Решение по дело №998/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 ГПК във връзка с чл. 310, т.1 от ГПК.

С Решение № 1387 от 12.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1285/2012 г. по описа на РС – гр. Г. Д., съдът е отменил заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с А. С. К., с ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска, на основание чл.328, А.1, т.6 от КТ на К. - с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета ЮМ; възстановил А. С. К. на заеманата длъжност специалист "Гражданска регистрация и административно обслужване на населението" и осъдил К. - с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета Ю М да заплати на А. С. К., с ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска, обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 12.11.2012 г. до 12.04.2013 г. в размер на 2 347,50 лв., ведно с законната лихва до окончателното заплащане на горепосочените суми, считано от 12.11.2012 г., както и сумата от 350 лв. за сторените съдебни разноски от ищеца, като отхвърлил предявените искове в останалата им част и осъдил К. - с. К., обл. Благоевградска, представлявано от кмета Ю M да заплати на Районен съд - гр. Г. Д. държавна такса в размер на 140,90 лв., 68 лв. за разноските по изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Срещу това решение на РС Г. Д. в уважителните му части и присъдените разноски е постъпила въззивна жалба от К. с. К. (ответник в първоинстанционното производство), представлявано от кмета Ю М, Ч. процесуалния му представител А.Й. Навеждат се доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречащо със съдебната практика, като същото е и немотивирано. Решаващият състав бил направил необосновани изводи, които не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и, че като такова следва да бъде отменено. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд погрешно е сметнал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна само защото длъжностната характеристика не била подписана от секретаря на общината. Според жалбоподателя, съгласно чл. 46, А. 1, т. 4 от ЗМСМА кметът бил този, който назначавал и уволнявал служителите в администрацията и поради тази причина счита, че Устройственият правилник на община С., който предвиждал секретарят да утвърждава длъжностните характеристики на служителите в общината, бил в противоречие със закона и не следвало да се прилага. Според жалбоподателя, следва да се приеме, че след като кмета има правомощие по закон да назначава и освобождава служителите, то би следвало да се приеме, че може и да утвърждава и изменя самостоятелно и длъжностните им характеристики.

Въззивникът отправя искане за постановяване на решение от въззивния съд, с което да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски и в двете инстанции.

Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства, а също и други доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба доводи.

В предвидения по чл. 263, А.1 ГПК двуседмичен срок е подаден писмен отговор от А. С. К. по постъпилата въззивна жалба, Ч. пълномощник и неин процесуален представител – А.М Ш.. Желае съдът да отхвърли депозираната въззивна жалба като неоснователна и да остави в сила постановеното от Районния съд решение, като правилно и обосновано, като бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски. Излага доводи, че разпоредбата от Устройствения правилник на община С., според която секретарят на общината утвърждава длъжностните характеристики на служителите, работещи в нея, не противоречи на ЗМСМА и поради тази причина длъжностната характеристика, утвърдена от кмета, е незаконосъобразна и нищожна.

С отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Ищцата в първоинстанционното производство А. С. К., Ч. процесуалния си представител А.Марияна Ш. е депозирала и при условията на чл. 263, А.2 ГПК насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението на РС Г. Д., по предявения от нея иск с правно основание чл. 344 А.1, т.3 КТ. В доводите си К. изтъква, че към момента на постановяване на решението не са били изтекли шест месеца от уволнението и поради това първоинстанционният съд не й бил присъдил обезщетение в пълен размер. Но доколкото съдебният спор не бил приключил , то въззивният съд на основание чл. 235, А. 3 от ГПК, следвало да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, а именно, че е изтекъл и шестмесечния срок по чл. 225 КТ, през който служителката продължава да е без работа поради незаконното уволнение. С насрещната въззивна жалба е направено доказателствено искане, на основание чл. 266, А. 2 ГПК да бъде прието като доказателство по делото: сл. бележка изх. № Ф – 02 – 432/13.05.2013г., издадена от Агенция по заетостта – дирекция ”Бюро по труда” – гр. Г. Д., филиал С., от която било видно, че жалбоподателката А. К. и към момента на издаване на същата е безработна. Желае, въззивният съд да отмени постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част и постанови друго, с което уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд е приел представената с насрещната въззивна жалба служебна бележка изх. № Ф – 02 – 432/13.05.2013г., издадена от Агенция по заетостта – дирекция ”Бюро по труда” – гр. Г. Д., филиал С. като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 261, т. 3 от ГПК.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил от К. с. К..

Окръжен съд Б., след като съобрази представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Така постановеното решение на РС Г. Д. е валидно и допустимо. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдържа всички изискуеми реквизити. Спорът е по КТ и е внесена следващата се държавна такса от въззивника – ответник в първостепенния съд.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, А. 1, изр. първо ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащо на въззивен контрол първоинстационното решение. Насрещната въззивна жалба отговаря на изискванията на чл. 263, А. 2, изр. второ ГПК, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 А.1, т. 1, т. 2, т.3 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел, че са допустими, а исковата молба е редовна.

Разгледани по същество, въззивната жалба на К. с. К. е основателна, а насрещната въззивна жалба на А. К. е неоснователна поради следното:

От фактическа страна:

Установява се, че ищецът в първоинстанционното производство е бил в трудово правоотношение с К. с. К. по силата на сключен за неопределено време трудов договор на 01.11.2007 г. К. заемала длъжността „специалист ГРАО и архив” на основание чл.67, А.1, т.1 от Кодекса на труда с място на работа К. с. К./ л. 66 от приложеното дело/. Трудовият и договор бил прекратен със заповед № 22/12.11.2012 г., връчена на на същата дата при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.

Заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена на основание чл.328, А.1, т.6, пр.1 от Кодекса на труда – с мотив, че лицето не притежава необходимото висше образование, съгласно изискванията за заемане на длъжността „ специалист гражданска регистрация, административно обслужване и архив”, утвърдени с новата длъжностна характеристика от 10.11.2011 г. На лицето бил даден срок да представи доказателства, че отговаря на изискванията, но същото не е представило такива доказващи изискващата се образователна степен. Определени са със заповедта да се изплатят обезщетения по чл. 220 от КТ и чл. 224 А.1 КТ.

Ищцата К. е регистрирана в Бюрото по труда за периода от 13.11.2012г. – 13.05.2013 г., видно от приетите по делото пред двете инстанции служебни бележки, издадени от Агенция по затостта, дирекция „БТ”, филиал С..

Последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата е в размер 469,50 лв. , видно от изготвената и приета по делото ССЕ.

К. е оспорила по съдебен ред връчената и заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение - като незаконосъобразна. Наведени са две основания за незаконосъобразност – първото : че заповедта е издадена без да и е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и второто : че промяната в изискването за заемане на изпълняваната от нея длъжност не е направена по надлежен ред и от компетентното длъжностно лице, оправомощено с действащия Устройствен правилник на Община С., а именно – секретаря на Община С..

Ответното К. с.К. е оспорило предявените искове като неоснователни и по подробно изложени съображения с писмения си отговор до съда.

От правна страна:

Предпоставките за законосъобразност на уволнение на основание чл.328, А.1, т.6, предл.1 от КТ са да е налице изменение в изискването за необходимото образование за заемане на длъжността, което да е въведено надлежно с нормативен акт, щатно разписание или длъжностна характеристика след възникване и през времетраене на съответното трудово правоотношение, като работникът да не отговаря към момента на уволнението на промененото изискване за образователен ценз.При настоящата хипотеза извършването от работодателя на надлежна промяна относно изискуемото образование за заеманата от ищцата длъжност, въззивният съд приема че е доказана.

Следва да се отбележи, че съображенията на работодателя за необходимостта от промяна на образователните изисквания са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол, освен ако се твърди злоупотреба с право или проява на пряка или непряка дискриминация /чл.8 А.3 от КТ/, каквито доводи от ищцата не са наведени с исковата молба / в т.вр. и Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., ГК/. Не са наведени и доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, поради което и съдът не следва да изследва поведението на работодателя в тази насока. Не се констатира от съда и с изменението на изискването за образование - да се нарушават императивни правни норми от страна на работодателя.

Не е спорно по делото,че към датата на уволнението К. не е отговаряла на изискването по длъжностната характеристика, връчена й на 10.11.2011 г. /листи 14 и 15 от делото на РС/, да притежава за заеманата от нея длъжност висше образование.

Според въззивния съд извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законно, тъй като работодателят е доказал наличието на елементите от фактическия състав на уволнението по чл.328, А.1, т.6 предл.1 от КТ.

На първо място по делото, макар и да не е представена длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност към датата или непосредствено след датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, т.е. длъжностна характеристика към ноември 2007 г., когато К. е започнала да изпълнява трудовата си функция, не е спорно между страните, че изискванията на работодателя за длъжността са били минималните изисквания, предвидени със съответните нормативни актове и Единният класификатор на длъжностите в администрацията – а именно средно образование и на които изисквания ищцата е отговаряла. Изменението на изискването за образование е настъпило в хода на трудовото правоотношение, с връчването на новата длъжностна характеристика на 10.11.2011 г., каквито твърдения са наведени и с исковата молба.

Следва да се приеме предвид липсата на оспорване от страна на ищцата, че действително в течение на трудовото правоотношение и в период преди уволнението е въведено от работодателя ново образователно изискване за длъжността, на която е била назначена К..

Между страните се спори , дали работодателят е въвел новото изискване по надлежния ред.

Изискването за висше образование е предвидено с нова длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, утвърдена от кмета на с.К..

Промяната в изискванията и съдържанието на дадена трудова функция настъпва от момента на въвеждане на тези изисквания с влязъл в сила нормативен акт, утвърдени от работодателя щатно разписание или длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика е с предназначение да запознае работника с основните му трудови задължения и тя е основен елемент в организацията на трудовия процес.Задължението за нейната разработка тежи върху работодателя,който е длъжен съгласно разпоредбата на чл.127 А.1 т.4 от КТ да връчи екземпляр от същата на работника при постъпването му на работа и да запознае работника със съдържанието на трудовата му функция /чл.62 А.6 от КТ/.Единствено в правомощията на работодателя,който в случая се представлява от кмета на К. с.К., е правото и задължението да утвърди длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, доколкото същият назначава и освобождава служителите на поверената му администрация / в тази насока и чл.16 А.1 т.4 от Устройствения правилник на ОА С. -лист 110 от делото на РС/. Кметът е овластеното от закона длъжностно лице като представляващ работодателя /и съгл. чл.46 А.1 т.4 от ЗМСМА/.

Разпоредбата на чл. 46, А. 1, т. 4 ЗМСМА регламентира правомощието на кмета на кметството да освобождава служителите от общинската администрация, които подпомагат неговата дейност в кметството. По делото се установява, че ответницата по жалбата заемала длъжността "специалист ГРАО и архив", която длъжност, според представената длъжностна характеристика, е пряко свързана със съставяне, поддържане и съхраняване на регистрите за населението и гражданско състояние, поради което безспорно има спомагателен спрямо функциите на кмета по чл. 46, А. 1, т. 6 ЗМСМА характер.

Правото на уволнение на работодателя обаче не може да бъде произволно и възниква само при наличието на определените в закона предпоставки, като в конкретния случай то е обусловено от предшестващото уволнението надлежно изменение на изискванията за образование за заеманата от ответницата по жалбата длъжност.

Поставя се въпросът - има ли право кмета на кметството с.К. към териториалната структура на община С. , да въвежда по - високи изисквания за образование спрямо служителите от общинската администрация, които подпомагат дейността му, като отговорът на този въпрос обуславя и законосъобразността на извършеното на това основание /чл. 328, А. 1, т. 6 КТ/ уволнение.

Отговорът на този въпрос изисква анализ на разпоредби от различни нормативни актове, в които са посочени компетентните органи, които имат право да определят структурата на съответната администрация и изискванията към длъжностите в нея.

Съгласно чл. 21, А. 1, т. 2 ЗМСМА, общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на общината.

В рамките на тази численост и структура на конкретните длъжности в администрацията се назначават лица, които притежават задължителна минимална и визирана в закона /ЕКДА/ степен на образование /чл. 14, А. 1 и А. 2 Закона за администрацията, общ спрямо специалния ЗМСМА/.

Според разпоредбата на чл.14 А.2 от Закона за администрацията основните изисквания за заемане на определена длъжност в администрацията се определят със закон, а според чл.14 А.3 от ЗА с устройствен правилник на съответната администрация могат да се въвеждат и допълнителни изисквания към назначените служители извън нормативно регламентираните.Съгласно разпоредбата на чл.44 А.1 т.17 от ЗМСМА горният устройствен правилник /УП/ се утвърждава от кмета на общината. По делото е депозиран УП за организацията и дейността на общинската администрация- С.,в сила от м.01.2012 г. /листи 106 и сл. от делото на РС/. В чл.37 от УП е предвидено,че длъжностите в администрацията са заемат от лица с професионална квалификация,включваща задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/.В чл.37 А.2 от УП е предвидено,че секретарят на общината или упълномощен от него служител може да определи и допълнителни изисквания за заемане на определена длъжност с длъжностните характеристики.

Секретарят на общината обаче няма такива правомощия, предвидени с нормативен акт /чл.43 А.3 от ЗМСМА/, каквито са предвидени с Устройствения правилник на Община С. /чл.21 т.10 и чл. 37 от УП/. Според разпоредбите на чл.43 А.4 от ЗМСМА секретарят може да изпълнява и други функции,които обаче следва да са му възложени изрично от кмета на общината, със закон или друг нормативен акт. В случая кметът на Община С. може изрично да упълномощи секретаря да го замести при окончателното утвърждаване на длъжностната характеристика за заемани от лица длъжности по служебно парвоотношение. Секретарят на община С. няма такива правомощия в рамките на трудовоправните отношения между работодателя и заетите по трудов договор с К. с. К. работници нито по закон, нито по силата на друг нормативен акт.

Всички актове, свързани с делегиране на такива правомощия регламентират процедура по изготвяне, съгласуване и одобряване на длъжностни характеристики за длъжности в администрацията на общините,заемани по служебно правоотношение. Следва да се има предвид, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е вече прието и ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 129 на МС от 26.06.2012 г. за приемане на нови Класификатор на длъжностите в администрацията, на Наредба за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията, на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и на Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители, но предвиденото с тези актове не променят изводите на съда по отношение на наведените спорни въпроси между страните.

Ищцата е заета по трудово правоотношение, каквото е предвидено за нейната длъжност по Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/ по чл.13 А.1 от Закона за администрацията. В отношенията между страните по настоящия спор намира приложение друг нормативен акт,който се явява специален по отношение на Закона за администрацията, а именно Кодексът на труда.

Според чл.12 А.1 от Закона за администрацията дейността на администрацията се осъществява от държавни служители по служебно правоотношение и от лица, заети по трудово правоотношение, като вторите се назначават и освобождават по Кодекса на труда. Наименованията на длъжностите в администрацията, разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането им и видът на правоотношението /служебно или трудово/ се регламентират с Класификатора на длъжностите в администрацията- КДА /чл.13 А.1 от ЗА/.Според всички действали към момента на въвеждане на промяната за длъжността на ищцата и към датата на уволнението й КДА за заеманата от нея длъжност - е предвидено минимално изискване за средно образование и заетост по трудово правоотношение. Следователно отношенията между страните по настоящото дело са трудовоправни и се уреждат на плоскостта на Кодекса на труда. Именно КТ регламентира правото на работодателя Ч. промяна в длъжностната характеристика да въведе по целесъобразност по-високи изисквания от нормативно установените за дадена длъжност, вкл. и за образование, с цел подобряване на работата и назначаване на по-квалифицирани служители и работници. КДА поставя само минимални изисквания за съответната длъжност, а в изключително правомощие на работодателя е да въведе и по-големи такива по съображения за целесъобразност. Очевидно при изготвяне и утвърждаване на процесната длъжностна характеристика Кметът на с.К. е действал съобразно законовите му правомощия на работодател, регламентирани с КТ.

Действително процедурите по разработване,изменение,съхраняване и утвърждаване на длъжностните характеристики могат да се ползват и за длъжности,определени за заемане по трудово правоотношение в администрацията,каквато е и длъжността на ищцата.Според съда горната разпоредба има предвид взаимстване в рамките на трудовите правоотношения само на самата процедура, а не делегира задължението за окончателно одобряване на длъжностната характеристика на секретаря на общината, който няма никаква власт в рамките на трудовите правоотношения между К. с.К. като работодател и лицата, заети по трудов договор. Не се касае дори за делегиране на права от работодателя К. с.К., доколкото секретарят е длъжност към община С. и се назначава и освобождава от кмета на община С. /чл. 20 А.1 УП/. Противното би означавало тази разпоредба да влезе в противоречие със специалния Кодекс на труда, който е нормативен акт с по-висок ранг. Според КТ работодателят е този, който има основно задължение да изготви и утвърди длъжностните характеристики, а представител на работодателя е кметът на К. с.К.. Дори и разпоредбата на УП на Областната администрация да се тълкува в смисъла, вложен в нея от ответната страна по спора, то в този случай тя би противоречала на КТ. Според разпоредбата на чл.15 А.3 от ЗНА при такова противоречие правораздавателният орган следва да приложи по-високия по степен акт - в случая Кодекса на труда, който повелява, че изготвянето и одобряването на длъжностните характеристики е в изключителни правомощия на работодателя, представляван при настоящата хипотеза от кмета на К. с.К..

Като е утвърдил длъжностната характеристика, с която през ноември 2011 г. е въведено изискване за висше образование за заеманата от ищцата длъжност, кметът на К. с.К. е изпълнил законоустановените си задължения. Налице е надлежно изменение на образователните изисквания за длъжността на ищцата преди и към датата на уволнението й. В този смисъл предпоставките на чл.328, А.1, т.6, предл.1 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение са били налице, поради което уволнението й се явява законно.

По наведеният довод от ищцата за невръчено предизвестие:

Работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение като е предвидил изплащане на ищеца обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Този факт е безспорен по делото, но ищцата счита, че ответникът е бил длъжен да отправи предизвестие и след това да издаде заповед за уволнение като му заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Фактически доводите на ищеца се основават на липса на отделен документ, удостоверяващ предизвестието за уволнение, който документ да предхожда заповедта за уволнение. Такова изискване в закона няма. В чл. 220, А. 1 КТ е предвидено право на страната да прекрати трудовото правоотношение и преди да изтече срокът на предизвестие, което означава че това важи за целия срок на предизвестие, т. е. от самото начало на срока. В случая, работодателят е процедирал по този начин, като със самата уволнителна заповед е постановил да се изплати обезщетение по чл. 220, А. 1 КТ за целия срок на предизвестие. Така той е удостоверил волеизявлението си за начина на прекратяване на трудовото правоотношение съобразно предвидената в закона възможност.

Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие/ в т.см. и Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК/

Предявеният иск за отмяна на уволнението по чл.344, А.1, т.1 от КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Въззивната жалба срещу атакуваното решение в частите му, с които са уважени исковете по чл.344, А.1, т.2 и 3 КТ - също се явява основателна. Неоснователен е искът за възстановяване на К. на заеманата преди уволнението длъжност, по следните съображения: Искът по чл.344 А.1 т.2 от КТ е израз на субективното преобразуващо право на уволнения работник или служител да заеме отново длъжността, от която е бил незаконно уволнен. Т.е. предпоставка за реализиране на това право е признаването на уволнението за незаконно и отмяната му. Доколкото с настоящото решение съдът ще отхвърли иска за признаване за незаконно уволнението на К., то неоснователна се явява и претенцията за възстановяването и на работа.

Неоснователна е претенцията и за заплащане на обезщетение по чл.225, А.1 от КТ.

Съображения:

За да бъде уважен така предявения иск в съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно; 2) работникът или служителят да е претърпял имуществени вреди и 3) вредите да се резултат именно от незаконното уволнение.

В настоящото производство посочените по-горе елементи на фактическия състав не са налице.

Прекратяването на трудовото правоотношение, чиято законосъобразност е предмет на разглеждане в настоящото решение, съдебният състав намери за осъществено съобразно изискванията на закона, поради което и искът по чл.344, А.1, т.3 от КТ ще бъде отхвърлен като неоснователен изцяло.

Съобразно изложеното по-горе, въззивната жалба на К. с.К. се явява основателна в частта срещу постановеното от РС Г. Д. решение, с което е уважен частично предявения иск по чл. 344 А.1 т.3 КТ във р. с чл. 225 А.1 КТ, а насрещната въззивна жалба от А. К. срещу решението в отхвърлителната му част досежно този иск, с оглед направените по-горе правни изводи се явява неоснователна и решението следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на този иск досежно главницата, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху същата.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено в атакуваните с въззивната жалба части и да се потвърди в атакуваната с насрещната въззивна жалба – отхвърлителна част.

Разноски: Решението на районния съд следва да се отмени изцяло и в частта за разноските, които работодателят е бил осъден да заплати- ДТ и адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищеца. Разноските за ДТ остават в тежест на държавния бюджет. В случая въззиваемата К. следва да заплати разноските на жалбоподателя К. с.К. – адвокатско възнаграждение, доказано по размер с представеното пред първата инстанция пълномощно и договор за правана помощ - от 200 лева, както и 70.45 лева - внесена ДТ за въззивната инстанция - или общо 270.45 лева.

С оглед изхода на спора, разноски не се следват на А. К..

По изложените съображения, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1387 от 12.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1285/2012г. по описа на РС – гр. Г. Д., в частите, с които съдът е отменил заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с А. С. К., ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска, на основание чл.328, А.1, т.6 от КТ на К. с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета ЮМ възстановил А. С. К. на заеманата длъжност специалист "Гражданска регистрация и административно обслужване на населението" и осъдил К. с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета Ю М да заплати на А. С. К., с ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска, обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 12.11.2012 година до 12.04.2013 година в размер на 2 347,50 лв., ведно с законната лихва до окончателното заплащане на горепосочените суми, считано от 12.11.2012 г., както и сумата от 350 лв. за сторените съдебни разноски от А. С. К., а също и да заплати на Районен съд гр. Г. Д. държавна такса в размер на 140,90 лв., 68 лв. за разноските по изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист

и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. С. К., с ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска срещу К. с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета Ю М искове с правно основание чл. 344, А.1, т.1,т.2 и т.3 във вр. с чл. 225 А.1 КТ, а именно: за признаване на уволнението и със заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото и правоотношение на осн. чл. 328 А.1 т.6 КТ- за незаконно и отмяната на тази заповед; за възстановяване на заеманата преди уволнението и длъжност „специалист ГРАО И АРХИВ” в К. с. К. и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 12.11.2012 година до 12.04.2013г. в размер на 2 347,50 лв., ведно с законната лихва до окончателното заплащане на горепосочените суми, считано от 12.11.2012 г.

Потвърждава Решение № 1387 от 12.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1285/2012г. по описа на РС – гр. Г. Д., в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от А. С. К., с ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска срещу К. с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета Ю М иск с правно основание чл. 344 А.1 т.3 във вр. с чл. 225 А.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от след 12.04.2013г. до 13.05.2013 г. и за разликата от признатия размер от 2 347,50 лв. до претендирания с исковата молба от 2 817 лв., ведно с законната лихва до окончателното заплащане на претендираната като разлика сума, считано от 12.11.2012 г.

Осъжда А. С. К., с ЕГН * от с. К., обл. Благоевградска да заплати на К. с. К., обл. Благоевградска, представляван от кмета Ю М сторени разноски в двете инстанции в размер общо на 270.45 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: