Р Е Ш Е Н И Е №638
град Бургас, 19.06.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
четвърти състав, на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретаря Стоянка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 653 по
описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40 от ЗДОИ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от А.Х.А. против отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо
изх.№3546/28.03.2023г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Жалбоподателят иска отказът да
бъде отменен, а ответникът да бъде задължен да му предостави поисканата
информация.
В съдебно заседание, поддържа
жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Г.,
намира оспорването за неоснователно. Според него, възможността за ползване на
хипотезите по ЗДОИ за предоставяне на обществена информация е само дотолкова,
доколкото не е предвиден специален ред, какъвто в случая досежно въпроса за
предоставяне на информация за лишени от свобода е предвиден в Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража. Счита, че както ЗДОИ, така
и ЗИНЗС коментират възможност за предоставяне на информация, а видно както от
молбата, така и отговора, който е посочен, молителят търси снабдяване със
документация и то анблок посочена такава, налична в някакъв пакет от
информация, в случая затворническо досие. Не е предвидено по нито един от двата
закона представяне на такава информация. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за жалбата за
допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването- адресат
на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 23.03.2023г. А.Х.А. подал до
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ молба вх.№М-285. На осн. чл.4, ал.1
от ЗДОИ поискал да му бъдат предоставени документите, налични в личното му
затворническо досие на хартиен носител на адреса на Затвора гр.Бургас. Посочил,
че същите са важни и относими за него и чрез тях желае да се запознае и формира
мнение относно процеса на изтърпяване на присъдата.
На 28.03.2023г. старши комисар Ц.Ц.,
действащ като главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по
силата на Заповед № Л-1210/27.03.2023г. изпратил до началника на Затвора гр.Бургас писмо изх.
№ 3546.
В писмото посочил, че същото е
свързано с исканията, отправени от А.Х.А. с молба вх.№М-285/23.03.2023г.
Отказал да предостави достъп до
информацията, съдържаща се в личното затворническо досие на А., като се позовал
на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ,
според която законът се прилага тогава, когато в друг закон не е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация.
В случая, според него, исканата
информация би могла да бъде получена по реда на чл.76, ал.1 от ЗИНЗС.
Издателят на писмото указал на
адресата му да разясни на лишения от
свобода, че документацията, която желае да му бъде предоставена на хартиен
носител е само за служебно ползване от служителите, които са я изготвили и
ръководители във възходящ йерархичен ред.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до
обществена информация и в предвидената от закона писмена форма.
Задължени субекти по чл.3, ал.1
от ЗДОИ са „органите“, т.е. държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България, които създават или
съхраняват обществената информация, определена в чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
Разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДОИ предвижда, че органите или изрично определени
от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на
достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за
своето решение.
Съгласно разпоредбата чл.12, ал.2
от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно
чл.13, ал.2, т.1 от ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност
на главната дирекция и териториалните и́ служби. Аналогично е съдържанието
и на чл.5 от ППЗИНЗС съгласно която норма главният директор осъществява прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби и представлява главната дирекция и териториалните служби.
При осъществяване на своите функции главният директор се подпомага от заместник
главни директори. Функциите на главния директор при негово отсъствие се
изпълняват от заместник главен директор въз основа на писмена заповед за всеки
конкретен случай. Следователно, Главният директор на ГД“ИН“ е орган по смисъла
на чл.3, ал.1 от ЗДОИ и дължи произнасяне по заявления за достъп до информация.
В случая функциите на Главен директор на ГД“ИН“ са осъществявани от лице,
действащо при условията на заместване, съобразно Заповед № Л-1210/27.03.2023г.,
издадена от Главен директор на ГД“ИН“.
При издаване на оспорения акт не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Фактът, че този акт не е озаглавен
решение, както изисква нормата на чл.38 не предпоставя извод за съществено
нарушение, тъй като процесното писмо съдържа всички реквизити, изискуеми от
закона.
Обстоятелството, че в него не е
посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване не е препятствало
упражняването на правото на защита.
Административният орган се е
произнесъл в срока по чл. 28, ал.2 от ЗДОИ. Актът е бил съобщен на молителя.
Материалният закон е приложен
правилно.
По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена
информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена
информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или
нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може
да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
В случая
информацията, чието предоставяне е било отказано няма характер на обществена
информация, защото тя не е свързана с обществения живот в Република
България и с дейността на задължен по закона субект.
А.Х.А. е поискал достъп до
сведения, които касаят лично него. Нещо повече, самият молител е посочил
изрично, че желае да си състави мнение относно процеса на изтърпяване на
присъдата. Поради това исканата информация не може да бъде определена като
обществена по см. на закона.
Правилно, в оспореното писмо е
посочено, че желаната информация може да бъде получена на осн. чл.76, ал.1 от ЗИНЗС от съответната администрация. Нормата предвижда възможност лишените от
свобода да получат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата;
размера на изтърпяната част на наказанието; възможностите за облекчаване
условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно
предсрочно освобождаване.
Именно поради това е налице и
друго основание за постановяване на отказа, тъй като ЗДОИ е приложим само при
липса на друг закон, предвиждащ специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация.
Поради
изложеното, като е отказал да предостави
поисканата информация главният директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ правилно е
приложил материалния закон.
Оспорването за неоснователно и
следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора на
ответника следва да се присъдят своевременно поисканите разноски, които съдът
определя в размер на 100лв. за възнаграждение на юрисконсулт.
Предвид горното и на основание
чл. 172 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.А. против отказ
за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№3546/28.03.2023г.
на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ОСЪЖДА А.Х.А. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: