Р Е Ш Е Н И Е №ІV-93
07.08.2019 г.***
Бургаският
окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание
на втори август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Цветанка Арнаудова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова въззивно гражданско дело № 1083 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана
Димчева – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 12), против
Решение № 1458 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 820/2019 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от общо 1694, 27 лв., представляваща нетният размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд –
общо 263, 41 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения от него като ”Старши полицай” в РУ – Несебър и РУ – Созопол за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. 1 842 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане, както
и сумата 343 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и е осъдена да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 67, 77 лева за държавна такса и 100
лева за депозит за експертиза.
Във
въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се изводът
на първоинстанционния съд, че положеният от въззиваемия нощен труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1, 143 съгласно правилата на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа се, че
приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в
тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по
коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба №
8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния
коефициент. Въззивникът се позовава на Заповеди
№ 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които
за целия процесен
период за всеки отработен час или
за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Навеждат се
оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че през процесния
период Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г. е действала от 19.08.2014 г. до
02.08.2016 г, като се излагат съображения, че същата е действала за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. – от влизане в сила на Решение № 8585/11.07.2016
г. по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., до обнародването на
следващата Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г. Поддържа се, че съдът неправилно е
приел, че при наличие на непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се
приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Въззивникът излага доводи, че в процесния
случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, като
се позовава на писмо с изх. № 94-НН-198
от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Не са направени доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263 ГПК въззиваемият П.Х.Д. представя писмен отговор чрез
адвокат С.К. – с представено пред въззивната инстанция пълномощно (л. 20). В
отговора на въззивната жалба са изложени съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Въззиваемият се позовава на съдебна практика по сходни
казуси. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди
разноските, направени във въззивната инстанция, за което представя списък. Няма
доказателствени искания.
В
съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт Владимирова-Михова
– с пълномощно по делото (л. 31). Поддържа въззивната жалба, няма
доказателствени искания
В
съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител – адвокат К. оспорва жалбата. Няма доказателствени
искания.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по
делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от П.Х.Д.
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас иск за
присъждане на сумата от 1 694, 27 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение
за извънреден труд – общо 263, 41 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.
нощен труд в размер на 1 842 часа, ведно със законната лихва, считано от
30.01.2019 г. до окончателното изплащане. Изложени за твърдения, че за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е работил
при ответника като „мл. инспектор“ със статут на
държавен служител при РУ – Созопол към ОДМВР – Бургас, като не му е
заплатено дължимото за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд –
общо 263, 41 часа, получени след преизчисляване на положения
нощен труд в
дневен с коефициент 1, 143 съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а именно 1 694, 27 лв. – с оглед допуснатото в съдебното заседание
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличението му по размер.
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В законовия
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът е оспорил
предявения иск. Изложени
са съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните
протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра
на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014
г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
За да уважи предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба №
8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се
тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители.
Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно
да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване
на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно – постановено е в писмена форма, от законен състав, в пределите на
правораздавателната му власт и е разбираемо.
Съдът счита, че обжалваното решение е
допустимо – постановено е при наличието на всички абсолютни положителни
процесуални предпоставки и при липса на абсолютни процесуални пречки, по
предявен иск и в съответствие с диспозитивното начало.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
За да се уважи предявеният иск с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, е необходимо
да се установят следните юридически факти: 1) че ищецът е страна по валидно
служебно правоотношение с ответника; 2) че ищецът е положил извънреден труд, за
който му е дължимо трудово възнаграждение в претендирания размер; 3) че
дължимото трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд не му е
заплатено от ответника.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (удостоверение – л. 13) се установява, че от 10.02.2006 г.
ищецът е служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,
ал.1, т.
1, пр. 1 ЗМВР, като през исковия период е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Несебър към ОДМВР – Бургас – от 01.01.2016 г. до
30.09.2016
г., както и в група
”Охранителна полиция” при РУ – Созопол към същата ОД –
от 30.09.2016
г. до настоящия момент.
Безспорно е
между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза (л. 227 – л. 234), че за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. въззиваемият Д. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 842 часа, за което
въззивникът му е изплатил общо 460, 50 лв.
– по 0, 25 лв. на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се още,
че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1 842 часа, преизчислен в дневен
с коефициент 1,143, възлиза на 2 105, 41 часа, като разликата от 263, 41
часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия,
а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в претендирания размер от
1 694, 27 лева.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали,
както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016
г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
По отношение на направеното с въззивната
жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ по съображения,
изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
Министерство на труда и социалната политика (МТСП), съдът намира следното:
В практиката си
за периода 2005 – 2010 година (писма с изх. № 29-20 от 5.12.2005 г., изх. №
26-34 от 6.06.2006 г., изх. № 12-914 от 08.12.2006 г., изх. № 61-269 от
04.01.2008 г., изх. № 92-864 от 13.02.2008 г., изх. № 26-581 от 28.12.2010 г.) МТСП
е поддържало становището, че при установено от работодателя сумирано
изчисляване на работното време, той следва да отчита (изчислява) работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период, като часовете,
получени над определената норма (след превръщането на нощните часове в дневни),
представляват извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер съгласно чл.
262, ал. 1, т. 4 КТ. С писма с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. и изх. №
94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело обратното становище, като е приело,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време. Посочените писма нямат нормативна сила, но сочат, че са налице
противоречиви разбирания относно наличието на извънреден труд в случаите на
преизчисляване по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 КТ). Съгласно
чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период (чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал.
3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред инспекцията по труда без превръщане
на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.
От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае
за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., съдът намира следното:
1) за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва
изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден
труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на
работното време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от
НРВПО (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 31.12.2018 г. извънредният труд се отчита с превръщане на
нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ,
бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от
01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. и при липсата на изрично действащо законово
правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, приложение следва да
намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум, като при липса на
закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно
чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз
основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1, 143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение,
вложено в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип
за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като
икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо
съдът намира, че за периода
от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действало правилото на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на
нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно
тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо съдът
намира, че правилото на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г.) от НРВПО
следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за
периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд (съобразно график
за месец юли 2018 г. – л. 215), тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът
приема, че при решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период (01.01.2016 г. – 01.01.2018 г. и
01.07.2018 г. – 31.12.2018 г.) същите следва да се вземат предвид.
Съобразно приложение № 1 (л. 234) към
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. ответникът е положил
общо 296 часа нощен труд, които след приравняването им на дневни с коефициент
1, 143 възлизат на 338, 33 часа. Разликата от 42, 33 часа следва да се отчете
като положен труд, но не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи
нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187,
ал. 6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. От приложението към заключението
се установява, че за процесните часове нощен труд, положени в периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., нетното трудово възнаграждение на час без
увеличение възлиза на 173, 26 лева, а с увеличението от 50 % – 259, 82 лева. За
надлежното определяне на дължимото на ответника възнаграждение разликата от 86,
56 лева следва да се извади от общия размер на възнаграждението за извънреден
труд, изчислено от вещото лице за целия исков период в размер на 1694, 27 лева.
Получената сума възлиза на 1607, 71 лева, до който размер искът се явява
основателен, като за горницата над 1607, 71 лева до пълния предявен размер от
1694, 27 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на изложеното въззивната
жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1607, 71 лв. до пълния предявен
размер от 1694, 27 лв., представляващи нетният размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 263, 41 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия
като „старши полицай” в РУ – Несебър и РУ – Созопол за периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2018 г. 1 842 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от
30.01.2019 г. до окончателното плащане, като вместо него следва да се постави,
че искът се отхвърля за горницата над 1607, 71 лв. до пълния предявен размер от
1694, 27 лв., а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото и двете страни имат право на разноски. По съразмерност на въззиваемия
следва да бъде присъдена сумата от 651, 70 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция. По
съразмерност на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 12, 50 лева,
представляваща разноски за внесен депозит за експертиза и за юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция, определено съобразно чл. 78, ал. 8 вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОДМВР следва да заплати по сметка на Районен съд
– Бургас сумата от 159, 38 лева, представляваща поети от бюджета на съда
разноски за държавна такса и депозит за експертиза.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1458 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 820/2019 г. по описа на Районен съд
– Бургас В ЧАСТТА, с която Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов е, осъдена да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата над 1607, 71
лева до пълния присъден размер от 1694, 27 лева, представляващи нетният
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд – общо 263, 41 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения от него като ”Старши полицай” в РУ – Несебър и РУ – Созопол за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. 1 842 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане, както
и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Х.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов, иск за присъждане на сумата от 86, 56 лева, представляваща разликата над сумата от 1607, 71
лева до пълния предявен размер от 1694, 27 лева, представляващи нетният
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд – общо 263, 41 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения от него като ”Старши полицай” в РУ – Несебър и РУ – Созопол за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. 1 842 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов, да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, сумата от 651, 70 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата и
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.Х.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов,
сумата от 12, 50 лева,
представляваща разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата
от 159, 38 лева, представляваща
поети от бюджета на съда разноски за държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.