Определение по дело №588/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от А. М. П. в качеството й на служебен защитник на И. А. Д. срещу присъда № 1479 от 19.04.2012 г., постановена по н. о. х. д. № 529/2011 година по описа на Районен съд Г. Д..

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимият И. А. Д. за виновен в това, че на неустановена дата през м. юли 2000 г. след 08.07.2000 г. в района на Г. Г. Д., обл. Б. е помогнал на лицата И. В. Х., И. Т. И., С. Г. И., тримата от с. П. К., обл. Р., С. К. Ф. и М. Ц. И., двете от Г. Б., обл. Р. да излязат на 23.07.2000г. през границата на страната за Р Г. в района на Г. Г. Д., обл. Б. без разрешение на надлежните органи на властта, като им осигурил превоз със собствения си лек автомобил м. “Хонда” с руска регистрация на 22.07.2000 г. от Г. Б. до Г. Г. Д., обл. Б., поради което и на основание чл.279, ал.1 НК, във вр. с чл. 20, ал.4 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” НК го осъдил да изтърпи наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 150 лева, както и глоба в полза на държавата в размер на 30 лева.

Със същата присъда подсъдимият И. А. Д. е признат за невиновен в това, че: на неустановена дата през м. юли 2000 г. след 08.07.2000 г. в района на Г. Г. Д., обл. Б. е помогнал на лицата И. В. Х., И. Т. И., С. Г. И., тримата от с. П. К., обл. Р., С. К. Ф. и М. Ц. И., двете от Г. Б., обл. Р. да излязат на 23.07.2000г. през границата на страната за Р Г. в района на Г. Г. Д., обл. Б. без разрешение на надлежните органи на властта, като ги е посрещнал на автогарата в Г. Г. Д., като го оправдал по повдигнатото му обвинение в тази част по чл.279 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК.

Със същата присъда подсъдимият И. А. Д. е осъден да заплати в полза на РС Г. Д. сумата в размер на 61.60 лв., разноски по делото, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован, постановен допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в хода на съдебното следствие е допуснато и извършено изменение на първоначално повдигнатото обвинение, което не е предявено на подсъдимия Д.. На следващо място се сочи, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин, че деянието е извършено от подсъдимия както от обективна страна, така и от субективна. Иска се присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимият Д., нередовно призован, не се явява. Съдебното производство по отношение на подсъдимия Д. е задочно, в съдебната фаза се представлява от служебно назначения защитник – А. П.. Последната редовно призована, се явява.

Представителят на О. П. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че съдът е извел фактическата обстановка след анализ на доказателствата, събрани по надлежен ред. Счита, че престъплението е доказано, присъдата правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В началото на месец юли 2000 година подсъдимият И. А. Д. и съпругата му посетили Г. Б., където се срещнал със свидетелката С. К. Ф. от същия град. След запознанството им, подсъдимият предложил на свидетелката да се съберат група от хора, желаещи да преминат незаконно държавната граница и той ще им осигури безпроблемно преминаване в съседна Г. Свидетелката попитала колко ще струва за всеки поотделно, отговорът на подсъдимия бил сумата от 750 германски марки за човек. Ф. разговаряла със свой познати, последните поради липса на работа и финансови средства да издържат семействата си, се съгласили да пътуват заедно. На 03.07.2000 година формиралата се група - И. В. Х., И. Т. И., С. Г. И., тримата от с. П. К., обл. Р., С. К. Ф. и М. Ц. И., двете от Г. Б., обл. Р.. С лекия автомобил на подсъдимия, марка “Хонда“ потеглили в посока с. М.. След пристигането им в селото, подсъдимият Д. настанил хората в дома на свидетеля И. К.. Групата от Г. Б. и с. П. К. стояли два дни в дома на К., на третия ден излезли, пили кафе на центъра на населеното място, след което подсъдимият с лекия си автомобил ги извел извън селото. Там ги чакал товарен автомобил –УАЗ с руска регистрация, с шофьор свидетеля И. Х., а в последствие се появил и водачът свидетеля М.. С автомобила марка УАЗ потеглили в посока държавната граница, пътували около час по черен път, слезли. Свидетелят Х. получил по 100 германски марки от всеки. Групата продължила да се движи пеш в гориста местност с водач свидетеля М., наближили граничната бразда, М. повдигнал телените заграждения и така на 08.07.2000 година преминали границата и навлезли в гръцка територия. Стигнали до селскостопански кошари, където водачът ги изоставил и се върнал обратно, а те продължил напред до Г. К. Там били задържани от гръцките власти и върнати в България през ГКПП К. и отведени в Г. П. На следващия ден били заведени в Г. Г. Д.. След проведени процесуални действия цялата група била освободена. На пазара в града се срещнали с подсъдимия Д.. Той им предложил да останат няколко дни и да преминат отново границата, обещавайки сигурно превеждане. Уговорили се свидетелката Ф. и нейните познати да се върнат в Г. Б. и на 22.07.2000 г. Д. да ги чака в Г. Б.. Съгласно уговореното с влак групата пристигнала в Г. Б., където били чакани от свидетеля К. с лекия автомобил на Д.. Качили се в автомобила и потеглили за Г. Г. Д..

Свидетелят Х. ги настанил в хотел в Г. Г. Д., преспали и на следващия ден се срещнали с подсъдимия Д., свидетелите Х. и К. Уговорили се вечерта да се срещнат в градската градина. В тъмната част на денонощието при тях в градинката дошли М. и Х.. Качили се в бял бус, управляван от непознато лице, потеглили в поска извън града и в близост до гориста местност слезли. От там свидетелят М. повел групата към границата, стигнали теленото съоръжение, М. го повдигнал и така на 23.07.2000 г. групата преминали българо- гръцката граница. Пред стари гръцки казарми били посрещнати от гръцки гражданин и на него платили по 750 германски марки. Последният ги завел в Г. С.

За да приеме тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е анализирал събраните доказателствени материали- показанията на свидетеля С. Ф., дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 НПК, показанията на свидетеля И. И., дадени по н. о. х. д. № 758/2008 г. по описа на Районен съд Г. Д. и прочетени по реда на чл.281 НПК, показанията на свидетеля И. Х..

Основното възражение на защитника на подсъдимия Д. е, че в хода на съдебното следствие пред районния съд е допуснато изменение на първоначално повдигнатото обвинение, като съдът е следвало да прекрати съдебното производство и да върне в досъдебната фаза, където така формулираното обвинение да бъде повдигнато с оглед правото на защита на подсъдимия. Настоящият състав намира възражението за неоснователно. Производството по делото се води в отсъствие на подсъдимия и с оглед правото на защита, на същия му е назначен служебен защитник. В открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2012 г. съдът е допуснал изменение на обвинението. Защитникът на подсъдимия е поискал да се отложи делото, за да се запознае с обвинението. Съдът е отложил делото за друга дата – 19.04.2012 г., за която защитникът на подсъдимия да има възможност да се запознае с обвинението и да организира защитата.

По отношение на възражението, че разпознаването на св. Ф. от 17.11.2001 г. е извършено не по предвидения за това ред. Възражението е основателно. Разпознаването е извършено не по реда на чл.170 НПК и същото следва да се изключи от доказателствения материал. Независимо от изключването от доказателствения материал, извършването на престъплението се доказва от останалите доказателства по делото - показанията на свидетеля С. Ф., дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 НПК, показанията на свидетеля И. И., дадени по н. о. х. д. № 758/2008 г. по описа на Районен съд Г. Д. и прочетени по реда на чл.281 НПК, показанията на свидетеля И. Х..

Неоснователно е и възражението, че подсъдимият имал друг бизнес и във връзка с него пътувал често. Обстоятелството, че подс. Д. е стопанисвал фурна не изключва извършването на това, за което е предаден на съд.

Неоснователно е и възражението, че липсват писмени доказателства относно собствеността на лекия автомобил, марка “Х.”. По делото са налични гласни доказателства относно обстоятелството, че подсъдимия е упражнявал фактическа власт върху автомобила. В тази насока са показанията на св. С. Ф., която сочи, че подсъдимият е управлявал лек автомобил с руска регистрация, марка “Х.”, показанията на св. К., св. Х..

Съдът намира за неоснователно и възражението на защитника на подсъдимия за недоказаност на деянието от обективна и субективна страна.

От обективна страна подсъдимия е предприел действия, насочени към създаване на необходимите условия за преминаване на държавната граница. Свързал се е с лицата, които желаят да преминат незаконно през границата, организирал е пътуването към границата, предоставяйки собствения си автомобил, с който да се придвижат от Г. Б. до Г. Г. Д. групата граждани, желаещи да се предвижат в посока на българо- гръцката граница с цел да я преодолеят, без за това преминаване да имат разрешение от надлежните органи на властта. Последните реално са преодолели установения граничен контрол, поради което деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като подпомагане в незаконно преминаване по смисъла на чл.279, ал.1 НК.

От субективна страна - деянието е извършено виновно, с пряк умисъл. Подсъдимият несъмнено е бил наясно със законоустановения ред за преминаване на държавната граница, разбирал е обективната невъзможност за преминаване законно на границата от България за Гърция от страна на лицата И. В. Х., И. Т. И., С. Г. И., тримата от с. П. К., обл. Р., С. К. Ф. и Малвина Цветанова Илиева, двете от Г. Б., обл. Р. - без наличие на нужните за това документи, т. е. съзнавал е противоправния и общественоопасен характер на деянието и неговите последици, целял е тяхното настъпване и е насочил усилията и действията си за постигането на престъпния резултат.

По отношение на наложеното наказание

Районният съд е наложил на подсъдимия наказание при приложение на чл.55 НК, наказание глоба в полза на държавата в размер на 150 лева, както и глоба в полза на държавата в размер на 30 лева.

За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години и глоба в размер на 30000 нед. лв. /редакция на закона към 2000 г./. Районният съд е наложил на подсъдимия Д. наказание при правоприлагане разпоредбата на чл.55 НК, като е заменил наказанието “лишаване от свобода” с глоба в размер на 150,00 лева.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото съдебно минало, не е осъждан, младата му възраст към момента на извършването на деянието, изминалия продължителен период от време от извършване на престъплението, а именно повече от 12 години. Върховният касационен съд в своята практика, многократно е отбелязвал, че обвинените лица следва да бъдат премирани с определяне на по-леко наказание, което в достатъчна степен да компенсира продължителността на наказателното производство и произтичащият от това негативен ефект по отношение на гарнираното им по чл.6, т.1 ЕКПЧОС право на разглеждане на обвинението в "разумен срок". /решение № 221/2010 год. на І н. о. ВКС/.

Въззивният съд счита, че така определеното наказание ще доведе до реализиране на специалната му и генерална превенции.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1479/19.04.2012 г., постановена по н. о. х. д. № 529/2011 г. по описа на Районен съд Г. Д..

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: