Определение по дело №1995/2017 на Районен съд - Пазарджик

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

        

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 24.07.2017г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1995/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск  положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба против В.С.Д., ЕГН********** ***3 ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, ул.“ Хенрик Ибсен“№15, чрез юк.Г. твърди, че на 19.10.2007г. ответницата сключила с „Банка ДСК" ЕАД договор за кредит за текущо потребление, въз основа на който между страните възникнало облигационно правоотношение. По силата на договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 15 000 лева, като последният се задължил да я върне на 120 месечни погасителни вноски, ведно с уговорената лихва. Съгласно чл.9 от договора кредитът се обезпечевал със залог върху вземания по трудово правоотношение. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 15-то число на месеца. Така отпуснатата заемна сума била преведена по сметка на кредитополучателя, с което банката е изпълнила договорните си задължения.

Ответницата не изпълнявала поетите с договара задължения и преустановила редовното обслужване на кредита. На основание чл. 19.2 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които били неразделна част от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 19.03.2011г., тъй като кредитополучателят просрочил плащанията на задълженията си с повече от 90 дни.

"Банка ДСК" ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като било образувано гр.д.№1766/201г. по описа на Районен съд- Велинград и били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

На 15.12.2016г. между „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД бил сключен договор за цесия, с който гореописаното вземане към В.С.Д. било цедирано на „Фронтекс Интернешнъл" ЕАД. С изрично пълномощно "ОТП Факторинг Българи" ЕАД упълномощило "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да уведоми длъжника - в качеството си на цесионер - за настъпилата смяна на кредитора - според изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на това си задължение „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД направило опит да уведоми длъжника, но пратката се върнала в цялост и съобщението останало неполучено от адресата. Предвид този факт в настоящото производство следвало да бъде връчено уведомление, приложено към исковата молба. /В този смисъл било решение №123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., П т.о./.

Срещу ответницата В.С.Д., ЕГН ********** било образувано изпълнително дело №463/2016г. по описа на ЧСИ В.Б. *** действие ОС - гр.Пазарджик. След получаването на покана за доброволно изпълнение длъжникът подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Всичко това пораждало за ищеца в качеството му на цесионер и титуляр на процесиите вземания правен интерес от предявяване на настоящия иск.

            Затова моли съдът да постанови пешение, с което да приеме за установено, че „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД има вземане към В.С.Д., ЕГН ********** за сумата от 14 336.33 лева, от която 11 849.66 лева - главница; 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

            В случай, че съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, то молят при условията на евентуалност на основание чл.430,ал.1 във вр. с чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 11849,66лв главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г. В този случай моли съдът да счита настоящата искова молба за уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията на В.С.Д., ЕГН ********** по договор за кредит от 19.10.2007г.

         Претендира разноски.

 

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. Поддържа, че искът е неоснователен - договорът за кредит бил недействителен на основание чл.14 във вр. с чл.7 от ЗПК/отм./ - съдържанието му не отговаряло на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПК/отм./, не били посочени всички необходими разходи по кредита, вкл. за разкриване и поддържане на банкова сметка, ***, застрахователни премии и други. Освен това липсвали елементите по формирането на лихвения процент и начините за тяхното изчисляване и прогнозни стойности за в бъдеще. Посоченият в договора годишен процент на разходите не бил верен, а липсвал и посочен общ размер на годишен лихвен процент, който пък се разминавал с лихвения процент, посочен в погасителния план. Всичко това водело до недействителност на договора.

         Възразява ответника по отношение  материално-правната легитимация на ищеца -цедентът по договора за цесия с ищеца не бил кредитор на ответницата и титуляр на вземанията от нея, поради което и договорът за цесия не бил произвел транслативния си ефект- никой не може да прехвърля права, които не е притежава и които не могат да се противопоставят на другата страна по правоотношението. Възразява против възможността цесията да бъде съобщена от втория цесионер посредством пълномощно от цедента - цедентът "ОТП Факторинг България" ЕАД не бил кредитор на ищцата, отделно от това имало специална норма - чл.26, ал.4 от ЗПК. Излага подробни съображения.

         Възразява по отношение на твърдяната като настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, съответно включването им като предмет на договорите за цесия - не била конкретизирана хипотезата по договора, респ. общите условия, на която банката се е позовала за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отделно към заявлението и към исковата молба не били представени каквито и да са доказателства за това, че банката е уведомила задължените лица за предсрочната изискуемост и се е позовала на съответната разпоредба пред тях съответно ги е поканила да изплатят изцяло задълженията си по кредита. Не би могло да се приеме, че исковата молба представлява уведомление за упражняването на право на предсрочна изискуемост - такава опция съществувала единствено за кредитна институция / тълкувайки чл.60 и чл.432 от ТЗ/, липсва също предоставена представителна власт за обявяване на договора за предсрочно изискуем.

         Възразява по отношение на искането за присъждане на падежиралите вноски - предметът на делото бил обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. Излага подробни съждения. Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност на всяка една конкретна погасителна вноска.

         Прави също възражение за давност, ако съдът счете, че е настъпила предсрочна изискуемост - от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до образуването на изпълнителното дело бил изтекъл срок, по-дълъг от 5 години и всички вземания били погасени по давност.

         Претендира разноски.

            Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е НЕДОПУСТИМ.

         По заявление на "Банка ДСК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е образувано гр.д.№1766/201г. по описа на Районен съд- Велинград и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като е разпоредено длъжникът В.С.Д., ЕГН********** ***3 да заплати на "Банка ДСК" ЕАД сумата от 11 849.66 лева - главница; 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в размер на 286,73лв.

         На 15.12.2016г. между „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД е сключен договор за цесия, с който гореописаното вземане към В.С.Д. е цедирано на „Фронтекс Интернешнъл" ЕАД. Именно в това си качество „Фронтекс Интернешнъл" ЕАД е предавило настоящия иск.

Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл.417, т.2 от ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ - в случая ищецът не притежава това качество. Противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти, които са извън изрично посочените в него и за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, то това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК.

Затова когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.417, т.2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.422, ал.1 от ГПК. / в този смисъл решение №1 от 01.02.2017г. на ВКС по т.д.№3228/2015г., II т. о., ТК, по чл.290 от ГПК/.

Изложеното обуславя недопустимостта на предявения иск по чл.422 от ГПК и същият следва да се остави без разглеждане.

Евентуалният иск по чл.430,ал.1 във вр. с чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД също следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

В т.11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422 въвеждането на друго основание, от което да произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност /решение №139 от 05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение №161 от 08.02.2016г. по т.д. №1153/2014г. на ВКС, II т.о. и др./. При тази хипотеза е допустимо съединяването на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото производство при условията на евентуалност - ако не се установи основанието на вземането в заповедното производство, което съвпада с това в исковото производство, да се осъди ответника да заплати исковата сума на друго правно основание. Това води до извода, че не е допустимо в исковото производство по чл.422 от ГПК основанието на установителния и на осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност, да бъде идентично. При идентичност на основанията осъдителния иск е процесуално недопустим, тъй като е лишен от правен интерес от неговото предявяване - в установителното производство по чл.422 от ГПК кредиторът - ищец разполага с изпълнително основание и това е издадената в негова полза заповед за изпълнение. Подаването на възражение от длъжника по чл.414 от ГПК препятства влизане в сила на заповедта за изпълнение и действието на нейната изпълнителна сила, докато не влезе в сила решението по установителния иск. Да се допусне съединяване на установителния иск с осъдителен такъв при идентично основание и на двете вземания означава кредиторът да се снабди с второ изпълнително основание за същото вземане, което е недопустимо.

В конкретния случай ищецът е предявил при условията на евентуалност осъдителен иск със същата искова молба, но не е изложил други обстоятелства и не е посочил друго правно основание, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Това води до недопустимост на иска и същият следва да бъде оставен без разглеждане.  В този смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК - решение №77/10.05.2016г. по т.д.№3247/ 2014г. на 2-ро т. о.; решение №51/18.05.2012г. по т. д. №427/2011г. на 1-во т.о.; решение №78/06.06.2012г. по т.д.№511/2011г. на 2-ро т. о. и др./.

При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответницата разноски в размер на 1200лв. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение - същото е в размер на 1200лв и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът не го намира за прекомерно. Още повече, че предвиденото минимално такова съобразено чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 960лв.

По изложените съображения съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е Л  И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“№15, чрез юк.Г. против В.С.Д., ЕГН********** ***3 иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД има вземане към В.С.Д., ЕГН ********** за сумата от 14 336.33 лева, от която 11 849.66 лева - главница; 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“№15, чрез юк.Г. против В.С.Д., ЕГН********** ***3 иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11849,66лв главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г.

         ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“№15, чрез юк.Г. да заплати на В.С.Д., ЕГН********** ***3 сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1200лв.

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1995/17г. по описа на ПРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.

           

                                                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: