№ 1281
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110102398 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 11239/12.01.2024
г. от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В, представлявано от
управителите П* и Х*, чрез юрк. Б* - пълномощник на управителите, тел. *,
имейл адрес: ******@***********.*** срещу Н. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С*, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 400 лева, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит между ответника и „Сити Кеш" ООД №
256021/08.01.2019 г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението в съда (02.11.2023 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 20.14 лева, представляваща възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит между ответника и „Сити Кеш" ООД №
256021/08.01.2019 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.89, с която се иска ответникът да
1
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 63.77 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 400.00 лева за периода
от 08.03.2019 г. До 28.12.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.01.2019 година
длъжникът Н. И. И., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски
кредит № 256021 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата
от 400.00 лева, срещу което се съгласил да върне 2 броя вноски в по 274.00
лева в срок до 08.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 49.09 %.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита,
че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
Сочи, че ответникът Н. И. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 21.07.2022 г., „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство е индидуализирано на стр. № 3 от Приложение № 1 към
договора за цесия.
Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020
Моли съда да връчи цесията чрез ИМ.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
2
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли
съдът да постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва
исковете. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Твърди, че
няма доказателства за получаване и предаване на сумите. Твърди, че
договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира молба, с която пдоддържа исковете. ПРедставя
разписка за извършено плащане от 08.01.2019 г.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 49465/04.12.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 160-166
от делото).
Настоящото производство е образувано по повод указания за
предявяване на осъдителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК по ч.гр.д. №
60544/2023 г. по описа на СРС. Указанията за връчени на заявителя на
18.12.2023 г., поради което срокът по чл.-415, ал.4 ГПК изтича на 18.12.2024 г.
Исковата молба и доказателства за нейното предявяване е подадена на
12.01.2024 г. Ето защо настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 49465/04.12.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 160-166 от
делото).
За да бъде уважен настоящия иск, ищецът, при условията на пълно и
3
главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата
молба съдържание – главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР
2. предаването на сумата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
4. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС)
5. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на
вземането – настъпил падеж
6. Размера на търсените суми
7. Условията, които спира или прекъсват давността.
За да бъде отхвърлени иска, ответникът при насрещно и главно
доказване следва да установи плащането на процесните суми, настъпила
погасителна давност – изтекъл срок повече от 3/5 години.
От връчването на процесната исковата молба се установи, че ответникът
е уведомен за цесията. Доказаната е четвъртата предпоставка.
По делото е представена някаква разписка от която се установява, че на
08.01.2019 г. „СИТИ КЕШ“ ООД е наредил сума в полза на Н. И. И. в размер
на 400.00 лева (л.172 от делото). Посочената разписка не съдържа подписите
на кредитора и на ответника. От нея не може да се направи извод, че
ответникът е усвоил сумата по кредита, т.е. че ответникът е получил сумата.
От разписката се установява, че само кредиторът е наредил сума, но не и кой я
е получил. Не се установява дали е получена тази сума на основание
процесния договор. Въпреки указанията на съда, обективирани в определение
№ 49465/04.12.2025 г., ищецът не успя да докаже, че ответникът е получил
процесната сума по заема, т.е. усвоил процесния заем. Не се доказа втората
предпоставка за уважаване на иска.
Исковата молба е претендирана на основание сключен договор за заем.
Следователно ищецът следва да установи наличието на такъв с посочените в
исковата молба параметри. Видно от представените писмени доказателства и
доказателствени средства, процесния договор е сключен от разстояние
Въпреки указанията на съда, обективирани в определение № 49465/04.12.2025
г., ищецът не успя да докаже, че ответникът е сключил посочения договор.
Липсва установяване на връзката между ответника и посочения процесен
договор. Не се установи кое о лице е сключил договора. В представения
договор липсва подпис на ответника. Към общите условията също липсва
подпис. По делото има представен договор, без подпис и без доказателства от
кого е сключен. Представени са разпечатки от IP адреси, които не установяват
по някакъв начин връзката с ответника. Съдът е назначил експертиза за
установяване връзката между ответника и сочения договор, но ищецът не е
изпълнил указанията в срок за внасяне в срок. Дадени са указания по чл.161
ГПК, поради което съдът приема, че липсва договор, поради процесуално
бездействие от страна на ищеца.
4
С определение № 49465/04.12.2025 г., съдът е указал за приложението на
императивна правна норма по чл.7, ал.3 ГПК, както и нищожността на
сделките, съгласно указанията по ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020
на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин. Съгласно чл.11, ал.1, т.23 ЗПК договорът трябва да съдържа подписи на
страните.
В процесния случай, липсват подписи на договора. Не е налице
хипотезата на чл. 22 ЗПК, защото чл.11, ал.1, т.23 ЗПК не е сред тях.
Следователно са налице общите предпоставки по чл.26 ЗЗД за нищожност на
договорите.
Съгласно приетото в Решение № 121/17.11.2021 г. по гр. д. № 4360/2019
г. на ВКС, липсата на подпис не е нищожност, поради липса на съгласие, а
нищожност, поради липса на форма – чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД.
В процесния случай ЗПК изисква договорът да бъде в писмена форма с
подписи. Липсата на подпис правя процесния договор нищожен, поради липса
на форма. Не е завършен фактическият състав по сключване на сделката – а
именно полагане на подпис от ответника.
С оглед изложеното, ищецът не успя да докаже наличието на договор –
облигационна връзка с ответника, въпреки дадените указания и
разпределената доказателствена тежест. Исковите суми се претендират
именно на основание договор, който не се установи да има по делото. А от
така представения договор съдът установи, че е нищожен, поради липса на
форма, тъй като липсва подпис на ответника. Не се установи, че ответникът е
сключил процесния договор. Доколкото няма договор, то няма основание, на
което да се присъдят сумите. Не е доказаната първата, третата, петата и
шестата предпоставка за уважаване на иска.
С оглед изложеното, искът е неоснователен и недоказан.
В допълнение на изложеното, следва да се отбележи:
Съгласно ТР 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС,
давността започва да тече от изискуемостта на всяка вноска. Сумата за
главница изтича с изтичане на петгодишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД.
Първата вноска е с падеж 08.02.2019 г., поради което петгодишният срок
изтича на 08.02.2024 г., а за втората 08.03.2024 г. 18. За периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. давност не е текла, на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този
срок се прибавя още 7 дни, на основание параграф 13 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от
14.05.2020 г.). Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020
г., поради което давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът
на спирането на давността обхваща 69 дни. Следователно към датите
08.02.2024 г. и 08.03.2024 г. следва да се добавят още 69 дни. Заявлението е
предявено на 01.11.2023 г. Следователно давност не е настъпила за главницата.
5
Съгласно решение № 34/07.03.2024 г. по т. д. № 161/2023 г. на ВКС,
давността по възнаградителната лихва е тригодишна, на основание чл.111, б.
„в“. Следователно давността за вноската от 08.02.2019 г. и 08.03.2019 г. изтича
съответно на 08.02.2022 г. и 08.03.2022 г. Дори и да се прибавят 69 дни за
спиране на давността, то към момента на подаване на заявлението давността е
изтекла за възнаградителната лихва.
Доколкото липсва договор, то е безпредметно да се обсъждат наличието
на неравноправни клаузи, колко е реалният размер на ГПР, чл.10а ЗПК, знае
ли потребителят как е сформиран ГПР.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът се представлява от особен
представител, поради което няма право на разноски. Особеният представител
има право на възнаграждение от внесения депозитт.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В срещу Н. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С*, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 400 лева, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит между ответника и „Сити Кеш" ООД №
256021/08.01.2019 г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението в съда (02.11.2023 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 20.14 лева, представляваща възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит между ответника и „Сити Кеш" ООД №
256021/08.01.2019 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.89, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 63.77 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 400.00 лева за периода
от 08.03.2019 г. До 28.12.2023 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7