имота, с който се е разпоредил още през
2007г., нито защото иска за делба на самия имот е отхвърлен поради
придобиването му по давност от „Ексел Инвестмънтс България“ ООД /. При това
положение не са налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК и на дружеството не се
дължат разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното
производство. Искането в тази насока е неоснователно.
Аналогично е положението с
претенцията за разноски на И.Д.. Възражението по чл.76 ЗН досежно придобитите
от него чрез дарение и покупка от баща му Д.Д.. имоти е основателно и същите са
допуснати до делба между наследниците на К. К.. Затова на И.Д. не се дължат
разноски по делото.
Неоснователно е и искането на Х. и Е.
К. за присъждане на разноски по делото. Възраженията по чл.75, ал.2 ЗН и по
чл.76 ЗН по отношение на придобития от тях имот са основателни и имота е
допуснат до делба между наследниците на К. К. и именно по тази причина иска за
делба е отхвърлен спрямо тях. Затова не са налице предпоставките на чл.78, ал.3
от ГПК за присъждане в тяхна полза на разноски по делото /както за първата,
така и за въззивната инстанция/.
По частната жалба, подадена от
ищците:
Същата е частично основателна.
Районният съд е уважил искането по
чл.248 ГПК за присъждане на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД на разноските във
връзка с платеното адвокатско възнаграждение на адв.Б.- 25000 лв.
Основателно е оплакването, че с
определението е осъдено починало към момента на постановяването му лице- И.К.Д.,
вместо наследниците му- П. и Т..
В пълномощното на л.174 от делото на
РС-Царево е уговорено заплащане по банков път, но в делото на ЦРС действително липсват
доказателства за такъв превод /за разлика от доказателствата във връзка с
въззивното дело/. Такива доказателства за представени обаче пред ВКС, по повод
частната касационна жалба на дружеството срещу определението по
ч.гр.д.№1502/2011г. по описа на БОС, с което искането за разноски е отхвърлено
за сумата от 24800 лв. В жалбата си до ВКС страната твърди, че доказателствата
са били представени към отговора на исковата молба, което се установява и от
отразените в последния приложения- л.173 от делото на ЦРС. Затова, предвид
преводното нареждане на л.11 от делото на ВКС, следва да се приеме, че страната
е представила своевременно, с отговора на исковата молба доказателства за
платен хонорар на адв.Б. в размер на 26000 лв. Понеже хонорарът е по-висок в
сравнение с посочения в договора за
правна помощ, то следва да се приеме, че разноските за адвокатско възнаграждение
са в размер на 25000 лв.
Произнасянето по въпроса за остатъкът
от възнаграждението- 24800 лв. е възложено от ВКС на районния съд съобразно
изхода на делото- така определение №437/20.08.2012г. по ч.гр.д.№67/12г. по
описа на ВКС.
При произнасянето си по молбата по
чл.248 ГПК районният съд не е съобразил, че от тази сума вече са присъдени 200
лв. /с прекратителното определение на РС, потвърдено с определението по
ч.гр.д.№1502/2011г. по описа на БОС/ и е уважил искането за целия размер от
25000 лв., поради което за сумата от 200 лв. определението е неправилно и
следва да бъде отменено. Основателно е възражението на частните жалбоподатели
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Както и по-горе се посочи, по отношение на тази страна делото не е с прекомерна
фактическа и правна сложност, доколкото е представено влязло в сила решение, с
което е разрешен въпроса за собствеността на
ПИ с идентификатор 66528.501.557 и сградата върху него. Затова
възнаграждението на процесуалния представител на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД за въззивната инстанция следва да се
намали на 4565,40 лв. Същото е определено на основание чл.7, ал.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на
материалния интерес, който според съда се определя не върху стойността на
договора, а върху данъчната оценка на двата имота, която е 151,769,80 лв.- така
чл.69, ал.1, т.2, предл.1 от ГПК. Същата е приложима и за иска за делба,
доколкото в първата фаза на делбеното производство се разрешава въпроса за
принадлежността на правото на собственост върху делбените имоти.
Ето защо обжалваното от ищците
определение №316 от 10.12.2014г. по гр.д.№42/10г. по описа на РС-Царево следва
да бъде отменено в частта, с която въззивниците- ищци са осъдени да заплатят на
„Ексел Инвестмънтс България“ ООД разноски в размер на 25000 лв., като вместо
това същите бъдат осъдени да заплатят на дружеството сумата от 4365,40 лв.
представляваща адвокатско възнаграждение пред РС-Царево /останалите 200 лв. са
присъдени с прекратителното определение, потвърдено от БОС по ч.гр.д.1502/11г.
на БОС/.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл.271, ал.1, предл.3 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №79 от 28.11.2013г.,
постановено по гр.д.№42 по описа за 2010г. на Районен съд- Царево, поправено с ДОПЪЛНИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ от 18.08.2014г.,
постановено по същото дело В ЧАСТТА,
с която е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на Урегулиран
ПИ с идентификатор № 66528.501.557 по описа на СГКК Бургас, находящ се в с. Синеморец,
общ. Царево, ул. „Бутамя”, с площ от 1630 кв.м. при граници: ПИ с
идентификатори № 66528.2.241, № 66528.501.448, № 66528.501.317 и №
66528.501.504, ведно с построената в
него двуетажна, масивна сграда с
идентификатор № 66528.501.557.1, със застроена площ от 311 кв.м. и с РЗП от 1237 кв.м.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Н. ЕГН:**********
***, Т.И.Ж. ЕГН:********** ***, Р.В.Д., ЕГН **********,***, К.В.К., ЕГН ********** ***, В.Д.П., ЕГН **********
*** и М.Г.П., ЕГН **********,***,
против К.Я.К., ЕГН **********,***, Г.Н.К. ЕГН:**********,***,
Н.А.К. ЕГН:********** ***, К.А.К.
ЕГН:**********, К.Я.К., ЕГН **********,***, И.Д.Д., ЕГН
**********,***, К.Д.Д., ЕГН **********,*** за делба на Урегулиран ПИ с идентификатор №
66528.501.557 по описа на СГКК
Бургас, находящ се в с. Синеморец, общ. Царево, ул. „Бутамя”, с площ от 1630
кв.м. при граници: ПИ с идентификатори № 66528.2.241, № 66528.501.448, №
66528.501.317 и № 66528.501.504, ведно с
построената в него двуетажна, масивна
сграда с идентификатор № 66528.501.557.1, със застроена площ от 311 кв.м. и с РЗП от 1237 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №79 от 28.11.2013г., постановено по гр.д.№42 по описа за 2010г. на
Районен съд- Царево, поправено с ДОПЪЛНИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ от 18.08.2014г., постановено по същото дело, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №316 от
10.12.2014г.. постановено по гр.д.№42/2010г. на РС-Царево, В ЧАСТТА, с която И.К.Д., Р.В.Д., К.В.К., В.Д.П. и М.Г.П. са осъдени да заплатят
на „Ексел Инвестмънтс-
България“ ООД сумата 25000 лв. разноски по гр.д.№42/2010г. на РС- Царево, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.И.Н. ЕГН:********** ***, Т.И.Ж. ЕГН:********** ***, Р.В.Д., ЕГН **********,***, К.В.К., ЕГН ********** ***, В.Д.П., ЕГН **********
*** и М.Г.П., ЕГН **********,***, да
заплатят на „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* сумата от 4365,40 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение по гр.д.№42/10г. на РС-Царево.
ОСЪЖДА П.И.Н. ЕГН:********** ***, Т.И.Ж. ЕГН:********** ***, Р.В.Д., ЕГН **********,***, К.В.К., ЕГН ********** ***, В.Д.П., ЕГН **********
*** и М.Г.П., ЕГН **********,***, да
заплатят на „ЕКСЕЛ
ИНВЕСТМЪНТС- БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* сумата от 4615,40 лв.,
представляващи разноски по в.гр.д.№291/15г. по описа на ОС-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на И.Д.,
„Михотел“ ООД, Е. и Х.К. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.