Р Е
Ш Е Н
И Е № ......
гр.К.,
…………… год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря..................Х. К...................................................................като
разгледа докладваното от
съдията.............................гр.дело №1266 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.12.2017г. в с.Ш., ул.“О.“ до
кръстовището с ул.“Г.С.“ било реализирано ПТП с участието на МПС „Ф. П.“ с
рег.№СТ****ВА, управлявано от И.М.М. и МПС „БМВ 520Д“, рег.№СТ****АН,
управлявано от Т.Р. Д.. Според представения Протокол за ПТП, съставен от
органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно
поведение на И.М.М., която поради движение с несъобразена скорост, губи контрол
над управлението на МПС-то, при което блъснала паркираното МПС „БМВ 520Д“ с
рег.№СТ****АН, след което блъснала и паркирания участник 3. МПС „Ф. П.“ с рег.
№СТ****ВА бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“
АД със застрахователна полица № BG/02/117001865763, която била валидна към
датата на събитието. В дружеството била заведена щета под №18***08484. След
направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на ***лв. на увредения автомобил МПС „БМВ 520Д“ с рег.№ СТ****АН. Видно от
протокола за ПТП И.М.М. напуснала мястото на ПТП. На основание чл.500 от КЗ
дружеството „Б. И.“ АД имало право да получи от него платеното застрахователно
обезщетение. С писмо уведомили ответника да заплати претендираната сума, но до
момента не била изплатена. За З. „Б.И.“ АД възниквал правния интерес от
предявяване на претенциите си по съдебен ред. С оглед на изложеното, моли съда,
да осъди ответника да заплати сума в размер на ***лв., представляваща
изплатеното от З. „Б.И.“ АД застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни
разноски в размер на*** лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.
Претендира и законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение в размер на ***лв. за периода от 20.09.2018г. до 10.09.2019г.датата
на завеждането на настоящия иск. Претендира съдебни разноски.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва основателността на иска.
Твърди, че не отговаряло на истината, че на 23.12.2017г. в с.Ш., общ.К., ул.“О.“
до кръстовището с ул.“Г.С.“ е управлявала посочения в исковата молба лек
автомобил „Ф. П.“ с рег.№***ВА, че е напускала мястото на осъществено ПТП.
Твърди, че няма наложени наказания за
твърдените в иска обстоятелства.Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Съгласно приложения протокол за ПТП №1672287,съставен на 23.12.2017 г. в 02:00 часа от мл.И.пектор Г.Н.мл.авт. РУ-К. на ОД на ВМР –С., на 23.12.2017 г. в 00:20, в с.Ш., общ.К., ул.“О.“ до кръстовището с ул.“Г.С.“ часа водачът на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№СТ****ВА И.М. Б. поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното МПС при което блъска паркиралия лек автомобил „БМВ 520Д“, рег.№СТ****АН, който се привежда в движение от водача Т.Р. Д. и блъска паркирал участник- 3. В протокола е отразено, че водачът е напуснал ПТП и е съставен след посещение на място от полицейските органи.
Видно от уведомително писмо рег.№ЗМ4010/03.08.2020 г. на РУ-К. при ОД на МВР-С., по повод настъпилото ПТП на 23.12.2017 г. между л.а. Ф. П. с рег.№СТ****ВА и л.а. БМВ 520Д, рег.№СТ****АН съставеният срещу И.М.М., с ЕГН-********** АУАН №577034/23.12.2017 г. и издаденото НП №17-0284-003661/04.01.2018 г. са прекратени като за същото деяние е съставен АУАН №577258/16.02.2018 г. срещу Л.С.М., с ЕГН-********** и иЗ.аденото НП №18-0284-002009/14.08.2018 г., връчено му на 22.08.2018 г. и влязло в законна сила на 30.08.2018г.
От представеното наказателно постановление №18-0284-002009/14.08.2018 г. на ОД на МВР-С., влязлото в сила на 30.08.2018 г. е видно, че на Л.С.М., с ЕГН-********** са наложени: глоба в общ размер на *** лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.185, чл.179, ал.2, пр.1, чл.175, ал.1, т.5 от З.вП затова, че като водач на лек автомобил Ф. П. с рег.№СТ****ВА на 23.12.2017 г. в 00:20 часа в с.Ш., на кръстовище на ул.“Г.С.“ и ул.“О.“ е причинил ПТП, напуска местопроизшествието без да уведоми и изчака пристигането на „компетентната служба на МВР“.
От представената по делото комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско“ и „Злополука“ №0306Х0274836 от 17.02.2017г., се установява, че собственика на лек автомобил „БМВ 520Д“, рег.№СТ****АН Д.С.Д.е имал сключен договор за застраховка с ЗАД „А.“ АД с период на застрахователно покритие от 20.02.2017 г. до 19.02.2018 г.
Не е оспорено, че към 23.12.2017 г. лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№СТ****ВА е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица №BG/02/117001865763.
Като доказателства са приети заверени
копия на контролен талон №6130492, свидетелство за управление
на МПС на Т.Р. Джепков, уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско“
на МПС до ЗАД „А.“ от 28.12.2017г., опис на щетите по претенция №********423 от
28.12.2017г., 6 бр. калкулация – ремонт №0306-331-0/06.08.2018 г. на ЗАД „А.“
АД, възлагателно писмо и регрес по щета
№18***08484/ 16.04.2018 г. към ЗД „Б.И.“ АД. Приложено е заверено копие на фактура
№**********/28.12.2017 г. за заплатена сума за репатриране на катастрофирал
автомобил „БМВ 520Д“ с рег.0СТ****АН , за товарене и разтоварването му. С
преводно нареждане от 01.03.2018 г. ЗАД „А.“ АД С. е изплатило на собственика
на увредения автомобил Д.С.Д.сумата ***лв. по щета №********423.
От приложените заверени копия на преводно нареждане от 31.05.2018 г., ведно със списък на регресни вземания е видно, че ищецът е превел по сметка на ЗАД „А.“ АД по щета №********423 сумата ***лв. С регресна покана изх.№ОК-686426/20.09.2018 г., връчена на ответника, ищецът я уведомил, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на ***лв. заедно с ликвидационните разноски и поканил в пет дневен срок от получаване на писмото да изплати сумата по посочена банкова сметка.
***еска експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението между механизма на настъпване на ПТП, описан в протокола за ПТП и щетите върху л.а. БМВ 520Д рег.№СТ****АН е налице причинно-следствена връзка. Нанесените щети на л.а. БМВ 520Д рег.№СТ****АН към 23.12.2017 г. по средни пазарни цени към датата на ПТП възлизат на *** лв. Според поясненията на в.л. в с.з. щетата в случая е тотална, предвид пазарната стойност на автомобила към този момент. С изключение на задна броня, задно осветително ляво тяло и някои други части по окачването пр. биалетки, останалите части като ауспух, PDF филтър, заден ляв калник, под на багажника, нямат алтернативи и трябва да се използват оригинални части, затова и сумата е висока.
Съгласно показанията на св.Т.Р. Д., ползвал лекият автомобил
БМВ520, рег.№СТ*** с пълномощно. На 23.12.2017г., в читалището на с.Ш.
имало организирано от кмета мероприятие и паркирал колата на улицата след
кръстовището на ул.“О.“ и ул.“Г.С.“. След приключване на мероприятието около
21:00 часа отишъл до колата и видял, че е ударена в задната лява част- броня,
ауспух, калник, че не може да се движи самостоятелно, тъй като била задната
лява гума е изкривена, обърната и ауспухът е на земята, а наоколо нямало
движещи се коли. Обадил на телефон 112 и след това на застрахователя.
Служителите на КАТ дошли и съставили протокол за ПТП. Следвайки отломките от
решетката на другата кола, с кмета на селото и със служителите на КАТ и отишли
в дома на И. М., където се установило, че автомобилът й Ф. п. също бил ударен. След ПТП-то,
автомобилът бил отремонтиран в сервиз и застрахователят е изплатил обезщетение.
Ищецът е
представил справка за начислени лихви, неоспорена от ответника.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 и т.2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицИ.ка помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Хипотезите на задължително посещение са нормативно установени в действащата към момента на ПТП разпоредба на чл.125 от ЗДвП /ред. ДВ, бр.50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г./, а именно когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация; 5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7.между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети или 8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение; напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително, както и изплащането от застрахователя /ищец/ на увреденото лице застрахователно обезщетение в претендирания размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В настоящия случай между ищеца и собственика на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№СТ****ВА е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №BG/02/117001865763. Установи се и настъпило увреждане на автомобил „БМВ 520Д“ рег.№СТ****АН, причинено от застрахования автомобил „Ф. П.“ с рег.№СТ****ВА. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил, причинил имуществени вреди на трето лице при управлението на моторното превозно средство в периода на застрахователно покритие – арг. от чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ. Разпоредбата на чл.493, ал.2, т.1 б.“а“ от КЗ урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице и за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 от НК.
Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие на 23.12.2017 г. по делото е представен протокол за ПТП
№1672287/23.12.2017 г., подписан от ответника без възражения. В протоколът е
отразено, че водачът на л.а. автомобил „Ф.
П.“ с рег.№СТ****ВА е напуснал ПТП, обстоятелство не оспорено, а и се
установява от събраните по делото гласни доказателства. Според
безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение
№85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС II т.о., решение №711/22.10.2008 г.
по т.д.№395/2008 г. на ВКС II т.о., решение №98/25.06.2012 г.
по т.д.№750/2011 г. на ВКС II т.о., решение №15/25.07.2014 г.
по т.д.№1506/2013 г. на ВКС I т.о., решение
№227/12.02.2014 г. по т.д.№769/2012 г. на ВКС I т.о., констативният
протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от
длъжностно лице на полицията в случаите на чл.125
от ЗДвП, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко
възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др.,
като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила. В случая протоколът за ПТП е съставен съобразно изискванията на чл.4 от
Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи… при посещение на място на описаното в него пътнотранспортно
произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, и
съставлява официален документ по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК. Доколкото органите за контрол по пътищата на МВР не са
възприели самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с такава
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП. Описаният обаче в
протокола механизъм е установен от ищеца с други доказателствени средства, а
именно чрез съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която съдът
кредитира, на основание чл.202 ГПК, като обективно и достоверно. При установения от експертизата механизъм
се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на автомобил „Ф. П.“ с рег.№СТ****ВА, който при
управление на застрахования автомобил на 23.12.2017 г. в посока север по ул.“О.“
в с.Ш., общ.К. до кръстовището на ул.“Г.С.“ е ударил паркирания л.а. марка БМВ
520Д, рег.№СТ****АН. От
експертното заключение е доказано също и настъпването на щетите по л.а.БМВ
520Д, рег.№СТ****АН, както и
причинно-следствена връзка между установените вреди и противоправното поведение на водача на л.а.
рег.№ СТ****ВА.
Установи се, че на застрахователя на собственика на увреденото имущество – ЗАД „А. АД е изплатено по щета №********423 застрахователно обезщетение в размер на ***лв.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно делинквента и неговата вина, е налице оборима презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, поради което съдът намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно от ответника. Съдът приема за ирелевантно за отговорността по чл.45 от ЗЗ. обстоятелството, че наказателното постановление срещу ответника И.М. е било отменено, като счита, че отмяната му не води до освобождаване от регресната й отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Отговорността за деликт не е функция на административно наказателната отговорност и гражданският съд не е обвързан от констатациите на административно наказващия орган. Приетата фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление не обвързва гражданския съд, тъй като влязло в сила наказателното постановление не е съдебен акт попадащ в нормата на чл.300 от ГПК. Гражданската отговорност се обуславя от събраните по реда на ГПК доказателства и във връзка с това съдът може да приеме различна фактическа обстановка от установена в акта за установяване на административно нарушение или в наказателното постановление. С оглед на изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият фактически състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД на ответника, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер в който са включен и размера на ликвидационните разноски от***.00 лв., които са в рамките на обичайните такива.
Претенцията за лихви за забава по чл.86 от ЗЗ. е акцесорна на претенцията за
заплащане на платеното от застрахователя обезщетение. Правото на регрес е
възникнало от датата на плащането. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД в случаите, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Регресната покана е била връчена лично на ответника на 20.09.202018
г. По делото няма доказателства ответникът да е заплатила претендираната сума,
поради което претенцията за лихви за периода от 20.09.2018 г. до 10.09.2019 г.,
чийто размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК с помощта на епи
калкулатор е ***лв., поради което искът следва да бъде уважен.
Ответникът следва да заплати на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в общ
размер ***лв. разноски, от които: ***лв.държавна такса, *** лв. депозит за
експертиза, 8 лв. разноски за свидетел и *** лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.М.М., с ЕГН-********** *** да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК:*****
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.500, ал.1, т.3
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от ***лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи по щета №********423 за
настъпило на 23.12.2017 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от
30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и ***лв. лихва за забава
за периода от 20.09.2018 г. до 10.09.2019 г.
ОСЪЖДА И.М.М., с ЕГН-********** *** да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК:*****
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
Присъдените с решението суми следва да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка- ***:
*** „Б. ДСК“ АД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: