РEШЕНИЕ
Номер 435, 28.03. Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 30.01.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Румяна Мишева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско
дело номер 2480 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът - „ОМВ България” ООД, ЕИК *********, представлявано
от управител П. В. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Софийски
герой 1, ет. 8, чрез упълномощените адв. В.Т. и адв. Н.Х. със съд. адрес: ****
твърди, че е собственик на 162 736 л. дизелово гориво на обща стойност
340 118,24 лв. с ДДС. Като основание за придобиване на собствеността си
ищеца сочи сключени правни сделки - договори за покупко-продажба с „Петром С.А.
- Румъния”, „Нафтекс Петрол” ЕООД, ЕИК 12190444, и „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг”
ГМБХ - Виена, Австрия, по силата на които са му били предадени и процесните количества
дизелово гориво, което е било сторено в бензиностанциите на „ОМВ България” ООД
на територията на страната преди 01.04.2010 г. Твърди, че процесните горива са
подробно индивидуализирани във всеки от договорите, в приемо - предавателните
протоколи и/или нарядните листове и съдържат уникална за пазара на подобни вещи
добавка, с която са маркирани. Сочи, че през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010
г. само „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг” ГМБХ - Виена е доставило на ищеца
1 567 700 л. гориво по фактура № *** г., както и че в изпълнение на
задълженията си по договорите за доставка ищецът е заплатил доставените горива
на доставчиците им, съгласно приложените фактури. Сочи, че на 07.01.2010 г. между ищеца „ОМВ България” ООД и
„Кибела БГ” ЕООД е сключен договор за издаване и ползване на карти с рутекс
функция, която карта дава право на това дружество да купува стоки и да ползва
услуги от обектите на „ОМВ България” ООД без да ги заплаща в наличност в
момента на покупката, като уточнява, че въз основа на договора са издадени общо
22 карти с кредитен лимит 18 000 лв. със заявени месечни нужди от
8 500 л. дизелово гориво. Според чл. 4.3 от Общите условия към договора,
купувачът е следвало да заплаща на продавача – дружеството ищец закупеното
гориво чрез картите с рутекс функция на 15-то и на 30- то число, въз основа на
издадена от продавача фактура. Сочи, че на 31.03.2010 г. „Кибела БГ” ЕООД на
свой ред е сключило договор за доставка с ответника „Кредит Актив” ЕООД, въз
основа на който е предоставило на второто дружество картите с рутекс функция,
получени от „ОМВ България” ООД. Според чл. 1 от този договор, купувачът
придобива фактическа власт върху стоките, предмет на договора, чрез използване
на предоставените му от продавача 22 бр. ОМВ-карти с рутекс функция. С тях
ответникът е заредил (изтеглил) през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. от
48 бензиностанции на ищеца, подробно описани в молба вх.№ 36899/13.12.2016 г. и
в приложената към ИМ справка, дизелово гориво с марките „***”, „***” и „***” в
размер на общо 350 499,84 л. на обща стойност 732 789 лв. с ДДС,
което количество впоследствие е било вложено за съхранение в базата на „Кредит
Актив” ЕООД в ***. Част от горивото или
162 736 л. е било иззето като
веществено доказателство по ДП № *** на Сектор „ИП” при ОД на МВР - *** на
30.06.2010 г. и на 02.07.2010 г. от владението на ответника „Кредит Актив”
ЕООД, ЕИК *********, от базата му в ***, като в рамките на досъдебното
производство с Постановления от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г. вторият
ответник чрез Окръжна прокуратура - *** е върнала на ищеца „ОМВ България” ООД с
приемо-предавателни протоколи от 07.12.2011 г. и от 29.12.2011 г. общо
158 728 л. дизелово гориво, т.е. 4 008 л. по-малко от иззетото от
ответното дружество, което гориво към датата на предявяване на иска се намира
във владение на ищеца. Ищецът твърди, че ответникът „Кредит Актив” ЕООД никога
не е бил, не е и към момента собственик на процесното дизелово гориво, тъй като
предмет на сделките по двете фактури, издадени от „Кибела БГ” ЕООД на „Кредит
Актив” ЕООД, са родово определени вещи - течни горива, собствеността върху
които съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля щом като бъдат определени по
общо съгласие на страните или когато бъдат реално предадени. Предаване на
горивата от „Кибела БГ” ЕООД на „Кредит Актив” ЕООД обаче никога не е
настъпвало. Освен това, според сключения с „Кибела БГ” ЕООД Договор за издаване
и ползване на ОМВ-карти с рутекс функция от 07.01.2010 г. и Общите условия към
него, възможността за прехвърляне на правата на купувача на трето лице
(ответното дружество) не само не е била договорена, но е и изключена в
отношенията между страните по договора за продажба на гориво с отложено
плащане. Отделно ищецът оспорва сключения договор за доставка между посочените
две дружества с твърдения за това, че същия не съдържа минимално необходимите
елементи, за да бъде определен като такъв за покупко – продажба, както и че
същия е с недостоверна дата. В случай, че съдът не приеме тези възражения ищеца
твърди, че договора за доставка от 31.03.2010г. е нищожен, като сключен в
нарушение правилата на добрите нрави и при нарушение принципа на еквивалетност
на престациите, като целта е увреда на ищеца, без получателя на доставката да
заплати цената на получената стока. Затова
и настоява съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на „Кредит Актив” ЕООД, ЕИК ********* и Прокуратурата на РБ, че
ищецът е собственик на 162 736 л. дизелово гориво на обща стойност
340 118,24 лв. с ДДС, придобито на основание правни сделки с „Петром С.А.
- Румъния”, „Нафтекс Петрол” ЕООД, ЕИК 12190444, и „ОМВ Рифайнинг енд
Маркетинг” ГМБХ - Виена, което представлява част от общо изтегленото от
ответника „Кредит Актив” ЕООД през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г.
дизелово гориво в размер на 348 367,40 л. на обща стойност 726 525,83
лв. с ДДС. Претендира разноски.
Ответникът -
„Кредит Актив”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Георги Икономов 77, ЕИК
*********, с управител Б.Л., чрез адв. М.С. със съдебен адрес **** в срокът по чл. 131 ГПК
е подал отговор вх.№ 3256/01.02.2017 г., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през
2010 г. е търгувал с течни горива, голяма част от които закупувал от „Кибела
БГ” ЕООД, а друга част - от „Д. 81” ЕООД, като горивото се съхранявало в
цистерни в складовата му база в ***, откъдето са извършвани продажби на
клиентите на дружеството. През м. април и май на 2010 г. ищецът закупил от
„Кибела БГ” ЕООД общо 247 529 л. дизелово гориво, за което били издадени
фактура № *** за 147 529,834 л. *** на стойност 309 812,65 лв. с ДДС
и фактура № *** за 100 000 л. *** на стойност 200 400 лв. с ДДС, платено с
платежни нареждания от 17.05.2010 г. и от 06.05.2010 г. За закупеното дизелово
гориво от доставчика „Д. 81” ЕООД ответникът твърди да са издадени фактури с № ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***, № *** г., № ***г. и № ***. Признава наличието на договорни отношения между „Кибела БГ” ЕООД и
ищеца „ОМВ България” ООД, като твърди, че на 08.01.2010 г. е внесъл банков
депозит в размер на 18 000 лв. за обезпечаване на задълженията на
дружеството за заплащане на доставките чрез карти с рутекс функция. Не оспорва и
наличието на твърдяния да е сключен договор между него и „Кибела БГ” ЕООД,
както и че по сигнал на ищеца е образувано ДП № *** г. на ПИП при ОД на МВР - ***,
като на 30.06.2010 г. и на 02.07.2010 г. от базата му в ***, са били иззети
движими вещи, собственост на ответника, както и цялото налично количество
дизелово гориво в размер на общо 162 736 л., за което е съставен протокол
за претърсване и изземване. Посоченото досъдебно производство № ***г. на ОД на
МВР - *** твърди да е образувано по жалба на „ОМВ България” ООД срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а впоследствие и
по чл. 253 от НК с обвиняем Б. Б. Л. - изпълняващ длъжността „управител” на
ответното дружество към онзи момент. Сочи, че с Постановления от 11.11.2011 г.
и от 13.12.2011 г. по пр.пр.№ ***г. ОП - *** е „върнала” на настоящия ищец общо
162 736 л. дизелово гориво с мотив, че „ОМВ България” ООД не само, че е
легитимен собственик на инкриминираното количество дизелово гориво, но се явява
и пострадало дружество от неправомерните престъпни действия на Б. Б. Л.”, като
в последствие досъдебното производство е прекратено от Прокуратурата. Ответникът
възразява, че правото на собственост върху процесното дизелово гориво е
безспорно установено от разследващите органи в хода на ДП, както и срещу
използвания от ищеца термин „изтеглено” гориво, тъй като от писмените
доказателства се установява, че това гориво е заредено в бензиностанция и
закупено. Твърди, че според т. 3 от Общите условия, ОМВ-картата дава право на
клиента да „закупува стоки и да ползва услуги без плащане в наличност към
момента на доставката …”, т.е. доставката се счита за извършена в момента, в
който клиентът извърши зареждане на гориво, а действията по фактуриране и
плащането му са последващи и само документират извършената доставка. Твърди, че
не оспорва обстоятелството, че „ОМВ България” ООД е фактурирал на „Кибела БГ”
ЕООД извършените доставки на гориво чрез картите с рутекс функция, с което на
практика признава наличието на реално осъществени доставки. Този факт се
потвърждава и от извършената ревизия на последното дружество за периода
01.01.2010 г. - 30.06.2010 г., като видно от Ревизионния доклад органът по
приходите не е установил различия в декларираните данни от двете дружества във
връзка с доставките през този период, поради което е приел същите за реално
извършени. Тъй като в случая се касае за родово определени вещи, то съгласно
чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността им се прехвърля когато бъдат предадени на
купувача. Липсата на плащане от страна на „Кибела БГ” ЕООД към „ОМВ България”
ООД по тези доставки е ирелевантен на спора за собственост на горивото и по
никакъв начин не ангажира ответното дружество. Освен това ответникът твърди, че
не може да се установи идентичност на горивото, което той е зареждал от
бензиностанциите на ищеца с ОМВ-карти, и иззетото по ДП дизелово гориво от
базата на ответника в ***, тъй като горивото е било транспортирано до тази база
и там се е съхранявало в цистерни, като е било смесено с горивото, закупувано и
от др. доставчици, например по посочените фактури от „Д. 81” ЕООД, като от
закупуване и транспортиране на горивото с ОМВ-карти през периода 01.04.2010 г.
- 05.04.2010 г. до изземването му по образуваното досъдебно производство на
30.06.2010 г. и на 02.07.2010 г., освен други доставки са извършвани и продажби
на клиенти на ответника. Настоява съдът да отхвърли предявения иск за
собственост на посоченото количество дизелово гориво като недоказан и
неоснователен и да му присъди разноски. Прави
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ищеца.
Ответникът - Прокуратурата на
Република България с адрес гр. София, бул. Витоша 2, чрез *** Т. Г., в
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор вх.№
1792/19.01.2017 г., в който заявява, че искът е недопустим, поради липса на
пасивна процесуално-правна легитимация, и моли производството по отношение на
него да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК. Твърди, че никога не е
оспорвал правото на собственост на ищеца по отношение на процесното дизелово
гориво, не е заявявал самостоятелни права върху него и не е смущавал
упражняването на фактическа власт от страна на ищеца върху това гориво, поради
което счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения положителен
установителен иск за собственост. В случай, че съдът намери иска за допустим,
настоява да го отхвърли като неоснователен, като му присъди разноски; прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след преценка на
отправените искания и възражения на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Предявеният установителен иск
за собственост е процесуално допустим, тъй като първият ответник „Кредит актив“
ЕООД оспорва правото на собственост на ищеца и така го смущава, поради което и
за същия е налице правен интерес това право на собственост да бъде съдебно
признато. Ответник Прокуратура на Република България е ищец по гр.д. №
56 430/2016г. по описа на СРС, 142 състав, производството по което спряно
до приключване на производството по иска по чл. 49 ЗЗД, ответник, по който е
ищеца в настоящото производство. Предмет на спряното производство е регресна
парична претенция за сумата от 5100 лв., представляваща част от равностойността
на върнатото на „ОМВ България“ ООД дизелово гориво, чиято собственост се оспорва
пред настоящия съд. Казаното до тук и за да се преодолее евентуална възможност
„ОМВ България“ ООД да отговаря по
предявения срещу нея иск обосновава правен интерес от настоящия установителен
иск и срещу посочения ответник.
По основателността на
предявения иск:
Ищецът твърди, че е придобил
собствеността върху процесното количество гориво по силата на договори за
покупко – продажба, сключени с ПЕТРОМ С.А. със седалище и дарес на управление
Букурещ, 239 Калеа Доробантилов, сектор 1, 010567, Румъния, съгласно чл.14, от
който същия влиза в сила на 01.01.2010г. и е за срок до 15.01.2011г. – л.283;
договор за продажба на гориво от 01.06.2009г. с доставчик „Нафтекс Петрол“ ЕООД
и споразумения към него от 28.01.2010г.; 15.06.2010г.; 18.06.2010г.;
30.06.2010г.; 30.07.2010г.; 09.08.2010г.; 01.06.2009г.; 14.09.2010г.;
07.12.2010г. и 14.01.11г. - л.301 – 323
и общи условия за продажба и доставка на ОМВ Рифайнинг енд маркетинг ГМБХ към
01.04.2009г. – л. 323. За доставените горива ищецът сочи, че е платил и цена,
за което е съставени и подписани от двете страни по доставката фактури;
изготвени са и приемо – предавателни протоколи и нарядни листове за
разтоварване от превозвача на дизеловото гориво по обекти, изрично посочени в
същите, които съвпадат, с тези, на които ответника е заредил и спорното
количество гориво. Всъщност твърдяните от ищеца доставки са предмет на
изследване и на приетата от съда и без възражения от страните ССчЕ на в.л. В.Т.,
заключението по която потвърждава
извършените доставки от трети лица по посочените фактури на бензиностанции на
ищеца, конкретните обекти, дати и количества. Доколкото от ответника „Кредит
актив“ ЕООД не спори, че е заредил процесното гориво именно от обект/ти на
ищеца и предвид представените писмени доказателства, коментирани по – горе,
следва да се приеме, че към датата на зареждане от ответника, коментираното
гориво е било собственост на ищеца. Всъщност това обстоятелство не е спорно
между страните, като спорът е концентриран досежно това придобил ли е „Кредит
актив“ ЕООД собствеността върху зареденото от него дизелово гориво от обекти на
ищеца.
Формално притежанието на
вещни права върху тази безспорно родова вещ зависи от това е или не е сключен
договор за покупко – продажба за дадено количество и е или не е налице
предаване на същата от продавача на купувача с оглед разпоредбата на чл. 24,
ал.2 ЗЗД.
С
Договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция, сключен на
07.01.2010 г., „ОМВ България” ООД, заедно с „ОМВ Интернешънъл Сървисиз ГмбХ”,
като издател на картата, е предоставил на „Кибела БГ” ЕООД, като клиент, карти
с рутекс функция с кредитен лимит от 18 000 лв., която сума клиентът внася
еднократно като депозит, а при достигане на определени количества заредени
горива се ползват преференциални цени - отстъпка. С договора са заявени месечни
нужди от бензини - 1 500 л., от дизел - 8 500 л. и от газ - 400 л.,
като според Общите условия за издаване и ползване на ОМВ Карти с РУТЕКС
функция, картите дават право на клиента да купува стоки и да ползва услуги от
обектите на „ОМВ България” ООД без да ги заплаща в наличност към момента на продажбата.
В същите тези общи условия към сключения договор и конкретно в чл.5.3 /б/ от тях
се предвижда, че регистрирането на безналично плащане с ОМВ картата от
автоматизираната система РУТЕКС означава, че ОМВ Картата, към която реферира
регистрацията, е била предявена за
плащане, същата е валидна, въведен е правилен ПИН и стоките и услугите, описани
в регистрацията са получени от Клиента или лице, което е оправомощено от
Клиента.
На
31.03.2010 г. между „Кибела БГ” ЕООД, като доставчик –продавач, и „Кредит
Актив” ЕООД, като получател - купувач, е сключен договор за доставка на течни
горива, въз основа на който доставчикът се задължава да достави, а купувачът да
приеме и заплати течни горива, които последния ще зарежда сам на бензиностанции
на „ОМВ България” с предоставени от продавача карти за зареждане с отложено
плащане (рутекс функция), като количеството е оставено на преценка и съобразно нуждите
на купувача. С предоставените карти е било извършено зареждане на дизелово
гориво, за което са издадени 2 бр. фактури - фактура № *** за 100 000 л. „***”
на обща стойност 200 400 лв. и фактура № *** за 147 529 л. „***” на
обща стойност 309 812,65 лв., които получателят „Кредит Актив” ЕООД е
заплатил по банков път на доставчика „Кибела БГ” ЕООД съответно на 06.04.2010
г. и на 17.05.2010 г. Посочените количества са установени и от приетата от съда
и без резерви от страните ССчЕ на в.л. В. Т., а същите не са и спорни между
страните.
Коментираният
договор за доставка е оспорен от ищеца с твърдения за това, че същия не е
договор за покупко – продажба, тъй като не съдържа необходимите елементи на
такъв, част от неговото задължително съдържание; евентуално, че е с
недостоверна дата и затова съставен за нуждите на протеклото наказателно
производство и най – сетне нищожен като такъв, сключен в противоречие с добрите
нрави, тъй като със сключването му се цели увреждане на ищеца – получаване на
стока, цената, на която няма да се заплати или сключен при нарушение принципа
на еквивалетност на престациите. За да се даде отговор на наведените
възражения, съдът счита, че следва да разгледа всяко едно от тях в заявената от
ищеца поредност и предвид факта, че възражението за нищожност налага да се даде
първо отговор за характера на сключения договор.
Съгласно
чл. 8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, с което се цели да
се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Той представлява
съвпадение на две насрещни волеизявления насочени към пораждане на права или
задължения между страните, респ. към тяхното изменяване или прекратяване. С
договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу насрещното задължение на
купувача да заплати уговорената цена. Оспореният договор за доставка от
31.03.2010г. всъщност разкрива елементите на договор за покупко – продажба, за
който ЗЗД и ТЗ не предвижда специална форма. Вярно е, че цената в сключения
договор не е определена, но тя е определяема и е поставена в зависимост от
моментната цена на петрола – вж. чл.7, което е достатъчно да се приеме, че е
постигнато съгласие между страните и по този елемент от продажбеното
правоотношение. По същия начин следва да се коментира и предмета на договора –
това са течни горива, които купувача сам ще зарежда в бензиностанции на ищеца с
предоставените му карти за зареждане с отложено плащане, а количеството е
предоставено на преценка и съобразно нуждите на купувача – вж. чл.1-2. Изводът
е, че противно на твърденията на ищеца коментираният договор за доставка
съдържа всички необходими елементи, за да се приеме за осъществен фактическия
състав по сключване на договор за продажба.
По отношение възражението на ищеца, че
сключения на 31.03.2010г. договор е без достоверна дата и сключен единствено за
целите на образуваното наказателно производство, съдът взе предвид следното:
Доказателства за датата, на която е образувано наказателното производство не са
ангажирани от ищеца, но е логично същото да следва извършените и оспорени от
него зареждания на гориво от собствените му, осъществени в периода 01.04.2010г.
– 05.04.2010г. или няма как да се приеме, че договора от 31.03.2010г. е
съставен за нуждите на проведеното, впоследствие наказателно преследване. С решение по гр. дело № 176/2010 г. на ВКС,
второ г. о., постановено по реда на чл. 291 ГПК е даден отговор на въпроса за "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК. Това е лице, което не участва в
съставянето на документа, но черпи права от лицето, подписало документа и
правата, които черпи могат за възникват само при условие, че датата на
възникването им предхожда датата на документа, затова неговото антидатиране
може да го увреди. В конкретният случай правото на собственост ищецът твърди да
притежава въз основа на сключени от него договори за доставка на гориво,
правата, по които са възникнали преди датата на оспорения договор и тези права
не се черпят от някои от подписалите договора от 31.03.2010г. страни. В този
смисъл и ищеца не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и договора за доставка
като частен документ съставлява доказателства за посочената в него дата на
сключването му.
Най –
сетне следва да се разгледа и наведеното възражение за нищожност на договора от
31.03.2010г., което ищеца свързва със сключването му в нарушение на добрите
нрави или поради нееквивалентност на насрещните престации. Принципът на автономия на волята на страните
предоставя възможност за договарящите да определят конкретни параметри на
отношенията помежду си в процеса на размяна на блага, сключвайки съответните
сделки за това. Вярно е, че сочената възможност е лимитивно ограничена от
императивни забрани. Същите ограничават свободата на договаряне и водят като
последица при неспазването им нищожност на противоречащата им уговорка. Само
при констатирано противоречие между договора и правна норма, която защитава
добрите нрави, може да се стигне до нищожност, например хипотезата на чл.226,
ал.3 ЗЗД. В конкретния случай с договора за доставка
от 31.03.2010г. цената за доставените течни горива е определяема и същата е
поставена в зависимост от моментната цена на стоката – вж. чл.7, като страните
изрично са предвидили плащането й да бъде сторено в брой или по сметка,
посочена в издадената фактура и срок, указан в същата. С издадените фактура № ****
и фактура № **** цената е не само определена между страните, а и платена на
17.05.2010г. и на 06.04.2010г., като е заверена сметката на кредитора. Казаното
до тук напълно изключва основателността на аргументите на ищеца, с които
последния свързва твърденията за нищожност на договора за покупко – продажба,
поради накърняване на добрите нрави и конкретно липса на плащане на цената по
същия. Следва да се има предвид също и обстоятелство, че в условията на пазарна
икономика продажната цена е функция на търсенето и предлагането и определянето
й в размер „в зависимост от моментната цена на петрола“ в никакъв случай не
представлява отклонение от добрите нрави, нито сочи на нееквивалентност на
престациите. За пълнота на изложението ще се посочи, че съдът не коментира
показанията на свидетели, разпитани в хода на проведеното наказателно
производство, така както ищеца е сторил в представените писмени бележки, тъй
като тези гласни доказателствени средства не са събрани в хода на настоящото
производство, поради което и е недопустимо да бъдат ценени.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че собствеността по отношение на спорното
количество гориво е преминала с предаването т.е. със зареждането на същото това
гориво по силата на сключения договор за покупко – продажба, доставчик по който
е клиент на ищеца по договора от 07.01.2010г. т.е. настъпил е вещно –
прехвърлителния ефект на сделката. Вярно е, че съгласно чл. 5.4 от общите
условия към договора от 07.01.2010г. е предвидена възможност за ОМВ и ОИС
писмено да одобрява употребата на картата от правоприемник на клиента, за което
правоприемство издателя на картата следва да бъде уведомен, но същевременно не
е уговорена конкретна последица от това неуведомяване. Казаното съпоставено с
факта, че използваната карта/ти е/са приета/ти и е регистрирано безналичното
плащане, то при условията на чл.5.3 б.б от същите общи условия следва да се
приемат за настъпили последиците на регистрираното безналично плащане, а именно
– картата е била предявена за плащане, валидна е, въведен е правилен ПИН и
стоките и услугите, описани в регистрацията са получени от клиента или лице,
оправомощено от него. За ищецът остава възможността да търси цената на
продаденото гориво, като съгласно чл. 5.3, б.е клиентът „КИБЕЛА БГ“ ЕООД отговаря
за всички вземания възникнали, вследствие употребата на ОМВ Картата.
Допълнителен
аргумент за неоснователност на предявения иск е и обстоятелството, че „Кредит
Актив” ЕООД е закупувал дизелово гориво и от доставчика „Д. 81” ЕООД по
следните фактури, приложени на л.418 - л.449 и конкретно фактура № ***г. за
50 000 л. дизел; по фактура № *** г. за 58 000 л. дизел; по фактура №
*** г. за 2 409,30 л. дизел; фактура № *** г. за 2 409,30 л. дизел;
фактура № *** г. за 59 798 л. дизел; фактура № *** г. за 59 884 л.
дизел; фактура № *** г. за 59 972 л. дизел, и фактура № *** г. за
59 972 л. дизел. Няма спор, че закупеното от ищеца количество гориво и от
третото лице „Д. 81“ ЕООД е било съхранявано в цистерни в обект, находящ се в ***,
стопанисван от дружеството ответник. Именно невъзможността да се
индивидуализира по безспорен начин количеството гориво, иззето в хода на
наказателното производство с това, което е заредено от обекти на ищеца е било
основание наблюдаващия прокурор да откаже връщането на това веществено
доказателство.
В хода
на настоящото производство ищецът и за установяване на оспорената идентичност
ангажира гласни доказателства и СТЕ, прочитът на които налага извод за
установени принципни разрешения, но не и конкретни данни, релевантни за
повдигнатия за разрешаване спор. Така разпитаният свидетел И. М., чиито
показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК, предвид данните за служебната
му зависимост с ищеца, сочи, че от *** работи в *** на позиция ***, на която
длъжност е полагал труд и през 2010г. Свидетелят твърди, че през 2010г. е имало
проблем при адитивирането на дизеловите горива, които са се изразявали в
неточно изпълнение на разпорежданията за прилагане на рецепта в посока
намаляване на адитива, което се правило от *** на транспортната фирма. Св. М.
сочи, че адитива е уникален за съответното гориво и по правило не би трябвало
да се ползва от друга верига т.е. той е гаранция за произход.
В
аналогичен смисъл са и изнесените от в.л. *** В.Т. данни в изготвената от
същата СТЕ. Така към 2010г. експерта сочи, че смесването на горивата
/адитивирането/ се е извършвало приоритетно от транспортните фирми – превозвачи
към момента на доставката към получателя, съобразно зададената от ***
пропорция. Експертът е посочил минималните нива при адитивирането на дизелови
горива към 2010г., предлагани от ищеца и е уточнил, че при смесване на различни
видове дизелови горива се получава смес със съдържание на добавката различна от
тази на изходните продукти, като изменението е функция на количеството в
изходното гориво и процентното съотношение на смесваните изходни горива. В.л. Т.
е категорична, че наличието на вода в горивото и/или в съдовете, в които се
извършва смесването ще доведе до промяна на концентрацията на адитивното
вещество, както и че при недобро съхранение на горивото е възможно да се
промени количеството на адитива в изследваната проба. Посочените принципни
съждения и познания по никакъв начин не обосновават твърдението на ищеца за
идетничност на веща, с уточнението, че същото би имало по – съществено значение
само при констатирана от съда основателност на предявения иск. Затова и същите
се коментират единствено за пълнота на изложението.
Изводът
е, че предявеният иск за собственост на процесното количество гориво е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците се дължат
разноски, които съгласно представените списъци на разноските, съдът констатира
за „КРЕДИТ АКТИВ“ ООД да са в размер на 9000 лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат, а за Прокуратура на Република България в размер на
450 лв., представляващо юристконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, за които суми следва да се ангажира отговорността
на ищеца.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОМВ България” ООД, ЕИК
*********, представлявано от управител П. В. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8 иск да бъде признато за
установено по отношение на „Кредит Актив” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Георги Икономов 77, ЕИК ********* и Прокуратурата
на Република България с адрес гр. София, бул. Витоша 2, че „ОМВ България” ООД е
собственик на 162 736 л. дизелово гориво на обща стойност 340 118,24
лв. с ДДС, придобито на основание правни сделки с „Петром С.А. - Румъния”,
„Нафтекс Петрол” ЕООД, ЕИК 12190444, и „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг” ГМБХ -
Виена, което представлява част от общо изтегленото от ответника „Кредит Актив”
ЕООД през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. дизелово гориво в размер на 350 499,84
л. на обща стойност 732 789 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
„ОМВ
България” ООД, ЕИК *********, представлявано от управител П.В. със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8 да заплати на „Кредит
Актив” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Георги Икономов
77, ЕИК
********* сума в размер на 9000 лв., представляваща направени разноски по
заплащане възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА
„ОМВ
България” ООД, ЕИК *********, представлявано от управител П. В. със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8 да заплати на Прокуратурата
на Република България с адрес гр. София, бул. Витоша 2 сумата от 450 лв.,
представляваща определено възнаграждение на процесуалния представител на
Прокуратура на Република България.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: