гр. Стара Загора, 28.12.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 6583 по
описа за 2018 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
твърди, че предявената претенция произтича от следните обстоятелства:
Ответникът И.А.И. е сключил с „БАНКА ДСК“ ЕАД Договор за кредит № 108961 на
10.07.2015г., с което между страните е възникнала облигационна връзка,
регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение
на дружеството е било да предостави паричната сума в размер на 1204.10 лева.
Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на
изпълнението“, че е получил сумата по заема, от което следвало, че кредиторът е
изпълнил договорните си задължения.
Заемателят от своя страна се
задължил да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски, включващи
главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна
възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем
и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора,
длъжникът преустановява обслужване на заема, като падежът на първата непогасена
вносна настъпва на 19.02.2016г. Според раздел 6 от ОУ на Договора при забава на
погасителните вноски се дължало обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва. На 10.07.2016г. настъпил падежът на цялото задължение, с което
станал изискуем целият неизплатен остатък от заема.
На 09.12.2016г. между „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК: ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се сключило
Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 18.10.2016г. По силата на договора
и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен
заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто
дружество.
В изпълнение на задължението си по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, упълномощила ищеца -
цесионер да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български
пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. В настоящото производство е
отправено искане да се изпрати до длъжника приложеното към исковата молба
уведомление (в този смисъл е цитирано Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.
д.№ 12/2009г.,11 т.о.,ТК).
Поради неизпълнение от страна на
заемателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по
договора за заем, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по
чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 4401/2018г. по опис на 5-ти състав
при PC Стара Загора имало издадена заповед за изпълнение.
Гореописаните факти и обстоятелства обуславяли
интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* да
подаде иск за установяване на вземанията си.
Искането е да се признае за
установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
от страна на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, И.А.И., ЕГН: **********,
дължал сумата в размер на 300.52 лева, от които: 213.51 лева - главница, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането; 33.52 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
19.02.2016г. до 10.07.2016г.; 53.49 лева - лихва за забава за периода от
20.02.2016г. до 23.08.2018г.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден
отговор от особения ответника. Оспорена е валидността на цесията, а оттам и на
активната правна легитимация на ищцовото дружество.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че ответникът И.А.И. е сключил
Договор за стоков кредит № 108961 от 10.07.2015 г. Не се оспорва по делото и че е
усвоена сумата по стоковия кредит по описания в Договора начин, както и че
претендирания размер е именно непогасен остатък от задължението.
Съгласно договореното И.А.И. е следвало да погаси
заема в срок от 12 месеца на месечни вноски до 25 то число всеки месец, като
крайната падежна дата е 10.07.2016 г.
Представен
е и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 18.10.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, съгласно който цедентът се съгласява регулярно
да прехвърля на цесионера ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане, които
вземания следва да са индивидуализирани под формата на Приложение.
С
Допълнително споразумение към Рамковия договор, сключено на от 09.12.2016 г. и
съгласно Приложение към същото Споразумение е прехвърлено и вземането на Банка
ДСК към ответника на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Приложено е и
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Представено
е пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД чрез законния си представител е
упълномощило „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 18.10.2016 г.
Приложено
е уведомление до длъжника за извършената цесия на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, за което няма доказателства да е изпращано до И.А. преди образуване на
настоящото производство и е получено за първи път от особения представител на
ответника.
Правото на заемодателя да прехвърли правата си по
Договора за стоков кредит на трето лице т.е. да извърши цесия не са уредени в
самия Договор, а към делото няма приложени Общи условия.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е
сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се
квалифицират по следния начин:
По иска за 213, 51 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
била налице валидна облигационна връзка – договор за стоков кредит, по който е
предадена заемната сума, предмет на договора на ответника, съгласно условията
на Договора, както и че цесията има действие спрямо длъжника. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за
недължимост на сумата.
По иска за сумата от 33, 52 лева възнаградителна лихва
– чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че възнаградителната
лихва е уговорена, както и нейният размер и изискуемост. В тежест на ответника
е да докаже плащане.
По иска за 53, 49 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и
датата на забава, както и размерът на мораторната лихва. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането.
Искът за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4401/2018 г. по описа на РС
Стара Загора е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото като безспорен факт беше прието, че между
страните е налице потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 предл. първо
от ЗПК, по който ответникът е получил в заем общо 1204, 10 лева и не е заплатил
остатък от 213, 51 лв. главница, 33, 52 лева договорна възнаградителна лихва и
53, 49 лева мораторна лихва.
По отношение на цесията, извършена с вземането по
Договора за стоков кредит, съдът намира следното:
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД основава активната
си материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.10.2016 г., ведно с Допълнително споразумение и Приложение
към него, сключен със „Банка ДСК“ ЕАД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД от негово
име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение №137/02.06.2015 г. по
гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
От представените по делото доказателства не става
ясно, дали цесионерът е изпратил съобщение за извършената цесия и няма
доказателства приложеното уведомление да е достигнало до длъжника преди
образуване на ч.гр.д.№ 4401/2018 г. на РС Стара Загора.
Ответникът не е открит нито в хода на заповедното
производство, нито в настоящото исковото производство на адреса, посочен в
договора и в исковата молба. Извършена е справка за месторабота и за актуален
адрес на длъжника, на които адреси той също не е открит, поради което за да
бъдат защитени правата на ответника-длъжник И.А. му е назначен особен представител.
Същият е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД
приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му
процесуално положение.
Процесуалното представителство може да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича
от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в
т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява /така т.7 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от
което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен
представител и не може да приема адресирани до представляваното лице / в случая
ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е
уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. Също
така особеният представител не е осъществил контакти с ответника и поради това
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника
не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения
характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,
ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното Решение от 22.01.2019
г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и Решение № 74 от
27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на
II ТО на ВКС.
Следва да се отбележи за пълнота на изложението, че в
самия Договор за стоков кредит между Банка ДСК и И.А. не е уговорена
възможността за прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, а съгласно
чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност.“ Тази възможност не е установено и да е уговорена
в Общите условия, доколкото същите не бяха въобще приложени по делото. Съдът
намира, че следва да се приеме, че доколкото в процесния договор няма изрична
договорка, то вземането не е надлежно прехвърлено и не е произвело целените
правни последици, поради което и ищецът не се намира в материалноправна връзка
с ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява
кредитор на ответника поради което предявените искове за установяване
съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2 и чл.86
от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на претенцията за разноски на
ищеца се явява неоснователна. На особения представител следва да се определи възнаграждение
съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК в размер на 150 лева съгласно внесения по делото
депозит, който съответства на минималния адвокатски хонорар за дело с посочения
материален интерес съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7 против
И.А.И. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адв. К.К. по
Договор за стоков кредит № 108961 от дата 10.07.2015 г. искове по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземане
на сумите в размер на общо 300.52 лева, от които: 213.51 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 33.52 лева - договорна възнаградителна
лихва за периода 19.02.2016г. до 10.07.2016г.; 53.49 лева - лихва за забава за периода от 20.02.2016г. до
23.08.2018г., за които суми е издадена заповед № 2487/30.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 4401/2018 г. по описа на PC Стара Загора като неоснователни и
недоказани.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения
представител на И.А.И. адв. К.К. *** в размер на 150 лева, което да се изплати
от внесения по делото депозит и да се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: