№ 13278
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110168923 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е подадена искова молба от В. Б. Д., чрез адв. Д. М., с
която срещу „В. – М“ ООД е предявен иск по чл. 233, изр. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата 18 506
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в
качеството му на собственик и наемодател на апартамент, находящ се в гр. *****, ул.
************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************ по КККР с площ 62,60 кв.м., причинени от ответника в качеството му на
наемател на имот през време на действие на договор за наем от ************ г.
Ищецът твърди, че на посочената дата между страните е бил сключен договор
за наем на процесното жилище, с който последното е било отдадено за временно
възмездно ползване на дружеството за периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2020 г. На
26.11.2019 г. между страните е бил подписан Анекс № 1 към договора, с който е била
изменена единствено наемната цена за срока 01.10.2019 г. – 31.05.2020 г. Между
страните на 14.05.2021 г. е бил подписан и Анекс № 3, с който е изменена месечната
наемна цена и срокът на договора е бил удължен до 31.05.2022 г. вкл. През време на
действие на договора наемателят заплащал дължимата за ползването на имота наемна
цена, а имотът фактически се използвал от негов служител (фармацевт в
************) – Р. Н.. След прекратяване на договора за наем и връщане на
фактическата власт на наемодателя на 23.06.2022 г. в имота са били констатирани
множество вреди, подробно описани в уточняваща молба от 03.12.2024 г.:
– в дневната с кухненски бокс подовите плочки са били издраскани, върху тях
е имало следи и миризма на котешка урина и екскременти, проникнали между
плочките, които миризми дори и след използването на препарати, не са могли да бъдат
премахнати, стените в помещението също били издраскани, със следи от котешка
урина и отпечатъци от лапи на котки, на места е имало откъртване на мазилката и
следи от опити за катерене на котки по стените, двете врати в това помещение също
били издраскани и със следи от уриниране по тях и от опити за отварянето им от
1
котките, отглеждани в имота;
- в спалнята - ламинираният паркет е бил издраскан от котките, със следи от
уриниране и екскременти, на места подут от проникнала урина, излъчващ непоносима
миризма, самият ламинат бил разместен, което допълнително допринесло за
проникването на котешка урина и изпражнения под подовата настилка, стените в това
помещение също били надраскани от котки, със следи от урина, изпражнения и
котешки лапи, опити за катерене, следи от катерене имало и по перваза на прозореца
към корниза на щорите;
- в санитарното помещение имало идентични увреждания по подовите и
стенните плочки. Жилището е било неизползваемо във вида, в който същото е върнато
на наемодателя, с оглед което и се налагало извършването на описаните ремонтни
дейности. Изпратена е била покана до ответника за доброволно разрешаване на спора,
но дружеството не заплатило стойността на нанесените щети. По този повод пред РС -
***** е било проведено производство по реда на чл. 207 ГПК (ч.гр.д. № ************
г.), по което е било прието заключението на съдебно-техническа и оценителна
експертиза, съгласно което необходимата сума за отстраняване на вредите възлизала на
18 506 лева. Моли за уважаване на иска в посочения размер и за присъждане на
разноски за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не е
материалнолегитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като наемното
правоотношение между страните е било прекратено на 31.05.2022 г. и още на
следващия ден 01.06.2022 г. е възникнало ново облигационно правоотношение между
ищеца и Р. Н.. Налице била уговорка между Д. и Н. последната да продължи да ползва
имота след 31.05.2022 г., като заплаща наемната цена на ищеца. Докато ответното
дружество е било наемател, Р. Н. само понякога ползвала имота, служител на
************, стопанисвана от свързано с ответника лице. Отрича по време на
наемния период до 31.05.2022 г. ответникът да е допускал отглеждане на животни в
имота и няма информация такива да са били отглеждани. На 31.05.2022 г.
наемодателят не присъствал на предаването на фактическата власт върху имота от
страна на ответника, съответно не бил подписан приемо-предавателен протокол.
Имотът е бил освободен в състоянието, в което е бил нает. Ответникът не е бил канен
за подписване на документ във връзка със състоянието на имота и след 31.05.2022 г.
На 31.07.2023 г. (14 месеца след освобождаването на имота) ответникът получил
покана от ищеца чрез ЧСИ. Със същата ищецът признавал, че е приел имота от Р. Н. на
23.06.2022 г. Намира, че липсата на заявени след освобождаването на имота претенции
следва да се тълкува в смисъл, че такива вреди не са били налице към този момент.
Освен това ищецът представил на ответника договор за изпълнение на СМР, който бил
сключен на 05.05.2023 г. и същият включвал освен СМР, също и стойност на матраци и
мебели. Намира, че поведението на ищеца съставлява злоупотреба и последният цели
да се обогати за сметка на дружеството. Изразява съображения, че вредите са
настъпили след предаването на имота на наемодателя след изтичането на срока на
процесния договор. Противопоставя се да се ценят в настоящото производство
събраните по реда на чл. 207 ГПК доказателства. Обръща внимание, че вещото лице е
извършило оглед в имота, когато там вече се е извършвал основен ремонт и експертът
възприел твърденията на ищеца в молбата за обезпечение на доказателства, а не свои
непосредствени впечатления. Извършените от ищеца ремонтни дейности нямали
връзка с поведението на наемателя по време на срока на договора. Оспорва иска и като
прекомерен по размер. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски за
производството и заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно правилата на чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
С приетия доклад по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че между страните е бил подписан договор за наем със
срок на действие 01.06.2019 г. – 31.05.2022 г., че ищецът е предоставил на ответника за
ползване процесния имот, че към 23.06.2022 г., ищецът вече е упражнявал фактическа
власт върху имота, че ищецът е изпратил на ответника покана за уреждане на
отношенията им на 31.07.2023 г., че по искане на ищеца е било образувано ч.гр.д. №
************ г. по описа на РС – ***** за обезпечаване на доказателства във връзка с
настоящия спор. За посочените обстоятелства са представени и доказателства –
договор за наем и анекси към него, покана за плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3,7 от договора за наем, предаването на имота е
предвидено да се осъществи на 01.06.2019 г., като за същото страните да съставят
приемо-предавателен протокол. По делото не е представен приемо-предавателен
протокол, отразяващ състоянието на имота към предаването му за ползване на
наемателя, нито при връщането на наетата вещ след прекратяване на договора на
31.05.2022 г.
Като доказателство в настоящото дело е представен договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 05.05.2023 г., сключен между В. Б. Д. /възложител/ и
„Е.К.“ ЕООД /изпълнител/ с предмет „Ремонт на жилище гр. *****, ул. ************
на стойност 19 280 лева.
С покана, получена от ответника на 31.07.2023 г., ищецът е уведомил, че след
освобождаването на имота от ползвателя, на 23.06.2022 г., е констатирал в подпухване
на ламината, по стените и пода имало следи от котешка урина и изпражнения,
одраскани са били част от вратите в жилището и почти във всяка стая се усещала
неприятна котешка миризма. Поискал е да му бъде заплатена сума в размер на 19 280
лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, нанесени от служителя на
ответника.
В настоящото производство са приобщени събраните по реда на чл. 207 ГПК по
ч.гр.д. № ************ г. доказателства. Във връзка с възраженията на ответника,
следва да се отбележи, че обезпечаването на доказателствата е предварителна фаза на
предстоящия или висящ исков процес и по естеството си е спорно производство. При
обезпечението на доказателства по бъдещ процес същите се събират от съда, в района
на който се намира доказателството или доказателственото средство. Този извод следва
както от определената в чл. 208, ал. 1 ГПК компетентност на съда при събиране
доказателствени средства, като разпит на свидетели или оглед на недвижим имот, но и
от целта на производството по обезпечение на доказателства - да съществува опасност
да се загуби или неговото събиране да се затрудни. Последното изисква бързина на
производството. Поради изложеното и доколкото пред РС – ***** доказателствата са
събрани по реда на обезпечителното производство, съдът следва да обсъди същите.
От показанията на свидетеля В. С. М. /съсед на ищеца/ се установява, че ищецът
е отдавал имота си с адрес гр. *****, ул. ************ /на приземен етаж/ под наем.
Част от прозорците на този приземен имот гледали към двора, който свидетелят
ползвал, като дворът се ползвал и от ищеца, и от други лица. Свидетелят е посочил, че
наемател на имота е била жена, работеща в аптека „************“ в гр. *****. Не е
контактувал с нея и не е влизал в отдадения от ищеца на ответника имот, докато тази
жена го обитавала. Забелязал, че в отдадения под наем имот живее и една котка.
