Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.София, 12.
06. 2019 г.
Софийски
градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на 12 юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. № 6788/2019 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.Х.С., ЕГН ********** срещу
постановление от 07.04.2016 г., с което частен съдебен изпълнителС.Я., рег. №844
по изп. д. № 20158440404208, е оставил без уважение възражението на длъжника за
намаляване приетите по делото разноски на взискателя.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че начисленото
по изпълнителното дело възнаграждение за юрисконсулт на взискателя по
изпълнителното дело е прекомерно и е определено в противоречие с процесуалния и
материален закон. Посочва, че единственото процесуално действие на процесуалния
представител на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е
образувано изпълнително дело. Производството не се отличава с фактическа и
правна сложност. Оспорва начислените по изпълнителното дело такси по ТТРЗЧСИ,
като неправилни и несправедливи. Счита, че съденият изпълнител е следвало да
изготви сметка, в която да се посочат разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите. Оспорва размера на начислената пропорционална такса, като
счита, че в същата не следва да се включва юрисконсултското възнаграждение.
Моли обжалваният акт да бъде отменен.
Взискателят по изпълнителното дело, редовно
уведомен, не депозира възражение.
Съдебният
изпълнител по и. д. № 20189240400168, е изложил подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за
недопустима, а евентуално неоснователна. Твърди, че длъжникът е уведомен за
присъденото юрисконсултско възнаграждение с покана за доброволно изпълнение,
връчена му на постоянни адрес на 29.02.2016 г. на основание чл. 47 ГПК чрез
залепване на уведомление. Счита, че жалбата се явява недопустима поради
изтичане на седемдневния срок от съобщаването му за присъденото юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че определеното възнаграждение на юрисконсулта е
съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочва, че сметката за таксите е инкорпорирана в поканата за доброволно
изпълнение. Счита, че пропорционалната такса е изчислена правилно и законосъобразно.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
17.12.2015 г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД чрез процесуален
представител М.Л.е образувано изп. д. № 201584404004208 срещу М.Х.С., въз
основа на изпълнителен лист издаден на 21.10.2015 г. от Районен съд- София по
гр. д. №3391/2015 г., 68 с-в по сила, на който длъжникът е осъден да заплати в
полза на кредитора следните суми: 943.14 лева- за доставена топлинна енергия,
79.46 лева- законна лихва и 300- възнаграждение за юрисконсулт.
В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на
сумата по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на
вземанията да бъдат предприети срещу длъжника всички изпълнителни действия по
чл. 18 ЗЧСИ. Претендира събирането на направените в изпълнителното производство
разноски.
По
изпълнителното дело е представено пълномощно, с коетоГ.Б., в качеството на
изпълнителен директор на „Т.С.“ ЕАД упълномощава М.Л., юрисконсулт по трудов
договор №85/03.04.2009 г. да представлява интересите на дружеството.
На
29.02.2016 г. ЧСИ връчва на длъжника ГПК покана за доброволно изпълнение по
реда на чл. 47 ГПК. В поканата е удостоверено, че длъжникът следва да заплати
следните суми: 943.14 лева- главница, 93.67 лева- законна лихва, 79.46 лева-
договорна лихва, 325 лева- разноски, 362 лева юрисконсултско възнаграждение,
171 лева- обикновена такса и 197.11 лева- пропорционална такса.
На
14.03.2016 г., взискателят по изпълнителното дело отправя искане до ЧСИ
производството да бъде спряно поради сключено споразумение с длъжника М.С.. С
постановление от 17.03.2016 г., ЧСИ спира изпълнителното производство на осн.
чл. 432, т. 2 ГПК и постановява изпращането на покана за доброволно изпълнение
до длъжника на посочен от Е.М.адрес.
По
изпълнителното дело е представена покана за доброволно изпълнение изх.
№017115/04.04.2016 г., връчена на 04.04.2016 г. на Е.М.. По изпълнителното дело
е представено нотариално заверено пълномощно, с което М.С. упълномощава Е.М.да
я представлява като получава и подава книжа по дела, по които същата страна.
На
05.04.2016 г. М.С. депозира пред ЧСИ възражение, с което моли приетите по
изпълнителното дело такси и разноски да бъдат намалени.
С
обжалвания акт съдебният изпълнител оставя без уважение искането на длъжника за
намаляване приетите по изпълнителното дело такси и разноски.
С
молба от 11.07.2018 г., длъжникът по изпълнителното дело е поискал да му бъде
предоставен препис от постановлението, с което е отказано намаляването на
приетите по делото разноски. Удостоверено е, че преписът е получен на
19.07.2018 г..
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата
срещу действията на ЧСИ съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК се подава в едноседмичен
срок от съобщението за извършеното действие. В случая жалбата е срещу
постановеното от съдебния изпълнител разпореждане от 07.04.2016 г. за
разноските, поради което са неоснователни доводите на ЧСИ, че същата е
недопустима, тъй като не е подадена в едноседмичен срок от връчване на поканата
за доброволно изпълнение.
Видно
с възражение подадено от длъжника на 05.04.2016 г., същият е възразил срещу
така начислени такси и разноски по изпълнението като е поискал намаляването на
същите. С разпореждането от 07.04.2016 г., съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането, като за горното не се са представени доказателства за
връчването му на молителя. Установява се, че едва на 19.07.2018 г. въз основа
на молба на длъжника, съдебният изпълнител е представил препис от обжалвания
акт. В едноседмичен срок от съобщението - на 26.07.2018 г. в деловодството на
ЧСИ е подадена настоящата частна жалба от длъжника.
За
да се произнесе съдът по искане за отпадане на дължимите разноски по
изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния
изпълнител в тази насока. В настоящия случай такова произнасяне на съдебния
изпълнител е налице с разпореждането от 07.04.2016 г., с което е оставено без
уважение искането на длъжника и именно същото е обжалваемият акт относно
разноските. Подадената частна жалба срещу него е в едноседмичен срок от
уведомяването на длъжника за разпореждането, поради което са неоснователни
доводите на съдебния изпълнител, че жалбата е недопустима, като подадена извън
преклузивния срок.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че приложими при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК в редакцията, изменена с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.. Законовите
норми, определящи обема на отговорността за разноски, са материалноправни,
поради което приложими в темпорално отношение са тези от тях, които са в сила
към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство,
доколкото на последващите изменения на нормите, регулиращи материята за
юрисконсултско възнаграждение, изрично не е придадено обратно действие.
Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на Наредбата за заплащането на правната помощ имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази норма, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция. При юрисконсултско процесуално представителство, се
презюмира плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко направен
разход за това. Ето защо, релевантен за извършване на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а от там и за определяне на размера им, е
нормативно закрепеният минимален размер на адвокатското възнаграждение към
момента на представяне на пълномощното на юрисконсулта, извършващ
представителство пред съответната инстанция, с което разходът се счита направен.
Молбата
за образуване на изпълнителното производство е подадена на 10.12.2015 г. чрез
юрисконсулт М.Л.и към нея е представено надлежно пълномощно за процесуално
представителство. На 17.12.2015 г. - преди изменението на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК съдебният изпълнител е определил разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид
изложеното дължимото юрисконсултско възнаграждение законосъобразно е определено
по реда, предвиден в Наредба № 1/2004 г. относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС.
От
представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от юрисконсулта действия по делото се изчерпват
с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство и възлагане на
ЧСИ изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ, но доколкото това е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то
посочването му не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното
производство. Случаят не се отличава с фактическа и правна сложност, която би
предполагала нуждата от извършването на допълнителни действия. В хипотеза, в
която дължимата сума предмет на изпълнителното дело е в големи размери, това би
определило нуждата от извършването на допълнителни действия от адвоката и би оправдало
начисляването на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г.. Но в
настоящата хипотеза и предвид обстоятелството, че между страните е сключено
споразумение, то е неоправдано да се определя възнаграждение за процесуално
представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, тъй като не са извършени действия за удовлетворяване на парични
вземания на взискателя предполагащи такова възнаграждение. Необосновано е
присъждането на възнаграждение в размер по-голям от минималния размер определен
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г..
За
неоснователен, съдът намира довода на жалбоподателя, че липсва конкретизация на
сумите, определени като дължими по ТТРЗЧСИ. В
закона няма изискване начислените такси и разноски по изпълнителното дело да
бъдат подробно разписани в поканата за доброволно изпълнение като е достатъчно
да бъде посочен техния размер и основание, на което са начислени. Съдът счита, че таксите на ЧСИ са конкретизирани по
основание и размер, поради което оплакването в този смисъл е неоснователно.
В
случая, основателна се явява жалбата срещу постановлението за разноски по
изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, доколкото, с оглед постановеното по-горе намаляване на
адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя за изпълнителния процес, има
за последица и намаляване общия размер на паричното задължение, който служи
като основа за определяне на таксата.
Съгласно
т. 26, б. , в " от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение
на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума.
Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя - длъжник, че в размера на паричното вземане по
смисъла на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не се включват разноските на взискателя,
представляващи в конкретния случай юрисконсултско възнаграждение за
изпълнителния процес. Тези разноски представляват част от вземането на
взискателя, предмет на принудително събиране, което включва както сумите,
предмет на изпълнителния лист, така и разноските за адвокат, направени за
изпълнителния процес, които не са предмет на изпълнителни лист, доколкото
извършването им следва приключването на исковия процес, но те имат същия правен
статут както разноските, направени в съдебното производство, включени в
изпълнителния лист. Безспорно юрисконсултското възнаграждение не представлява
такса по смисъла на ТТР към ЗЧСИ, поради което неоснователно се явява
твърдението на жалбоподателя, че включването му в базата за определяне на
пропорционалната такса има за последица начисляването на такса върху такса. В
настоящия случай дължимата такса по т. 26 следва да е в размер на 143, 80 лева
без включен ДДС. За разликата над тази сума - до пълния начислен размер от ЧСИ
с постановлението за разноски от 197, 11 лева- таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав, счита че разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния размер, посочен в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно
сумата от 200.00 лева, а пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва
също да бъде намалена на 143.80 лева.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.С.,
ЕГН ********** постановление от 07.04.2016 г., с което частен съдебен
изпълнителС.Я., рег. №844 по изп. д. № 20158440404208, е оставил без уважение
възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя и дължимо от
длъжника по изп. д. № 20158440404208 на
частен съдебен изпълнителС.Я., рег. № 844 на КЧСИ, юрисконсултско
възнаграждение от 362.00 /триста шестдесет и два/ лева на 200.00 /двеста/ лева.
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.С., ЕГН ********** постановление от
07.04.2016 г., с което частен съдебен изпълнителС.Я., рег. №844 по изп. д. №
20158440404208, е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване
приетите по делото разноски, в частта относно определената пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника М.Х.С., ЕГН **********, над 143.80 /сто
четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева до пълния начислен от ЧСИ
размер от 197.11 /сто деветдесет и седем лева и единадесет стотинки/ лева без
ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.