№ 149
гр. Стара Загора, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20255500500219 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Х. Д. от
с. Е., *** против решение № 713 от 27.12.2024 г., постановено по гр.д. №
2314/2023 г. на Районен съд – Казанлък.
Въззивницата обжалва решението като недопустимо и неправилно.
Твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по искане, което е различно от действително направеното от нея.
С решението ответникът „Г.а.*“ ООД се осъждал да й заплати сумата от 470
лв. частичен от 2121 лв., а всъщност направеното искане било да се заплати
частичен иск не от 2121 лв., а от 4737,60 лв. Видно от уточняващата молба от
16.01.2024 г. тя претендирала обезщетение за използване на движими вещи от
„Г.а.*“ ООД в размер на 1250 лв., представляващ частичен иск от 12 600 лв. С
решението си съдът осъдил ответника да й заплати сумата от 470 лв. частичен
иск от 2121 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
Стенд за измерване на спирачни сили „Cartec” - модел 3504 Universal i;
Газанализатор „Brain Вее” AGS 200 и Димомер „Brain Вее” ОРА 100, за
периода от 19.12.2020 г. до 19.12.2022 г. Със същия съдебен акт съдът
отхвърлил иска за сумата от 780 лв. частичен от 7862,40 лв. представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на устройство за странично
приплъзване mod SSP 4000, стенд за амортисьори мод FWT 2010E, Play
detector с 4 движения за периода от 19.12.2020 г. до 19.12.2022 г. Целият сбор
от отхвърлителната част на решението, в частта относно целия иск била
различна от предявената. Сборът от уважения и отхвърления размер на иска
1
не се равнявал на 1250 лв. частичен иск от 12 600 лв., а на 1250 лв. частичен от
9983,40 лв. Затова счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск в частта
относно размера му.
На второ място, въззивницата счита, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение във връзка със съдебно-техническата
експертиза. Твърди, че в с.з. от 06.12.2024 г. вещото лице потвърдило, че има
друг начин за калкулация на обезщетението и че този начин би бил
по[1]правилен за определяне на справедливо обезщетение. Въпреки това
съдът оставил без уважение искането на въззивницата за назначаване на
допълнителна експертиза, която да отговори на същите зададени въпроси чрез
използване на друга методика за изчисляване на наема/обезщетението.
Искането е било направено своевременно.
На трето място, въззивницата счита, че решението е неправилно в
отхвърлителната част за разликата над 470 лв. Счита, че съдът следвало да
уважи целия иск до размера на 1250 лв., тъй като той представлявал част от 12
600 лв. Съдът бил приел в мотивите на решението си, че й се дължи
обезщетение в общ размер 2121 лв., което било почти два пъти от частичната
искова претенция. Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени обжалваното в отхвърлителната му част като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се също така въззивният съд да обезсили
обжалваното решение и да върне делото за повторно произнасяне в пределите,
очертани с исковата молба.
Въззиваемият „Г.а.*“ ООД е изпратил отговор на въззивната жалба, с
който тя се оспорва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а
по същество - неоснователна.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът се е произнесъл
по непрадявен иск относно размера му, поради което решението било
недопустимо. Съгласно т. 9 на ППВС № 1/10.11.1985 г. недопустимо е
решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество. Правната доктрина и съдебната практика приемат, че
недопустимо е решение, когато съдът е разгледал спор, който не е
подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния
съд; когато се е произнесъл въпреки липсата на право на иск или при
ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса
на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна
процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване;
след десезиране на съда; по недопустима въззивна или касационна жалба или
2
при липса на жалба; при произнасяне по непредявен иск или свръх петитум;
постановено без участие на задължителен необходим другар и др.
В случая не е налице порок, водещ до недопустимост на въззивното
решение, като включително не е налице и произнасяне по непредявен иск в
частта относно размера му. Соченият от въззивника порок може да се
определи като очевидна фактическа грешка, станала възможна при
пресмятането, която следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск по чл. 59 ЗЗД.
Ищцата А. Х. Д. е твърдяла, че управителят на ответното дружество С. Х. П. е
неин брат. След смъртта на баща им Х.С. П. през 2016 г. те го наследици при
равни дялове. Придобили по наследство и дружествените дялове, които той
притежавал в „Г.а.*“ ООД. През 2017 година те извършили доброволна делба
на дружествените дялове, като през същата година, посредством покупко-
продажба на дружествени дялове, извършили ново разпределение, както
следва: С. Х. П. станал собственик на 590 дружествени дяла, а А. Х. Д. - на 10
дяла. Уговорката била С. П. да извършва самостоятелно, но посредством
„Г.а.*“ ООД, търговска дейност, изразяваща се в осъществяване на годишни
технически прегледи и автосервизна дейност, като заплаща наем на своите
съсобственици. Въпреки първоначалната уговорка, се установило, че за да не
се извършват промени в лиценза на дружеството, то трябвало да остане ООД.
Във връзка с тези изисквания на ИА „Автомобилна администрация” ищцата
се съгласила да бъде съдружник в дружеството ответник с миноритарен дял,
като за целта закупила горепосочените 10 дружествени дяла от своя брат.
Уговорката за заплащане на наемна сума обаче така и не се спазила от С. Х. П.,
който бил и управител на дружеството.
Ищцата е твърдяла, че с договор за покупко-продажба от 21.06.2004 г.,
бащата на ищцата, в качеството си на едноличен търговец, придобил спирачен
стенд мод 3504, газоанализатор и димомер Brain Вее, устройство за статично
приплъзване mod SSP 4000, Стенд за амортисьори mod. FWT 2010е и Play
detector с 4 движения. Това имущество било лично негово. След смъртта му
страните придобили по 1/2 ид. ч. от тези вещи. Те се ползвали и продължавало
да се ползват от ответника, който й дължал обезщетение за лишаване от
ползване. Искала е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати общата сума в размер на 1250 лв., представляваща
част от общо дължима сума в размер на 12 600 лв., представляваща дължимо
обезщетение за времето от 19.12.2020 г. до 19.12.2022 г., в което ответникът е
ползвал без основание целия инвентар, намиращ се диагностичния пункт за
автомобили, и автосервиза.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че Х.С. П. е починал на 20.12.2016 г., като е оставил за наследници две деца –
С. Х. П. и А. Х. П.а. Приел е за безспорно, че приживе техният наследодател
регистриран като едноличен търговец и като такъв с договор за покупко-
продажба от 21.06.2004 г. е закупил автосервизно оборудване, а именно:
3
спирачен стенд мод 3504 - 10 тона; газоанализатор и димомер Brain Вее;
устройство за странично приплъзване mod SSP 4000; стенд за амортисьори
мод FWT 2010Е и Play detector с 4 движения. С това оборудване е бил
оборудван контролно-техническият пункт. През годините РД „Автомобилна
администрация”, гр. С.З. е констатирано наличието на стенд за измерване на
спирачни сили, газоанализатор и димомер и други съоръжения, оборудвани
уреди и средства за измерване. Според отговорите на ищцата А. Х. Д., дадени
по реда на чл.176 ГПК, в помещенията, ползвани от „Г.-а.*” ООД, се намират
всички тези вещи. Никога не е имало друго уреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели районният съд е
приел за установено, че пунктът за технически прегледи винаги е имал пълно
оборудване на прегледите. Там винаги е бил един стенд, газоанализатор и
димомер, които не били подменяни.
При извършеният оглед от вещото лице инж. Вълчев съдът е приел за
установено наличие на спирачен стенд CARTEC модел 3504 Universal - 10
тона и газанализатор и димомер Brain Вее, съответно модели AGS 200 и ОРА
100. Останалата част от диагностична апаратура - устройство за странично
приплъзване под. SSP 4000, стенд за амортисьори мод-FWT 2010 Е, Play
detector с 4 движения не била установена за налична както в сервиза, така
също и в пункта за ГТП. Към датата на издаване на лиценза от ИА
„Автомобилна администрация”, действащ към началото на процесния период
2019/2020 г., са били монтирани в пункта за ГТП на „Г.-а.*” ООД, съгласно
представената документация, въз основа на която е издаден лиценза на
ответното дружество. Съгласно констативен протокол за извършена
комплексна провека от органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ от 27.03.2017 г. са били налични: Стенд за измерване на
спирачни сили „Cartec” - модел 3504 Universal i; Газанализатор „Brain Вее”
AGS 200; Димомер „Brain Вее” ОРА 100.
Първоинстанционният съд е приел, че за периода от 19.12.2020 г. до
19.12.2022 г. поради спецификата му, такъв тип оборудване не се отдава под
наем или поне няма аналог за извършването на такъв вид наем. В страната
имало практика за отдаване под наем на цялото помещение в едно с
оборудването, необходимо за осъществяване на периодични прегледи на МПС,
но не и отделно като оборудване. Причината е, че оборудването от такъв тип,
върви със специализиран софтуер, който се свързва със системата на ИА
„Автомобилна администрация” и фирма „Демакс”, която подържа системите.
Експертът е посочил, че има търсене за наем на цялото помещение в едно с
оборудването, което било свързано със спецификата му и изискванията към
помещенията където те да се помещават. Въпреки това вещото лице е
пресметнало колко е евентуалният наем на всеки от изброените уреди при
налична цена и дата/година на закупуването им.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че в случая
безсъмнено се установяват твърденията за наличието на предпоставките на
чл.59 ЗЗД, обуславящи основателността на предявения иск. Не били
4
ангажирани доказателства, че процесните движими вещи са собственост на
ответното дружество. Било установено, че са закупени от Х. П. с договор за
покупко-продажба от 21.06.2004 г. в качеството му на едноличен търговец. По
делото не било установено, че ищцата е ползвала тези вещи. Приел е, че
релевираната форма на обогатяване на ответното дружество чрез спестени от
него разходи за наем на Стенд за измерване на спирачни сили „Cartec” - модел
3504 Universal i; Газанализатор „Brain Вее” AGS 200 и Димомер „Brain Вее”
ОРА 100, от които 1/2 ид. ч. са притежание на ищцата по наследство. „Г.а.*“
ООД е ползвал вещите изцяло за периода от 19.12.2020 г. до 19.12.2022 г. В
резултат на това ответникът е спестил разходи за наем, който би плащал, ако
ползваше Стенд за измерване на спирачни сили „Cartec” - модел 3504
Universal i; Газанализатор „Brain Вее” AGS 200 и Димомер „Brain Вее” ОРА
100 в размер на 2121 лв. Затова е приел, че искът е основателен за сумата от
470 лв. частичен от 2121 лв.
По отношение на устройство за странично приплъзване mod SSP 4000,
стенд за амортисьори мод FWT 2010E, Play detector с 4 движения е приел, че
дружеството ответник не е осъществявал фактическа власт, поради което за
него не е възникнало задължение за заплащане на стойността на ползването.
Искът за сумата от 780 лв. частичен от 7862,40 лв. е отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е
правилно като краен резултат.
По делото не е било спорно, че ищцата А. Х. Д. и управителят на
ответното дружество С. Х. П. са брат и сестра. След смъртта на баща им Х.С.
П. през 2016 г. те го наследици при равни дялове. Придобили по наследство и
дружествените дялове, които той притежавал в „Г.а.*“ ООД. През 2017 г. те
извършили „доброволна делба“ на дружествените дялове, като през същата
година, посредством покупко-продажба на дружествени дялове, извършили
ново разпределение, както следва: С. Х. П. станал собственик на 590
дружествени дяла, а А. Х. Д. - на 10 дяла. По-късно, ищцата се съгласила да
бъде съдружник в дружеството ответник с миноритарен дял, като за целта
закупила горепосочените 10 дружествени дяла от своя брат. С договор за
покупко-продажба от 21.06.2004 г. бащата на ищцата, в качеството си на
едноличен търговец, закупил спирачен стенд мод 3504, газоанализатор и
димомер Brain Вее, устройство за статично приплъзване mod SSP 4000, Стенд
за амортисьори mod. FWT 2010е и Play detector с 4 движения. По делото не е
било спорно, че имуществото съставлява оборудване за извършване на
технически прегледи на автомобили, какъвто бил и предметът на дейност на
дружеството-ответник.
По делото е била назначена и изслушана съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че оборудване като
процесното не се отдава под наем. Под наем се дава пункт на годишни
технически прегледи (ГТП), цялостно оборудван от наемодателя, вкл. и
диагностичната апаратура. Към датата на издаването на лиценза за
извършване на годишни технически прегледи процесните уреди са били
5
монтирани в пункта на ответника. Уредите са били в наличност и при
последващи комплексни проверки от страна на ИА „Автомобилна
администрация”. В с.з. от 31.10.2024 г. вещото лице е обяснило, че стендът е
масивна конструкция и много трудно може да бъде отделен от халето. Също
така вещото лице дава заключение, че устройството за странично приплъзване
не е вещ, която може да се премести, тъй като е закопано, бетонирано. Плей
детекторът също е застопорен. Тези уреди били под нивото на пода. Според
заключението на вещото лице инж. Ю.П. оборудване от такъв тип като
процесното върви със специализиран софтуер, който се свързва със системата
на ИА „Автомобилна администрация” и „Демакс“, който поддържа системите.
Затова оборудването се закупува и се отдава под наем с цялото помещение.
Такова било и търсенето на пазара.
С оглед на така установеното въззивният съд намира, че процесното
оборудване по своята правна същност представлява недвижими вещи по
предназначение. Става дума за такива вещи, които не могат да се ползват
самостоятелно, а само като част от цялостно оборудване на пункт за
извършване на технически прегледи на автомобили. Това оборудване е здраво
и трайно закрепено за самата сграда и е свързано със специален софтуер, без
който то не може да функционира. Отделянето им, макар и трудно, лишава
постройката от нейното предназначение.
Видно от исковата молба, ищцата претендира присъждане на
обезщетение за ползването на две помещения за извършване на автосервиз,
ведно с оборудването и машините, намиращи се в тях, и за диагностичен
пункт за автомобили, също ведно с цялото оборудване, намиращо се в него.
Производството в тази част от ищцовата претенция (относно постройките) е
отделено в друго с определение на съда от 10.07.2024 г. и е спряно. С оглед на
това съдът намира, че, след като ищцата претендира обезщетение за
ползването на двете посочени по-горе помещения (автосервиз и диагностичен
пункт) заедно с оборудването в тях, не може отделно да претендира
обезщетение и за това оборудване. Както бе посочено по-горе, процесната
апаратура съставлява оборудване на ПТП, без което той не би могло да
функционира. С други думи, ищцата претендира заплащане на обезщетение за
едно и също нещо, поради което и искът й следва да бъде отхвърлен.
Предвид на изложеното съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 713 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 2314/2023 г. на Районен съд – Казанлък.
6
ОСЪЖДА А. Х. Д., ЕГН **********, от с. Е., ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Г.а.*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес в с. Е., ***, представлявано от
С. Х. П., сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7