Съпругата на свидетеля му споделяла често, че на двора усещала котешки миризми.
Месец след напускането на имота от наемателката, ищецът повикал свидетеля в
3
помещението. Последният забелязал, че вратите са били демонтирани, както и част от
ламинирания паркет в една от стаите. С влизането свидетелят усетил остра, неприятна
котешка миризма. По стените си личали следи от изцапване и надраскване от лапите
на котките. Свидетелят допуска, че се касае именно за следи от котки, тъй като бил
виждал такива в имота. Тогава имотът бил празен, нямало вещи в него. Свидетелят е
посочил още, че когато първоначално е отишъл в имота, е имало малко ламинат, след
което същият бил изхвърлен, излъчвал миризма. Един месец след това, свидетелят
отново влязъл, като ищецът предприел мерки и премахнал целия ламинат от едно от
помещенията, били изхвърлени и мебелите от имота.
От показанията на свидетеля Г. В. Г. се установява, че ищецът е отдавал под
наем имота си, находящ се в гр. *****, улицата под ************, като свидетелят е
влизал в процесния имот след като е бил напуснат от наемателя, за да почистят.
Помещението е било в окаяно състояние; електроуредите били неизползваеми; двете
стаи от имота били пълни с боклуци /изпокъсани дрехи, изпокъсани легла/ и не
можело да се влезе; всичко било разхвърляно и мръсно; а ламинатът бил подут и
миришел ужасно.
Като свидетели в настоящото производство са разпитани Л. Б.Д. /съпруга на
ищеца/ и Б. В. М. /търговски пълномощник на ответника/.
В хода на разпита си свидетелят Д.а е заявила, че е известно за сключения от
ищеца договор за наем, но не знае кога е изтекъл срокът му. Посочила е, че ползвател
на имота е била жена на име Р.. Свидетелката, заедно със семейството си, живеели на
етажа над приземния /т.е. над наетия имот/. Присъствала е на фактическото
освобождаване на процесния имот /през м.май-юни 2022 г./. На свидетелката не е
известно съпругът да е подписвал приемо-предавателен протокол при напускането
на имота от наемателката. Посочила е, че доста време се изнасял багаж, били
натоварени три огромни буса, били изнесени много боклуци. Имотът е бил предаден
на наемателя в добро състояние, а след освобождаването му бил в неописуемо
състояние. В имота ползвателката отглеждала котки, като свидетелката е виждала две
котки. В имота не е имало влага и същият не разполагал с мазе. Свидетелката не е
усещала мухъл в своя имот /находящ се над процесния/. Пред съда е заявила, че след
освобождаването на имота в преддверието е било пълно с остатъци от физиологичните
нужди на котките, ламинатът бил подпухнал, тъй като бил намокрен, усещала се
миризма на котешка урина, на киселина. Тази миризма свидетелката усещала много
преди напускането на имота от представителя на наемателя, тъй като когато
свидетелката минавала по стълбището, същата правела впечатление.
Предположението за източника било, че не е изхвърляна тоалетната на котките.
Миризмата била толкова силна, че се усещала от съседи и минаващи в близост до
сградата, които започнали да задават въпроси. Мазилката по стените била подпухнала
и пропита от котешката урина а, екскрементите от котките били размазани.
Свидетелката не е информирана дали след освобождаването на имота са отправяни
претенции към ответника или към наемателката.
От показанията на Б. М. /търговски пълномощник на ответника/ се установява,
че е известно сключването на процесния договор за наем между страните, както и че
същият е прекратен през 2022 г. Свидетелката е посочила, че не е съставян приемо-
предавателен протокол, тъй като лицето, което е ползвало имота, не било в готовност
да го освободи, съответно това лице щяло да продължи ползването на имота и
отношенията да се уредят между него и ищеца. Заявила е също, че представител на
ответника не е присъствал на място към момента на предаване фактическата власт на
наемодателя. На свидетелката не е известно в имота да са били отглеждани
животни, нито същият да е посещаван от представител на ответника, нито ползващото
4
лице да е имало домашни любимци. Свидетелката е заявила, че причината, поради
която не е продължен срокът на договор за наем, сключен с ответника, се състояла в
това, че жената, която е ползвала имота, имала увреждания, съответно избягвала места
със стълби, също така в имота било много влажно, книгите били мокри, поради
което поискала договорът да се прекрати. Същевременно е посочила, че процесният
имот се намирал на приземен етаж, т.е. стълби или не е имало, или същите са били
лесно преодолими. На следващо място, твърди се, че наемодателят е потърсил
свидетелката година след освобождаване на имота, за да съобщи, че в имота му са
нанесени щети /по мебелите, по стените/.
