Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151, 07.07.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На единадесети юни две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1450 по описа за 2019г. на РРС
Предявени
са два обективно съединени иска, първият с правно основание чл. 265 ал.2 ЗЗД с цена 2011,96 лв. и вторият по
чл.82 ЗЗД с цена 4000лв.
В
условията на евентуалност посочените суми се претендират първата на основание
чл.193 и сл. ЗЗД, втората на основание чл.82 ЗЗД.
Ищецът Д. ЕООД претендира посочените суми,
първата представляваща цена за платено от него за извършен ремонт на хладилен
товарен автомобил, оказал се некачествен съгласно издадени три фактури с дати
27.02.2018 година, 17.03.2018 година и 26.03.2018 година, в които е включено
ДДС. Заявява, че при ремонта е подменен хладилен компресор с нов, сменени са
хладилния агрегат и маркучите на хладилната система. Твърди, че след ремонта
хладилния товарен автомобил е използван само около 10 дена и след това прекъсва
ползването му. Започва да го използва през месец април 2019г. На 04.04.2019г. товарният автомобил е скъсал пистов ремък по пътя
между гр.Сеново и гр.Разград. С помощта на пътна помощ автомобилът е откаран до
сервиз в гр. Разград, ремъкът е подменен с нов, а компресорът захванат за
стойката му с по-здрави и по-дебели болтове. Независимо от това, след около 10
км. ремъкът отново се къса. Автомобилът е закаран с мека връзка в автосервиз
гр.Търговище. Там, на 05.04.2019г. компресорът е свален и монтиран отново с
допълнителна стойка и нови болтове, независимо мнението на техниците, че
проблема е в производствен дефект на монтирания през месец февруари 2018г.
компресор. На 11 и 12 април 2019г. отново аварира хладилната система на
автомобила, като започва да изпуска фреонов газ.
Тогава отново е закаран в сервиза на ответника. Климатичната система е наново
заредена. Тогава купува и втори компресор – втора употреба, който по-късно е
монтиран в сервиз в гр. Търговище на същия автомобил. Системата отново е
заредена с фреон. На 17.05.2019г. на път
към гр. Силистра се установява, че компресорът не работи. Отново е откаран
автомобила в сервиза на ответника, но получава отказ за ремонт и отказва да
подмени хладилния агрегат с нов без заплащане. На 13.06.2019г. ищецът изпраща и
писмено възражение до ответника с покана за възстановяване на сумата по
първоначалния ремонт в 7 дневен срок. Ищецът иска заплащане на сумата от
4000лв. като обезщетение за претърпяна вреда и пропусната полза в резултат на
некачествения ремонт на автомобила, като с допълнително молба по указания на
съда подробно е описал по пера вредите. В условията на евентуалност се посочи
по-горе, че е предявен иск на същите суми с основание чл.195 ал. 1 и 2 от ЗЗД.
Ответникът
Климат-Д ЕООД оспорва всички искове, вкл. и тези предявени в условията на
евентуалност. Заявява, че оспорва, че в периода месец март 2018 – 03.04.2019
година автомобила не е бил в движение така, както заявява ищеца. Оспорва, че
монтираният от тях компресор е бил неизправен и с производствен дефект. Оспорва
обстоятелството, че неизправността на хладилната система на автомобила се дължи
на монтиране на дефектен компресор, че изпускането на фреон се дължи на
неправилен ремонт, че болтовете на компресора не са били завити към стойката,
че на 12/13.04.2019г.автомобила е бил в сервиза в гр.Разград и му е монтирана
метална планка. Прави възражение за изтекла давност за разваляне на договора за
изработка поради некачествено неизпълнение предвид разпоредбата на чл.265 ал.3 ЗЗД предвиждаща 6 месечен срок за рекламация. Заявява, че са погасени по давност
и евентуално заявените претенции по чл.195 ЗЗД предвид разпоредбата на чл.197 ЗЗД. Счита, че претърпените вреди и разходи от ищеца не са в причинно
следствена връзка с извършения от тях ремонт през месец февруари и март на 2018г.,
че след ремонта на тази дата са извършвани последващи
действия на трети лица по ремонт на двигателя на автомобила, по монтаж и по
подвързване към хладилната система на втори компресор. Оспорва съдържанието на
двата броя констативни протоколи, представени с исковата молба – л.14 и л.15 от
делото.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Не се спори между страните, че в периода м.феврури-м.март 2018г. ответникът е извършил ремонта на т.а.
Мерцедес Спринтер с рег. №Н 5515 АК, чиято хладилна
система не е била изправана. Първоначално са сменени
маркучите на хладилната система, филтъра
и ТРВ на хладилната система, а след това и на нов компресор. След
отстраняването на повредата системата е напълнена с газ фреон и автомобилът е
предаден на собственика.
След
ремонта ищецът твърди, че е ползвал т.а. около 10 дни и е преустановил
ползването му. Видно обаче от представената справка от АПК в периода
27.03.18г.-03.04.19г. процесният автомобил е бил в
движение почти всеки ден, като засеченото местоположение на автомобила е главно
в Североизточна България.
Ищецът
твърди, че на 04.04.19г. е констатирал проблем с
автомобила, скъсан пистов ремък, за което е уведомил устно ответника, който е
прегладел автомобила и е заявил, че повредата не е от извършения от него
ремонт. Ищецът твърди, че на няколко пъти след това правил ремонти, вкл. и при
ответника, за които му твърдения липсват доказателства. Налице по делото е КП
от 17.04.19г. изготвен от сервиз в
гр.Търговище /Сипеа ЕООД/ съгласно, който
техническото лице е констатирало повреда на хладилния агрегат, който следва да
бъде заменен с друг. На 07.05.19г. ищецът сам си е съставил КП за повреда на
хладилния агрегат. На 13.06.2019г. ищецът е изпратил до ответника възражение по
чл.264 ал.2 ЗЗД за установени скрити недостатъци.
По делото са разпитани четирима
свидетели:св.П.Асенов работи в дружеството на ищеца като сладкар. Месец април
2019г. автомобилът бил оставен от шефа му в сервиза на ответника. Свидетелят
докарал шефа си до сервиза, за което получил 20-30 лв. Двамата заедно са идвали
до сервиза 6-7 пъти. Свидетелят не знае какъв ремонт е бил извършван по
автомобила. Преди м.април 2019г. стоката се разнасяла с този автомобил. Аз
работя в тази фирма от миналата година,
но не мога да се сетя точно за датата. Според свидетеля откакто работи при ищеца
до м.април-май 2019г. разноса на стоката е извършван
с този автомобил. След м.май разноса отново се
извършвал с този автомобил. Когато буса е повреден,
не работят. Бусът е хладилен автомобил и не може да се
замени с личен автомобил.
Св.Д.В.
твърди, че ищецът е приятел с внука му. През м.април 2019г. ищеца му звъннал да
го пита дали има възможност да го дръпне до града, защото бил закъсал до
гр.Сеново. Помолил го да напълня една туба нафта за него и буса
му също да е зареден. Свидетелят отишъл и го дръпнал до сервиз в гр.Търговище. Платил
му 200лв. Свидетелят не знае за вършен ремонт по двигателя по процесния товарен
автомобил марка „Мерцедес“. Не знае дали фирмата –ищец има друг товарен
автомобил освен този, който дърпал.
Св.Х.Х. работи в сектор ПП към ОДМВР като мл. автоконтрольор.
През м. април или май на 2019г. отишъл в сервиза на ответника като клиент.
Когато пристигнал в сервиза, Д. разговарял по мобилния телефон. Обяснил, че
идва за преглед на автомобила. Д. му казал, че не може да му обърне внимание,
тъй като някакъв негов клиент бил аварирал между гр.Сеново и гр.Ветово и трябва
да отиде на место, за да види какво е станало. Свидетелят го придружил. Капака
на товарния автомобил бил отворен. Човекът обяснил, че има проблем по
климатичната система на автомобила, по която Д. е извършил ремонт. Д. огледал
компресора, ремъците, като компресора бил отделен от главата, където се
закрепя. Обяснил на водача на товарния автомобил, че той там не е извършил
ремонтните дейности, а е отработвал и ремонтирал самия компресор. Стойката на копресора била отделена от блока на двигателя, там където
се закрепва. Обяснил на водача, че на место няма как да отремонтира
и да му помогне, като му предложил да повика пътна помощ, автомобила да бъде
откаран в сервиза и ще му помогне за направата му, но му обясни, че тази
повреда не е в следствие на негови манипулации. Господинът не пожелал, след
което с Д. се прибрали в гр.Разград в сервиза му. От Д. разбрал, че е подменял
компресора на товарния автомобил.
Св.Б.Б. е бивш
работник в сервиза на ответника. През м.февруари-март 2018г. правили ремонт на
т.а. „Мерцедес спринтер“. Първоначално сменили
маркучите на хладилната система. След това установили, че не му работи
компресора. Когато направили маркучите, собственика си взел колата. Втори път
дошъл отново с проблем на климатичната система. После пак си го взе и вече
третия път като дошъл му монтирали нов компресор. Свидетелят обяснява, че компресора се закрепя с четири болта на стойка, с
планка, която е прикрепена за блока на двигателя. Свидетеля не си спомня дали той
е закрепил компресора на тази стойка. Те закачили компресора на стойката, за
която се завиват четири болта. Стойката от двигателя не са махали. Сложили
фреон в маркучите системата заработила. По-късно свидетелят напуснал и не знае
дали ответникът е носил автомобила четвърти път. Сигурен е, че стойката, за
която се закрепва компресора, не са махали от двигателя. Във фирмата на
ответника аз работех като общ работник. Подавах инструменти. В този период –
месец февруари, март 2018г. в сервиза работили само той и Д..
Ищецът представя договор за наем на МПС от
01.07.08г. Представя и платежни документи във връзка с направените разходи по
ремонта на товарния автомобил и други във връзка с дейността си, по повод на
липсата на автомобил.
По
делото е назначена САТЕ, като според вещото лице след подмяната на компресора
т.а. е ползван една година, когато се е получил проблема с разхлабването на
болтовете, които държат стойката към блока на двигателя. В резултат на което,
според негои компресорът се е развалил. Следва ново закрепване на болтовете, като вече няма опасност те да
се развият толкова бързо. Компресорът обаче вече е развален. Още повече, че там
връзката между компресора и задвижването с ремъка, става с един съединител, за
когото също е много е важно, там какво разстояние ще се поддържа между двете
части на съединителя. Едната се върти непрекъснато, а другата само, когато от
кабината се включи, тогава се хваща с тази част и започва да се къса ремъка и
постоянно влиза в ремонт. Сменя се ремък, зареждане масло и накрая се сменя
този повреден компресор/втори/. Вещото
лице няма данни на коя дата последно ищецът е сменил компресора, и проблемите
му са спрели. Не е отразено кога е станала тази смяна. Ответникът е монтирал
нов компресор на автомобила на ответника ТМ16. Не може да се установи причината
за повредата на монтирания от ответника компресор ТМ16. Същият не е и наличен
/само капак/. Не може да се изясни какви ремонти са правени по него преди
смяната му с поставения сега компресор ТМ15. Този компресор е по-малък. Когато се
продават нови компресори те са предварително изпитани. По принцип е възможно да
има повреда фабрична, но е малко вероятно. Принципно е възможно да се прояви
дефект след определен период на
експлоатация. Това също е една хипотеза, която не може да бъде доказана по
никакъв начин. На фактурата за компресора, никъде не пише нито производствен
номер, нито за гаранция. Компресорите „Валео” имат
производствена гаранция една година.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи: Страните по делото не спорят
относно наличието на сключен между тях договор за изработка: ищецът е
предоставил т.а. Мерцедес Спринтер за смяна на
хладилен компресор /вкл.маркучи,клапани/.Ответникът е изпълнил ремонта в
началото на м.март 2018г., като ищецът е заплатил стойността на изработеното.
Година след това, на 04.04.19г. ищецът е констатирал
дефект на хладилния компресор, понеже не е ползвал преди това автомобила.
Основният спорен въпрос по делото е дали
ответникът е изпълнил основното си задължение по договора-да извърши качествен
ремонт, като отстрани повредите по него и оттам дали ищецът е имал право да
развали договора отправяйки възражение за неизпълнение. Това право на
поръчващия възниква ако недостатъците на изработеното са толкова съществени, че
работата е негодна за ползване по предназначение, като обвързва отговорността
на изпълнителя до приемането на изработеното от поръчващия. Конкретно ищецът
твърди скрити недостатъци, позовавайки се на разпоредбата на чл.264 ал.2 ЗЗД,
като твърди че е направил възражение при констатиране на недостатъка, за да
обори презумпцията, че е приел изработеното.
Законодателят
е предвидил, че за скритите дефекти, поръчващият следва да извести изпълнителя
веднага след откриването им, като липсва законова дефиниция на термина
„веднага“. Предоставил е това на преценката на съда, конкретно за всеки случай,
въз основа на фактите. Веднага означава незабавно,
на часа, в мига. В случая съда намира, че това означава в
най-кратък, разумен срок, който не може да бъде два месеца. Ищецът твърди, че е
констатирал дефекта за първи път на 04.05.219г., като е бил сигурен според него
за повредата на монтирания от ответника хладилен компресор на 17.04.19г. /л.14
от делото/. На 07.05.19г. сам е констатирал това /л.15 от делото/. Същият обаче
едва на 13.06.19г. е отправил възражение по чл.264 ал.2 ЗЗД до ответника. Тъй
като ищецът е уведомил ответника два месеца след констатирането на скрития
дефект, съдът намира, че същият не е направил възражения и работата следва да
се счита приета.
Извън
гореизложеното, съдът намира, че дори и да приеме наличието на направено възражение,
то ищецът не е в състояние да установи, че дефектът е в резултат на извършения
от ответника ремонт, тъй като по делото безспорно се установи, че товарният
автомобил е работел почти ежедневно повече от година след извършването на ремонта до 04.05.19г., вкл. и
през летните месеци, като проблем с работата на хладилния компресор не е
установена. Евентуалното разхлабване на болтовете и изпадането на компресора от
планката, закрепена за двигателя на автомобила, не може да бъде приета като
некачествено извършен ремонт от страна на ответника.
Воден от
гореизложеното, съдът намира претенцията на ищеца по чл.265 ал.2 ЗЗД за
неоснователна. Нейната неоснователност обосновава и неоснователността на акцесорната претенция по чл.82 ЗЗД
Така отхвърлените искове, обосновават
задължението на съда да разгледа и предявените в условията на евентуалност
искове по чл.193 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
Отговорността на продавача за скрити дефекти
на продадената движима вещ може да бъде ангажирана в рамките на 6 месеца от
продажбата. Този давностен срок е изтекъл много преди
констатирането на повредата в монтирания от ответника хладилен компресор,
поради което иска по чл.193 вр. с чл.195 ЗД също се
явява неоснователен, а оттам неоснователен се явява и съединения с него иск по чл.82 ЗЗД за вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК
ищецът дължи на ответника сторените разноски и претендирани по списък в размер
на 956лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д. ЕООД, ЕИК *** гр.Търговище против Климат-Д ЕООД, ЕИК ***
с.Веселина искове по 265 ал.2 ЗЗД за
сумата от 2011,96 лв. и по чл.82 ЗЗД за вреди в размер на 4000лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените в условията на евентуалност от Д. ЕООД, ЕИК *** гр.Търговище против
Климат-Д ЕООД, ЕИК *** с.Веселина искове по 193 вр. с
чл.195 ЗЗД за сумата от 2011,96 лв. и по
чл.82 ЗЗД за вреди в размер на 4000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Д. ЕООД, ЕИК *** гр.Търговище да заплати на Климат-Д ЕООД, ЕИК *** с.Веселина сумата
от 956лв./деветстотин петдесет и шест лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: