№ 85
гр. Р., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500501002 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е жалба от “Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
чрез пълномощника юр.М. М., против решение №879 от 17.06.2024г. на
Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№5295/23г.по описа на РРС, с което
е обявен за недействителен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №************* от *********г., сключен между БНП
„Париба Пърсънъл файненс С.А. клон България“КЧТ /с правоприемник
„Юробанк България“-АД и К. М. Н..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се
въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли иска, при законните последици.
1
„Юробанк България“-АД, ЕИК000694749 е обжалвало и определение
№3679/20.09.2024г. постановено по същото дело, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на банката с
правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.Счита определението за бланкетно и необосновано. Иска
въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да измени
първоинстанционното решение като намали присъденото в полза на адвоката
на ищцата адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата К. М. Н., ЕГН**********, от гр.Р., не е подала отговори на
жалбите в законоустановените срокове.В съдебно заседание упълномощеният
й процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбите.Моли решението да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.Претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на К. М. Н., ЕГН **********, от гр.Р. против „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“КЧТ, ЕИК204915054, със седалище и адрес на
управление гр. София, с която е предявен иск да се признае за установено по
отношение на ответната банка, че Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №************* от *********г., сключен между БНП
„Париба Пърсънъл файненс С.А. клон България“КЧТ и К. М. Н., е
недействителен.С Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
31.05.2023г., вписан в ТР, е извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ,
ЕИК204915054 по реда на чл.15 от ТЗ на “Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София.С писмена молба
ищцата е поискала на основание чл.228 ГПК да бъде допуснато изменение на
предявения иск чрез заменяне на ответника„БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“КЧТ с “Юробанк България“ АД.
2
В исковата молба се твърди, че в процесния договор е посочен
фиксиран лихвен процент - 6.87, но липсва разпоредба за условията на
прилагането му и базата, върху която се начислява, съответно периода, за
който се отнася - годишен, месечен, или за времето на действие на договора.
Изложени са доводи, че липсата на посочен общ размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, препятства възможността да се направи проверка при какви условия
е приложен лихвения процент и дали отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер. Според ищцата общият размер на разходите - 16 741.60лв.
не съответства посочения в договора ГПР - 7.93.Не става ясно дали в ГПР е
включена „таксата ангажимент“ и „застрахователната премия“, които се
явяват допълнителни плащания и покриват разходи, подлежащи на включване
в ГПР. Ищцата счита, че клаузата, регламентираща задължение за
кредитополучателя в размер на 700лв.- „такса ангажимент“ цели заобикаляне
изискванията на чл.10а, ал.2 ЗПК. Твърди, че не са спазени изискванията на
чл.19 ЗПК и е налице противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
което води до недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК.
За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че в настоящия
случай не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Съобразно
установената съдебна практика, целта на визираната разпоредба е да установи
по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.Когато
ГПР е посочен като процент, но същият е по-нисък от действителния, се касае
за хипотеза на заблуждаваща търговска практика.В мотивите на обжалваното
решение е посочено, че „действително посоченият ГПР от 7,93% сам по себе
си като абсолютна процентна стойност, е под предвидения в чл.19,ал4 ЗПК
максимален процент, но неяснотата относно начина, по който същият е
формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти, което е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин“.
Въззивният съд намира, че изводите на районния съд за
недействителност на процесния договор, са необосновани.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №************* от *********г. по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ е предоставило на
кредитополучателя К. М. Н. заем в размер на 20000лв.
Съгласно договора кредитът следва да бъде върнат на 120 погасителни
вноски в периода 20.10.2019г. - 20.09.2029г. Лихвеният процент е фиксиран -
в размер на 6,85%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 7,93%.В
чл. 3, предл. последно от Договора е посочено следното: „Началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
3
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.“
В Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, към което препраща и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК са посочени изрично необходимите допускания при
различните видове договори за потребителски кредит в зависимост от
клаузите им. Към процесния договор е относимо допускането на т. 3, б. „а“
според което: „договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за
който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора“.
В изпълнение разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗПК, кредиторът предоставил
на потребителя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити. В същия е записано, че лихвеният
процент е фиксиран и е в размер 6.85%, а периодът на олихвяване - 120
месеца.В р.III.т.3. изрично е предвидено, че за получаване на кредита или за
получаването му при конкретно предлагани условия, не се изисква
задължително сключване на договор за застраховка, свързан с договора за
кредит или друг договор за допълнителна услуга.В ГПР не е включена
застрахователната премия.Това се установява и от приетата в
първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза. От
заключението по експертизата се установява, че разходите, които са включени
в ГПР, в размер на 7,93%, са : Договорна лихва в размер на 7741,60лв. и такса
ангажимент в размер на 700лв.
От клаузите по договора за кредит и от констатациите на експертизата е
видно, че договорът за застраховка е бил отделно правоотношение и при
неизплащането на застраховката, не са начислявани допълнителни суми.
Напротив, намалена е месечната вноска.Застрахователното покритие по
процесната застраховка „Защита на плащанията“ е прекратено по инициатива
на кредитополучателката на 4.10.2019г. вследствие на което месечната
погасителна вноска е намалена.В т.4. от заключението по съдебно-
икономическата експертиза конкретно е посочено, „след прекратяване на
застрахователното покритие по процесната застраховка „защита на
плащанията“, са настъпили промени в параметрите на кредита, като месечната
вноска е намалена до размер на 231,18лв.Не са начислени допълнителни
такси/разноски и няма увеличение на ГЛП или на ГПР.В случая не е отпускан
кредит за покупка на застраховка – вж. в „Параметри и условия“ на договора
клауза Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“
посочена стойност 0,00лв. Стойността на таксата ангажимент е включена в
общата стойност на плащанията по кредита – в общата стойност на
плащанията – 36741,60лв. е включена сумата 20000лв., от които 19300лв за
получаване, след удържане на такса ангажимент-вж.част II.от Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, „Описание на основните характеристики на съответния кредит“-
т.2.Общ размер на кредита.Включва и 7741,60лв възнаградителна лихва и
9000лв. застрахователна премия.
4
Следва да се отбележи, че в чл. 7, предл. последно на Договора е
посочено следното: „Кредитополучателят може по всяко време да поиска и
получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под формата на
погасителен план с отбелязване на извършените и предстоящите плащания.“
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК в договора е необходимо да се съдържа:
„информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.“ Няма
изискване тази възможност за получаване на информация да бъде посочена в
самия погасителен план, като посочването като част от общите условия на
договора е допустимо и достатъчно.
Към договора е приложен погасителен план, в който се посочва размера
на месечната вноска и оставащата главница в лева след изплащането на
вноската. Тъй като задълженията по кредита съдържат само два компонента -
лихва, която е фиксирана, и главница, при знание на главницата и оставащата
след плащането на вноската част от главницата, може, чрез елементарно
пресмятане, да се установят компонентите на вноската, а именно каква част от
нея се разпределя за погасяване на главницата и каква част за погасяване на
лихвата по кредита.
След служебна проверка съдът установи, че договора за кредит е
действителен и отговаря на всички останали изисквания, към които препраща
чл. 22 ЗПК.
В предмета на делото е включена и депозирана от ответника по иска
частна жалба срещу определение №3679 от 20.09.2024г.,постановено по реда
на чл. 248 от ГПК , с което е оставена без уважение молбата му за изменение
на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.Предвид
обстоятелството, че изходът на спора се променя с настоящото съдебно
решение, с него е променена и отговорността за разноските на страните. Ето
защо макар и към момента на депозиране на частната жалба за страната да е
налице правен интерес да обжалва определението от 20.09.2024 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, то същият е отпаднал, предвид изхода на
спора в настоящото производство. Ето защо депозираната частна жалба
следва да се остави без разглеждане.
По разноските: С оглед изхода на делото разноските следва да се
преразпределят. Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
деловодни разноски в общ размер на 974, 83лв, от които 240лв за експертиза и
734,83лв за държавна такса. На осн чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът присъжда на
жалбоподателя-ответник по иска, юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 150 лв. и в размер на 100лв.
за въззивната инстанция.
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 879 от 17.06.2024г. по гр.д.20234520105295 по
описа на РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. М. Н., ЕГН**********, от гр.Р. срещу “Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от А.Я. – и.д. и М. В.-
п., действащи чрез пълномощника юр.М. М., да се признае за установено по
отношение на “Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София / правоприемник на БНП „Париба Пърсънъл
файненс С.А. клон България“КЧТ, че Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта №****-********** от *********г., сключен между БНП
„Париба Пърсънъл файненс С.А. клон България“КЧТ и К. М. Н., е
недействителен
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от А.Я. – и.д. и М. В.-п. против
определение № №3679 от 20.09.2024г.,постановено по реда на чл. 248 от
ГПК , постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН**********, от гр.Р. да заплати на “Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от А.Я. – и.д. и М. В.-
п. сумата 974,83лв деловодни разноски и 250лв. юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6