От приетата в производството пред РС – гр. *****, по реда на чл. 207 и сл. ГПК
съдебно-техническа и оценителна експертиза, се установява, че вещото лице е
посетило имота на 21.10.2024 г. Апартаментът се състоял от дневна с кухненски бокс,
спалня и баня с тоалетна. Още към 19.03.2024 г. в жилището се извършвали ремонтни
дейност, за което свидетелства молбата на вещото лице, подадена до РС – ***** на
посочената дата. Изкъртени са били настилките в трите помещения, цялостно е била
премахната мазилката по стените в спалнята помещение 1, демонтирани били
интериорните врати. Дървените прозорци в помещенията са били запазени. В спалното
помещение имало петна по източната стена под прозореца. Вещото лице, позовавайки
се на показанията на разпитаните в това производство свидетели, е приело, че щетите
в апартамент, находящ се в гр. *****, ул. ************ /съгласно свидетелските
показания/ са възникнали в резултат на отглеждане на котка по време на ползването на
наемния имот и по-конкретно от действията на котката, изразяващи се в драскане по
стените и пода и поради използване на пода и стените вместо използване на котешка
тоалетна. Ремонтните дейности /подробно посочени в обстоятелствената част на
експертизата/, необходими за привеждането на процесния имот в състояние, годно за
обитаване, според вещото лице, възлизали на стойност 18 506 лева с ДДС. В открито
заседание вещото лице е посочило, че е извършило оглед на имота на място, но към
момента на огледа едно от помещенията е било със свалена напълно мазилка, в
спалнята подовата настилка е била демонтирана; по стените и таваните е имало
мазилка, по източната стена личало зацапване, което според свидетелските показания
било получено от уриниране и драскане на котка.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основателен чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 18 506 лева,
представляваща обезщетение за вреди, причинени на наетата вещ по време на
действие на договора:
Съгласно горната разпоредба наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря. Законът, в чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда
оборима презумпция, че вредите на наетата вещ са причинени виновно от наемателя, а
в тежест на последния е да установи, че вредите се дължат на причина, за която той не
отговаря, например поради обстоятелството, че вредата е причинена вследствие на
случайно събитие или като резултат от действията на трето лице като сам той е
положил дължимата и практически възможната според обстоятелствата грижа на
добър стопанин.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 изр. 4 ЗЗД, до доказване на противното
се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма
предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при
предаването и от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по
наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен
5
протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира
оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1 изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е
получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е
предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на
ползването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за
установяване на съответното състояние е негова /решение № 307 от 17.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 255/2018 г., II Т0/.
Относно наличието на повредите:
По делото липсват доказателства относно вида, в който имотът е бил предаден
от ищеца на ответника, но с оглед установената в закона презумпция следва да се
приеме, че отдаденият под наем имот е бил в добро състояние, годно за обитаване. По
отношение на връщането на фактическата власт върху имота от страна на лицето,
което наемателят е овластил да ползва имота, по делото не са представени писмени
доказателства, а са събрани гласни такива. От показанията на разпитаните свидетели
М., Г. и съпругата на ищеца, като показания на последната съдът, преценявайки с
повишена критичност, кредитира само доколкото съвпадат с показанията на
останалите свидетели, приема, че в резултат от поведението на лицето, обитавало
имота през времетраенето на договора за наем, са били причинени щети върху
подовата настилка тип ламиниран паркет в спалното помещение на жилището до
степен, че същата е подлежала на подмяна. По отношение на другите твърдени от
ищеца вреди върху собствения му имот обаче, съдът намира, че исковата претенция е
недоказана, като съображенията за това са следните:
В показанията си свидетелят М. е посочил, че по стените е имало зацапвания и
драскотини, които предполага да са били причинени от котки. Той обаче не установява
с категоричност дали именно това е причината за тях, нито обстоятелствата относно
каква площ от стените и в каква степен е била засегната. Съгласно нормата на чл. 231,
ал. 1 ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено
употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на
брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя . Другият
разпитан по делото свидетел Г. в показанията си също не е установил обстоятелства,
водещи до извод, че лицето, ползвало имота през времето на действие на наемния
договор, е причинило по всички стени на всички помещения вреди, които налагат
премахване на старата вътрешна мазилка в помещенията, съответно грундиране на
вратите, изграждане на нова мазилка, на гипсова шпакловка и свързаните с тях
дейности по изнасяне и транспортиране на строителни отпадъци (съгласно
заключението на съдебната експертиза, прието по реда на чл. 207 ГПК). Никой от
разпитаните по делото свидетели не е установил също така по интериорните врати и
по вратата на санитарното помещение да са били нанесени конкретни вреди,
обуславящи необходимост същите да бъдат подменени. Както свидетелят М., така и
вещото лице са посочили, че същите са били демонтирани, като само по себе си
последното не би могло да обуслови извод, че са били увредени. Тук е мястото съдът
да подчертае, че функциите и значението на производството по чл. 207 ГПК е да
обезпечи запазването на доказателствата за бъдещ исков процес в момент, който е
максимално приближен във времето до възникването или откриването на вредата. В
случая и по същество приетата от РС – ***** експертиза е оценителна такава, като
същата е оценила твърдените от ищеца вреди, а не констатирани такива от вещото
лице или дори вредите, съгласно изнесеното от свидетелите М. и Г. в техните
показания, в които липсва конкретика за вида, степента и размерите на реално
причинените от наемателя вреди (с изключение на частта от тези показания, съгласно
които и двамата свидетели са заявили, че ламинатът в помещението е бил за подмяна).
Вещото лице е посетило имота за оглед в момент, значително отдалечен във времето, в
6
който в него са извършвани строително монтажни работи – подовите настилки във
всички помещения са били премахнати (съгласно изрично посоченото в експертизата),
в едното помещение е била премахната вътрешната мазилка, демонтирани са били и
интериорните врати. Ето защо и съдът не може да приеме за доказани твърденията на
ищеца, че наемателят е причинил с поведението си по време на наемния договор
описаните в исковата молба вреди по стените и вратите на апартамента, които да
обусловят възникване на отговорността на наемателя за същите.
Що се отнася до вредите по теракотените и фаянсовите плочи, те също не са
установени нито от показанията на разпитаните свидетели М. и Г., нито от
заключението на съдебно-техническата експертиза. По отношение на показанията на
свидетеля Д.а, преценявайки същите по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е
съпруга на ищеца, отчитайки, че тези показания изцяло обслужват тезата на ищца, не
са логични, нито житейски правдиви, съдът не се доверява на изнесеното от този
свидетел, съответно не приема за установени по делото фактите относно вредите по
наетия имот съгласно тези показания.
В обобщение на изложеното, за доказана в своето основание съдът намира
претенцията на ищеца за нанесени вреди в отдадения под наем имот, причинени през
срока на действие на договора от лице, овластено от наемателя до ползва същия,
изразяващи се в увреждане на ламинатната настилка с площ 16,20 кв.м. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-техническата и оценителната експертиза за
подмяната на ламината е необходимо да бъде демонтирана старата настилка, да се
положи изравнителна подова шпакловка, да се достави и монтира нов ламинат, като
тези дейности възлизат на сумата 1005,22 лева. Не е установено да са били нанесени
вреди по ПВЦ первази, подмяната на каквито е калкулирана от вещото лице по СТОЕ,
с оглед което и сумата за същите в размер на 153,70 лева, също не следва да бъде
присъждана в полза на ищеца. Дадената цена на доставка и монтаж на ламината съдът
приема, че включва съответната печалба за изпълнителя, с оглед което и необосновано
би било в посочената цена да се включва и допълнителна печалба върху тази сума в
размер на 12 %.
По отношение на възраженията на ответника и за пълнота на изложението,
съдът следва да добави още и че:
В настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани
доказателства имотът фактически да е ползван от друго лице след прекратяване на
договора за наем. В тази насока следва да се посочи, че показанията на свидетеля М.
са вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна е посочила, че наемателката щяла
да остане да ползва имота след прекратяване на договора за наем, сключен с
ответника, но същевременно е заявила, че причина за прекратяването му били
неудобствата за ползващото лице, което е изявило желание за прекратяване на
договора за наем. Обстоятелството, че ищецът е посочил, че към 23.06.2022 г. е влязъл
в имота, не означава, че в периода 01.06.2022 г. – 22.06.2022 г. имотът е бил ползван от
служителя на ответното дружество и че в този период именно са възникнали щетите
по ламината в спалното помещение. Следва също така да се посочи, че от
свидетелските показания по делото е установено, че лицето, което е ползвало имота
като представител на наемателя, е отглеждало в същия котка (в тази насока са
показанията на свидетеля М., който не е заинтересован от изхода на делото и не е
налице основание съдът да не ги кредитира), както и че неприятни миризми от
котешка урина свидетелят и съпругата му са долавяли и преди освобождаването на
имота от Н.. Не е налице основание съдът да приеме, че отглежданото от Н. в имота
животно е имало хигиенни навици до 31.05.2022 г., които е загубило в периода след
това. Ответникът не е ангажирал конкретни доказателства приетите за доказани от
7
съда вреди да са били причинени именно в периода след изтичане срока на договора
за наем на 31.05.2022 г., с оглед което и това възражение на ответника е неоснователно.
На следващо място, обстоятелството, че договор за СМР относно процесния
имот е сключен почти година след прекратяване на наемния договор и посочената в
същия сума за отстраняване на вредите, не водят до извод за невъзможност вредите да
са настъпили през време на ползването на имота от наемателя, въпреки изтичането на
срок от една година преди започване на ремонтни дейности.
Без правно значение е и обстоятелството, че ищецът е уведомил с покана
ответника за наличието на вредите, посочени и в исковата молба, след изтичането на
период повече от една година от прекратяване на наемното правоотношение. Нито в
ЗЗД, нито в договора за наем, сключен между страните, е установен срок за отправяне
на такива претенции, изтичането на който да погаси правото на ищеца да търси
обезвреда за причинените му вреди.
Следва да се посочи също, че уговорката в договора за наем, касаеща
отглеждането на животни в апартамента и задължението такива да не бъдат
отглеждани без изричното писмено съгласие на наемодателя, респ. правото на
последния да прекрати едностранно договора при установяване на подобно
обстоятелство, само по себе си също не изключва дължимостта на обезщетение за
вреди, причинени от животни, отглеждани от ползващото имота лице.
В обобщение на изложеното, предявеният иск съдът намира за доказан за
сумата 1005,22 лева, в която част следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
предявен размер от 18 506 лева претенцията следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разноски са в размер на 1580 лева за производството по
ч.гр.д.************ г. по описа на РС – *****, а тези за настоящото производство са в
размер на 2740,24 лева. Възражението за прекомерност на разноските за адвокатски
възнаграждения, заявено от ответника, съдът с оглед конкретиката на делото и
икономическите условия в страната, намира за неоснователно. С оглед изхода от спора
в полза на ищеца се следва сумата 85,82 лева за частното производство и в размер на
сумата 148,85 лева за настоящото исково производство.
Ответникът има право на разноски, съразмерни на отхвърлената част от
претенцията, но същият не е представил доказателства за извършването на такива,
поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. – М“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, да заплати на В. Б. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. *****, ул. ************, на основание чл. 233, ал.1 ЗЗД сумата 1005,22 лева,
ведно със законната лихва за периода от 19.11.2024 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на В. Б. Д. в
качеството му на собственик и наемодател на апартамент, находящ се в гр. *****, ул.
************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
8
************ по КККР с площ 62,60 кв.м., от лице, овластено да ползва същия от „В.
– М“ ООД, в качеството му на наемател на имота, през време на действие на договор
за наем от ************ г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
*****, ул. ************, срещу В. – М“ ООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление - гр. ************, иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД за
разликата над сумата 1005,22 лева до пълния предявен размер от 18 506 лева,
претендирани като обезщетение за имуществени вреди, причинени на В. Б. Д. в
качеството му на собственик и наемодател на апартамент, находящ се в гр. *****, ул.
************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************ по КККР с площ 62,60 кв.м., от лице, овластено да ползва същия от „В.
– М“ ООД, в качеството му на наемател на имота, през време на действие на договор
за наем от ************ г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9