О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
425
03.12.2019
г., гр. КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 03.12.2019 г., в
закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧЕНКОВ
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 501 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по кумулативно съединени искове за по чл. 344, ал. 1 от КТ – за
признаване на уволнение за незаконно и съответно неговата отмяна, по чл. 344,
ал. 2 от КТ – ищецът да бъде възстановен на работа; по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – за заплащане на частично сумата от 1 250 лева от общо 20 000
лева – обезщетение по чл. 228, във вр. с чл. 225, ал.
1, и 2 от КТ, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, считано от деня
на уволнението,през който период ищецът е останал без работа, евентуално
работил по смисъла на чл.225, ал. 2 от КТ, както и ответникът да плати на ищеца
разликата между минималното трудово възнаграждение по ставките на К. Белгия,
което би получил ищеца за престирания от него труд в
К Белгия през процесния
период от 22.09.2017 г. до 07.05.2019 г. и трудовото възнаграждение, което му е
платил ответника за този период, която разлика ищецът счита, че е в размер на
75 864 лева, като моли този иск да
се счита за частично предявен в размер на 1 250 лева. Претендират се
разноските.
Съдът
намира за предявените искове допустими и
тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към
постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за
доклад и да се произнесе по доказателствените
искания, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.01. 2020
г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на страните проекта
за доклад, както следва :
Ищец е С.М.П. ***, а ответник – дружество „Тюлю“ ЕООД, представлявано от управителя М.К.,***. Ищецът
твърди, че на 22.09.2017 г. подписали трудов договор, за периода 29.09.2017 г.
до 29.03.2018 г., по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да
изпълнява длъжността шофьор на камион за международен транспорт, ІІ кат. труд,
а ответникът се задължил да заплаща на работника основно трудово възнаграждение
в размер на 414.00 лева на месеца, при осем часов работен ден, с работно място
гр. Антверпен, Кралство Белгия и шофьорите тръгвали от там и се прибирали също
там – в гаража в гр. Антверпен. Твърди се, че условията на труд били лоши. Тъй като почти постоянно били на
път им се събирал изключително много извънреден и нощен труд, който никога не
се отчитал и заплащал. Ответникът бил командировал ищеца в К. Белгия през
периодите: 29.9.17
-10.1.18 / 104 календарни дни/ , 9.2.18- 30.7.18 / 171 календарни дни/, 4.9.18 - 22.12.18 г. / 110 календарни дни/, 21.1.19 - 4.5.19 г. / 104 календарни дни/. След му
последното завръщане ищецът спрял да получава обаждане от ответника за нови
курсове и от справка в ТД на НАП - Шумен ищецът установил , че ответникът е
прекратил трудовият му договор от дата 07.05.2019 г, като е декларирал като основание за прекратяването му изтичане срока
на срочен трудов договор по чл. 68, aл. 1, т.
1 KT. За отработените 3 работни дни през месец май 2019 г., в това число и официалният
празник 01.05.2019 г., ответникът не платил на ищеца нищо от дължимите му суми. Бил
декларирал пред НАП, че ищецът не бил работил нито час.
Минималната ставка на час в К. Белгия за престараният
от ищеца труд била по 11.65 евро на час и по
нея и според отработените от ищеца часове , той би следвало да получи от
ответника следните трудови месечни възнаграждения:
-За
месец май 2019 г. ответникът декларирал в НАП ,
че ищецът е отработил 0 часа, а според извлечението от
картата на водач на ищеца, е отработил общо 26,24 часа. Т.е
ответникът бил укрил и не платил на
ищеца 26,24 часа труд по 11,65 евро на час = 305,50 евро по фиксинга на БНБ от 1.95583 лева, възлизащо на 597,51
лева.;
- За месец април 2019 г. ответникът
декларирал в НАП , че ищецът е отработил 160 часа, за които му е начислил брутно възнаграждение от 563,36 лв., а според извлечението от
картата на водач на ищеца, последният бил отработил общо 285,08 часа по 11,65 евро на час - 3321,18 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ т 6495,66 лв. - 563,36 /брутно трудово възнаграждение/ =
5932.30 лв. остатък за доплащане.
- За месец март 2019 г. ответникът
декларирал в НАП , че ищецът е отработил 160 часа, за които му бил начислил брутно възнаграждение 563,36 лева , а според извлечението от
картата на водач на ищеца , бил отработил общо 275,43 часа. по 11,65 евро на час 3208,76 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ 6275,79 лв - 56336 /брутно трудово възнаграждение/ - 5712.43 лв. остатък за доплащане.
-
За месец февруари 2019 г. ответникът
декларирал в НАП, че ищецът е отработил 160 часа, за които му начислил брутно възнаграждение 563.36 лв. , а според извлечението от
картата на водач на ищец, същият бил отработил общо 25935 часа по 11,65 евро на час = 3021,43 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ = 5909.40 лева – 563.36 /брутно трудово възнаграждение/ =
5346.03 лв. остатък за доплащане.
- За месец
януари 2019 г. ответникът декларирал в НАП ,
че ищецът е отработил 72 часа, за които му е
начислил брутно възнаграждение 230,46 лв., а според
извлечението от картата на водач на ищеца , последният е отработил общо 115.04 часа по 11.65
евро на час или 1 340 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ = 2621.23 лева - 230,46 /брутно трудово възнаграждение/ =
2390.77 лв. остатък за доплащане.
- За месец декември 2018 г. ответникът декларирал в НАП,
че ищецът е отработил 120 часа, за които му е начислил брутно възнаграждение
427,55 лв., а според извлечението от картата на водач на ищеца , последният е отработил
общо 215,23 часа по 11,65 евро на час = 2507,43 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ = 4904,11 лв - 427,55 /брутно трудово възнаграждение/ = 4476.56 лв. остатък за доплащане.
- За месец
ноември 2018 г. ответникът декларирал в НАП ,
че ищецът е отработил 176 часа, за които му е начислил брутно възнаграждение
513,06 лв., а според извлечението от картата на водач на ищеца, последният е отработил
общо 283,42 часа по 11,65 евро на час = 3301,84 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ = 6457,84 лв - 513,06 /брутно трудово възнаграждение/ = 5944.78 лв. остатък за доплащане.
- За месец октомври 2018 г. ответникът декларирал в НАП,
че ищецът е отработил 184 часа, за които му е начислил брутно възнаграждение
513,06 лв., а според извлечението от картата на водач на ищеца , последният е отработил
общо 317,39 часа по 11,65 евро на час - 3697,59 евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ = 7231.86 лева - 513,06 /брутно трудово възнаграждение/ =
6718.80 лв. остатък за доплащане.
-За месец септември 2018 г. ответникът декларирал в
НАП, че ищецът е отработил 144 часа, за които му е начислил брутно
възнаграждение 513,06 лв., а според извлечението от картата на водач на ищеца
, последният е отработил общо 274,41
часа по 11,65 евро на час - 3196,88
евро по 1.95583 / фиксинг на БНБ/ =
6260,44 лева - 513,06 /брутно трудово възнаграждение/ = 574738 лв. остатък за
доплащане.
Описаните часове престаран труд
от ищеца били снети от информацията от картата му на водач, съхраняваща
информация за около 12 месеца. Записът на всеки нов месец, изтривал
информацията за последния такъв, тъй като капацитета на картите е да записва
информация за
около 12 месеца. Доколкото за всеки от единадесетте месеца за периода октомври 2017 г. до август 2018 г. такава информация няма в
картата на водача, тъй като е изтрита / но я имало в тахографа
на камиона. Твърди се от страна на ищеца, че е престарал труд по 200 часа
месечно за всеки от месеците през гореописания период.
Моли съда да признаете уволнението
за незаконно и го отмените на основание чл. 344, ал. 1 КТ; да постанови
възстановяването на ищеца на предишната му работа на основание чл. 344, ал. 2 КТ ; да осъди на основание чл. 344, ал. 1 , т. 3 КТ ответника да плата на ищеца
частично сумата от 1250 лв. , от общо 20 000 лева , като обезщетение по чл. 228 във вр. с
чл. 225. ал. 1 и 2 КТ в размер на на процесното уволнение /7.5.19 г. - 7.11.19 г. , през който период ищецът е останал без работа
поради уволнението , евентуално е работил на по нископлатена работа по см. на
чл. 225, ал. 2 КТ; да осъди ответника да плати на ищеца разликата между минималното
трудово възнаграждение по ставките на К. Белгия, което би получил ищеца за
престараният от него труд в К. Белгия през процесния
период 22.09.2017 г. - 7.5.19 г. от една страна и трудовото възнаграждение ,
което му е
платил ответника за този период, която разлика според ищеца е в размер на 75864
лева, като моли този иск да се счита частично предявен в размер на 1250 лева.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска за отмяна на уволнението,
то да осъди ответника да плати на ищеца 1250 лв., от общо 6495,66 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ в
размер на минималното брутно трудово възнаграждение по ставките на К. Белгия,
евентуално в размер на 563,36 лв. - последното брутно трудово възнаграждение на
ищеца.
Претендира деловодните разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение , както и законната лихва върху всички присъдени
суми , считано от предявяването на този иск до окончателното им плащане.
Сочат
се доказателствени искания ответникът да се яви в
с.з. и да отговори на поставени от ищцова страна
въпроси; за
представяне на писмени доказателства, както и за съдебни експертизи, с
конкретни въпроси. Заявява се претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал писмен отговор, в който предявените
искове се оспорват, счита исковата молба за нередовна; че уволнението на ищеца
било като наложено най-тежкото дисциплинарно наказание; оспорват се описаните
обстоятелства за командироване на ищеца, за полагане на извънреден труд, че
редовно не е изпълнявал трудовите му задължения, че не нарушавал трудовата
дисциплина – не се бил явил два дни на работа, отказвал да получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и пр. Твърди, че ищецът не е стоял
шест месеца без работа, напротив бил работил и при други работодатели, че не са
налице предпоставки за присъждане на сумите; противопоставя се на доказателствените искания на ищеца. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, претендира разноски. Сочи доказателствени искания за разпит на свидетели, за служебна
информация от НОИ и НАП за процесния период относно
полагания труд от ищеца относно облагаемия му и осигурителния му доход.
Представя писмени доказателства.
Съдът указва на
основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК на страните, че от страна на ответника
не се признава нито едно от обстоятелствата, на които се основават предявените
искове.
Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца,
че носи тежестта да докаже твърденията по всички пунктове от исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА управителя на ответното дружество„Тюлю“ ЕООД М.К. да се яви в съдебно заседание, за да
отговори на поставените от ищеца в
исковата молба въпроси; да представи трудовото досие на ищеца; заверени преписи
от документацията, която е подавал в НАП във връзка с трудовото правоотношение
с ищеца.
ДОПУСКА да се разпитат по искане на ответника като свидетели две лица, при условията на
довеждане.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства.
По искането за назначаване на съдебнотехническа
и съдебноикономическа експертиза съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание и ще формулира въпросите след прилагане
на изисканите доказателства.
УКАЗВА на страните да положат усилия
за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътвам към медиация като способ за
доброволно уреждане на отношение.
Указвам на страните, че могат за ползват медиатори,
вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството
на правосъдието.
ПРЕПИС от отговора да се изпрати на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: