О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………
Варненският
окръжен съд, в закрито заседание на 14.02.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна Макариева
Таня Кунева
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова в.гр.д. № 261 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от Община Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Св.Цанева
срещу решение №4960/03.12.2018г. постановено по гр.д.№ 2926/2018г. по описа на
Варненския районен съд, с което на основание чл.124 ГПК е прието за установено в отношенията между Ф.Ф.Д., ЕГН **********; И.Ф.Д.,
ЕГН **********; Й.Ф.Д., ЕГН **********; Х.С.Т., ЕГН ********** и Ф. ***, че ответникът
Община Варна не е собственик на 280.55/599 кв.м. ид.
части от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №10135.1506.734, находящ
се в гр.Варна, ул. "Хан Омуртаг" №9, целият с площ
599 кв.м., при съседи: 10135.1506.723; 10135.1506.738; 1035.2506.737; 10135.1506.736; 10135.1506.735;10135.1506.733; 10135.1506.729; 10135.1506.728;
10135.1506.727 и Община Варна е осъдена да заплати на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 2652 лева.
В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено при нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Твърди се, че съдът е следвало служебно да изиска отчуждителна
преписка №3133/1948г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС и в нарушение на
процесуалните правила не е уважил искането на Община Варна за допускане на
повторна СТЕ за установяване идентичност на имота, предмет на АДС
№1708/14.09.1951 и процесната идеална част. Счита се,
че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,
като се оспорват изводите на съда, че ищците са установили чрез пълно и главно доказване, наличието на
фактическия състав на чл.79 ЗС относно процесния
имот. Излага се, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че процесната идеална част от имота не е
била собственост на наследодателя на ищците. Счита за неправилни изводите на
съда за липса на настъпила трансформация на собствеността при условията на §42
ПЗР на ЗОС. По изложените подробни съображения във въззивната жалба се иска
отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят като
неоснователни.
С въззивната жалба са отправени
искания за изискване от Областна администрация Варна на отчуждителна
преписка №3133/1948г. за приемането й като доказателство по делото и допускане
на тройна СТЕ с идентична задача на експертизата, прието при първоинстанционното разглеждане на делото, като вещите лица
представят заключение след запознаване с отчуждителна
преписка №3133/1948г. Исканията се обосновани с твърдения за допуснати от първоинстонционния съд процесуални нарушеня
по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите страни са депозирали писмен отговор, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Изложено е становище за недопустимост на
отправените с жалбата доказателствени искания. Счита се, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана от лице,
имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и
останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима
при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК
и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Във връзка с доказателствените
искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът съобрази следното: Изхождайки
от предмета на спора, в частност наведените от ищците твърдения в исковата
молба и от ответника в отговора,
исканията по доказателствата, направени от страните, както и наведените във
въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира, че доказателствените
искания са неоснователни. Искането за изискване от Областен управител на отчуждителна преписка №3133/1948г. следва да бъде оставена
без уважение. Настоящият състав намира, че ВРС не е извършил процесуално нарушение като не е изискал и
приложил като доказателство по делото посочената преписка, касаеща
отчуждаване на каменна едноетажна магазия с плащ от 260 кв.м. /съгласно
твърденията на ответника и съставения АДС/. Ответникът не е изложил твърдения в
отговора на исковата молба и в допълнителните молби, за проведена отчуждителна процедура относно процесните
ид.части от имота, поради което и посочената преписка
е неотносима към предмета на спора. Освен това
искането е и преклудирано.
Искането за назначаване на СТЕ
с посочения в жалбата предмет следва да бъде оставено без уважение като преклудирано. Въззивникът не
представя доказателства, с оглед на които съдът да направи извод, че са налице
ново-възникнали или ново-узнати факти и обстоятелства, които да налагат
събирането на това доказателство едва в хода на въззивното
производство на осн. чл. 266, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на съда,
счита, че не са налице предпоставките за допустимост на доказателствата
съгласно чл.266, ал.3 ГПК, като не е налице и задължение за съда служебно да
допуска и събира доказателства по смисъла на т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Воден
от горното, и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от Община Варна, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Св.Ц.срещу
решение №4960/03.12.2018г. постановено по гр.д.№ 2926/2018г. по описа на
Варненския районен съд.
ОСТАВЯ без уважение
доказателствените искания, обективирани във
въззивната жалба за изискване на отчуждителна преписка №3133/1948г. на комисията по чл.11 от
ЗОЕГПНС и за допускане на повторна СТЕ за установяване идентичност на имота,
предмет на АДС №1708/14.09.1951 и процесната идеална
част от имот, предмет на настоящото производство.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в с.з. на 02.04.2019г. от 10.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: