№ 111
гр. С., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900106 по описа за 2021 година
Ищецът И. А. А. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“17-ти ноември“ №12 ет.2 ап.4 чрез
упълномощения от него процесуален представител адв. Т. И. П., е предявил иск по чл.432,
ал.1 КЗ срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс
Баучер“ №87, за осъждането му да му заплати следните суми:
26 000,00лв., предявен като частичен от 55000,-лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2020 г. около 19:30 часа в с. Т., общ. Б. по ул.
„Цар Освободител“ в посока към Б., водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с
ДК № СО6658ВВ П.Д.Р. предприема пресичане на кръстовището с ул. „Поп Нако“, като не
пропуска движещия се по пътя на ул. Цар Освободител, мотоциклет „Кавазаки“, модел
“Нинджа 210Р” с ДК № СО1757А с водач И. А. А., навлизайки в лентата за движение на
мотоциклета и реализира ПТП с него. При настъпилото ПТП е пострадал водачът И. А. А..
За удостоверяването на настъпилото ПТП е взето административно отношение,
образувано е ДП № 105/2020 по описа на РУ-Б..
Следствие на настъпилото ПТП от 19.03.2020г. пострадалият И. А. А. е получил
физически и психически травми, изразяващи се счупване на опашната кост с Оперативна
интервенция, множество охлузвания и синини по тялото, гърба с размери около 15-20 см,
дълги 0,5 см широки, наличие на голяма контузна разкъсна рана започваща от ануса в ляво и
продължаваща в проксималната посока в областта на гръбнака с размери 15-20см касаеща
1
обилно наличие на малки рани в областта на перинеума.
В деня на събитието 19.03.2020г. е бил откаран по спешност в УМБАЛ „С.“ в гр.С.,
след направените изследвания е установено, че счупване на опашната кост е необходима
спешна операция.
В продължение на месец му е предписано да бъде напълно обездвижен и прикован на
легло и да не движи таза. През този период трудно е можел да покрива ежедневните и
нужди, като е бил принуден да ползва чужда помощ.
Отчужден от приятели и липсата на социален живот и силните болки, които изпитвал
ежедневно в продължение на месеци .
За процесния лек автомобил Пежо, модел 306 с ДК № СО6658ВВ към датата на ПТП
има валиден сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.“ АД,
предвид което ЗД „Б.“ АД отговаря за вредите, които виновния водач е причинил съгласно
българското законодателство.
По повод настъпилото ПТП в ЗД „Б.“ АД е образувана щета, по която същия отказва
да изплати застрахователно обезщетение.
Нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ регламентира пряко право на увредения, спрямо когото
застрахователя е отговорен да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност.
Ето защо моли съда да осъди ответника ЗД „Б.“ АД да му заплати следните суми:
26 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“
АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Ответникът оспорва исковете претенции по основание и размер.
Претенцията е допустима, но неоснователна. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Пежо”, с рег. № СО 6658
ВВ - П. Р. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е
настъпила вреда за ищеца от процесното ПТП.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието
е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС „Пежо”, е рег. № СО 6658 ВВ като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва
правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „Пежо”, с рег. № СО 6658 ВВ
нарушения на правилата за движение, като загубил контрол върху автомобила и реализирал
ПТП.
2
Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения по
случая постановлението на прокуратурата за прекратяване на ДП, който не се ползва
материална доказателствена сила, като е диспозитивен, а не удостоверителен документ. Без
да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Върху ищеца е доказателствената тежест за установяване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта.
Исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и
вредата. Оспорва иска по размер. Сумата, която се претендира е прекомерно завишена, като
не отговоря установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението
за подобен род вреди.
По твърдения в исковата молба на 19.03.2020г. И. А. е бил участник в ПТП като
водач на мотоциклет.
Данните от представената медицинска документация, на негово име, описват следните
телесни увреждания:
-Счупване на опашната кост;
-Разкъсно-контузна рана в областта на ануса в ляво и продължаваща в областта на лявото
седалище; Малки рани в областта между ануса и скротума;
Данните са от представена Епикриза по И3№6598 от Клиника по хирургия при УМБАЛ „С.“
С., за периода 19.03.20г. - 29.03.20г„ с Окончателна диагноза: (в областта на ануса и
тазовото дъно. Счупване на опашната кост).
Представената медицинска документация удостоверява, че на 19.03.2020г. И. А. е бил
приет в болнично заведение с данни за травма в областта на опашната кост и долната част
на седалището. Били са установени, описаните по-горе, травматични увреждания. Лечението
е било хирургична обработка на наличните рани. Бил е изписан в добро състояние, без
данни за инфектиране на раните.
Счупването на опашната кост е причинила ограничение (поради болка) на
движенията на снагата за около 20 - 30 дни (лека телесна повреда). Няма представени
документи за настъпили усложнения по отношение на тази травма.
Описаните рани в долната част на седалището и опашната област са причинили
временно разстройство на здравето, без опасност за живота (лека телесна повреда), със срок
на възстановяване около три седмици. Няма представени медицински документи за
настъпили усложнения по повод на тази травма.
Предвид на представените медицински данни счита, че адекватна сума за
обезщетение е около 7 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита
съпричиняване на вредата.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на И. А.. Той е управлявал
3
мотоциклет: с превишена и несъобразена за пътния участък скорост - като с това поведение
създава риск за ПТП, допринася за настъпването му и силата на удара, при който е
причинена травмата му. Намира приложение разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, във връзка с
ППВС № 17/63 година на ВС. Счита, че степента на принос на пострадалия водач за пътния
инцидент е равна с приноса на водача на лекия автомобил. С това си поведение създава
опасност и риск за себе си.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът И. А. А. е депозирал допълнителна искова
молба.
Поддържа изцяло предявените искове, така както са предявени. Оспорва направените
в отговора на исковата молба възражения, като неоснователни и неподкрепени с никакви
доказателства.
Неоснователни са доводите на ответното дружество, че получените от ищеца травми
представляват лека телесна повреда. Оспорва изцяло определения за справедлив размер от
ответното дружество 7000 лв. да покрива изцяло претърпените от доверителя ми болки и
страдания. Видно от представената медицинска документация, ищецът е получил счупване
на опашната кост, което счупване е наложило и оперативна намеса, травма, която и до
настоящия момент не е възстановена напълно, травма, която му е допринесла силни болки,
Вследствие на полученото счупване за пострадалия са настъпили множество неудобства за
покриване на елементарните ежедневни между, като и психически травми.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на И. А. А., счита че същия е съобразен с настъпилите телесни и
душевни болки и страдания, като всичко това е съобразено с установената съдебната
практика.
Направените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия представлява едно възражение неподкрепено с никакви доказателства. На
първо място удара между автомобила и мотоциклетиста е настъпил изцяло в лента за
движение, като мотоциклетиста. И. А. А. се е движил в неговото си платно изведнъж срещу
него се забива водача на лек автомобил Пежо 306.
Поддържа всички направени доказателствени искания в исковата молба.
В срока по чл.373 ответникът ЗД „Б.“ АД не е представил допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се изслуша съдебно автотехническа експертиза се установява, че на
19.03.2020г. към 18,30 часа, в зоната на населено място – с.Т., община Б., по улица „Цар
Освободител”, в посока от село Т., към гр.Б. се е движил мотоциклет „Кавазаки” с
регистрационен номер СО 1757 А, управляван от И. А. А., със скорост около 115 километра
в час. Асфалтовото покритие, към този момент било сухо, ясно време, видимостта нормална.
Мотоциклетът се приближавал към „Т” образно кръстовище, регулирано с пътни знаци, при
4
което от дясната страна на мотоциклета се намирала улица „Поп Нико”, пред кръстовището
по която се намирал пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство”.
Платното за движение по улица „Цар Освободител” било двупосочно, с по една лента
за движение в двете посоки, като дясната, по отношение посоката на движение на
мотоциклета била с широчина 5,1 метра, а лявата – 5,2 метра, отделени една от друга
посредством единична прекъсната линия „М3”.
В същото време и условия на движение, от улица „Поп Нико” излязъл лек автомобил
„Пежо 306” с регистрационен номер СО 66 58 ВВ, управляван от П.Д.Р., който навлязъл в
платното за движение по улица „цар Освободител” и се насочил в посока към гр. Правец,
като разположил автомобила си в дясната лента за движение в тази посока. В момента, в
който лекият автомобил приключил маневрата за ляв завой, в лявата му габаритна част, с
предната си гума се ударил мотоциклет „Кавазаки”. От удара мотоциклетистът изгубил
контрол над управлението на мотоциклета, отделил се от него и се установил около лявата
част на лекия автомобил, който се е установил на място. Мотоциклетът паднал на лявата си
страна и продължил движението си плъзгайки се по асфалтовото покритие, като се
установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Скоростта на мотоциклет „Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с ДК № СО1757А в
момента на удара е била 115км.ч.
Към момента на възникване на възможност за взаимна видимост процесните МПС ще
отстоят на 217 метра. Към момента на навлизане на лекият автомобил в платното за
движение по ул. „Цар Освободител”, мотоциклетът е бил на 145 метра от мястото на удара и
на около 156 метра от лек автомобил „Пежо” (145 +11м.)
Това показва, че към момента на навлизане на лек автомобил „Пежо” в платното за
движение по ул. „Цар Освободител” е съществувала директна видимост между двамата
водачи.
Причина за настъпването на ПТП следва да се търси:
1. Субективните действия на водачът на мотоциклет „Кавазаки” с регистрационен
номер СО 1757 А - И. А. А., който при движение в зоната на ПТП, по пътно платно с
двупосочно движение с две ленти за движение, е навлязъл и се е движил в лентата за
насрещно движение.
2.Субективните действия на водачът на мотоциклет „Кавазаки” с регистрационен
номер СО 1757 А - И. А. А., който при възникване на опасност за движението не е направил
всичко възможно да намали скоростта или да спре.
Водачът на мотоциклет „Кавазаки” – ищецът И. А. А. е имал възможност да избегне
удара в лек автомобил „Пежо”, ако в зоната на ПТП не е навлизал и се е движил в лентата за
насрещно движение или ако при възникване на опасност за движението, е направил всичко
възможно да намали скоростта си на движение или да спре.
5
Видно от изслушаната съдебномедицинска експертиза И. А. А. при ПТП на 19.03.2020г.
е получил следните травматични увреждания:
Обширно разкъсване на кожата в седалищната област и разкъсване на седалищната
мускулатура вляво с оформянето на тъканен джоб в зоната с размери около 20см., което
увреждане е наложило оперативно лечение. Преценено по своята медикобиологична
характеристика това увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
Травматично разкъсване на ануса, което увреждане е причинило на пострадалия
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Множествени разкъсноконтузни рани в областта на тазовото дъно/перинеума/.
Повърхностни рани в лявата половина на гърба с размери около 15-20см.х0,5см.
Констатираните травми са наложили оперативно лечение, като по своя вид
представляват мекотъканни увреждания.
Отразената в окончателната диагноза Фрактура на ос кокцигис /фрактура на
опашната кост/ не се потвърждава с нищо в приложената по делото медицинска
документация. В епикризата не е отразено на пострадалия да е правено рентгенографско
изследване на костите на таза, чрез което единствено може да бъде доказана такава
фрактура.
Предвид гореизложеното експертизата не приема, че е налице фрактура на опашната
кост.
Следва да се има предвид, че областта на тазовото дъно и ануса са богато
инервирани и всички травми в тази област са изключително силно болезнени, като
пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания за продължителен период от време
повече от 30/тридесет/ дни, като интензитетът на болката постепенно е намалял.
Анатомичната локализация на травматичните увреждания, както и тяхната
морфология добре отговарят да са получени по механизма на конкретното
пътнотранспортно произшествие.
По повод уврежданията пострадалият е бил подложен на оперативно лечение, като
продължителността му, предвид тежестта на травмата е около 30 дни.
По делото се разпита свидетелката Зоя Костадинова Карачорова, живее на семейни
начала с ищеца.
„На 19.03.2020 г. ищецът участва в пътен инцидент с мотор, той е бил на мотор, след
това щетите бяха доста големи след този инцидент - и физически и психически. За
инцидента научихме от сестра му, която караше колата, някъде около десет минути след
него тя трябваше да се прибере. Аз бях с майка му и баща му вкъщи, имахме гости и
чакахме и двамата да се приберат от Т.. Той си беше взел мотора от Т.. Сестра му вижда
локви кръв по пътя и човека, който се е обадил на линейката и нищо друго. Тя ни се обажда
по телефона и казва: „Нещо е станало с бати“, това й бяха думите. Каза, че ще кара зад
линейката, човекът казал, че го карат към Спешно отделение - Б.. Отиваме там, видяхме го
как вече го качват в линейка за Окръжна болница в С., понеже казаха, че случаят е доста
тежък и не могат да го приемат те, доста разкъсвания. Ние го виждаме последно там, в Б.,
извинявайте, не последно там, след това караме по линейката с майка му и баща му, видяхме
го за последно пред Окръжна болница, качиха го горе и казаха, че ние нямаме право да
6
влизаме, защото беше по време на локдаун. Тогава той нямаше нито телефон, нито нищо,
само получавахме информация от лекари за неговото състояние, той лежа там от 19-ти до
29-ти март. Физическото му състояние беше доста тежко - първо счупена опашна кост,
ожулвания по целия гръб, от колата се беше забило около 20 см желязо вътре в него и
абсолютно целия анус отзад разкъсан. По сведения на докторите казаха, че са му направили
нов анус, защото абсолютно всичко било разкъсано. Това бяха физическите увреждания, за
които получихме информация от лекаря. Той след това беше доста по-затворен като
психически увреждания, получи като леки паник- атаки, не можеше да спи много, както и от
болката след изписването му не можеше да стои, беше постоянно по корем. Не можеше да
се храни добре, не можеше да спи, не можеше да ходи въобще до тоалетна, ние го къпехме,
животът му беше просто в една стая. Аз и майка му го гледахме. След изписването му от
болница аз и майка му го гледахме в неговия дом в Б.. Близо два месеца той не можеше да
ходи въобще, помагахме му за абсолютно всичко - от хранене до къпане, дори за ходене до
тоалетна, след това започна леко раздвижване - да опитва да сяда повече, общо взето бих
казала, че ни отне четири - пет месеца, докато напълно се възстанови и да може дори да се
изкъпе, както се казва. Два месеца ние го обслужвахме изцяло, като правехме и бани със
смрадлика, което беше доста тежко и за него, и за нас. Аз и майка му сменяхме марли отзад
на всичко, както и лепенки, пръскахме с цикатридина и т.н., постоянно кървеше, това го
правехме аз и майка му след препоръки на лекаря. Той все още има травми от тази
катастрофа като болки в кръста, ниско кръвно налягане, докторите казаха, че това е от доста
изгубена кръв и от операцията, и от катастрофата, нисък хемоглобин, болки в кръста при
промяна на времето и при някакво действие, съответно той и за психическото, което остана
след това, което най- много ни притесняваше е, че той нямаше хобита, спря връзките с
приятели, които имат мотори, затвори се в себе си психически. Доста такива периоди има, в
които просто като се сети за катастрофата, получава като или леки паник-атаки или просто
уплах, той спря да кара мотори, това му беше най- голямото хоби - моторите и високите
скорости. Все пак той спря това нещо след катастрофата - нито мотори, нито нищо.
Като започнем с това, че той тогава учеше в Академия на МВР, изпусна доста материал,
който му беше нужен, това му беше последна година. След това белезите, които са в задната
му част и в гърба, са доста неприятни за гледане и той от това се притеснява, както и на Б.
доста хора са го видели без панталон общо взето и това малко или много се отрази на
неговото самочувствие.“
Страните по делото не спорят по отношение на факта за наличие на задължителна
застраховка гражданска отговорност при ответника ЗД „Б.” АД по отношение на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с ДК № СО6658ВВ към датата на настъпване на ПТП
19.03.2020 г.
Пострадалият И. А. А. е отправил пред ответника ЗД „Б.” АД застрахователна
претенция на 02.12.2020г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
7
Увреденото лице И. А. А. е предявило пряко срещу застрахователя ЗД „Б.” АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432 Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.497 КЗ.
Видно от приетата САТЕ се установява, че на 19.03.2020г. към 18,30 часа, в зоната на
населено място – с.Т., община Б., по улица „Цар Освободител”, в посока от село Т., към
гр.Б. се е движил мотоциклет „Кавазаки” с регистрационен номер СО 1757 А, управляван от
И. А. А., със скорост около 115 километра в час. Асфалтовото покритие, към този момент
било сухо, ясно време, видимостта нормална. Мотоциклетът се приближавал към „Т”
образно кръстовище, регулирано с пътни знаци, при което от дясната страна на мотоциклета
се намирала улица „Поп Нико”, пред кръстовището по която се намирал пътен знак „Б2” –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.
Към момента на възникване на възможност за взаимна видимост процесните МПС
ще отстоят на 217 метра.
Към момента на навлизане на лек автомобил „Пежо” в платното за движение по ул.
„Цар Освободител” е съществувала директна видимост между двамата водачи. С това съдът
приема, че водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с ДК № СО6658ВВ П.Д.Р.
и могъл да възприеме приближаващия се мотоциклет „Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с
ДК № СО1757А, управляван от пострадалия И. А. А. и да му осигури предимство при
преминаване през кръстовището без да създава опасност за движението. Като е предприел
маневра ляв завой е станал причина за сблъсък с движещия се по път с предимство
мотоциклет на ищеца И. А. А.. Сблъсъкът е станал в лява странична част на лекия
автомобил, в областта на левия праг, което според съда говори, че лекият автомобил не е
завършил маневрата към момента на сблъсъка. Ако бе завършена маневрата и ударът е
станал в насрещната лента за движение спрямо посоката за движение на мотоциклетиста, то
ударът и за лекият автомобил би бил челен, а не страничен. Ето защо съдът не кредитира
заключението на съдебната автотехническа експертиза в тази й част. Съдът приема, че
причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“ с ДК № СО6658ВВ П.Д.Р., който не е осигурил предимство на
движещия се по път с предимство мотоциклет „Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с ДК №
СО1757А, управляван от И. А. А., както и движението на мотоциклет „Кавазаки“, модел
“Нинджа 210Р” с ДК № СО1757А, управляван от И. А. А. с превишена скорост 115км.ч. при
разрешени 50км.ч. в населено място. С това водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„306“ с ДК № СО6658ВВ П.Д.Р. е нарушил чл.25 ЗДвП, а водачът на мотоциклет
„Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с ДК № СО1757А И. А. А. е нарушил чл.21 ЗДвП и чл.20
ал.2 ЗДвП.
С това П.Д.Р. като водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с ДК №
СО6658ВВ, застрахован при ответника по задължителна застраховка гражданска
отговорност, е причинил на ищеца И. А. А. непозволено увреждане по смисъла на чл.45
8
ЗЗД. Вината на водача се предполага, като не се доказа липсата на вина за настъпилото ПТП.
Травмите са в причинно-следствена връзка с действията на виновния водач П.Д.Р..
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, П.Д.Р. е реализирал
ПТП, при което са настъпили уврежданията на И. А. А..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на П.Д.Р. и
уврежданията, получени от пострадалия И. А. А..
При ПТП ищецът И. А. А. получил обширно разкъсване на кожата в седалищната
област и разкъсване на седалищната мускулатура вляво с оформянето на тъканен джоб в
зоната с размери около 20см., което увреждане е наложило оперативно лечение. Преценено
по своята медикобиологична характеристика това увреждане е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
Травматично разкъсване на ануса, което увреждане е причинило на пострадалия постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. Множествени разкъсноконтузни рани в
областта на тазовото дъно/перинеума/. Повърхностни рани в лявата половина на гърба с
размери около 15-20см.х0,5см. Констатираните травми са наложили оперативно лечение,
като по своя вид представляват мекотъканни увреждания.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, за получените травматични увреди и периода
за възстановяване, който се подкрепя и от показанията на разпитаната свидетелка
Карачорова.
След причинените травматични увреждания при пътнотранспортното произшествие
пострадалият И. А. А. е изпитвал болки и страдания за период около четири месеца, като се
е възстановил, макар и не напълно. Към момента на настъпване на ПТП пострадалият е на
22г.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от ищеца И. А. А.
болки и страдания следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно
общественото разбиране за справедливостта. Гореописаните травми, неопасни за живота на
пострадалия са свързани с болки при горепосочения период на лечебно-възстановителен
процес.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и
страдания следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв.
Основателно е възражението на ответника ЗД "Б." АД за наличие на съпричиняване.
С поведението си пострадалият И. А. А. е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, като е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост. Ето защо съдът намира, така определеното обезщетение следва да се редуцира на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД на 50 %, като се присъди сума в размер на 20 000,-лв. обезщетение
за неимуществени вреди, болки и страдания.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от
02.03.2021г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ищецът има право на направените разноски съобразно с
уважената част от иска. Същият е сторил разноски в размер на 520,-лв., държавна такса и
600,- лв. за експертизи, поради което следва да му се присъди сумата 861,54лв.
На адв. Т. И. П. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2
9
ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4
от Наредба №1/2004г. е в размер на 1310,-лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски 600,-лв.
САТЕ и СМЕ и 2000,-лв. за адвокатско възнаграждение. На ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 600,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на И. А. А. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“17-ти
ноември“ №12 ет.2 ап.4 по сметка IBAN: BG37 RZBB 9155 1008 2885 07 сумата 20 000,-лв.
(двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания, получени от И. А. А. при ПТП, настъпило на 19.03.2020 г. и наличие на
застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с ДК №
СО6658ВВ, управляван от П.Д.Р., ведно със законната лихва върху сумата от 02.03.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер и за
остатъка до пълния период на иска за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. Т. И. П. сумата от 1310,-лв. (хиляда триста и десет лева), представляващо
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на И. А. А. с ЕГН********** от
гр.Б. ул.“17-ти ноември“ №12 ет.2 ап.4 сумата от 861,54лв. (осемстотин шестдесет и един
лева и петдесет и четири стотинки), представляващо деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, И. А. А. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“17-ти
ноември“ №12 ет.2 ап.4 да заплати на ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 600,-лв. (шестстотин лева),
представляващо адвокатско възнаграждение и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10