Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

№

 

град София, 22.04.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 12406 по описа на 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищцата Б.П.Б., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 30.10.2011 год. водачът Д.Г.Г., при управление на лек автомобил „А.” с ДК № ********* по пътя от гр.Д. към гр.В., движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, реализирал пътно-транспортно произшествие като самокатастрофирал, при което била причинена смъртта на П.В. Г., син на ищцата, возещ се на предната дясна седалка в автомобила. Поддържа, че смъртта на синът й причинила силни болки и страдания, тъй като били в изключително близки отношения, живеели заедно в едно домакинство, в дух на обич и разбирателство. Поддържа, че изпаднала в депресия и животът й ще бъде белязан със знака на постоянна мъка и страдание. Твърди, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на синът й в размер на 120 000 лева, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2011 год. до 14.09.2012 год. в размер на 10 885.71 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът „Застрахователна компания Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е пътувал без предпазен колан. Отделно от това искът е силно завишен. Моли съда да постанови решение като отхвърли исковите претенции. Претендират се разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязла в сила присъда № 76 от 12.08.2013 год., постановена по НОХД № 826/13 год. по описа на ОС-В. се установява, че съдът е признал Д.Г.Г. за виновен в това, че на 30.10.2011 год., по пътя гр.Д.-гр.В., при управление на лек автомобил „А.” с ДК № ********* нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.В. Г..

Представено е удостоверение за наследници № 7670/07.11.2011 год. на Община Д. от което е видно, че П.В. Г. е починал на 30.10.2011 год. и е оставил за наследници майка – Б.П.Б. и баща – В.Г.Й..

От разпита на свидетеля Н.К. се установява, че познава починалия и майка му, тъй като били много близки с Пешо и знае за произшествието. Посочва, че Петър бил изключително добро момче, като нямал проблеми с никой, дори и в училище. Живеел заедно с майка си и сестра си в апартамент в Д., а лятото работел в Кранево като сервитьор за да помага на семейния бюджет, тъй като майка му била разделена с мъжа си. Дава показания, че отношенията в семейството на Петър били много добри. Царяло спокойствие и уважение, не е имало разногласия между тях. След произшествието се видял с майка му, която била изключително съсипана и не била на себе си. Когато погледнела свидетеля, се сещала за сина си и не можела да повярва, че него го няма. На погребението отказвала да свалят ковчега. Месец след погребението ищцата била зле, като стояла на едно място и гледала в една точка. Посочва, че в целия апартамент има снимки на Пешо, а като видела свидетеля сещайки се за сина си, започвала да плаче.

Представена е по делото застрахователна полица от която се установява, че собственика на лек автомобил „А.” с ДК № ********* е застраховал гражданската си отговорност при ответника за периода от 12.08.2011 год. до 11.08.2012 година.

От приетите по делото единични и комплексни съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, изготвени от вещите лица д-р Б. и инж. М., които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните се установява, че пътника П.В. Г. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. И двете вещи лица обаче са категорични в заключенията си, че даже и при поставен предпазен колан за Г. щеше да настъпи същия летален изход, имайки предвид силния удар на автомобила и настъпилите вследствие на него увреждания по купето.   

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, че на 30.10.2011 год., по пътя гр.Д.-гр.В., водачът Д.Г.Г., при управление на лек автомобил „А.” с ДК № *********, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал П.В. Г.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата, като негова майка, са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – Господинов/ деяние.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил „А.” с ДК № *********, управляван от Д.Г. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника „Застрахователна компания Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в „Застрахователна компания Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 30.10.2011 год., синът на ищцата е починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, че в резултат на това същата е претърпяла болки и страдания от загубата на починалия. Установи се, че майката и синът са живеели в едно домакинство в дух на обич и разбирателство, като между тях не е имало конфликти, извън нормалното човешко общуване. Със смъртта на сина си майката е загубила опора от която е имала нужда. Прекъсната е естествената линия на живота.

Наведените от ответната страна доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия са неоснователни. От приетите по делото заключения на съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи, по категоричен начин се установи, че даже и пътника да беше пътувал с правно поставен колан, то вследствие на получените увреди пак щеше да последва същия летален изход.

Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането, възрастта на починалия /17 години/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на синът й е необходима сума в размер на 100 000 лева. За тази исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /30.10.2011 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата сумата от 333 лева, представляващи разноски, изчислени по компенсация. По делото не са приложени доказателства, от които да е видно че процесуалното представителство на ищцовата страна е осъществено съгласно чл.38 от ЗАдв. /представения договор за правна помощ и съдействие не носи дата на сключване/, поради което възнаграждение не следва да бъде присъждано. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 000 лева. На следващо място ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Ч. В.” № ** - Д да заплати на Б.П.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адв. Я. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.В. Г., починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 30.10.2011 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2011 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Б.П.Б. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК ***********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: