№ 125
гр. С., 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. С.а
в присъствието на прокурора Д. М. М.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600184 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
въззивен протест от прокурор при РП – С., ТО – И. против Присъда № 1 от
13.01.2025 г., постановена по НОХД № 607/2024 г. по описа на Районен съд –
И..
С посочената Присъда № 1 от 13.01.2025 г. на Районен съд - И.,
постановена по НОХД № 607/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият А.
С. М., с ЕГН: **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 21.07.2024 г. в
гр. И., С. област, в близост до имот, находящ се на ул. „Л.“ №...., чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на главата, както и удари с ръце и крака по цялото
тяло, е причинил на С. А. А. от гр. И. лека телесна повреда изразяваща се в
следните травматични увреждания: оток в тилната област на главата
срединно; оток на горния и долния клепач на лявото око; субконюнктивен
кръвоизлив във вътрешния и външния край на лявата очна ябълка; оток и
охлузване по лигавицата на горната устна на нивото на втори горен десен зъб;
кръвонасядане по задната повърхност на шията в основата; две подобни
кръвонасядания по вътрешната повърхност на левия лакът; охлузване в
областта на дясното коляно; кръвонасядане по предната повърхност на
дясната подбедрица в средната трета; кръвонасядане по предно-вътрешната
повърхност на лявото бедро, в средната му трета; оток и кръвонасядане по
гърба на лявата длан в областта на първа - трета предкиткови кости, като
травмата на лявото око е довела до разстройство на здравето, неопасно за
1
живота, а останалите травматични увреждания са довели до болки и
страдания, и деянието е извършено в условията на домашно насилие чрез
упражняване на физическо и психическо насилие и е осъществено спрямо
лице, което е било във фактическо съпружеско съжителство и с което са
живели в едно домакинство, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а,
вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложено наказание
„Пробация“, включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
три години;
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за три
години.
Със същата присъда подсъдимият А. С. М., с ЕГН: **********, е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 21.07.2024 г. в гр. И., С. област, в близост
до имот, находящ се на ул. „Л.“ №...., не е изпълнил Заповед за защита №
3/20.02.2024г. на Районен съд - И. и съдебно Решение № 26/20.02.2024 г.,
издадени по гр.д. № .....9/2024 г. по описа на РС - И., с които на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН му е вменено задължение да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо С. А. А. от гр. И. и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН му е било забранено да приближава на по-малко от 30 /тридесет/
метра С. А. А. за срок от 15 /петнадесет/ месеца, като я причакал на улицата,
нарушил личното й пространство и упражнил физическо насилие спрямо нея,
поради което и на основание чл. 296, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК,
му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
С горепосочената присъда, на основание чл. 23, ал. 1 НК, е било
присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 500.00 лв. към наложеното на
подсъдимия А. С. М. наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
три години;
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа
годишно за три поредни години.
С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 НК е било приспаднато времето,
през което А. С. М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 30.07.2024 г., като зачита един ден задържане за три дни пробация.
Със същата присъда подсъдимият А. С. М., с ЕГН: **********, е
признат за НЕВИНЕНОВЕН в това, че на 21.07.2024 г. в гр. И., С. област, в
близост до имот, находящ се на ул. „Л.“ №...., е отправил закана с убийство
спрямо С. А. А. от гр. И., изразяваща се в израза, че следващия път ще я
заколи с нож и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно
насилие чрез упражняване на физическо и психическо насилие и е
2
осъществено спрямо лице, което е било във фактическо съпружеско
съжителство и с което са живели в едно домакинство, поради което е оправдан
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр.
ал. 1 НК.
В тежест на подсъдимия А. С. М. са били възложени сторените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 167.94 лв. (сто шестдесет и
седем лева и деветдесет и четири стотинки).
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК е депозирал протест, с искане за отмяна на присъдата в
оправдателната част /по отношение на деянието по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр.
ал. 1 от НК/ и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение. Прокурорът счита, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият се е заканил с убийство
спрямо пострадалата. Оспорва се изводът на съда, че думите на подсъдимия
съставляват абстрактна, а не конкретна заплаха за живота на пострадалата.
Твърди се, че в контекста на нанесен побой на пострадалата, осъществената
закана е била напълно годна да възбуди основателен страх от осъществяването
й, поради което изводът на първоинстанционния съд се оценява като
незаконосъобразен.
Сторено е и искане, конкретизирано в допълнението към протеста, за
увеличаване на наложените на подсъдимия наказания, поради липса на
предпоставки за определянето им при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
НК. Прокурорът изразява несъгласие с приетото от съда, че ниската правна
култура на намесените лица, поведението на самата пострадала и желанието
на подсъдимия да си върне пострадалата следва да се отчитат като
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Според прокурора личността на
подсъдимия се характеризира с висока обществена опасност, предвид
осъждането му за сходно деяние едва няколко седмици по-рано. В
допълнението към протеста се изтъква, че подсъдимия демонстрира трайно
престъпно поведение спрямо личността на пострадалата, което е достигнало
кулминация в осъществяване на инкриминираните деяния.
С тези аргументи се иска въззивният съд да осъществи правомощието си
по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, като наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК. По отношение на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК прокурорът предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
търпимо при първоначален „общ“ режим. В случай че бъде признат за виновен
по обвинението за престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1, и т. 3, вр. ал. 1 от НК,
според протестиращият прокурор на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален
„общ“ режим. С оглед направеното искане прокурорът счита, че на основание
чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо най-
тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като на
3
основание чл. 59, ал. 1о т НК бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 30.07.2024 г. до 13.01.2025 г.
На последно място прокурорът изтъква, че липсва яснота по въпроса за
определените от първоинстанционния съд пробационни мерки спрямо
подсъдимия, тъй като е допуснато противоречие в диспозитива на присъдата.
От една страна е посочено, че пробационната мярка „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ е в размер на сто часа за три години, а от друга страна -
в частта за приложението на чл. 23, ал. 3 НК се сочи, че е в размер на сто часа
годишно за три поредни години. Според прокурора това несъответствие би
затруднило съществено привеждането на присъдата в изпълнение, поради
което следва да бъде отстранено от въззивния съд, в случай че намери, че
липсват основания за налагане на по-тежки наказания на подсъдимото лице.
Представителят на СОП, в проведеното открито съдебно заседание пред
въззивния съд, поддържа депозирания протест, с изключение на алтернативно
направеното искане, което намира, че по същество не касае определянето на
общо наказание, а това е волята на първоинстанционния съд, която може да
бъде тълкувана единствено по реда предвиден в чл. 414 НПК.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. А. оспорва депозирания протест.
Счита, че първоинстанционният съд е проявил нужната снизходителност към
подсъдимия М., като му е наложил наказание „Пробация“, като моли за
потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият М. /в лична защита/ се придържа към становището на
защитника си.
В последната си дума моли за наказание „Пробация“, като изтъква
аргументи в подкрепа на искането си към съда.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като разгледа депозираните жалби
на заявените основания, след като сам, по свой почин на осн. чл.314,ал.1
НПК осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата
на Районен съд – И., в съответствие с доказателствата и закона, прие за
установено следното:
С внесения за разглеждане в Районен съд - И. обвинителен акт е
повдигнато обвинение на подсъдимия А. С. М. за три деяния, осъществени
при условията на реална съвкупност, а именно за извършени престъпления по
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК, по чл. 296, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3,
т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното
решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и
проверка на доказателствата в наказателното производство, с единственото
изключение касателно деянието по чл. 144, ал. 3 , т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, което
ще бъде обсъдено при анализа на доказателствата.
При извършения собствен анализ на събраните в хода на
първостепенното съдебно производство доказателствени източници,
настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка /, сходна с
4
възприетата от контролирания съд, с единственото различие касателно
посоченото деяние по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, а именно:
Подсъдимият А. С. М. е роден на ............ г. в гр. И., с адрес гр. И., ул.
„Л.“ № ....., българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, ЕГН **********. Подсъдимият, видно от приложената по делото
справка за съдимост бил осъждан както следва:
Подсъдимият А. М. съжителствал на съпружески начала със свид. С. А. в
къща в гр. И., на ул. „Л.“ № ...... По време на съжителството им често
възниквали конфликти помежду им, при които М. упражнявал физическо
насилие над А. и тя напускала общия им дом и отивала да живее при децата
си – свид. Л. Л.ова и свид. Л. А. на ул. „Л.“ №.... в гр. И.. Скоро след това обаче
двамата се сдобрявали и заживявали отново заедно.
След пореден скандал помежду им, на 03.12.2023 г. било инициирано
производство по реда чл. 8, ал. 2 ЗЗДН за издаване на заповед за защита от
домашно насилие от страна на РП-С., ТО-И., по което на 20.02.2024 г. е
постановено решение № 26/20.02.2024 г. по гр.д. № .....9/2024 г. по описа на
РС-И. и била издадена Заповед за защита № 3/20.02.2024г., с която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН подс. М. бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. А. и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН му било забранено да приближава на по-малко от 30 метра
пострадалата, както и местата на нейните социални контакти и отдих. Подс.
М. лично получил препис от съдебното решение и заповедта за защита на
29.03.2024 г., докато търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и се
намирал в Следствения арест – гр. С..
След освобождаването на М. от Следствения арест, той отново заживял
със свид. А.. На 03.07.2024 г. през нощта възникнал пореден конфликт
помежду им, при който подс. М. упражнил физическо насилие над свид. А., но
тя не потърсила съдействие от органите на полицията, а се преместила да
живее при сина си и дъщеря си.
На 21.07.2024 г. около 04.00 часа свид. С. А. излязла и тръгнала за работа
към гр. С.. Подс. М. се намирал в близост до дома й, пресрещнал я и й поискал
обяснение за напускането му. Приканил свид. А. да се прибере при него и след
като тя отказала, хванал чантата й и започнал да я дърпа. В този момент свид.
А. също се задърпала, дръжката на чантата се скъсала, след което подс. М.
хванал свид. А. за косата и я съборил на земята, като започнал да я влачи и да
я удря с ръце, както и да я рита в различни части по тялото. Докато я удрял
подс. М. я обиждал и псувал. От побоя пострадалата получила травми по
лицето, главата, шията и крайниците.
От своя страна свид. Е.Ж., който бил известен с прякора „М.“ чул
разправията от дома си, излязъл на терасата и се развикал да престанат да се
бият. Подс. М. преустановил побоя и свид. А. отишла до намиращото се в
близост кафене на свид. Р.С.. В кафенето дошли сестрата и майката на подс. А.
М. - Д. С.а М.а и Ж. А.ова М.а. Малко след това пристигнал и подс. М., който
отново започнал да вика и да дърпа пострадалата. Свид. Р.С. изгонил
5
подсъдимия от кафенето и той се прибрал в дома си. В това време
пострадалата А. тръгнала към гарата, откъдето взела влак за гр. С., където
работи.
Когато пристигнала на работното си място свид. А. подала сигнал на
„Национална система 112“ за случилото се, откъдето била насочена да подаде
жалба в РУ – И. и да се яви на преглед пред медицински специалист.
На 23.07.2024 г. свид. С. А. посетила Катедрата по съдебна медицина и
деонтология при МУ-С., като при прегледа й д-р А. Х. – специалист по
съдебна медицина, установил оток в окосмената част на главата, оток на
лицето, кръвоизливи под конюнктивата на лявата очна ябълка, оток и
охлузване по лигавицата на горната устна, оток на лявата ръка,
кръвонасядания на лявата ръка, и двата крака, охлузване на десния крак, за
което издал съдебно-медицинско удостоверение № 231.07/2024 г.
Според на заключението на изготвената съдебно-медицинската
експертиза на пострадалата А. били причинени следните увреждания: оток в
тилната област на главата срединно; оток на горния и долния клепач на лявото
око; субконюнктивен кръвоизлив във вътрешния и външния край на лявата
очна ябълка; оток и охлузване по лигавицата на горната устна на нивото на
втори горен десен зъб; кръвонасядане по задната повърхност на шията в
основата ; две подобни кръвонасядания по вътрешната повърхност на левия
лакът; охлузване в областта на дясното коляно; кръвонасядане по предната
повърхност на дясната подбедрица в средната трета; кръвонасядане по
предно-вътрешната повърхност на лявото бедро, в средната му трета; оток и
кръвонасядане по гърба на лявата длан в областта на първа - трета
предкиткови кости, като травмата на лявото око е довела до разстройство на
здравето, неопасно за живота, а останалите травматични увреждания са
довели до болки и страдания. Според вещото лице установените травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма
на удари с такива и отговарят да са получени по начина, посочен от
пострадалата – чрез нанесения й побой.
Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за
безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите: С. А. /л. 52-54 от НОХД № 607/2024
г./; Л. Л.ова /л. 55/; Р.С. /л. 56/; В. Ф. /л.56-57/; Л. А. /л.57-58/; А. С. /л.58-59/;
Е.Ж. /л. 81-82/ М.Я. /л. 81/ и Л. А. /л. 82/; писмените доказателства и
доказателствени средства, приети по реда на чл. 283 НПК, в това число
съдебномедицинско удостоверение № 231.07/2024 г., Заповед за защита №
3/20.02.2024г. на Районен съд – И., съдебно Решение № 26/20.02.2024 г. по
гр.д. № .....9/2024 г. по описа на РС – И., справка съдимост на подсъдимия,
както и от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза /л.
83-86 ДП/.
Настоящият състав намира, че в показанията на разпитаните по делото
свидетели не се наблюдават съществени противоречия, които да налагат
обстоен анализ на събраните гласни доказателства, а такъв е бил сторен от
6
първоинстанционния съд, който при съвкупната им преценка и анализ е
достигнал до правилен и обоснован извод за доказаност на обвиненията по чл.
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 296, ал. 1 НК по несъмнен
начин. Така установената от районния съд фактическа обстановка се
възприема изцяло от въззивния съд /изключение единствено касателно
деянието по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК/, защото почива на точна и
вярна преценка на доказателствения материал. Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянията по
чл. чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 296, ал. 1 НК е намерил
своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата
инстанция е приела, че извършител на посочените престъпления е
подсъдимият М..
При обсъждане на данните от показанията на свидетелите,
първоинстанционният съд с основание се е доверил на пострадалата С. А., тъй
като свидетелят е последователен в направеното описание на събитията от
процесната вечер и поведението на подсъдимия, като показанията на
останалите разпитани по делото свидетели допринасят за изясняване на тези
обстоятелства.
Следва да се изтъкне, че от събраните гласни доказателства, се
установява несъмнено, че между А. М. и С. А., които са съжителствали на
съпружески начала е възникнал конфликт, след като А. е напуснала М. и се е
преместила да живее при децата си. Впрочем всички свидетели са
категорични, че цялото съжителство между М. и А. било конфликтно, като
често тя се е прибирала в дома си, при децата си. Конкретно за
обстоятелството, че непосредствено преди извършване на деянията
пострадалата се е преместила да живее при децата си, свидетелстват самите
те, така показанията на Л. Л.ова и Л. А..
При съвкупната оценка на гласните доказателства се установява
несъмнено, че на 21.07.2024 г. в късните часове на нощта подс. М. пресрещнал
пострадалата А., която тръгвала за работа и й нанесъл побой.
Показанията на пострадалата К. за събитията на посочената дата са
непротиворечиви, последователни и в синхрон и корелация с останалите
събрани по делото доказателства. Макар А. да е единствения пряк свидетел и
самата тя да е пострадала от престъплението, съдът не намира основание да не
се довери на нейните показания, още повече че последните се допълват от
показанията на останалите свидетели, които са производни. Така свид. Е.Ж.,
лично е възприел скандала между пострадалата К. и подс. М., от своя страна
пък свид. Р.С. потвърждава, че А. е дошла в кафенето му рано на 21.07.2024 г.,
а впоследствие и подс. А. М., като се е наложило свид. С. да го изгони, тъй
като започнал да се кара с А.. Отделно нараняванията по пострадалата С. А.,
впоследствие са възприети от свид. Л. Л.ова и Л. А. /нейни деца/, но и от свид.
Л. А. и свид. А. С.. По конкретно свид. Л. Л.ова в разпита си ясно заявява, че е
забелязала нараняванията върху пострадалата, като последната й разказала, че
подс. М. я е причакал в 4:00 часа сутринта и я е пребил.
7
Самите травматични увреждания, според съдебно-медицинската
експертиза, която съдът кредитира с доверие, се изразяват оток в тилната
област на главата срединно; оток на горния и долния клепач на лявото око;
субконюнктивен кръвоизлив във вътрешния и външния край на лявата очна
ябълка; оток и охлузване по лигавицата на горната устна на нивото на втори
горен десен зъб; кръвонасядане по задната повърхност на шията в основата ;
две подобни кръвонасядания по вътрешната повърхност на левия лакът;
охлузване в областта на дясното коляно; кръвонасядане по предната
повърхност на дясната подбедрица в средната трета; кръвонасядане по
предно-вътрешната повърхност на лявото бедро, в средната му трета; оток и
кръвонасядане по гърба на лявата длан в областта на първа - трета
предкиткови кости. Вещото лице ясно е посочило, че травмата на лявото око е
довела до разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите
травматични увреждания са довели до болки и страдания. Според вещото
лице установените травматични увреждания са резултат от действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и отговарят да са
получени по начина, посочен от пострадалата – чрез нанесения й побой.
От представените писмени доказателства се установява, че по силата на
Заповед за защита № 3/20.02.2024г. на Районен съд - И. и съдебно Решение №
26/20.02.2024 г. по гр.д. № .....9/2024 г. по описа на РС - И., в сила от
06.04.2024 г., спрямо С. А. са били предприети мерки за защита от домашното
насилие, като А. М. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и на основание чл.
5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е било забранено да приближава да приближава А. на
по-малко от 30 метра за срок от 15 месеца. С действията си на 21.07.2024 г.,
подс. М. несъмнено е нарушил така издадената заповед за защита.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2
НК, тъй като гореописаните действия на подсъдимия М. по нанасяне на удари
с ръце в областта на главата, както и удари с ръце и крака по цялото тяло на
пострадалата, които обективно са били насочени и са довели до причиняване
на лека телесна повреда на С. А. А., като на последната са причинени
множество травматични увреждания, подробно установени, посредством
съдебно-медицинската експертиза, като едното от тях се изразява в
разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите са довели до
болки и страдания, без разстройство на здравето. Както правилно и
законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, описаните наранявания
сами по себе си представляват няколко отделни телесни увреждания, но когато
с деянието са причинени на едно лице две или повече различни по вид телесни
увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с
оглед на най-тежкия резултат. Това е така, защото обектът на посегателството
е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от
по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер
увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на
деянието, така Постановление на Пленума на ВС на РБ № 3/1979 г. С оглед
горното, причинените телесни увреждания на пострадалата следва да бъдат
8
квалифицирани според медикобиологичната им характеристика -
разстройство на здравето неопасно за живота, а не като и болка и страдание,
т.е. обуславят квалификацията на деянието по 130, ал. 1 НК. В конкретния
случай, на 21.07.2024 г. инкриминираното деяние е било извършено от М. в
условията на домашно насилие, което обуславя квалификацията на деянието
по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК. Това е така, тъй като деянието е било насочено
срещу пострадалата С. А., с която подс. М. живеел във фактическо съпружеско
съжителство. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява безпротиворечиво, че пострадалата и подсъдимия са били във
фактическо съпружеско съжителство от няколко години, и макар и често да са
се карали, впоследствие са се събирали, за да живеят заедно.
Извършеното от подсъдимия М., на 21.07.2024 г. и гореописано деяние
осъществява съставомерните признаци и на състава на престъплението по чл.
296, ал. 1 НК. Това е така, доколкото упражнявайки физическо насилие спрямо
С. К., подсъдимият М. съзнателно и целенасочено не е изпълнил наложеното
му с влязъл в сила съдебен акт - Заповед за защита № 3 от 20.02.2024 г. по чл.
12 и сл. ЗЗДН, издадена от Районен съд - И., 86 състав, по гр.д. № .....9/24 г.,
задължение за бездействие /въздържане от упражняване на домашно насилие/.
С извършване на горните действия, които са в явно противоречие с изрично
предписаното на подс. М., по съответния законов ред, правомерно поведение,
деянието по чл. 296, ал. 1 НК е било довършено и неговите обществено
опасни последици са настъпили, тъй като обществените отношения
установени, за да гарантират нормалната и ефективна дейност на държавните
органи, ангажирани с осъществяване на правораздавателните функции в
страната са вече увредени.
Настоящият състав на съда намира за неоснователен протестът, насочен
срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда, а именно по
отношение на деянието по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК. Крайният
извод на първоинстанционния съд за невиновност на подсъдимия М. по
повдигнатото му обвинение за закана за убийството е правилен, но според
настоящият състав по различни от изложените от първоинстанционният съд
мотиви. Това е така доколкото съда е извел погрешни изводи за доказаност на
авторството на инкриминираното изявление, а именно че следващия път ще
заколи пострадалата А. с нож. Според настоящият съдебен състав от
събраните по делото гласни доказателства не се установява по несъмнен начин
подсъдимият М. да е изрекъл на пострадалата подобни изрази, които да се от
естеството и да са съставомерни такива по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1
НК. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд при разпита
си пострадалата А. изрично заявява, че при предходен скандал с подс. М.,
последният й бил казал, че ще я заколи с нож, като изрично уточнява, че
изявлението касаело предишно дело. По натам в разпита си изрично заявява,
че в нощта, когато са й причинени телесните увреждания, подсъдимият не й е
отправял подобни закани. В действителност пред първоинстанционният съд е
било отправено искане от страна на представителят на РП – С., ТО – И. за
прочитане на показанията на пострадалата А., тъй като е констатирано
противоречие между тези, дадени в хода на съдебното следствие, и на
9
досъдебното производство. Защитникът на подс. М. е изразил изричното си
несъгласие да бъдат прочетени показанията на пострадалата А. и
първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК е прочел показанията на свид. А. от досъдебното производство,
находящи се на л. 28 без съгласие. В действителност в показанията си на
досъдебното производство пострадалата твърди, че подс. М. е отправил
спрямо нея закана за убийство, като й казал, че следващият път ще я заколи,
като при прочитането им, последната заявява, че в действителност го е сторил.
В случая обаче, следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 281, ал. 8
НПК, според която осъдителната присъда не може да се основава само на
показания, прочетени по реда на ал. 4 от същата разпоредба. В настоящият
случай сме изправени именно пред такава хипотеза, тъй като данни да
отправените закани за убийство по отношение на пострадалата не се съдържат
в останалите събрани по делото доказателства, а единствено и само в
показанията на пострадалата А., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК. Горното обосновава извод за недоказаност на обвинението по чл.
144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК и обуславя неоснователност на подадения
протест в тази част.
Предвид всичко изложено правилно и в съответствие с приложимия
материален закон районният съд е постановил присъдата си, с която е признал
подсъдимия А. С. М. за виновен в извършване на престъпления по чл. 131, ал.
1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 296, ал. 1 НК. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия М. за
извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК.
По отношение на наложените наказания, във връзка с които е и
протестът подаден от прокурора:
За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2
НК първият съд е наложил на подсъдимия наказание „Пробация“, включващо
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от три години с периодичност на явяването и подписването два пъти
седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от три години; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 часа за три години, като наказанието е индивидуализирано при условията
на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК, като е заменил наказанието „Лишаване от
свобода“, с наказание „Пробация“.
Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК първият съд
превратно е тълкувал релевантни за индивидуализацията на наказанието
факти, като им е придал значение на многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, каквото те нямат и в този смисъл протестът
срещу присъдата в тази част е основателен. Първоинстанционният съд е отчел
като смекчаващо отговорността обстоятелство поведението на самата
пострадала, която въпреки упражнявано насилие спрямо нея от страна на
подсъдимия, е продължавала да съжителства с него, и сама активно е
участвала в споровете помежду им. Горното обаче, според настоящият състав,
би могло да се дължи на страх, продиктуван от системното насилие
упражнявано над нея, но в никакъв случай, не би могло да се цени като
10
смекчаващо отговорността обстоятелство. Не може също така да се тълкува
като смекчаващо отговорността обстоятелство, изтъкнатото особено
емоционално състояние на подсъдимия, продиктувано от желанието му отново
пострадалата да се върне при него. Причината пострадалата К. да напусне
семейното им жилище е била именно системно нанасяното физическо насилие
спрямо нея от страна на подс. М., като в стремежа си да „си я върне“ вкъщи,
последният отново й е нанесъл побой. Това не само, че не може да се тълкува
като смекчаващо отговорността обстоятелство, а напротив говори за една
упоритост на действията на подс. М. по упражняване на физическо насилие
спрямо пострадалата, което може да се тълкува единствено в негова вреда, но
не и в негова полза, още повече пък да обуславя по-нисък размер на
наложеното наказание. По този начин първият съд необосновано е подценил
степента на обществената опасност на извършеното деяние, която е
значително по-висока в сравнение с други такива случаи. В тази връзка съдът
не е отчел, че на пострадалата са причинени множество травматични
увреждания, всяко едно от които реализира признаците на лека телесна
повреда. Съдът правилно се е позовал на Постановление на Пленума на ВС на
РБ № 3/1979 г., но не е отчел, че наличието на няколко на брой телесни
повреди е от значение при определяне на наказанието. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е отчел предходните осъждания и
лошите характеристични данни, като отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съвкупната оценка на установените релевантни към
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия факти не сочи нито
многобройност, нито изключителност на смекчаващи отговорността му
такива, което от своя страна прави неприложима разпоредбата на чл. 55 НК, а
от друга страна обосновава определяне на наказание при условията на чл. 54
НК. Съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на
установените отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, както
и на целите на наказанието, регламентирани в разпоредбата на чл. 36 НК,
настоящият състав намира наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една
година.
Съдът намира протестът за основателен и в частта касаеща наложеното
на подс. М. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 296, ал. 1
НК. Това е така доколкото, изтъкнатите по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, обуславят
определянето на по-тежкото от двете алтернативно предвидени наказание, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Съдът намира, че двете деяния са извършени при условията на реална
съвкупност от престъпления, поради което и на основание чл. 23, ал. 1 НК
следва се определи едно общо наказание за двете извършени престъпления в
размер на най-тежкото измежду тях, а именно ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от
свобода“. Горното се налага, предвид определянето от въззивния съд на
различни по вид наказания, а именно „Лишаване от свобода“ и за двете
извършени от подсъдимия М. престъпления, в условията на реална
съвкупност.
11
Следва на осн. чл. 59, ал. 1 НК да бъде приспаднато времето през което
А. С. М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
30.07.2024 г., като се зачете един ден задържане за един ден лишаване от
свобода.
Отделно съдът намира, че с оглед изменение на вида на наложените на
подсъдимия М. наказания, формално възниква основанието на чл. 68, ал. 1 НК
за привеждане на отложените наказания по НОХД № .....2/2024 г. по описа на
Районен съд – И. и по НОХД № 221/2024 г. по описа на Районен съд – И..
Деянията по посочените две наказателни производства обаче, са извършени в
условията на реална съвкупност, като възникват основанията и за тяхното
групиране по реда на чл. 25 НК. В конкретния случай обаче и с оглед
спецификата на производството, първо следва да се групират наказанията по
двете посочени по-горе условни присъди и след това, ако се реши, че трябва
да бъдат изтърпени ефективно това следва да бъде сторено на осн. чл. 25, ал. 4
НК, а не на осн. чл. 68 НК, тъй като изпитателния срок губи своето
самостоятелно значение с извършената кумулация. С групирането на
наказанията по отделните присъди за деяния, извършени в съвкупност,
отлагането на изтърпяването на наказанията изгубва своето самостоятелно
правно значение и следва да се решава винаги отново от съда, който служебно
или по молба определя подлежащото на изтърпяване наказание по правилата
на съвкупността и може и следва да направи самостоятелна преценка за това
дали са налице основанията на чл. 66 НК по силата на разпоредбата на чл. 25,
ал. 4 НК, като има предвид, че ако за някое от престъпленията в съвкупността
е налице пречка за условно наказание, пречката би се отнасяла и за
определеното общо наказание.Поради изложеното, както и поради
обстоятелството, че групиране се извършва по реда на чл. 306, ал. 1 НПК и то
от първоинстанционния съд, а по настоящото дело няма данни такова да е
било сторено, то последното следва да бъде сторено именно от Районен съд –
И., последния постановил влязлата в сила присъда /в случая споразумение/
част от групата. Съдът би могъл да извърши следващите се действия и
служебно.
Предвид всичко изложено по-горе на осн. чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338, вр.
чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1 от 13.01.2025 г., постановена по НОХД №
607/2024 г. по описа на Районен съд – И. в частта, с която на подс. А. С. М., с
ЕГН: **********е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ НК по отношение на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК и
му е определено наказание „Пробация“, както и в частта, с която на подс. А. С.
М., с ЕГН: **********е наложено наказание „Глоба“ при условията на чл. 57
НК по отношение на деянието по чл. 296, ал. 1 НК, както и по приложението
на чл. 23, ал. 3 НК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, ПРИЛАГА чл.
12
54 НК, като вместо наложеното наказание „Пробация“ за извършеното
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК НАЛАГА на подс.А.
С. М., с ЕГН: ********** наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
ОТМЕНЯ наложеното наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв. за
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, като вместо него НАЛАГА на осн. чл. 57
НК на подсъдимия А. С. М., с ЕГН: ********** за извършеното престъпление
по чл. 296, ал. 1 НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко
наказание измежду наложените наказания за прeстъпленията по чл. 131, ал. 1,
т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 296, ал. 1 НК, а именно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи при
първоначален „Общ режим“ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което А. С. М.
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.07.2024
г., като зачита един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13